Защо решихте да имигрирате?

преди 9 години , работейки в едно кафе, едно момче на около 18 години ме попита дали знам английски. казах му - горе-долу. "що се блъскаш в това кафе ами не пробваш в чужбина?". даде ми някаква брошура на фирма дето набира хора за Бахрейн. взех я, но забравих за нея. скоро се случиха неща, които ме накараха да осъзная, че не виждам бъдещето си в БГ. сетих се за брошурата и реших да проверя. след много размисли и борба с всички около мен - заминах.
и след проблемите , които имах там, тръгвайки си , душата ми остана в тия страни.
2 години, докато не се върнах, но  в Дубай, бях болна. карма, какво да правиш....
тук срешнах любовта на живота си и ето вече повече от 2 години сме женени и си имаме най-сладкото дете.

Като ви чета,аz май съм единствената,която иска да се прибере в БГ.Тук се zадуШавам.Да ,наистина имаме всичко от което се нуждае човек_хубав апартамент (под наем раzбира се),кола,спокоиствие и сигурност.Не се лиШаваме от ниЩо,но на мен това не ми стига.Вече от 4,5 г.съм тук и не мога да свикна с мисълта че Ще прекарам целия си живот в такава скука.Да,наистина децата ми тук биха имали по добро бъдеЩе,но и в БГ има частни училиЩа и смятам че и там можеме да им дадеме много.Знам че Ще  бъде трудно в БГ, но то пък къде ли е лесно.

Не я обичам тази дума "имиграция"... Има нещо в нея, едно такова окончателно и безнадеждно... Поне на мен така ми звучи..

По-ми е приятно да мисля, че съм тук по собствено желание и избор, въпреки че на времето истинското решение за започване на работа в чужбина го взе съпругът ми. 
Имаше възможност да работи нещо, за което в България можеше само да мечтае. А аз исках да съм с него. Къде - все едно.
Дойдох като на шега, като на шега научих и езика, като на шега започнах да работя също по специалността си...

Но не мисля, че ще останем тук завинаги.

В България винаги можем да се върнeм и със сигурност ще го направим някой ден.

И ние тръгнахме на майтап  Имахме си всичко в България - къща, хубав бизнес....
Но в една зимна, студена и мрачна вечер в България, ние гледахме Топ телевизия (някакво предаване - 'Лукс' или нещо от сорта), даваха предаване за Майорка - палми, море, слънце, яхти, спортни коли и красиви къщи  Аз на майтап казах ... ' Ей на такова място ми се живее' , а мъжо (все още гадже тогава) май го взе на сериозно и две седмици след това той вече беше на острова  Аз останах, защото някой трябваше да затвори магазините, да закрие фирмата, а и аз да си завърша образуванието (да взема 7 изпита  ) Свърших всичко за 20 дена и на 24-я бях при него  Влюбих се в острова много бързо, чувствах се на мястото си, у дома си    Естествено имало е моменти, в които съм искала да си събера багажа и да се прибера в България, но като че ли те отминаха много бързо - носталгията и депресията бяха за около 6 месеца. За съжаление, 2 години по късно, съдбата ни отвя на друго място, трябваше да се изместим, заради работата на мъжо .
Харесва ми Испания и тукашния начин на живот, усещам, че вече все по рядко си мисля за България - родителите ни идват често , имаме хубави работи и свестни приятели 

Като гледам съм станала известна така и така (без да знам), ми да си кажа и аз щото някоя си непозната от форума взела, че ме номинирала за категория "България не ме обича, а аз съм егати пича - Елф", та в тая връзка да споделя, та милата да спи спокойно - никога не съм възнамерявала да емигрирам на всяка цена! Съпруга ми го назначиха преди 3 години в Щатска фирма, на която централата за Европа е в Англия. От втория ден на назначаването си потегли насам и стоя 3 месеца в Лийдс. После се прибра и остана да работи в София, но периодично му се налагаше да пътува. Харесваше му тук, и факта че се е случвало да не се виждаме с месеци, както и това  че се е случвало да се прибере в четвъртък и в петък да му кажат летиш след три дни за още месец накрая го съсипваше. Реши и каза, не издържам или ме местите там или напускам. Та го пратиха командировка за 6 месеца и ние барабар с него. Дойдох тук с нагласата, че ще стоя само половин година. Няма да си кривя душата, че ми харесва. Предложиха му постоянен трансфер и договор тук. Приехме. Оказа се, че като във всяка голяма фирма и тук стават издънки. Беше уговорил една сума за заплата, предложиха му наполовина по малко, щото междувременно се беше сменил мениджърския екип и той така се заинати, че въпреки всички неприятности си намери нова работа и някак си на пук реши да останем. Пък каквото сабя покаже. Не се отричам от родината си! Обичам България. Дразни ме държавата и явната корупция в нея (Защото, Мила ми Венет@,... ) имам възможността да направя разликата и да съпоставям между две коренно противоположни места. Не говоря на изуст. Мъчно ми е, че млади хора са принудени да напускат България в стремежа си да търсят възможност за реализация и по-добър живот. Но всеки човек под слънцето заслужава да бъде щастлив и да има възможност да търси реализация. Въпрос на нагласа на психиката и възможност за адаптация. Докато съпругът ми си караше докторантурата в България бях свидетел как мои приятели работещи в  БАН едва живеят с заплати от по 175 лева. Научни работници. Аз лично искам всички да имат място под слънцето и да има добър живот за всеки. Не съм щастлива далеч от близките си, но съм спокойна. Майка ми е с две сърдечн операции и изкуствена клапа на сърцето. Ежемесечно се нуждае от животоподдържащи лекарства и предпочитам да мога да й помагам та макар и от далеч. Да се забием всички заедно и да ревем че нямаме е най-лесно. Едно дете съм и не съм вярвала, че ще мога да оцелея извън пределите на България, но е факт. Странна е човешката природа. Никога не съм предполагала, че ще намеря сили да се боря. Мисля, че тук успявам да преоткрия себе си. Винаги живея с мисълта, че имам възможността да се върна в родината, но ако го направя сега никога няма да си простя, че не съм се борила докрай!
Извинявайте момичета за лиричното отклонение, имах нужда да го споделя с вас. Много лесно е отстрани да се говори на изуст и да се поставя човешката съдба в измислени клишета и категории. Може би наистина аз имах безкраен брой неприятни съвпадения и случки, като че ли съдбата напук искаше да ме накара да се откажа, но смятам да се боря. Ще остана тук за колкото време аз реша, докогато ми харесва и имам възможност, защото това е правото ми на личен избор!
Единствено ми става гадно понякога когато хора които не са се поставяли в подобни ситуации говорят безсмилици и едва ли не се опитват да ме обиждат поставяйки ме в категорията ‘гаден емигрант’, ‘предател на родината’ и ‘виновник, че се опитвам да намеря мястото си под слънцето’. Но колкото и криво да ми е понякога като си погледна детенцето и видя щастливата усмивката на лицето й няма нещо, което да може да ме разубеди, че не съм права! 

Елф,напълно те разбирам ...и аз бях в подобно положение! Всеки си гледа от неговата камбанария и не се поставя на 4уждото място!Така много лесно се говори!
И на мен ми е мъ4но за близките,разбира се 4е е така!И аз съм 4овек и имам 4увства,имам приятели които зверски ми липсват!
Единствено финансовото ни положение в БГ ни докара до тук!
В на4алото е адски трудно....но с времето се свиква!За мен най-важното е да сме здрави и семейството ми да е добре и задоволено!
..има хора,които искат да се прибират въпреки вси4ко,други им харесва и ще останат тук завинаги!Никого не обвинявам за нищо!Всеки сам прави своя избор!

НЕ съм се разписала тук 
Та зна4и, аз дойдох да специализирам (да се у4а да правя наука и после да пренеса методи и знание в Бг  ). От 1 година ( през 2002) ми продължиха престоя 6 месеца (с липса на ентусиазъм от моя страна, за6тото си бях оставила детето при мама, и не ме питайте...). Върнах се в Бг, малко по малко стана ясно, 4е каквото съм нау4ила тук не мога да приложа в Бг все о6те. И след 8 месеца работа в моя център, ре6их, 4е 6те се върна във Финландия, да довър6а 2 статии, по които работех, да "докарам" едно две проу4вания в Бг центъра...Довър6их (за 5 месеца), татко се разболя, и ре6их, 4е окон4ателно се прибирам. Това миналата есен. И в момента, в който бях абсолЮтно от4аяна, поради 1000 при4ини (или поради Сатурновата дупка преди 30така  ) полу4их предложение да работя във Финландия перманентно (каквото и да зна4и това в дне6ни дни). Пристигнах окон4ателно миналия Януари, и 4акам да видя колко перманентно 6те е...
НА никой в Бг не мога да обяснявам, да се жалвам колко ми липсва "в къ6ти", за6тото едва ли 6те ме разбере...Моите приятели за сега са изклЮ4ително добросърде4ни, и дори да говорят не6то зад гърба ми, го правят доста умело  . А на недоброжелателни форумки изоб6то пък и не смятам за нужно да отговарям. Ние тук нали си знаем какво ни е??  (я ми кажете къде е тази класация, де..може да има не6а да се посмея и аз ... Фиди ми даде някакъв линк, ама ни6то не успях да отворя... )
Не казвам, 4е тук съм не6тастна, ако бе6е така няма6е да се подвизавам дале4е от вси4ко, което оби4ам. Истината е, 4е тук мога работя това, което искам, мога да издържам детето си за сега без проблем, мога да се грижа за близките ми (финансово или емоционално), той расте в много по здравословно обкръжение ( засега и за съжаление). Не мога да постигна този баланс в Бг, пак за сега. Но със удоволствие бих се върнала, някой ден...
Ами това е. МАй много ме засегна коментара на Елф4ето (или по скоро как са я квалифицирали...). Или може би не, просто си мисля, 4е никой не е герой или пък страдалец: ние, които сме по "белия свят" да търсим 6тастие (или каквото там си търсим...), а други са ре6или да го търсят като останат в Бг. Важното е да си знаем откъде сме тръгнали и какво търсим, нали ?
И всеки има право да каже за6то, какво и как го е подразнило...в Родината, и в страната, където е...
Елф4е, не се коси от коментари... А пък ако те притесняват, форума си е от най добрите изповедници, нали? Пък нека и "доброжелатели" да има...   

Мила ми shnapy, не си само ти  и аз тук от нищо не мога да се оплача - напротив, всичко ни е толкова хубаво, имаме си пари, здраве, заедно сме си, няма кой да те навиква, но се ЗАДУШАВАМ.
Понякога се чудя на акъла си как искам да се прибирам в България, но си е така 
Тук има хора, на които наистина им харесва и такива, които се заблуждават. Някой хора си мислят, че материалните неща ще запълнят дупка в сърцата им и са доволни и щастливи..."и гледайте сега как ми завиждат"
Има хора всякакви....Най - много ме е яд на онези пък, които говорят само лошо за България а тук че е рай.Да, наистина Канада може да ти даде повече, но в никакъв случай не съм съгласна с такива, които само плюят....
Ние ще тръгнем за обратно живот и здраве, може пък пак да се върна тук...макар, че по предпочитам да е някъде из Европа, че по близичко ...но само един Господ знае какво ще се случи.
Дай Боже да сме здрави само

....а не мога да ви опиша колко е голяма човешката злоба и завист между всички нас

Емигрирахме от Бг заради неясното бъдеще. Имигрирахме в Канада заради възможността за легално пребиваване. Не сме късметлии за зелени карти, за Европа - сами знаете как стоят нещата.

Та в един красив слън4ев ден с моя любим завършихме уни-то и пълни с идеали за светлото бъдеще хукнахме да търсим работа. Много бързо балона се спука, рухнаха о4акванията... Оказа се, 4е работа рано или късно ще намерим, материално бяхме осигурени, но това не ни стигаше.

И за миг не съжалявам за промяната (да не използвам "еми и имиграцията" като термини) - развиваме се професионално, материално и социално със скорост, която в Бг е невъзможна. Да не говорим, 4е сме опознали други култури, на4ини на живот, накратко променихме си мирогледа.

В същото време не забравяме от къде сме тръгнали и ежедневно примера и опита от Бг ни влиза в употреба в живота ни тук.

Моята половинка спе4ели зелена карта, но.....тъкмо ме зарибяваше  то бе любов , то бе 4удо, роман ще напиша Та не замина, а това му беше ме4тата, Америка.
Нашата история се покрива  с тази на Клара, нищо не ми липсваше в България, живеех доста добре. Но има едно но.....има неща свързани с битието и 4увствата от които избягах, и съм доволна. България не ми липсва и не пла4а за нея, защо? Ми тя винаги ще си бъде там и винаги мога да се завърна в нея Не мисля за нея като нещо изгубено, а като мой роден дом. Липсват ми моите любими хора, но те идват при мен. Вси4ко останало са придобити навици 

Теичка, ако ни вземете там на топличкото  и аз бих се отказала от прибирането в Бг за постоянно, ама ела да видиш тук сега на какви снежни човеци ще се превърнем 6 месеца

Не сте сами.!И аз се заду6авам тук,където 6 месеца от годината си като във фризер.Климата и живота тук не ни харесва и е много трудно да пренебрегнем този факт,само за6тото хладилника ни е пълен и сме задоволени финансово!С някои неща 4овек не може да свикне,пък и не трябва!
    Животът не е само пържоли ,къ6ти и коли!А и много бързо минава !
Тук се 4увстваме като затворници,загубваме истинската си самоли4ност,дърво без корен,дето се вика
    Но разбира се,всеки има право на своите избори.Ние се 6ибнахме тук,за да разберем,4е 4овек е като камъка,дето си тежи на мястото,а нашето място е България! щастието е да намериш себе си и да не губиш надежда1
  Не може да те боли сърцето и да не се 4увства6 пълноценен и в същото време да си полезен на децата си.
  Много ми е мъ4но за онези,които са продали имотите си или нямат жилище в Родината и не могат да си позволят да оценят ситуацията в 4ужбина обективно.Те нямат избор!Но нека бъдат 4естни поне пред себе си и да не се говорят глупости в ефир по адрес на Родината и да не изпадат в прехласване по 4ужбина.
  Нека вси4ки да сме много здрави и успех във вси4ко!
Вси4ко е в душата и сърцето и които ги загуби губи себе си!
Бъдете себе си ,където и да се намирате!

Миличка, искам само да ти кажа,че аз съм една от тези, които изпадат в прехласване по 4ужбина, въпреки че ние не сме си продали жилището (а имаме две) в Родината, т.е. имаме избор и сме абсолютно честни пред себе си  Както и не смятам, че някой е говорил глупости в ефир по адрес на Родината  Всички момичета, които са казали нещо, то е било следствие от лични преживявания и впечатления.

Не съм искала темата да се превърне в "място" за дразги и обвинения! Просто елементарен въпрос "каква е ли4ната при4ина на всеки от вас да имигрира?"
Съвсем нормално е този,на когото му харесва там където е да не проумява как може на друг да не му харесва или обратния вариант!Хората са разли4ни,имат разли4ни интереси,характери,предпо4итания и т.н...ако бяха еднакви,то тогава цялото население на земята щеше да се свре на един континент

В доста от отговорите забелязвам, че имиграцията се свежда до изречението "ами нямахме собствено жилище в Бг ". Е и какво като сте нямали  ? .Ако е само заради това много жалко.