Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Намразила е детето, и то я е намразило. Тя е възрастния, с избор и възможности, да си действа. Какво седи да се драчи с детето.
Разделянето на баща и син е възможно, в крайна сметка, случва се. В нейния случай за момента е неуспешно. Да си напише вярното- Искам да разделя мъжът ми от сина му. Може да получи по-полезни съвети, макар че е малко трудно, щом не иска да участват бабите и да е много завоалирано. По пътя, по който е поела, няма да стане безболезнено и да не я усетят. Параметрите на заданието са грешни, така че верен отговор просто няма. Не вярвам и селския психолог да го измисли.

Никой не е обвинявал даскалка за това, че иска да има правила. Тя така извърта нещата, за да звучат в нейна полза защото няма други аргументи.
Вече няколко пъти писахме, че проблема не е в правилата, а в отношението и по точно нейната ненавист и нетърпимост към детето. Наистина ли не виждате разликата?
Темата не е за възпитание на деца.
Поне 100 пъти написах, че аз също държа на ранното лягане и то защото е добре заради самото дете, за нервната му система и здраве. И като беше по-малко държах и от егоистични подбуди, за да имам малко совободно време вечерта.
Само че между това да заповядваш на едно вече голямо дете - лягай си веднага защото АЗ казах и това да изграждаш бавно и търпеливо навици има огромна разлика. Детето не е тамагочи, че да изключиш копчето и да заспи когато ти скимне. Освен това ако се разберете петък и събота да си ляга един час по-късно (примерно) когато не е на училище, ще е по-склонно да си ляга в нормален час през другото време.
5-6 годишно дете категорично няма място в леглото на родителите и пак много зависи как ще му бъде казано това и как ще бъде накарано да го напусне. Може да се направи плавно, с някаква доворка, карайки го да се чувства по-голям, самостоятелен и т.н. заради собствената си стая, а може и да го изхвърлиш като куче...

Имам опърничаво, своенравно и инталиво дете (метнало се на мен). От опита ми с нея съм се убедила, че компромиси и договорки (ти ще направиш каквото искам от теб, ако искаш и аз да правя някои неща) вършват в пъти по-добра работа от заповеди. Заповедите карат всеки нормален човек (освен много смачкания и страхливия!) да се опълчи срещу тях. Инстинктивно!
Пробвала съм и с лошо и с добро, истината е някъде по средата. 
Детето ми е спало в нашето легло 10тина пъти до към 3 годишна възраст при болест.
С времето се научих да си подбирам битките, ако не иска да сме във вечна война за надмощие и поставям правила за истински важните неща. И там няма тън - пън. За дребни работи не се ядосвам и давам свобода, в рамките на допустимото, според възрастта.

Между това детето да бъде оставено на самотек и да се качва на главата на всеки и "възпитание" с  пръчката в стил ТВУ има балкан разлика! Ако някои мисли, че това са единствените два варианта на света, проблема, че не може да види по-далеч от носа си е изцяло негов и ще си сърба попрата, както се вижда и от темата.

Който трябва, много добре разбра какво имам предвид. Да, понякога, когато някой ти викне или ти се скара, но открито е по-добре за теб, за да можеш да отреагираш. Но когато някой седи срещу теб и в главата му е само мисълта: ти какво идиотче си, как само да ти сложа Х-а и с най-милия тон те призовава: К...., миличък, моля те, не така....недей, нищо, че аз точно това целя....е много по-опасно и е класически пример на психически тормоз. Толкоз за моя екземпляр.

Кой къде е заминал не променя факта, че има едно дете със или без СОП, със или без реална диагноза, с което трябва да започнеш да се разбираш някакси. Ако тръгнеш с рогата напред и си на мнение, че детето трябва да слуша и толкова, не правиш отстъпки, не си гъвкав и т.н. все неща, които правят родителите със своите деца, то накрая получаваш агресия и ритници в корема.
Във форума има достатъчно теми за деца с установени проблеми и мнения на родителите им. Никой от тях, обаче, не действа само с тоягата, а слага и морков, и любов.

Аз отдавна коментирах по темата, че към дете не се подхожда със заповеди, ултиматуми, изпускане на нервите, повтаряне безброй пъти и т.н.

Според теб как се случва този процес на взаимно намразване?

Ама добре се справя нарциса с провокациите...повече от 300 страници се повтаря като латерна едно и също, едно и  също. 
Да питам само:
Скоро ли ще има в сюжета ранени/пострадали/умрели, че да осигури"м" следващите 300-400 страници?
Че това "...трябват крути мерки/не може с крути мерки...Трябва да е при мама си/не може да е при мама си...!" взе да става изключително досадно.

Не че няма значение, но няма смисъл да продължаваме да го дъвчем. По-важно е как ще се продължи напред. Дали Даскалка ще осъзнае и признае( пред себе си) своята роля за ситуацията, не се наемам да прогнозирам. На база на моя опит с хора със сходно мислене- в момента е невъзможно да се осъзнае. След време може би, но това за темата и за детето е ирелевантно в момента. По-важно е как ще постъпят тя и мъжът й в момента.

На детето ти сама си поставила диагнози "по учебник". Ако те са реални, се изисква много време, търпение и правилен подход, за да почне да се държи нормално. Даже и детето да е просто невъзпитано, не можеш да натиснеш копче и то да стане мило и добро от следващия момент. Да не говорим, че чувствата и отношенията са в дъното на проблема и ако по тях не се работи, нищо не може да се случи.  Така че, ултиматумът ти е просто невъзможен за изпълнение, освен ако всички, включително и ти, не положите мноого усилия нещата да проработят в продължение поне на година  Личи си, че нямаш желание за това и в този смисъл, въпросният ултиматум е просто формален. Също така, едно е да очакваш спазване на базови граници като да не удря, да не маже с л....на и подобни, съвсем друго - да не протестира, че си ляга рано, да мляска и да се лигави. Каквото и да е едно дете, не е нормално да стои на стенд-бай, със заплаха, че може да бъде изхвърлено във всеки момент. В правото си си да не искаш да живееш с него, но го кажи директно на бащата и той да може да вземе решение дали двамата се изнасят.

Франсоаз, навъртяха се толкова страници щото не взехме под внимание "искърското говедо".

Само такова животно при оакан пейзаж ще игнорира всеки съвет, който й се даде да промени нещо в себе си , а оттам и в ситуацията.
 
Психолога и той не знае още милия, че туй животно като си науми нещо го "гони до дупка".

Мисля, че в главата на детето цари идеята, че и то има избор - при мама или татко/мащеха. Затова, а също и поради началното си възпитание,нейния инат и нереалистични представи - върши тези неща.
Заглавието на темата показва точно това, което си писала, но с други думи - майката е в Англия, бащата няма да отиде там, т.е. остава детето да се отдели от баща си.

Един по-друг ъгъл - дори за 10-годишно дете е полезно да види дали бленуваният Лондон и мама, в учебно време и с чужд баща, е върха на сладоледа. Да преживее няколко шамара от майка си и тогава може да се отрезви.

Обичам си децата точно, защото са ми деца, а не защото са добри, знаещи и можещи. Децата по презумпция не знаят нищо докато не го научат, могат много малко, основно бели. Обичам си ги такива.

Никой не израства с идеята, че е дете. В един момент съзряваме, но обичта към близките ни остава. Един ден децата може да създадат, но може и да не създадат семейства. Остават си ни деца.

Предпочитам да влача всичко сама отколкото да живея с партньор, който не ме кефи. Самотните родители, които не се женят повторно или не живеят с партньор не седят сами заради детето или какво ще кажат хората, а защото не изпитват потребност от нова връзка, не намират човек, който да иска да живее с тях и детето, не искат усложнения Итн. Тези хора семейство си имат - деца, родители, роднини. Не обвързвайки се с нов партньор те нищо не жертват. Жертва се нещо скъпо. Новият партньор е последния ценен в семейството, ако изобщо създадем такова с него, защото обикновено е първият, който излиза от семейството ни. Сама пишеш, че бившите са минало, заедно с бившите деца.

От 3 десетилетия живея на запад и ако остана сама ще си излизам с мъже, но до там. Не мисли, че всичко е цветя и рози в техните нови семейства, а и те имат друг манталитет. Тук новите партньори на родителите се грижат за детето, но не възпитават. Това психоложката не ви ли го каза?

Доста бездетни, попрестарели моми се хващат със самотни бащи с идеята поне да имат партньор докато бебето е малко и след няколко години се озовават на кота нула, с разбити нерви и без техни деца. 20% от жените между 40-50г на запад нямат никакво, свое дете. Такъв живот устройва ли те?

Нали не мислиш, че баща, който няма в момента пари умира от желание да стане баща за втори път? Той филмът "ще е различно" вече го е гледал и знае, че след година може да се озове, освен със сегашното, с още едно дете или издръжка.

 "...Даскалка не е виновна, че майка му си е била камшика."

Не търся виновни. И не соча с пръст - ТИ си виновен.

Аз търся причините, за да не се повтори ситуацията при следващия път. А следващ път ще има. Като се върне детето от Лондон.
И ако си мисли Даскалка, че като каже: "Детето трябва да се държи така и така!" и веднага нещата ще станат както ги иска, жестоко се лъже. Ще бъде още по - страшно.

Не знам дали го вярвате това
Моята майка е с ЛР, никога не ме е гледала, и въпреки това до една късна възраст, може би до пубертета, аз си исках да си живея с нея и си я обичах. 
И да го набие майка му, и да го излъже сто пъти, и Даскалка да му носи хайвер и шампанско в леглото- това няма да се промени
Не знам нужно ли е да го пиша, мислех, че е всеизвестен факт
Тоест вариант детето ПРОУМЯВА след някакъв РАЗГОВОР, че Даскалка се грижи за него, иска най-доброто за него и го обича, а майка му- не, след което се кротва и заживяват в Холмарк идилия. Ми не е реалистичен. Дори и да е достатъчно голям и разумен да проумее логиката на тези думи, емоционално няма да го приеме.

А, ти си в главата на отсрещния и знаеш точно какво мисли и какъв вътрешен монолог/диалог провежда, докато с мил тон моли детето да не прави нещо или да направи нещо?
Ми, така кажи, аз тук съм пас- в ничия глава не мога да надникна.
Признах те!