Публикувана: 10 юли 2006, 19:07 ч.
Последно мнение: 13 юли 2006, 09:51 ч.

За майчинския инстинкт!

2 892
61
1

# 45 11 юли 2006, 23:05 ч.

Мнения: 1 383

За кърменето да ви кажа, на тези които се гнусят от него. Въпреки, че бях кърмила големия си син, и кърменето ми беше носило само радост и удовлетворение, като бях бременна с малкия и аз изпитвах известно отвращение при мисълта пак да кърмя. Естествено след раждането тези мисли се бяха изпарили. Още кърмя. Но, мисълта ми е, че може би особеното състояние на бременната я прави по-раздразнителна и гнуслива, има нужда да защитава личното си пространство, което е полезно всъщност. Но появи ли се бебето, нещата се променят... Тогава всички грижи за бебето изглеждат напълно естествени.
Никога, никога преди да родя първото или второто си дете, не можех да си представя чувствата, които ще изпитам към него. Но при мен майчинското чувсто се появяваше веднага след раждането. Знам че не винаги е така, и жените не трябва да се чувстват виновни, ако дойде по-късно. Между другото, аз не обичам да се занимавам с деца. Никога преди да имам собствени, не съм се радвала на чуждите деца, не съм изпитвала желание да ги пощипвам и да им говоря глезено. И от такова дърво като мен, смятам че излезе нелоша майка Embarassed

и скромна...

# 46 11 юли 2006, 23:10 ч.

Мнения: 1 878

Ей никой не е роден майка Mr. Green

това става постепенно и бебето расте и ти снего като майка Hug

. Всичко ще се подреди и ТИ ЩЕ СИ НАЙ-ДОБРАТА МАЙКА ЗА ТВОЕТО БЕБЕ не го забравяй и го остави то да те води в инстинктите Hug

# 47 12 юли 2006, 10:28 ч.

Мнения: 1 701

Благодаря ви, че споделихте с мен и ме успокоихте! Наистина ви благодаря!
Относно въпроса дали искам това дете - ами не знам как да се чувствам след като не мога да ям, почти прекарвам деня си над тоалетната мъчейки се, не мога да спя (поради същата причнина) и всичко ми е едно толкова далечно. За сега са само неприятни емоции. Болки, гадене ...
И през ум не ми е минало да махам детето си!
Успях да изчета всичко на един дъх. Сега поуспокоена, ще продължавам да водя борба с гаденето. За сега губя! Sad

# 48 12 юли 2006, 11:18 ч.

Вече с постоянно местожителство на село...
Мнения: 408

Милата с това гадене е доста неприятна работа аз бях така с първата ми бременност и родих момиченце нямах нито инстинкт нито любов не знаех какво да изпитвам.В родилното видях една майка как се мъчеше да кърми и болки изпитваше и аз се уплаших и не кърмих за което съжалявам сега Cry

.А сега с второто имах огромно желание да кърмя и кърмих известно време, но се появиха обстоятелства които ми попречиха, а и нямах силна воля и се отказах,но чувствата ми с второто са много по-силни отколкото с първото и сега се съмнявам дали съм добра майка защото постоянно се карам и пренебрегвам голямото ми дете като че ли изпитвам омраза към първото #Cussing out

.Има ли други такива майчета да споделят опит Praynig

# 49 12 юли 2006, 11:24 ч.

Мнения: 1 878

Не го мразиш просто в сравнение с беззащитното бебе баткото изглежда огромен и груб и твоя майчински инстинкт е да защитиш сега малкото, с времето нещата се уреголират и всичко си идва на мястотот- поне при нас стана така и така си обяснявам мойте страсти преди месеци Crazy

# 50 12 юли 2006, 11:40 ч.

София
Мнения: 7 211

И аз много се страхувам каква майка ще бъда - изобщо не мога да си представя да не работя, и да си седя вкъщи Sad

И даже отсега се замислям за бавачки.... И в същото време почвам да страдам защото бебенцето ще има такава майка Cry

...... Ох, незнам, дано си дойдат нещата по местата.....

# 51 12 юли 2006, 11:45 ч.

Мнения: 8 917

Цитат на: wish в пн, 10 юли 2006, 19:07

Разглеждах тази тема и ту се успокоявам, ту се притеснявам!http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=2309.0

Знам, че е твърде рано още да мисля за това, но имам доста раждали приятелки и сега актуалната тема е коя кога е усетила за пръв път майчинския инстинкт. Повечето твърдят че са го почувствали още когато са разбрали, че ще имат бебе. От първия ден обикнали това което е в тях.
Мисля, че аз нямам грам такъв инстинкт. Не чувствам нищо. Абсолютно нищо освен гадене, неразположение и досада.
Освен тов разглеждах снимките от кърмаческия конкурс. Sad

Още едно нещастие за мен. Не мога да си представя някога да кърмя. Гнусно ми е! Някак противно. Sad

Аз май няма да бъда добра майка.

При всеки е различно и няма как да се сравнява - несе затормозявай, всичко ще е ОК bouquet

# 52 12 юли 2006, 11:48 ч.

Мнения: 1 975

Виж миличка, в началото на бременността няма нищо приятно - гадене, сънливост и т.н., но когато усетиш бебчо да рита вътре в теб всичко ще се промени, поне при мен е така и смятам, че и други са били така, така че споко. Какво е това "няма да съм добра майка" newsm12

# 53 12 юли 2006, 12:27 ч.

Мнения: 505

Цитат на: Sunnily* в ср, 12 юли 2006, 11:24

Хаха абсолютно се съгласявам с тебе! Като ни изписаха от родилния дом с малкото - баткото изглеждаше огромен. Laughing

Гледах го много странно и се питах как може за 4 дни синът ми да е станал такъв "ръб". newsm78

Вероятно са интстинкти. Peace

# 54 12 юли 2006, 12:40 ч.

Мнения: 575

По едно време и аз се бях притеснила, че нещо нищо не усещам и, че не съм готова, и че не знам как и какво да правя.Притеснявах се че не усещам промяна в мен, загриженост или нещо подобно...Но се улавям че понякога , на ум , говоря на бебето. Надявам се, че като се роди всичко ще си дойде на мястото.
Относно кърменето...може да е много полезно за бебето, но и на мен ми изглежда гнусно. И мисля да се ориентирам към помпата.

# 55 12 юли 2006, 12:51 ч.

София
Мнения: 44 302

вероятно гаденето скоро ще отшуми, ти ще си починеш и ще се успокоиш малко, бебо ще почне да те подритва скоро, лека-полека нещата ще си дойдат по местата. А като родеш и гушнеш бебето със всеки изминал ден все повече ще го обичаш и все повече ще расте майчинския ти инстикт...не се притеснявай. Когато започнат грижите за детето и като го гледаш как расте и се превръща в ъв все по-самостоятелен индивид ще усетиш майчинското чувство - не се съмнявай, че ще си страхотна майка Wink

А за кърменето, аз мн исках да кърмя и до ден днешен ми е огромно удоволствие да го гледам как суче, а като беше и по-малък като се напапа и се унесе и се усмихваше, абе мн мила картинка ми е и това еса моменти на невероятна близост между мама и бебе Wink

не мисли сега дали ти се струва гнусно или не, като се роди ще пробвате - може да ви хареса, ако не ...здраве да е наистина има изкуствени млека и с тях ще оцелее и порасне бебето Wink

въпреки че по-добро от кърмата няма...а мен пък това с помпите ми е гадно....ама на разни хора.... Wink

не се стягай отсега за такива неща. Пожелавам ти скоро да отмине гаденето и да се радваш на спокойна бременност и леко раждане Wink

# 56 12 юли 2006, 12:59 ч.

Мнения: 4 806

няколко думи за кърменето (по повод написаното от бубу то) ... още на петия ден от раждането на моето момиченце видях най-блажената усмивка - след кърмене. Не можех да повярвам на очите си, защото беше прекалено малка, но усмивката я имаше. Е, няма да казвам, че и по - късно често се появяваше, а като отказа да суче, си поплаках едно хубаво, че много мъчно ми стана.

# 57 12 юли 2006, 13:00 ч.

Мнения: 1 040

Изкарах бременността много леко и щастливо - имах чувството, че не искам да свършва никога - коремчето, риткащото бебе, вълненията, вниманието на околните...От една страна исках да си видя бебчето колкото се може по-скоро, а от друга все още не можех да възприема мисълта, че е трябва да се грижа за някой друг и аз да съм всичко на света за някого Rolling Eyes

Долу-горе така се чувствах и първите 2 месеца след като родих - липсваше ми бременността - треудно ми беше, защото сама се грижих за бебчо (таткото и бабите работят), нямах време за нищо...Тук-таме ме нападаше следродилна депресия, но неусетно всичко се променя - като гледаш как пред очите ти израства едно малко същество и започваш, че то е неделима и много важна част от живота ти, чудиш се как може досега да го е нямало Simple Smile