Уж четете темата, а пак пишете глупости ... Търси подход към детето - Тя е търсела подход, но е бил неправилен, отношенията им са се влошило и сега единственото, което търси е как да се отърве от него ... Ясно е, че жена с нейния характер не би се справила с това дете !
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
Уж четете темата, а пак пишете глупости ... Търси подход към детето - Тя е търсела подход, но е бил неправилен, отношенията им са се влошило и сега единственото, което търси е как да се отърве от него ... Ясно е, че жена с нейния характер не би се справила с това дете !
Ама какви са тези оценки за "глупостите".
Ти си назад с материала , защото още си в старата тема.
Как да окачествя това, м ?
Тя няма да се отървава вече от детето. Ако се отървава нещо за в бъдеще, то тя ще се отървава. Еднолично. От всички и всичко.
Zzzaz,
Любимият й е сервирал, че детето поне още няколко години остава при тях. Тя не е съгласна, но се съобразява. Уж поставя пак някакви условия, но общо взето нещата са си каквито са били преди.
Това съобразяване с нещо, с което не е съгласна, дава храна за размисъл точно за произхода, какъвто въпрос беше зададен на предишната страница. Не личи да й е безкрайно непозната тази ситуация - мъжът си вее каквото там си вее, жената мрънка, но не оспорва.
Любимият й е сервирал, че детето поне още няколко години остава при тях. Тя не е съгласна, но се съобразява. Уж поставя пак някакви условия, но общо взето нещата са си каквито са били преди.
Това съобразяване с нещо, с което не е съгласна, дава храна за размисъл точно за произхода, какъвто въпрос беше зададен на предишната страница. Не личи да й е безкрайно непозната тази ситуация - мъжът си вее каквото там си вее, жената мрънка, но не оспорва.
Zzzaz,
Любимият й е сервирал, че детето поне още няколко години остава при тях. Тя не е съгласна, но се съобразява. Уж поставя пак някакви условия, но общо взето нещата са си каквито са били преди.
Това съобразяване с нещо, с което не е съгласна, дава храна за размисъл точно за произхода, какъвто въпрос беше зададен на предишната страница. Не личи да й е безкрайно непозната тази ситуация - мъжът си вее каквото там си вее, жената мрънка, но не оспорва.
Любимият й е сервирал, че детето поне още няколко години остава при тях. Тя не е съгласна, но се съобразява. Уж поставя пак някакви условия, но общо взето нещата са си каквито са били преди.
Това съобразяване с нещо, с което не е съгласна, дава храна за размисъл точно за произхода, какъвто въпрос беше зададен на предишната страница. Не личи да й е безкрайно непозната тази ситуация - мъжът си вее каквото там си вее, жената мрънка, но не оспорва.
1) не поставя условията на правилния човек. Единственият човек, на когото има право да поставя условия е бащата. Темата е озаглавена "Как да накарам майката на доведения ми син......".
2) няма конкретен план, с конкретни условия и срокове и какво се случва ако планът не бъде изпълнен.
3) упорито отказва да разбере, че на мъжа до нея липсва родителски и емоционален капацитет, далновидност, чувство за отговорност. Все пак всичките му близки му повтаряли, че е неудачник и не става за съпруг и баща, а не един или двама. В момента крета някак си, защото авторката се е нагърбила с издръжка, настаняване и възпитание на детето му.
4) обсебва незаконно чужди роли - на истинската, законна майка, на законния баща, на бабите, на социалните (които има право да предупреди ако мисли, че развитието на детето е в риск дори и да не е роднина) и даже на психиатри, поставяйки диагнози на базата на четено в интернет.
Нейното оплакване, дрънкане, каране, настояване и сърдене, страхът да не бъде насилена или убита от детето (който може и да е оправдан) липсата на удоволствие и лично време и такова с партньора, игнорирането на проблемите от партньора, липсата на нейно, родно дете са точно това, което това дете иска да постигне. И го е постигнало с лекота, хаха.
Последния пост на Nevena Virolan е точно на място и за мен изчерпва темата. Всичко е така до последната дума.
Иначе аз смятам, че точно в тази тема опитът, свързан с отглеждане на деца има ОГРМОНО значение. Не че хора без деца не могат да имат мнение, разбира се, но понякога на теория нещата са едни, когато ти се случат на практика са различни. Децата не са програмирани да реагират по един и същ начин на определени наши действия. Правилното възпитание изисква индивидуален подход спрямо конкретното дете. Но за целта трябва да усещаш това дете, да познаваш особеностите на характера му и най-вече да си достатъчно гъвкав за да си адаптираш подхода спрямо него. Ако ще и преди това 4 деца да си отгледал, при които друго е работело. Даскалката упорито си затваря очите за своите грешки и няма намерение да промени нищо защото е убедена, че само тя знае как да сложи на място това дете...обречена битка...
Иначе аз смятам, че точно в тази тема опитът, свързан с отглеждане на деца има ОГРМОНО значение. Не че хора без деца не могат да имат мнение, разбира се, но понякога на теория нещата са едни, когато ти се случат на практика са различни. Децата не са програмирани да реагират по един и същ начин на определени наши действия. Правилното възпитание изисква индивидуален подход спрямо конкретното дете. Но за целта трябва да усещаш това дете, да познаваш особеностите на характера му и най-вече да си достатъчно гъвкав за да си адаптираш подхода спрямо него. Ако ще и преди това 4 деца да си отгледал, при които друго е работело. Даскалката упорито си затваря очите за своите грешки и няма намерение да промени нищо защото е убедена, че само тя знае как да сложи на място това дете...обречена битка...
Как да имаш подход, като те саботират на всяка крачка?
Невена,
1. Детето иска майка си. Бащата ще ходи на психолог.
2. Как да има план, след като майката уж все го взема.
3. Това го е разбрала много добре и е видно от постовете по темата.
4. В България не сезираме социалните, ако детето е агресивно, а ако спрямо него има агресия.
Невена,
1. Детето иска майка си. Бащата ще ходи на психолог.
2. Как да има план, след като майката уж все го взема.
3. Това го е разбрала много добре и е видно от постовете по темата.
4. В България не сезираме социалните, ако детето е агресивно, а ако спрямо него има агресия.
Как да имаш подход, като те саботират на всяка крачка?
Невена,
1. Детето иска майка си. Бащата ще ходи на психолог.
2. Как да има план, след като майката уж все го взема.
3. Това го е разбрала много добре и е видно от постовете по темата.
4. В България не сезираме социалните, ако детето е агресивно, а ако спрямо него има агресия.
Невена,
1. Детето иска майка си. Бащата ще ходи на психолог.
2. Как да има план, след като майката уж все го взема.
3. Това го е разбрала много добре и е видно от постовете по темата.
4. В България не сезираме социалните, ако детето е агресивно, а ако спрямо него има агресия.
1) и като иде бащата на психолог детето ще спре да иска майка си? Не съм видяла хора с подобни проблеми на които психолог да е помогнал, още по-малко като не са мотивирани.
2) няма нужда от майката за да направи план за собствения си живот и ред в собствения дом и като не се спазва да събере багажите на баща и син и всеки по пътя си. Тя писа в миналата тема, че има намерение да го изгони, дори от бизнеса, където, уж бил незаменим, ако не се промени обстановката, но чака разговори, майката, психолог. Няма конкретни дати и даже обсъждане с мъжа. Реве по форуми и групи за родители на деца с опозиционни разстройства, каквито даже не е сигурно, че детето има.
3) като го е разбрала за какво опитва да се забременява от него? Това е неуважение към самата нея и гените и и безотговорност към бъдещето и дете.
4) кого сезирате когато детето е агресивно? Не може да няма структура, която да се занимава с деца с подобни проблеми.
Като вижда, че я саботират на всяка крачка спира напъните, защото да безсмислени. Все едно да се оплаквам, че някой изхвърлил 4 тонен бетонен блок в градината ми и не мога да го преместя сама и така с години. Като ми предложат да наема кран да кажа, че не може да достигне до градината, защото е в планински район, като предложат хеликоптер да пиша, че нямам пари, магарета - че съседът не дава да се мине през неговата градина и трябва да бутам къщата Итн. Ясно е, че решение, което да удовлетвори хилядите пречки и мои изисквания и да ми е по джоба няма.
Проблемът на авторката е в самата нея.
Хубаво четете и ми правите списък на недостатъците, но поне помнете какво сте чели 
СОП-ът е диагностициран, проблем с математически и логически операции. Колкото по-напредва на години, толкова по-зле ще става, предметите още в 5ти клас ще му разкажат играта, да не говорим за после как ще изкласи. То нали битката е за всеки ученик, може и да избута с 3ки, но с тези матури ... Как, та как бил отличник, като бил със СОП. Ами така, с допълнителна работа, работех през функциониращи канали. Като "не бачка" нещо мозъкът компенсира с развитие на компенсиращо умение, в случая страхотно развита зрителна и слухова памет. Поради което писането (да запомни като картинка), четенето на глас и прочее. Жалкото в случая е, че в училището има ресурсен кабинет и можеше да си мине през процедурата за влизане в подкрепа, но пак същият ръб - трябва да подпишат двамата родители. Мъжът ми - да не го било срам от децата, че го вадят от часове да слиза в ресурсния кабинет, майката - като не искал да учи да пасял патки като порасне, дори и не разбра какво е СОП, че не е "луд", а просто мозъкът му функционира по определен начин. Повечето деца със СОП имат и поведенчески проблеми, защото се осъзнават, че са различни от масата, но такива крайности като при нас са рядкост.
Звуча ви студена, пресметлива и прочее защото съм с архиетипно мъжко мислене И не защото чета в интернет, знам го от професора ми по възрастова психология. Има процент от населението, които са така, с обърнато мислене. Затова са ми такива организирани постовете, така излагам нещата и прочее, не чакайте да четете Арлекин. Много съм си любвеобвилна даже наживо, но това не ми пречи да мисля и действам "като мъж". Започнала съм работа на 15, първата си фирма направих на 18, беше регистрирана месец преди абитуриентския ми бал. Прагматизмът ми е втора природа. А изказът ми с толкова дразнещото за някои често появяващо се Аз е просто защото съм билингвал с английски, словоредът ми също е малко обърнат на моменти, паразитка е заради това, че го говоря често повече от българския.
Сега доволни ли сте от обясненията
Детето не ми е "проект", няма как човек да е проект. Но да, поддържам емоционалната дистанция, която е нужна - детето не е мое, майката е жива, няма къде да се бутам да й заемам мястото. На малкия съм му казала отдавна, заради конфликта на лоялност при деца с доведени родителски фигури, че не искам да ми казва мамо, той си има майка и няма да заема нейното място, не държа да ме обича или дори харесва, но държа да се държи към мен с уважението, дължимо на всеки, който се грижи и отговаря за него.
Мъжът ми, та мъжът ми. Той сам по себе си е достоен за своя тема, но да не прекаляваме. Мъжът ми избор няма, в смисъл детето си е негово, няма да изчезне. Негово право е да решава какво да прави с детето си, но мое право е да си реша сама за себе си дали и какво да правя по отношение и на двамата. Имам си обяснение защо мъжът ми се държи като женски полов орган на моменти, но това така или иначе пак не е по темата. Очеизбодно е, че всичко опира до бащата, но той самият дали и колко ще се справи с реалността пред себе си ще видим още утре.
СОП-ът е диагностициран, проблем с математически и логически операции. Колкото по-напредва на години, толкова по-зле ще става, предметите още в 5ти клас ще му разкажат играта, да не говорим за после как ще изкласи. То нали битката е за всеки ученик, може и да избута с 3ки, но с тези матури ... Как, та как бил отличник, като бил със СОП. Ами така, с допълнителна работа, работех през функциониращи канали. Като "не бачка" нещо мозъкът компенсира с развитие на компенсиращо умение, в случая страхотно развита зрителна и слухова памет. Поради което писането (да запомни като картинка), четенето на глас и прочее. Жалкото в случая е, че в училището има ресурсен кабинет и можеше да си мине през процедурата за влизане в подкрепа, но пак същият ръб - трябва да подпишат двамата родители. Мъжът ми - да не го било срам от децата, че го вадят от часове да слиза в ресурсния кабинет, майката - като не искал да учи да пасял патки като порасне, дори и не разбра какво е СОП, че не е "луд", а просто мозъкът му функционира по определен начин. Повечето деца със СОП имат и поведенчески проблеми, защото се осъзнават, че са различни от масата, но такива крайности като при нас са рядкост.
Звуча ви студена, пресметлива и прочее защото съм с архиетипно мъжко мислене
И не защото чета в интернет, знам го от професора ми по възрастова психология. Има процент от населението, които са така, с обърнато мислене. Затова са ми такива организирани постовете, така излагам нещата и прочее, не чакайте да четете Арлекин. Много съм си любвеобвилна даже наживо, но това не ми пречи да мисля и действам "като мъж". Започнала съм работа на 15, първата си фирма направих на 18, беше регистрирана месец преди абитуриентския ми бал. Прагматизмът ми е втора природа. А изказът ми с толкова дразнещото за някои често появяващо се Аз е просто защото съм билингвал с английски, словоредът ми също е малко обърнат на моменти, паразитка е заради това, че го говоря често повече от българския.Сега доволни ли сте от обясненията
Детето не ми е "проект", няма как човек да е проект. Но да, поддържам емоционалната дистанция, която е нужна - детето не е мое, майката е жива, няма къде да се бутам да й заемам мястото. На малкия съм му казала отдавна, заради конфликта на лоялност при деца с доведени родителски фигури, че не искам да ми казва мамо, той си има майка и няма да заема нейното място, не държа да ме обича или дори харесва, но държа да се държи към мен с уважението, дължимо на всеки, който се грижи и отговаря за него.
Мъжът ми, та мъжът ми. Той сам по себе си е достоен за своя тема, но да не прекаляваме. Мъжът ми избор няма, в смисъл детето си е негово, няма да изчезне. Негово право е да решава какво да прави с детето си, но мое право е да си реша сама за себе си дали и какво да правя по отношение и на двамата. Имам си обяснение защо мъжът ми се държи като женски полов орган на моменти, но това така или иначе пак не е по темата. Очеизбодно е, че всичко опира до бащата, но той самият дали и колко ще се справи с реалността пред себе си ще видим още утре.
Що се хабиш да се обясняваш...
А, то щото сега не казват нищо... Такива романи и свободни съчинения има, че не е истина.
Че какво значение има дето авторката била с мъжко мислене, а мъжа с женско? Налични ли са мъж и жена? Налични са. Много важно, че ролите били обърнати. Че то сега семейства от еднополови гледат деца, вие сте захапали нейното мъжко мислене. Добре, че поне един в тая къща има топки да взима трудни решения. Може да не са винаги правилни, но поне опитва. Там гаранция няма.
