Колкото по-голямо става момчето, толкова по-големи ще са "бунтовете". Днес магии, рязане на дивани, гуми, "безобидни" отрови в чашите, утре може и гръклян да резне, щото нали, никой не го е гушкал и мама го е отхвърлила. И той да го сметне за съвсем резонен правилен изход.
Стига с този подход.
Има деца социопати, психопати и всякакви пати, които не се поддават на адаптация.
Спомням си за този въпросният, който имам като връстник. Ами, още си спомням как учителките постоянно привикваха майката, защото садистично измъчваше деца, животни, имам малък белег под едното око от дете, защото въпросният ме "харесваше" и гонеше да обсипва с "любовта си". Та, няма да забравя лицето на тази жена, майката (биологична) на момчето, когато я привикваха и ѝ говореха в училище, по родителски срещи, за изнъредни случаи. Такава тъга, срам и безпомощност не съм виждала събрани в едно – жената откровено се е чувствала смачкана и безпомощна под напора на психопатния деспот. Само сълзите ѝ течаха и повтаряше "аз му казвам, обяснявам му, ама не слуша". А беше скромна женица, тиха и добра. И така до откат, тази жена беше дежурна в училището. А по мое време като дете нямаше психолози, терапевти, училищни съветници и тем подобни. Момчето не се поддаде на никаква социализация. После имаше ужасни прояви – побоища, кражби, лежа за побой над жена си, краде деца. Не знам сега къде е, май пак в затвора. Знам всичко това, защото ми е съсед. Та, не вярвам напълно в отношението, подхода, социализацията. Има си хора, които не подлежат на култивиране и това е.
