Любов от разстояние

Връзките от разстояние са за тийнейджърите,защото имат време за губене,а зрелите хора не са в състояние да играят игрички.

Вярвам, когато обстоятелствата налагат и хората са зрели и отговорни.Имала съм такава и в момента е така!

И ние с моят мъж сме разделени. Аз съм в София, той е в Лондон.
И е много трудно, защото и двамата сме мнооого ревниви (странното е, че преди да го срещна, никога не бях ревнувала партньорите си)...
Надавам се в началото на есента да е тук, защото дистанцията деформира емоциите...

Не дистанцията, а онова гадно чувство за притежание. Ревността ви ще се изпари, като се съберете ли?

И аз не вярвах във връзките от разстояние. Докато един момък отвъд океана не ми открадна акъла. Часове разговори, снимки... мечти. Виждането беше много трудно, защото аз нямах виза, а той не можеше всеки месец да пътува... Кажи речи - веднъж на 3-4 месеца в по- тежки случаи не сме се виждали и 6 месеца. Просто нямаше как. Но пък още от начало имахме ясната идея, че сме един за друг и ще градим нещо...
Историята е доста шантава като цяло, но ето - женени сме, имаме дете на годинка и сме щастливи. Не беше лесно, 3 години се виждахме рядко, но пък си заслужаваше чакането. Може би историята ми е по- скоро изключение и ако някоя друга жена ми я разкаже с такива факти- бих й казала , че е луда , най- малкото.

Презокеанските ги крепи, мисля, точно еднопосочността в желанията, изразена в действия и търпение.

ХрисБ9,луда съм  и щастлива!

Бъди щастлива! ☺ То нали за това го живееш този живот...
Иначе по темата - около мен има още един- два такива примера. Моя близка приятелка св омъжи за колега на мъжа ми. Те се запознаха покрай нас, естествено , на майтап. И те чакаха дълго да се съберат на един континент. Но ето, заедно са вече, детенцето има стана на 6 месеца онзи ден.

Благодаря!  То нали за това е живота, да сме луди и щастливи!

Аз имам много голям опит с връзките от разстояние...в едно изречение, мразя ги! Родом съм от малък град. Когато бях в тинейджърските си години навлязоха новите технологии, като първият компютър и интернета. Тогава имаше мирка чатове. Писала съм си с мн хора от там но никога не излизах по срещи. За първи път излязох с момче с която си писахме и бяхме добри приятели по нета, учеше в моя град но живееше в съседния. Правеше ми се на приятел..може би е бил, не знам, след това беше уж влюбен в мен...абе човека си направи всичко само и само да се влюбя като си мисли, че ще спя с него. Когато разбрал, че съм свястна, ми разказа всичко и аз прекратих всичко с него...страдах но продължих. След това се започна с цикъла на любовните романи по нета!! След това на 18 години имах приятел " гадже" с момче от Димитровград, а аз съм от северна Бг...продължи 6 месеца, накрая ми изневери защото не исках секс, така де...не бях готова. След това на 20 години имах приятел от съседния град с момче по-малко от мен с година, две ...скъса с мен на рожденият ми ден...защото отново не давах секс... хахах ужас! След това на 21 имах приятел от Русе...родом от Мездра но учеше в Русе...аз ходих, той идваше....накрая скъса с мен защото още бил влюбен в бившата си. Починах си една година...започнах много да изучавам психиката на хората, да чета духовна литература и да наблюдавам хората, чаках своя любим 6 години...имаше момче което тайно желаех...бях девствена, пазех се за човека които спа с  мен и след 2 месеца връзка замина там от където беше дошъл. Преодолях го...някак си! След това срещнах момче с което имахме голяма и романтична любов, живяхме заедно 3 години, аз скъсах с него защото него все го нямаше. След това продължиха връзките от разстояние. С момче от моя град живеещо в чужбина... прибирашесе и се връщаше...накрая аз отидох при него и всичко продължи 6 месеца защото и той ме лъжеше. Не се прибрах веднага... останах при роднини и  тогава отново в нета се започнах с момче което ми беше добър приятел но много ме дразнеше, говорихме постоянно по телефона, бяхме мн близки, чатове, телефони, какво ли не. Опитвашесе да ме дигне на краката защото бях на парчета. Успя! Прибрах се...отново чатове... аз заминах за София, живяхме заедно 5 месеца, прибрах се отново... защото не бях готова. Минали са 4 години...все още се обичаме но все още сме от разстояние. Поуката е...че човек трябва да обича преди всичко себе си, да търси себе си, да не вярва на нищо казано, а само доказано с времето. Може да прави саможертви и компромиси със себе си, стига те да не ги ограничават духовно. Не съжалявам за нито един грешен човек в живота си защото ме е научил на много, а относно връзките в нета и разстоянията. Те са до време. Ако търсиш приятелство, са добре дошли но ако искаш връзка... може да си чатиш с някой до 6 месеца... от там насетне става сложно, трудно и изисква много търпение и нерви. Определено не е за всеки, не са и за мен. При някой се получават, при други, не.

На теб не са ти виновни връзките от разстояние, нито мъжете.

С приятеля ми се познаваме от година и имаме връзка от 5 месеца.
Той е в Германия учи и работи там. Аз съм си в България и съм трети курс студентка. За сега плануваме да замина при него след като завърша образованието си. Той завърши този месец и е на добра работа. Виждаме се всеки месец,идва си за по 3-7 дена. През другото време говорим постоянно по Месинджър..има я ревността,но се надяваме да преодолеем това с времето.

Щом планирате да заминеш, всичко е страхотно. Имате общи планове, това е най-важното Не се предавай, винаги има изпитания една любов.

Имала съм - започвали са в интернет, преминавали са наживо, превръщали са се в разочарования.
Нямам против такива отношения, но не бих търпяла продължителна връзка от разстояние без ясна идея кога това разстояние ще изчезне. Няма значение в кой етап се е появила дистанцията. Липсата на действия за изчезването й ми говори за липса на желание това да се случи. Едно е човек да има чести, но кратки командировки и да прекарва много време у дома, съвсем друго е да го няма с месеци.
Поради тази причина мисля, че определени сезонни и кампанийни професии са за млади хора без ангажименти. Или си сядаш на гъза, поемаш отговорност, създаваш семейство, или си пътуваш и си харчиш заработените крупни суми - защото именно парите са уж оправданието на повечето чичаци и лелки 35+, работещи такава подвижда работа.

Заклеймяването на отношения, започнали в интернет, в ера, когато цялата цивилизация е в мрежата още преди да прохождане, е несериозно. Интернет просто даде трибуна, шанс за по-успешни лъжи и надежди, че винаги зад ъгъла чака нещо по-добро от сегашното - всичко това кара хората да отказват да правят компромиси и да полагат усилия - просто късат, хвърлят и минават нататък.

Защо да са лъжи? Истини са. Лъжата много лесно се разпознава, преди среща още. Който вярва и се подлъгва, в него е проблемът.
Ако си в малък град, че и по-голям, нямаш среда, освен колеги, до болка познати, къде да го срещнеш? Хората може би прекалено се свиват в очакванията си познанството да премине в семейство.