Честно казано, и аз не зная защо споделям историята си.
Очаквам може би просто мнения на хора, които да ми помогнат в това, че трябва някакси да продължа.
Няма да я разказвам в детайли, прекалено дълга е.
Човекът, в когото се влюбих, е на 35 години
Мой набор.
Заминал е за Англия преди 3 години, защото искал да си промени живота. Защото животът му тук, е бил прекалено ужасен.
Преди да се познаваме изобщо, има връзка с 18-годишна англичанка от две години.
Която му се "натресла". Която си "мислела", че имат връзка. Имат 16 години разлика.
Преместила се да живее в неговата квартира, която е споделена къща, там живеят и други хора.
Защото искала да бъде с него, но той не искал вече.
Но тя продължила да си живее там. Заради него. Живеели врата до врата.
"Като съквартиранти".
Срещаме се миналата година Юли месец.
За първи път.
Още преди да се срещнем, ме пита дали искам да се преместя да живеем заедно в Англия.
В друг град.
Разказва на родителите си за мене.
Звъни всяка седмица, говорим по 4-5 часа. Как ще се преместим, дали си търся работа.
Аз си търся работа в Англия.
Правя интервюта.
Пускам CV-та. Имам реални оферти.
Готова съм вече да си напусна работата тук, където работя от 3 години. И която обичам. Наистина обичам.
Първо каза, че до 3-4 месеца ще се преместя.
Събирал пари за нас.
За наемите, за преместването.
Търсел си уж работа в други градове.
Видях, че не е сериозен и отлага, и отлага.
А почна и да изчезва. Не е онлайн за 12 часа или за няколко дни.
А преди да се видим, това не се беше случвало.
Не искал да говори с мен по време на работа, или като е с други хора.
Защото аз не съм била на тяхното ниво
Защото аз съм била "дълбока" личност.
Защото трябвало да "сменя канала" преди и след разговори с мен.
Обожестяваше ме. Караше ме да се чувствам като принцеса, като изключителна жена, човек.
Казах му, че се отказвам.
Ама как така, не се отказвай, обичам те, ние ще живеем като семейство и като партньори.
Ноември месец миналата година каза: "Защо да бързаме толкова, нека да изчакаме, ще си празнуваме Нова година заедно."
"Събирай пари, събирай си багажа, ще направя пътуване с колата
Януари месец вече ще живеем заедно."
Аз вече бях в депресия заради лъжите.
Те бяха постоянни, всеки ден.
Заради несигурността.
Почнах да получавам панически атаки.
Декември спрях да ходя на работа
Не можех да се съсредоточа в работата. А тя изисква голяма концентрация.
Плачех непрекъснато. Не можех да спя.
Накрая каза: "Януари като се видим, ще решим какво ще правим."
Видяхме се. Още като пристигна в България януари, почна да звъни да съм идвала в тях, при родителите му, в родния му град.
Аз му казах, че не е редно да се запознавам с тях, при положение, че ние двамата не знаем как ще продължим.
Не, ела
Веднага.
И аз като последната глупачка, хващам последния влак за ХХХ и отивам.
Той се държи като най-влюбения на света. Целува ме, прегръща ме пред всички.
После си заминава обратно за Англия.
Обажда се по-късно и ме пита дали съм била съгласна да се преместим тримата - аз, той и неговия 40-годишен приятел в друг град заедно да живеем.
И може би тогава сме щели да си имаме бебе.
Аз нямам други деца. Нито той.
Той знае, че това ми е най-голямата мечта - да имам деца, и съм му казвала, че искам да са от него.
Реших, че е бисексуален, но се съгласих
Защото го обичах.
Още януари месец забелязах, че неговата 18-годишна бивша приятелка, англичанката ме е блокирала във фейсбук, без да сме си разменили и дума.
Освен това, беще изтрила цялата ни комуникация от една година във месинджър.
Нищо не казах.
Питах го дали имат още отношения с нея, каза че нямат.
Февруари месец пих доста уиски една вечер.
И му казах.
ТИ КАК СИ Я ПРЕДСТАВЯШ ТАЗИ РАБОТА, ДА ЖИВЕЕМ ТРИМАТА, АЗ, ТИ И ПРИЯТЕЛЯТ ТИ?!!
Бях умопомрачена от мъка.
И дотам беше.
Всичко свърши тогава, но той продължи да лъже.
Март месец дойде в България отново. Не заради мен. Но искал да ме види. За да видим как ще продължим заедно.
Наехме апартамент в София.
За 5 дена.
През цялото време ми се натискаше и спеше гол до мене, и ме гушкаше и целуваше, но не искаше да правим нищо.
Каза, че аз не съм била човека за него.
Но постоянно търсеше допир до мен.
На втория ден каза, че това било ПРОВЕРКА ДАЛИ СМЕ МОЖЕЛИ ДА ЖИВЕЕМ КАТО СЪКВАРТИРАНТИ ЗАЕДНО В АНГЛИЯ.
Разбрал бил, че не можем, защото аз съм искала нещо повече от него.
Това ми го казва човекът, който месеци наред ми казва "Обичам те. Искам да живея с теб. Искам да сме семейство."
Отива си пак в Англия.
В крайна сметка се разбираме, че ще пробваме да живеем първо като съквартиранти.
Имаме професионални проекти заедно. Той дава идеите за мобилно приложение, за социална мрежа, за онлайн магазин.
Аз работя по тях.
Междувременно 18-годишната англичанка му казала, че ако се ожени за нея, тя щяла да се промени.
Той я е наричал "помиярка" пред мене.
Казвал е, че тя се чукала със всички и че не си миела зъбите, запознавала го с любовниците си, не можела да си реже ноктите на краката и нищо не разбирала от живота.
Целия април месец ми звъня и ми писа докъде съм стигнала с интервютата, дали да се бил преместил в един град в Англия и да ме чакал там.
На майка ми й откриха тумор на мозъка по същото време.
Не знаех още дали е доброкачествен или злокачествен, трябваше да правим ядрено-магнитен резонанс.
Тогава той ме пита "Е и какво, сега ти трябва да останеш да се грижиш за нея, нали??"
Аз отговорих, че планът си остава.
Че ще се преместим заедно и не съм се отказала.
Впоследствие се оказа доброкачествен и няма нужда от лечение.
На 17-ти април ми се обади и ми каза, че е приключил всичко в стария си град в Англия, включително е казал на бившата си, че се мести да живее с мен.
Тя го била заплашила, че ще прави каквото си иска, включително да си пререже вените пак, ако я остави (тя и друг път си ги е рязала).
На 20-ти април (три дена по-късно!) ми се обади да ми каже, че е сменил рязко посоката и ще се мести в друг град с нея, искал да ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕЯ,
защото тя била дете, той искал да я научи да бъде човек.
На 21-ви април й купува годежен пръстен и двамата се местят в друг град.
През цялото време твърдеше, че тя го искала, но той нея - не , и нямали връзка.
Но си я "обичал". И мен също.
Продължи да ми се моли едва ли не дали имало шанс да му помогна в професионалните проекти, за да можел да получава пасивен доход от тях.
Аз от половин година не мога да се оправя заради това, което се случи.
Каза ми "Дори и да си намериш мъж, с който да се чувстваш добре, ще си мислиш за мен."
Много пъти ми каза, че аз съм била виновна.
Излъгала съм го била, че съм била "чиста".
А после съм поискала семейство и деца от него.
Логика, нали?!
И за нея каза, че пръстенът бил само символичен, че той на него не си бил купил, а й дал това, което тя искала, ЗА ДА ГО ОСТАВЯТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЖЕНИ НАМИРА.
Че щял да си изгражда неговия живот, а тя - нейния, въпреки че ще живеят заедно като двойка.
И когато го питах дали ще имат сексуални отношения, каза "Едва ли."
Те са имали връзка, преди той да ме познава.
Защо не се е сгодил за нея тогава?
Аз ли трябваше да се появя, за да го вземе това решение, и то след година лъжи към мен?
Много на две-на три разказах историята, тя всъщност е много по-дълга и по-емоционално наситена.
Искам да отбележа, че не съм се заблуждавала относно чувствата му, поне в началото. Вярвах, че ме обича. Казвал ми го е немалко пъти.
Бомбардираше ме с любов.
Когато е усетил, че не иска да живее с мен, можеше да ми го каже директно, но той продължи да ме заблуждава.
Аз бях прекалено не на себе си, за да реагирам адекватно вече.
Много неща спестих, които може би са ключови.
Опитвам се да съкратя, колкото мога.
Каза ми, че една от причините да даде пръстен на тийнейджърката, било, че аз никога нямало да гледам на него само като на съквартирант.
От това ме боли много.
Ако той гледаше на мен само като на съквартирант, нямаше да ме целува и прегръща непрекъснато, докато бяхме заедно, въпреки тъврдението, че така иска. Да бъдем само съквартиранти.
Зная, че не ме е обичал истински.
Затова предпочете да е с нея.
Искам да забравя тази част от живота си.
Не разбирам защо един човек би постъпил така с друг.
Това ме измъчва.
За мен той беше пиедестал.
Вярвах на всяка негова дума.
На 35 съм и трябва някакси да се преборя и да се отдалеча от тази ситуация.
Ако някой е преживял нещо подобно и желае, може да сподели...
И как се е възстановил после.
Благодаря. 😑
Очаквам може би просто мнения на хора, които да ми помогнат в това, че трябва някакси да продължа.
Няма да я разказвам в детайли, прекалено дълга е.
Човекът, в когото се влюбих, е на 35 години
Мой набор.
Заминал е за Англия преди 3 години, защото искал да си промени живота. Защото животът му тук, е бил прекалено ужасен.
Преди да се познаваме изобщо, има връзка с 18-годишна англичанка от две години.
Която му се "натресла". Която си "мислела", че имат връзка. Имат 16 години разлика.
Преместила се да живее в неговата квартира, която е споделена къща, там живеят и други хора.
Защото искала да бъде с него, но той не искал вече.
Но тя продължила да си живее там. Заради него. Живеели врата до врата.
"Като съквартиранти".
Срещаме се миналата година Юли месец.
За първи път.
Още преди да се срещнем, ме пита дали искам да се преместя да живеем заедно в Англия.
В друг град.
Разказва на родителите си за мене.
Звъни всяка седмица, говорим по 4-5 часа. Как ще се преместим, дали си търся работа.
Аз си търся работа в Англия.
Правя интервюта.
Пускам CV-та. Имам реални оферти.
Готова съм вече да си напусна работата тук, където работя от 3 години. И която обичам. Наистина обичам.
Първо каза, че до 3-4 месеца ще се преместя.
Събирал пари за нас.
За наемите, за преместването.
Търсел си уж работа в други градове.
Видях, че не е сериозен и отлага, и отлага.
А почна и да изчезва. Не е онлайн за 12 часа или за няколко дни.
А преди да се видим, това не се беше случвало.
Не искал да говори с мен по време на работа, или като е с други хора.
Защото аз не съм била на тяхното ниво
Защото аз съм била "дълбока" личност.
Защото трябвало да "сменя канала" преди и след разговори с мен.
Обожестяваше ме. Караше ме да се чувствам като принцеса, като изключителна жена, човек.
Казах му, че се отказвам.
Ама как така, не се отказвай, обичам те, ние ще живеем като семейство и като партньори.
Ноември месец миналата година каза: "Защо да бързаме толкова, нека да изчакаме, ще си празнуваме Нова година заедно."
"Събирай пари, събирай си багажа, ще направя пътуване с колата
Януари месец вече ще живеем заедно."
Аз вече бях в депресия заради лъжите.
Те бяха постоянни, всеки ден.
Заради несигурността.
Почнах да получавам панически атаки.
Декември спрях да ходя на работа
Не можех да се съсредоточа в работата. А тя изисква голяма концентрация.
Плачех непрекъснато. Не можех да спя.
Накрая каза: "Януари като се видим, ще решим какво ще правим."
Видяхме се. Още като пристигна в България януари, почна да звъни да съм идвала в тях, при родителите му, в родния му град.
Аз му казах, че не е редно да се запознавам с тях, при положение, че ние двамата не знаем как ще продължим.
Не, ела
Веднага.
И аз като последната глупачка, хващам последния влак за ХХХ и отивам.
Той се държи като най-влюбения на света. Целува ме, прегръща ме пред всички.
После си заминава обратно за Англия.
Обажда се по-късно и ме пита дали съм била съгласна да се преместим тримата - аз, той и неговия 40-годишен приятел в друг град заедно да живеем.
И може би тогава сме щели да си имаме бебе.
Аз нямам други деца. Нито той.
Той знае, че това ми е най-голямата мечта - да имам деца, и съм му казвала, че искам да са от него.
Реших, че е бисексуален, но се съгласих
Защото го обичах.
Още януари месец забелязах, че неговата 18-годишна бивша приятелка, англичанката ме е блокирала във фейсбук, без да сме си разменили и дума.
Освен това, беще изтрила цялата ни комуникация от една година във месинджър.
Нищо не казах.
Питах го дали имат още отношения с нея, каза че нямат.
Февруари месец пих доста уиски една вечер.
И му казах.
ТИ КАК СИ Я ПРЕДСТАВЯШ ТАЗИ РАБОТА, ДА ЖИВЕЕМ ТРИМАТА, АЗ, ТИ И ПРИЯТЕЛЯТ ТИ?!!
Бях умопомрачена от мъка.
И дотам беше.
Всичко свърши тогава, но той продължи да лъже.
Март месец дойде в България отново. Не заради мен. Но искал да ме види. За да видим как ще продължим заедно.
Наехме апартамент в София.
За 5 дена.
През цялото време ми се натискаше и спеше гол до мене, и ме гушкаше и целуваше, но не искаше да правим нищо.
Каза, че аз не съм била човека за него.
Но постоянно търсеше допир до мен.
На втория ден каза, че това било ПРОВЕРКА ДАЛИ СМЕ МОЖЕЛИ ДА ЖИВЕЕМ КАТО СЪКВАРТИРАНТИ ЗАЕДНО В АНГЛИЯ.
Разбрал бил, че не можем, защото аз съм искала нещо повече от него.
Това ми го казва човекът, който месеци наред ми казва "Обичам те. Искам да живея с теб. Искам да сме семейство."
Отива си пак в Англия.
В крайна сметка се разбираме, че ще пробваме да живеем първо като съквартиранти.
Имаме професионални проекти заедно. Той дава идеите за мобилно приложение, за социална мрежа, за онлайн магазин.
Аз работя по тях.
Междувременно 18-годишната англичанка му казала, че ако се ожени за нея, тя щяла да се промени.
Той я е наричал "помиярка" пред мене.
Казвал е, че тя се чукала със всички и че не си миела зъбите, запознавала го с любовниците си, не можела да си реже ноктите на краката и нищо не разбирала от живота.
Целия април месец ми звъня и ми писа докъде съм стигнала с интервютата, дали да се бил преместил в един град в Англия и да ме чакал там.
На майка ми й откриха тумор на мозъка по същото време.
Не знаех още дали е доброкачествен или злокачествен, трябваше да правим ядрено-магнитен резонанс.
Тогава той ме пита "Е и какво, сега ти трябва да останеш да се грижиш за нея, нали??"
Аз отговорих, че планът си остава.
Че ще се преместим заедно и не съм се отказала.
Впоследствие се оказа доброкачествен и няма нужда от лечение.
На 17-ти април ми се обади и ми каза, че е приключил всичко в стария си град в Англия, включително е казал на бившата си, че се мести да живее с мен.
Тя го била заплашила, че ще прави каквото си иска, включително да си пререже вените пак, ако я остави (тя и друг път си ги е рязала).
На 20-ти април (три дена по-късно!) ми се обади да ми каже, че е сменил рязко посоката и ще се мести в друг град с нея, искал да ПОЕМЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА НЕЯ,
защото тя била дете, той искал да я научи да бъде човек.
На 21-ви април й купува годежен пръстен и двамата се местят в друг град.
През цялото време твърдеше, че тя го искала, но той нея - не , и нямали връзка.
Но си я "обичал". И мен също.
Продължи да ми се моли едва ли не дали имало шанс да му помогна в професионалните проекти, за да можел да получава пасивен доход от тях.
Аз от половин година не мога да се оправя заради това, което се случи.
Каза ми "Дори и да си намериш мъж, с който да се чувстваш добре, ще си мислиш за мен."
Много пъти ми каза, че аз съм била виновна.
Излъгала съм го била, че съм била "чиста".
А после съм поискала семейство и деца от него.
Логика, нали?!
И за нея каза, че пръстенът бил само символичен, че той на него не си бил купил, а й дал това, което тя искала, ЗА ДА ГО ОСТАВЯТ ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ ЖЕНИ НАМИРА.
Че щял да си изгражда неговия живот, а тя - нейния, въпреки че ще живеят заедно като двойка.
И когато го питах дали ще имат сексуални отношения, каза "Едва ли."
Те са имали връзка, преди той да ме познава.
Защо не се е сгодил за нея тогава?
Аз ли трябваше да се появя, за да го вземе това решение, и то след година лъжи към мен?
Много на две-на три разказах историята, тя всъщност е много по-дълга и по-емоционално наситена.
Искам да отбележа, че не съм се заблуждавала относно чувствата му, поне в началото. Вярвах, че ме обича. Казвал ми го е немалко пъти.
Бомбардираше ме с любов.
Когато е усетил, че не иска да живее с мен, можеше да ми го каже директно, но той продължи да ме заблуждава.
Аз бях прекалено не на себе си, за да реагирам адекватно вече.
Много неща спестих, които може би са ключови.
Опитвам се да съкратя, колкото мога.
Каза ми, че една от причините да даде пръстен на тийнейджърката, било, че аз никога нямало да гледам на него само като на съквартирант.
От това ме боли много.
Ако той гледаше на мен само като на съквартирант, нямаше да ме целува и прегръща непрекъснато, докато бяхме заедно, въпреки тъврдението, че така иска. Да бъдем само съквартиранти.
Зная, че не ме е обичал истински.
Затова предпочете да е с нея.
Искам да забравя тази част от живота си.
Не разбирам защо един човек би постъпил така с друг.
Това ме измъчва.
За мен той беше пиедестал.
Вярвах на всяка негова дума.
На 35 съм и трябва някакси да се преборя и да се отдалеча от тази ситуация.
Ако някой е преживял нещо подобно и желае, може да сподели...
И как се е възстановил после.
Благодаря. 😑
