Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

И мен това ме обърква с обясненията на авторката. Хем мъжа ѝ иска да си гледа сина, хем авторката била с впечатлението, че майката ще си го взима . Струва ми се, че тя се е самозаблуждавала от самото начало, че няма да има ангажимент към детето. Или мъжа ѝ я е лъгал. В допълнение към другите му безгръбначни прояви.

Е как бе Краси, да натиска Милото означава да рискува да се скара с него, да се кара с него регулярно, изобщо ще им се развали имиджа на прекрасна двойка, който крепят с огромни усилия. Рискува милото да й се разсърди и да потърси друга, по-дашна откъм майчински грижи втора майка за детето си. За какво да се репчи, нищо не печели тя лично. Абе говоря си от позицията на изискваща от съпруг, платила съм си и цената за това, както скоро писах. Не говоря ей така, да си проветрявам устата, както знаете. Аз лично изисквам и ще продължавам да изисквам, пък където ще да отиде милото.

Апропо, как ми изкристализира сега. Имах гадже, с две деца беше. Накрая се оказа, че той си търсеше не жена, а точно майка на двете му съществуващи деца. Точно при него живееха децата и да, той си ги искаше. Писах по-напред по темата или в друга тема за този случай. Разделихме се по други причини, той родителската функция си я изпълняваше, според собствените си възможности, други бяха драмите - агресивен характер, налагане, ревност, нищо общо с децата. И да, не се налагаше да върша каквито и да било неща от този тип, просто защото той си ги вършеше сам и си беше достатъчно компетентен. Изобщо не ми се е налагало да се намесвам, нямаше нужда. Съответно и нямаше драма в това отношение, изобщо. И те не бяха възхитени от мен, особено момичето, но не ми е минало през ума да ги обвинявам в разни личностни разстройства. Не са ме били де! Ама и той нямаше да го допусне, той изискваше уважение. Изобщо, като се чета, с мед да го намажеш. Но беше от типа 'Добър родител - лош съпруг', даже и за гадже не ставаше, камо ли за съпруг. Но, пак казвам, с децата нямаше проблеми, даже учеха доста добре, без никой да им виси на главите.

Мина добре, интересно, но добре. Другата седмица ще ходим пак.

Косите, попитах къде си, защото провинцията в това отношение е друга вселена. Всеки е някой на някой. Има едно момче, двайсетина годишно, наркоман, кражби с взлом и арести не знам си колко, ама си е навън защото е син на съдия. Тук винаги има "някое друго съображение" опре ли до инстанции, по посока на масовата практика да се показваме пред хората колко сме супер, а всички кривини се пазят зад високи заключени дувари и е ерес от най-висш порядък да си изнасяш кирливите ризи на показ дори и когато търсиш помощ.

Не може да няма компонент и от това зад  поведението на мъжа ми, да не говорим, че както е зарязаният, какво по-добро за публичния му "мъжки имидж" от това, че си е взел детето да го гледа, че и втората жена джакпот, чудничко става за натриване на носа на бившата, на роднините ... Детинско малко, но човешко. Никой не обича да го уязвяват.

Тук - и не само тук, в немалка част от България - мъжете бачкат, хвърлят парите вкъщи и останалото е работа на жените. Много е интересно, какво нещо е навикът. В чужбина е един като пътуваме, обслужва си се, пере, всичко, а в момента, в който се прибере, включва в режим "вкъщи съм", чака да му се поднася 🤣🤣🤣. И с детето е същото. Като го няма е един, като се появи става друг човек. И ако за битови неща преборване има, защото не е малко дете да му се прислужва, за другото има оправия само ако той пожелае и издържи. И не е двоен стандарт спрямо майката това, защото хубав, лош, поне настоява детето да е с него и е с него откакто го взехме. А момата англичанка се е..ва със собствената си плът и кръв вече четвърта година...

Даскалке, не споменавай англичанката и ако може - напълно я изолирай от живота ви, вкл. и от детето. 100000 пъти ти се каза да я игнорираш, а не да се съветваш с нея какви кецки да му купуваш.

Пишеш неща, които чудесно знаем - за мъжете из прованса. Въпросът е - след като ти си в ролята на мъжа, твоичкият помага ли с по-женски неща или за пред хората поддържа имиджа на мъжа, който бачка на 2 места, за да изхрани семейството?
Ето ти малко личен пример:

Любопитно ми е и би ли споделила, какво ви препоръча психолога, като начална терапия?

Зарежи момата. Ще се появи и тя в даден момент. Като отиде детето в пубертета - тогава им се струва по-лесничко.
Апропо и свекърва ми го е хвърлила ММ по баби и си го е взела около 14 г. Тогава дефакто са му почнали огромните проблеми, защото и тогава Не го е поглеждала. Казвам ти, не ви трябва такъв дявол. Ще досъсипе детето тази. Видяно от близо от няколко места.

Наличната ситуация означава Даскалка да поеме всички отговорности но родителската функция. Никакви други реалистични варианти няма, ако остане с мъжа си. И досега, дори и временно тя е я изпълнявала, само че това няма как да бъде ефективно и добро за детето, ако има емоционално дистанциране, а от детето отношение "Тая ми е никаква". Резултатът с намразването е напълно очакван. Затова толкова хора й казват, че  проблемът е бащата.

Правилно ли разбирам, че той в момента е на 50+години? А авторката доста по-млада (но тогава как са били"а едно ниво-студенти"??) Ако наистина е така, мнооого по-трудно ми се вижда вече да се превъзпитава.. И мъжа. Наистина, не с 200, ами с 2000 бих избягала.

Да де, но тя си обвинява чуждата жена, вместо своя идеален мъж.

Като го нямало детето, всичко било цветя и рози. Да, без дете двама възрастни се разбират доста по-лесно, от личен опит знам как е да си като младоженец с години.
Обаче с или без дете има едни кредити, заради които работи на 2 места и няма да има време и за евентуално ваше общо дете. Като си родиш, да не мислиш, че с това възпитание и окръжаваща среда изведнъж ще започне да помага равностойно? Сама казваш, че се променя със самото завръщане у дома.

Точно.

     Тя изобщо не отговори с какво го въвличат детето в общия семеен живот и доколко го разнообразяватА колкото до този неин мъж,тя си го е взела за подизпълнител и евентуално за осеменител.Не  може ти да казваш за един мъж,че е женски полов орган,дори това да е на моменти.Но май се оказва излъгано камилче,дала едни пари,надявала се да е водещото начало,а се оказала като пате в кълчища.Тя много ясно казва,че се е надявала детето да замине и те да си живеят безпроблемно,евентуално да роди.
        Интересно как тя си представя,че това дете,ако е толкова проблемно и изостанало ще се справи там с чуждия език в училище,в новата среда...Или просто трябва да се махне.Ама пък мъжът си иска детето,той пък да се покаже пред комшиите,какъв ценен баща е,без напрактика да е такъв.Цялата банда от възрастни има различни идеи,напълно противоположни и ако се очаква някак да се оправи с чудо ситуацията,чудо няма да дойде със сигурност.

Може ли точен цитат в който авторката казва "надявам се детето да замине и да си живеем безпроблемно"?
Ако не можеш да предоставиш такъв,приемам,че лъжеш най-нагло и безогледно!

Ето цитат от преди няколко страници, но с други думи го е казвала и преди:
"В крайна сметка аз не съм им развалила брака, събрала съм се с мъжа ми година след раздялата им и през цялото време се говореше, че детето ще бъде взето. Така че съм абсолютно в правото си да повдигам въпроса кога, в крайна сметка, ще се случи това "


На мен ми звучи точно като "да си го взима най-после, че да си живеем мирно и тихо"

Разбира се, че си е мислела, че детето ще замине за Англия. Самата тя го каза безброй пъти. Какви цитати, то в цялата предна тема става дума затова?
Самото й заглавие е с такава насоченост.
Целия проблем възлиза от това, че авторката иска с мъжът й да са двойка, а се е оплела в тройка. И третият е излишен. Като прибавим проблемното поведение и агресия на детето, авторката съвсем има причина да се вживява в ролята на жертва и да ги използва в своя полза пред мъжа си "ето, виждаш ли аз колко се старая, колко неща правя за вас, пък той как се държи с мен"...

Ама тя авторката си Е жертва.