Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Надявам се да не заключат темата, но ако се провалят с психолога утре, бих и препоръчала социалната служба. При проблемно дете, може да се отвори случай на "дете в риск" и да се работи, напълно безплатно, с тримата- да се направи оценка на нуждите на детето, да изпратят гения на курс за повишаване на родителския капацитет и те така те. Хем и малкият ще разбре, че шега не бива, хем и възрастните ще опитат нов подход.
Аз по принцип съм върл противник на всякакви подобни социални услуги, защото виждам наживо колко хора ненужно са изпращани по подобни направления, но в случая смятам, че това е добър вариант. В малките населени места социалните имат по-малко работа ии може би ще помогнат. Само желание и търпение да има. щото Големият нали... скептик бил. Той стои над нещата с децата.

Достатъчно хора с деца са на същото мнение. И този аргумент е малко изтъркан. Утре като родя мога ли да си кажа мнението? По същата логика дай да не пише никой, който не е отгледал доведено дете, и това е на теория.

Селския булгарише мачо не признава такива лигавщини - педагози, логопеди, социални.
Той си е направил това дете, той ще си го храни и бие колкото иска и няма кой да му каже как да го гледа.
А и момчето само по себе си е перфектно само заради пола си. Как смеят да му намират кусури?

Социалните на повечето места и особено в малките градове са тотално некомпетентни. Над 99% са просто чиновници, завеждащи бумащина. Много малко вероятно е да помогнат с нещо, по-скоро ще навредят. Добрите специалисти се броят на пръсти и са в големите градове  - с платен прием.

Гугълче, събираш записки, размисли и страсти, и когато родиш идваш и изпляскваш всичко във форума. Тогава ще важи с космическа сила.

Разбира се, че не е нужно да има някой дете, за да има адекватен поглед как се възпитава дете. Практиката помага, но не променя светогледа генерално. Препратка – малоумната майка на детето. От моята практика – същото мислех и преди да родя, и сега с 1 дете.

С най-най добри чувства ти казвам, че за 2-3 години, докато от парче месо стане човече, като нищо ще си промениш мнението и да станеш суперлиберална майка, чието детеНЦЕ винаги е право.
Аз не съм такава, но съм друго поколение.

В нази конкретна тема опита с отглеждане на дете е важен, понеже това е, което на авторката и липсва и я кара да се вглежда в едни неща и да подценява други, отделно че я лишава от познания за разни хватки и  ефективни прийоми при справянето с детското поведение.

Също бих я посъветвала най-добронамерено хубаво да си осмисли и преосмисли нещата, защото ми се струва, че когато е правила всички тия инвестиции в големия гений, тя е очаквала да не живее трайно с детето, а и само преди една тема време все още целта и беше да го изпрати при майката да учи и живее.
Сега тая перспекпива се отдалечава в безкрайността и отлага нейните лични планове за дете. И при най-благоприятно стечение на обстоятелствата всички ги чака всекидневна борба да променят нещо у себе си - бащата безхаберието, тя деспотизма, за да започне да се променя и детето Хубаво е добре да си помисли това нейната битка ли е, и готова ли е да положи усилия самата тя.
Защото ми се струва, че си въобразява, че ще стане с приемане на нейните ултиматуми и всички ще се нагодят към нейните равилни изисквания, а хич няма да е така.На първо място ще трябва да се примири, че детето остава и това е положението, ще трябва да възприема семейството им като тричленно, а не от двама на горния рафт плюс един кашон на втория, ще продължи да бъде саботирана от свекърва и първа жена, това е сигурно, за разлика от подкрепата на мъжа, който може на третия път просто да му писне да полага усилия и да ходи на психолог.

С други думи, за мен е наложително да преосмисли, дали наистина иска да си причинява всичко това, или ще остави тия хора да се оправят, както си знаят, защото за момента и без да промени себе си и своя подход тя по-скоро вреди отколкото помага.

За "ефективността и професионализма"  на Социални служби има достатъчно антипримери. При последното жестоко убийство на дете, те твърдяха, че детето имало "перфектни" условия за живот. Реално - насилие и скандали и от страна на майката, а бащата с нулеви доходи. Отделно майката отсъства с дни редовно и "спасява" детето си, оставяйки го при садиста. Садо - мазо лИбов над 8г. и едно  изгубено дете в хаоса на семеен театър.  Нисък интелект, слаб родителски капацитет, непонятни за социалните .

Ако авторката има приятелки, в краен случай роднини, но на които може да има доверие - нека ги помоли да споделят свой опит за общуването с деца и как преодоляват бойкотите. Ама не такива роднини, които изпадат в бясно състезание "тя/той от едно годишен говори с пълни изречения, на 18 месеца си оправяше леглото под конец, на 2 години написа стихосбирка, на три го искаха в математическа гимназия, а вие защо вече не вадите косинус", нали... Да потърси хора с по-земно отношение от нейното, по-критични към своето си и склонни да споделят и минусите, освен без съмнение огромните плюсове и постижения )))

Именно. Писах нещо такова, но не можах да го публикувам.
Тя казва: Няма да позволя чуждо дете да ми съсипе семейство и инвестиция. ОБАЧЕ  детето си е било там и преди да станат семейство, не е паднало от небето впоследствие. Да, без него може да се разбират перфектно, но то няма да изчезне поне още 5 години.
Ако ще води тази битка - да изолира баби и майка до минимум.

И след 8 клас детето ще остане при бащата. Майката пак ще измисли нещо, пак ще се разберат с бащата. Интересно ми е как дете със завършен в България 8 клас ще продължи образованието си в Англия. Не съм запозната.

То  детето след осми клас, едва ли ще има същата нагласа към майка си.
Изобщо, прогнозирам, че даскалка ще бъде единствения му пристан и стабилност .
Това дете тепърва ще има нужда от приятел и довереник вкъщи. С безхаберния си баща и измамливата си майка,  скоро ще се разочарова от биологичните .
Само не зная даскалка как ще издържи. Поне опитва жената. Има и самочувствието, и интелекта, да направи нещо градивно.

Чудя се как не ви омръзна да дъвчете едно и също...

Аз проследих темата, но не разбрах авторката има ли семейство - в смисъл майка, баща, братя и сестри и какви са отношенията и с тях. Може ли да разчита на съвет и подкрепа, ако и се наложи.
Може да е ставало дума за роднините и, но съм пропуснала.

"Ако искаш да промениш другите, започни от себе си!" - точно като за Даскалка.