Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Даскалка.един много конкретен въпрос - ОК ли си детето да живее за постоянно  с теб и мъжа ти - да или не?

Това е напълно безумен пост, без извинение, а с уплах от възможността да не си единствената с такава настройка!
Ти, твоите деца, в знак на любов им крещиш, ги биеш, наказваш до стената с вдигнати ръце, ли?
И като ти мине беса, се втурваш да ги прегръщаш и целуваш, че да изтриеш тормоза?
Щото, ти да видиш, най- лошото във възпитанието на чуждото дете било, "А ти глас не си повишила, с най-милия тон му нареждаш: „К…., моля те“ и въпреки това/точно заради това го изкарваш извън кожата му.

Нямам думи- тая тема извади демони, които дори не мога повярвам, че съществуват в нечии глави.

TafTaf, ти някакво специално проучване ли правиш- за способността на Даскалка да запомня какво ти отговаря на един и същ въпрос, периодично поставен входа на тия 300+ страници?

Питаш какво би направила ,,колежката,, ако била намерила леглото си омазано с..... Ами най-вероятно нямаше да намира омазани легла, защото отношението на детето към нея щеше да е друго, заради различния подход, който би имала (макар, че пак щеше да е проблемно, ,,колежката,, дето не ти е колежка дава индикации, че има базови познания за детската душевност и възпитание, които ти липсват). Детето реагира според подхода, а твоят е възможно най-неправилният, което ме кара да те съжалявам що за хора са те отглеждали и възпитавали и каква бъркоч са направили от тебе.

Ирис, него трябва да питаш, не мен.

Изобщо не храня илюзии, че ще захвърли всичко и ще стои по цял ден до гъза на наше общо дете. Не е въпросът колко време прекарва с детето, а качеството на времето, прекарано с него. 10 минути да са, но да са пълноценни. Колко деца има с родители тираджии, военни, моряци и т.н., които не са заедно по цял ден, ама не пробват да видят кой колко болка може да изтърпи и не държат момичета да ги бие аверът им по главата.

Народопсихологията е страшно нещо. Как само браните правата на първородния син, шапка свалям. Едва ли не всичко след него автоматично става второстепенно. Изобщо не се предполага, че мъжът ми може да си е извадил някакви изводи и да иска да прави нещата различно със следващото дете.

Ами ако нещата са точно обратното на това, което твърдите? Мъж около 30, неженен, сам, на село ... В един момент семейно-обществен натиск, прави семейство, прави дете ... Но от там нататък бачкане, хвърляне на някакви пари вкъщи и дим да го няма. Грам не се прокрадна, че Даскалка може да е за него един осъзнат избор, десет години по-късно. Не е до парите само, хора. Както е бачкал цял живот на две места, така можеше и да си продължи, да си кюта при мама и всичко тече в обичайното русло. На него му се разказа играта не по-малко, откакто е с мен, защото избра мен пред родителите си, живота си, такъв какъвто е живял откакто е роден, в очите на всички най-вероятно е чехльо, който се е продал за пари...

Не са само черно-бели нещата.

Че се пробва някакви тарикатски номера да прави, пробва се, човешко е, ако мине. Но никой не може да живее нонстоп в ад. Ако му е било толкова зле отдавна да си е събрал куфарите, неговите и на детето.

Таф, ако се държи нормално и уважава мен и дома ни, да. Но ако очаква въстановяване на това, което е било при мама и баба, не. Каза се вече не знам колко пъти.

Даскалка, днес имате ли среща с психолога.

Даскалка, не знам за каква измислена народопсихология говориш, всяко семейство само си определя посоката на възпитание, тия приказки за народопсихологии и обществени нагласи са само за писане на статии по вестниците и дискусии по сутрешните блокове на телевизиите.
Аз пък на моменти се отвращавам от държанието към децата от страна на възрастните, само като отида на детска площадка като се приберем в Б-я, и не говорим за малък провинциален град или София. Въобще не ми изглежда, че някой слага децата си на пиедистал. То реч, то слово се лее, а пък за отношение да не говорим.

На мен картинката започва да ми се избистря още повече. Даскалка е около 40те, без деца, хванала е последния влак с мъжленцето.
Не си губи времето с него, почвай да действаш за инвитро, щом имаш ресурси, че и там се иска немалко време, да не стане накрая късно.

Защо се излагаш? Не е ли нормално дете над 5 години да не спи в едно легло с родителя си, щом има възможност за собствена стая?
Аз я посъветвах 1 път седмично детето да спи при баща си. Е, тя пък веднага скочи къде щяла да спи, сякаш нямат дивани или дори леглото на детето.

Хайде като жалите детето толкова, изберете кое е по-добре - спането в едно легло или собствената стая, която то си брани и заключва. А не всеки път мащехата да излиза виновна.
Иначе и аз имам забележки към нея и съм ги писала.
Ако е истина за плюенето и говоренето на "ма", и аз бих го записала. И ще започна да говоря на "бе". Без дисциплиниращи мерки, без нищо - да се оправят родителите му.

АбсурТ, демоните са в твоята глава и то не от тази тема.

Няма такива неща, това с първородния син е твоя трактовка.
В прованса със сигурност мъжете са на почит, знам го от собствен опит.
Но идеята тук е, че това дете, независимо от пола, е родено първо, вече съществува. Нали знаеш максимата: Пръвият по време е първи по право.
Грешно е бащата да се поправя за негова сметка, да го неглижира, за да стане образцов татко с второто. Ще трябва да съвместите двете.
И качеството на прекараното време не замества количеството, лъжеш се. Няма начин за 1 месец да превъзпиташ дете, ако останалите 11 те няма. Избрала си неподходящ пример - децата на дълго отсъстващи са всякакви, не всички са ангелчета. Това, че може да са свестни, е заради майката, а не заради липсващия баща.
Кой казва, че не си осъзнат избор? Изборът на имотен партньор си е съвсем осъзнат. Уточнявам - аз не го твърдя, ти си тръгнала да отговаряш на ръфащи те хора.

Може, може, ама до твоите висоти не мога да ги докарам!
Значи така- побесняваш, когато някой ти говори без да повишава тон и с молба да направиш нещо. И го намразваш, щото да се държи човешки с теб, е върха на психическия тормоз!
Е, те точно такъв екземпляр, не бях срещала и сега си попълних колекцията.

Добре, де. Аз също не приемам поне половината насоки в мисленето на Даскалка (по-скоро залитането й в крайности и прекаленото й теоритизиране), но това със спането и задълженията на детето ми звучи напълно нормално.
Никога наше дете не е спало на едно легло с нас, нито в една стая. Децата имат съобразени с възрастта си задължения, които са си само техни и са принос към семейните ангажименти, вкл.работа след 16-годишна възраст. Детска стая аз не чистя, пък децата ми са родни. И независимо от възрастта - чак за спане не е задължително, но след 21 ч.малките и след 22 ч.големите са си по стаите, дори да стоят цяла нощ да учат, четат книги или нещо друго. За тези неща не знам защо са така масово неприемливи.

"...Защо се излагаш? Не е ли нормално дете над 5 години да не спи в едно легло с родителя си, щом има възможност за собствена стая?..."


Куко, точно на едно мнение сме с теб. Не знам защо не си го разбрала? И аз смятам, че детето трябва да се отдели.
Само че това да стане постепенно, а не със секирата. И не детето да заспива със страха, че като се събуди татко ще е изчезнал като мама. За да постигне целта си, Даскалка трябваше да отдели няколко месеца от живота си  и нещата да станат плавно. И детето да има време да се успокои, да я приеме. А не да гледа на нея като враг, дошъл да вземе баща му.
 Но не, Даскалка е решила за няколко месеца да създаде перфектно възпитаното дете, та натрие носа на момата в Лондон. Да види тя как се възпитават деца.

При положение, че в началото детето е било стресирано, несигурно, защото има промяна в живота му и е свикнало да спи при някого, с какъв акъл се пробва то да промени отраз този навик? (питам другите, не Даскалката, защото тя хал хабер си няма какво е да гледаш дете)

Fever Ray, при вас не е имало стресови ситуации и навици за спане при родителите. За това и при вас нещата са други.

Лично аз бих направила промяната към самостоятелно спане плавно, с обяснения, понякога отстъпки, понякога настояване. Но поне аз знам, че едно уплашено и объркано дете не трябва да се "хвърля в дълбокото".
Ако Даскалката роди и тя ще го разбере.

Защото пишеш "изрита/отдели детето от баща му", сякаш е откъснала бебе от майчината гръд, не е едно и също
Дали е за няколко месеца - не е ясно, поне за мен. Но детето е опърничаво и вероятно казва "НЕ" на всяко нейно предложение.
А какви са страховете на детето - Даскалка не е виновна, че майка му си е била камшика. ДА, ТРЯБВА да поговори с него, ако изобщо вече детето говори нормално с нея, без псувни и лигавене.
Истина е, че на село момчетата на тази възраст се качват по главите на майките си, а ако гледачите са баби/дядовци - съвсем е омазано.