Рожденно и осиновено дете

  • 2 841
  • 21
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 441
...и аз искааам на кафе с теб, много ще се радвам да се запознаем Hug

и аз, и аз  искам на кафе с Миленка Wink

искам на кафе със всички ви Crossing Arms

искам и още едно детенце и само чета по темата

# 16
  • София
  • Мнения: 708
Организирам мероприятие "кафе с Миленка" Laughing
То беше хубаво мероприятието - среща в центъра на Б-я, ама пусто сме едни несериозници..
На Ники и всички дечковци - целувки...

Иначе по темата, според мен, няма какво ново да кажа, но се радвам на приповдигнатото настроение в нея. Децата са си деца, и това са нашите деца, независимо от подробностите около раждането им..
Ревност винаги ще има, както и прояви на "защита" пред другите деца. Дъщеря ми не даваше на най-добрата си приятелка да бута бебето, че било нейния си брат. А днес ми обясняваше, че не го иска, защото й се качвал на колелото. Да ходел да живее на друго място.  Laughing



# 17
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
И аз да се включа - и моите са №1- осиновена, №2- родена от мен. Не мисля, че правя разлика, напротив. Каката толкова прилича по характер на мен, че сме като два остри камъка. Но! тя не смята, че аз и правя забележки или и се карам заради малката. А двете как се обичат  ooooh!
Дени винаги ще заема по-особено място в сърцето ми, защото чрез нея се научих да обичам майчински. Васи дойде, изненадвайки де що доктор имаше, и зае и тя своето място. Просто майчиното сърце е такова, че всички кътчета са еднакво мили и близки, и пълни с любов.
Един случай, който доказва как близките ми възприемат Дени. Майка ми: Много чудно това дете - цял живот съм пяла, ти колко добре пееш, а тя хич да не прихване дарба, бива ли?

# 18
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Аз съм само дете и винаги ми е тежало. Мъжът ми също е сам. Дъщеря ми няма лели, чичовци, няма да има и първи братовчеди. Малко ме плаши това. Особено, ако и тя остане сама. На 5 г. и 9 м. е свикнала винаги да е в центъра на вниманието - много обичана и глезена /не само, че е единствено дете, но и е единствено внуче на бабите и дядовците си/.

Лекси мисля че е въпрос на виждане, аз съм едно дете и не съжалявам, не са ме глезели не съм била любимка и т.н. Израснах с леля ми която е 7г. по голяма от мен (майка ми я отгледа понеже баба ми е починала 1 година по рано), но не сме особено близки. Въпреки, че израснахме като сестри. Майка ми не ни е деляла, но пък тя беше делена от своя страна; леля ми беше любимката на цялото семейство и майка ми винаги е била пренебрегвана най вече от баща си. Нагледала съм се на такива гадости, че дори ме е страх да имам 2 деца. Мъжа ми също е не любимото дете, вечно ограничаван, лишаван и пренебрегван заради по големия си брат. И тук се нагледах на много гадости и мръсотии да не изпадам в подробности, но само ще кажа, че не съм и предполагала че родител може да мрази така едното си дете, а да боготвори другото. Мъжа ми не иска повече деца поради тази причина, но аз искам да си осиновим когато Давид порасне, но ще видим как ще се стекат обстоятелствата - дали ще превъзмогнем страховете си. Честно казано такива неща съм видяла, че дори се радвам, че съм 1 дете. Мъжа ми съжалява, че не е едно дете, дори и сега с брат си не са в добри взаимоотношения, той само го използва и ни прави мръсотии за благодарност. Едва ли някога ще станат близки.

# 19
  • Мнения: 1 413
Лекси, моите деца са две рожденни, но понякога са невъзможни в отношенията си - каката много ревнува и има леко пренебрежително отношение към малкия...
Ако човек се реши на дете той го прави заради себе си, защото има тази потребност - да даде обичта и грижите си, да преживее наново цял един живот чрез и със детето си - ако имаш тази потребност нека тя те води.
Цвети може да няма лели и братовчеди, но ще има приятели. Има много роднини, които са помежду си врагове...ако искаш още едно детенце, опитай, заради себе си.
Като продължение на шегата ни от другата тема - продължавам да давам Крис Wink
 Hug

# 20
  • Мнения: 273
Организирам мероприятие "кафе с Миленка" Laughing
Мила Миленче, очаквам организиране на мероприятието.

# 21
  • Мнения: 7 263


за огромно мое щастие мои рожденни.

то щастието не идва от това дали са рожденни или не, вЕрвай ми.



Вярвам   bouquet  bouquet  bouquet

Написала съм го единствено защото стигнах мнооого трудно до това майчинство и понеже бях съвсем реално на път да осиновя дете психически бях готова на тази крачка. Именно това продължава да ме кара да надниквам тук и да се вълнувам от това което вълнува и вас.
Надявам се не съм засегнала някой с тази реплика!

Общи условия

Активация на акаунт