Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Аз пак да те питам- ти чак сега ли разбра, че той иска детето ?
За делото абсолютно те разбирам. То дори е задължително, защото недай си боже да се наложат някакви неща ,, той трябва да има правата де юре. Няма от какво да се плаши.
Работи в посока да го заведе това дело.

Така, сега седнах на комп, ще напиша още малко.
Проблемите се решават, като се заемеш с тях. Ти скъпа моя си се заела да решаваш грешния проблем.
В случая лъщи, че твоето мило ти спестява информация. Започни от там. Имаш проблем с него, очевидно. И той не е само ниския му родителски капацитет. Рискувай да се скарате с всичките хипотетични произтичащи от това последици, постави му нещата ребром. Как така той знае, че детето ще живее с него още нам си колко време /всъщност това и ние го знаехме/, а ти не знаеш? Ти ли си с широко затворени очи? Той ли крие информация? Започнете да говорите по-откровено. Ясно, че си бясна. Това, обаче, което не знаеш, е, че проблемите на дете са отражение на проблемите на възрастните. В случая големите сте вие - ти и твоето мило. По стечение на обстоятелствата не майката, а ти /живеещия с детето партньор на родителя/ си Главно действащо лице, заедно с бащата.
Така, значи отивате си на терапия и започвате да говорите откровено един с друг, както и започвате да прекарвате много много време тримата - ти, детето и бащата, а не само ти и детето, а бащата да го пращаш на втора работа. От сега ти казвам, че по последния начин няма да стане. Детето има нужда от тесен контакт с биологичен родител, не с теб. Ти си на второ място. Т.е. има нужда и от контакт и разбирателство с теб, но преди това - с баща си. Особено момчетата. Така стоят нещата, ти просто нямайки собствени деца си доста ненаясно, че дете с проблем отразява проблем в семейството. И той не е само липса на майка. Имаме детенце, живеещо само с баща си в блока - ми супер си, нищо му няма. Сигурно има някаква вътрешна драма, но не се проявява поведенчески. Помисли сериозно върху това. Имай предвид, че поне половината от драмата и несигурността създаваш именно Ти. Малко конструктивна самокритика няма да е излишна. Една от основните функции на жената в семейството е да внася спокойствие, топлина и уют.
Това от моя личен опит.

Да, Джолева. Бащата прехвърля топката /предадена му от майката на детето/ на Даскалка, Даскалка я иска да я прехвърли обратно на майката.
В крайна сметка е разбрала истината. Въпросът е защо чак сега? Какви са тези отношения между твоят и бившата му, които са скрити от теб? Скрити ли са наистина, или ти си стиснала здраво очите и ни приемаш, ни предаваш?
Всъщност проблемът ти е, че не разбираш, че семейство с отсъстващ баща не е никакво семейство, но нейсе, като не искаш мъж да ти се меси в отглеждането на дете, пък било то и чуждо, кои сме ние, че да ти обясняваме функцията на бащата?

Пак се почнаха философиите. Не знам колко пъти ви се писа, че е правено всичко. И по-меко, и по-твърдо, не и не. Детето е зациклило и край.

Нищо възпитателно няма в това да се държи с мен като идиот, а аз да му се радвам, галя и обичам, напротив! Той това иска, така се държи с всички други възрастни, прави ги на г.з, а те търпят и той набира още повече сила. Мислите ли, че ако някой преди мен му се беше опънал, да го стегне, да го респектира малко, щеше изобщо да си помисли, че може да ме рита? Чухте записа, плюе по баба си, а бабата и дядото стоят, нищо. Искам да ви видя колко любов и топлина ще покажете, ако на вас ви се случват тези неща 🤣.

Възпитанието на едно дете,не значи вглеждане под лупа.
Тое ясно,че тя е злата де..
Ама все някой трябва да му настоява да си мие зъбите,да пише домашни,да си ляга в нормален час,да не виси нон стоп в нета...
Ако беше родна майка,щеше да е възпитателен процес,ама нали е мащеха,вглежда се под лупа и само търси поводи за заяждане!

Мдам, и този някой е биологичният родител, отглеждащ детето в момента!
И аз да съм, баща ми да ме е подметнал на първото гадже, и аз щях да ритам, да ви кажа. Моля ви се, мислете разумно!
А за майката, дето е подметнала детето на произволна жена, таковаща мъжа й, просто няма какво да се говори, не искам да я споменавам и даже да знам, че има такива хора. Имам в родата такъв случай, втората жена го отгледа, но въпросният ми вуйчо се занимаваше доста активно, имаше периоди и сам го беше гледал момчето, преди да се появи тя на хоризонта, не го е изхвърлял по баби. И все пак момчето си отрасна с проблеми, но Обожаваше втората майка. Гледаше я в очите. Не знам, не знам.
Пак казвам, имам и познати, и майката и бащата абдикираха, детето беше при баба си. С дрога се занимава понастоящем. Море разлика между първия и втория случай, т.е. между присъствието и липсата на баща /при отхвърляне от майката/.

До умствен капацитет е. Някои хора така си живеят.

За мен по-добрата развръзка за детето би била да живее при майка си.
Сценарият с оставането при вас ми се струва като бомба със закъснител. Приемането на отхвърлянето от майката ще е болезнено, ще даде травма и не се знае в какво ще прерастне и дали ще я преодолее. Дано психолозите помогнат и в поставянето и спазването на границите.

Бащата (никак не я обичам тази дума в подобен контекст), но как може да е с такова провинциално мислене като по учебник – страх, предразсъдъци, тотална липса на адекватност и собствено мнение, само и само какво ще кажат хората. Той разбира ли какво означава действително "детето да остане при него", защото при него вече не е само той, а сте ти и той. Това обясняваш ли му го? Готов ли е да постави граници във възпитанието на детето? Да те защити? Да му даде пример и подкрепа при изоставяне от майката? За мен не е готов, не е осъзнал какво се случва всъщност. И затова съм скептична за положителното развитие до Нова година.
Но пък да видим.

Ето пак-детето, детето. Къде е ролята на бащата в случая. Той знае ли ги тези неща и ако да какво предприема. Защото след като те обвинява че заради теб детето не иска да приеме ситуацията, значи тези неща които то прави той или не ги знае или си затваря очите или прави забележи с половин уста, колкото да отбие номер.
Основният ти проблем е бащата.

Разбира се, че е по-добре детето да живее при майка си, Но при положение, че тя го иска. Ами като не те искат, ще се буташ ли там? Не е добре да живее някъде, където е нежелано, с втори баща затворник... брррр... не, не, по-добре не, все пак ако Даскалка ще ражда, това дете се пада брат на нейното, не би трябвало да й е все тая какво ще стане с него. Най-добре си е да си го гледат и контролират лично те.

Третирате детето като повреден уред. Не работи, сервизът (бащата) е proper shit и хайде аут.

Djoleva, да, детето ми е проблемът.

Мъжът ми съм го знаела какъв е преди да се събера с него, и както виждаш не рева. Когато малкият го няма се живее съвсем различно. Като е тук мъжът ми се превръща в съвсем друг човек, който много скоро ще спра да уважавам, ако не настъпят някои промени. Никой не иска да му гони детето, но и никой не е длъжен да живее с него при неговото поведение и отношение. Докато е под моя покрив е нужно елементарно възпитание, поведение и отношение, което няма ли го, няма какво да се отлага повече. Да се изнася и да си го гледа както прецени, щом не вижда никакви драми и проблеми в него ...

Хубаво е, че сте поставили някакво начало.
Аз апелирам към теб , след всички последни събития, да наблюдаваш процесите с доста по- голяма доза критичност.
Не зная как се влиза в роля да ставаш капитан на такъв прогнил съд, но опитай. Аз също съм от типа хора, които упорито преследват целите си докрай, каквото и да ми струва, за да не остава грам съмнение, че не съм изчерпала всички опции.
Имам чувството, че сте на много различно ниво, и той изобщо не разбира каккво се иска от него, и няма и да проумее. Поне детето да разбере, че остава с вас и ще се живее по твоите правила, защото ти си най- добрият му и единствен вариант.

Авторке, има страшно много жени, които са с мъже, имащи деца от предишна връзка. Но наиситна не знам дали някоя друга би се навила да прави всички тези компромиси.

Между другото моят напълно биологичен син, първото ми и много любимо дете, след втория ми брак беше надъхан от другите си роднини срещу мен. Изкарахме няколко месеца в постоянни скандали и разправии и той отиде да живеее с дядо си, баба си и баща си. Тоест аз знам какво е дете настроено срещу теб - хем моето си е изцяло мое, винаги гледано от мен и с никакви проблеми преди 14-тата му година в отношенията ни. Отделно детето по това време беше отличник в елитно училище, с абсолютно никакви поведенчески проблеми. Въпреки това нямаше вариант да остане при мен, понеже самото дете не искаше, за да угоди на баща си и родата му. Но при нас те искаха да го гледат и нещата се решиха. Знам какво е дете, настроено срещу теб  и затова съм удивена от твоите нерви. Аз това не бих си го причинила никога повече.

За мен ти си не съвсем наясно със ситуацията и си изключително наивна. Искаш този мъж на всяка цена, а това е винаги вредно и опасно. Имай си много наум. Детето на мъжа ти сега е на 9, след 2-3 години ще бъде в пубертета и тогава ще настъпи нещо, което дори не можеш да си представиш. Успех от мен.

Да Tays, разликата в интелектуалните им нива и качества е фрапантна. Той се страхува и да е баща в стандартния смисъл. Трябва да се консултирате с психотерапевт или психиатър, те са с медицинско образование. Терапията е полезна за хора, с желание за промяна и осъзнаване на проблема. При бащата липсва мотивация и интелект за реална оценка на ситуацията. Всеки родител би се заел основно със здравето на детето си, този го вълнува "кариерата". Съжалявам авторката, но подобна имитация на мъж ме отвращава. Реално не е взел никакво решение и блъфира с обещания. Ти ще водиш битката с майката, мъжа е абдикирал. Манталитет и нравствени дефицити не могат да се коригират и от нобелов лауреат.
Daskalka, дано осъзнаеш, че бленувания мъж -член е част от целия фамилен театър, използват те. Нищо конкретно не сте решили, а е спечелил време с обещания. Вие сте във постоянен водовъртъеж, но тях ги устройва статуквото. Удавеният ще авторката , в краха на планове и илюзии. Не сте семеен тим, а егоисти, с различни цели.
Обективно темата трябва да е  " Как  да предизвикам родителска отговорност, съвест и майчински и бащински инстинкт на хора , съсипали детето си с некомпетентност ? "

Те нещата ще започнат яко да се проясняват още в момента, когато синът се върне от Англия. Това кога се очакваше да стане?

И аз мисля, че бащата само печели време.

Някак се изплъзва от аудиторията ,а и авторката не набляга на това,но бащата е 8 часа на държавна работа и след/преди това на частния бизнес-кога точно,да се занимава с детето си ? Като се сбъднат почти всички мечти на авторката ,тя ще е с доведеното и нейното дете.Тя замисля ли се как щеше да живее с близнаци и проблемното доведено дете ?