Леа, зависи от хората. Някои са всеотдайни и така разбират живота си - да са полезни на децата си, да ги отменят, да им помагат, да облекчават живота им. Има и други - интересуват се от собствения си живот, да пътуват, да се срещат с хора, да се погрижат за себе си, казват:"аз съм си отгледал/а децата, сега да си поживея". Мисля, че и едните, и другите са прави, просто така са устроени, така разбират съществуването си на тоя свят. А майката си е майка докато е жива, не мисля, че престава в един момент да е такава, независимо как живее.
Гледайте по-философски с ТМ на нещата, мама е при вас, ще я изтърпите да ви помага. Но е сигурно, че след време ще си спомняш с умиление и, може би, с мъничко тъга за тая помощ. Защото е безкористна. Просто се отпусни и я приеми.
Гледайте по-философски с ТМ на нещата, мама е при вас, ще я изтърпите да ви помага. Но е сигурно, че след време ще си спомняш с умиление и, може би, с мъничко тъга за тая помощ. Защото е безкористна. Просто се отпусни и я приеми.
