Авторката се беше изразила, че мъжа и е ударил джакпота с нея. Какъв джакпот, реално излиза, че е един подслон и храна, които и преди нея си е докарвал някак.Грижи за детето е полагала в някакъв период, в който се е надявала, че всичко е временно за да му угоди. Човека реално излиза, че не взима и стотинка от този бизнес. Щял да взима след време, като излязат на печалба, ако изобщо излязат и ако са още и заедно дотогава. А сега работи и развива нейния бизнес и излиза, че тя затова не му дължи нищо, а даже той и е длъжник и е зависим, защото ги издържа.Не знам мен много ме дразнят такива изказвания. Намерила си мъж зависим от нея, защото така може да му поставя условия и да го контролира, ако е някой мъж на място, хич нямаше да я търпи и ден.Каквито и достойнства, да има авторката, колкото и да е постигнала материално в живота, да говориш по този начин за човека с който сама си е избрала да живее ми се струва грозно.
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
Хепи, посегне ли ми отново, повече няма да има разговори. Има неща, за които трябва да се тегли твърда граница веднага.
Скрит текст:
отглеждането на едно дете си е сериозен разход, но това не означава, че той трябва да излезе от джоба на страничен човек.Човек да не излезе да пие по едно бяло вино, какво сте насътворили ...
Много е простичко.
Мен ако ме нямаше, кой щеше да го храни това дете, какъв стандарт щеше да има, какви възможности? Очевидно каквото подсигурят родителите. Тяхна си работа е, хора, да седнат и да се разберат, пари ли ще му събират, жилище ли ще му купуват, всичко от "големите" неща. Вече в ежедневието кой какво и на кого дава за издръжка е тема на друг диалог и вас много ви боде дали не държа детето случайно на солети и студена вода в нас
Че той може да смени пет жени докато е жив, всяка ли ще е длъжна да плаща издръжката и разходите на детето вместо него, щото, разбираш ли, са семейство? Очевидно не. Бабата за 600 лв ги поиска когато той вече беше с мен, бяха почнали ходенията по чужбините и т.н. и вероятно помисли, че е "захлебил". Ами, не е. В някакъв момент, ако всичко върви като сега, няма да е никак зле финансово, но за момента ...
Бизнесът е с големи приходи на неравномерни периоди, съответно това, което влиза се разпределя, връщане на инвестицията, оперативни разходи, реинвестиция, резерв. Мъжът ми там финансов принос няма, но няма и задължения, ако нещо непредвидено изкочи, никой не го търси за нищо.
Вкъщи се харчат пари от личен мой доход, без ограничения за него или детето, в разумни граници, разбира се. Като му трябва нещо, взима и се оправя, не чака разрешение или нещо такова, парите са общи.
Двете неща се държат умишлено разделени.
Когато инвестицията се върне, вече ще започне да получава приход и от там и да си преценява вече за какво да го дава.
Има една много хубава приказка, "кога яде кифтета не рива". Направил е някакви избори преди мен, хубави, лоши, каквито са такива, сега си плаща сметката. Откъде накъде ще покривам дългове, натрупани от друг брак, или пък ще поемам издръжката на дете, което не е мое? Вкъщи никой нищо не дели, но това просто не е мое перо, хора. Цинично, не цинично, това е. Никой не оспорва, че
Много е простичко.
Мен ако ме нямаше, кой щеше да го храни това дете, какъв стандарт щеше да има, какви възможности? Очевидно каквото подсигурят родителите. Тяхна си работа е, хора, да седнат и да се разберат, пари ли ще му събират, жилище ли ще му купуват, всичко от "големите" неща. Вече в ежедневието кой какво и на кого дава за издръжка е тема на друг диалог и вас много ви боде дали не държа детето случайно на солети и студена вода в нас
Че той може да смени пет жени докато е жив, всяка ли ще е длъжна да плаща издръжката и разходите на детето вместо него, щото, разбираш ли, са семейство? Очевидно не. Бабата за 600 лв ги поиска когато той вече беше с мен, бяха почнали ходенията по чужбините и т.н. и вероятно помисли, че е "захлебил". Ами, не е. В някакъв момент, ако всичко върви като сега, няма да е никак зле финансово, но за момента ...Бизнесът е с големи приходи на неравномерни периоди, съответно това, което влиза се разпределя, връщане на инвестицията, оперативни разходи, реинвестиция, резерв. Мъжът ми там финансов принос няма, но няма и задължения, ако нещо непредвидено изкочи, никой не го търси за нищо.
Вкъщи се харчат пари от личен мой доход, без ограничения за него или детето, в разумни граници, разбира се. Като му трябва нещо, взима и се оправя, не чака разрешение или нещо такова, парите са общи.
Двете неща се държат умишлено разделени.
Когато инвестицията се върне, вече ще започне да получава приход и от там и да си преценява вече за какво да го дава.
Има една много хубава приказка, "кога яде кифтета не рива". Направил е някакви избори преди мен, хубави, лоши, каквито са такива, сега си плаща сметката. Откъде накъде ще покривам дългове, натрупани от друг брак, или пък ще поемам издръжката на дете, което не е мое? Вкъщи никой нищо не дели, но това просто не е мое перо, хора. Цинично, не цинично, това е. Никой не оспорва, че
Скрит текст:
Това в контекста ако се гледа от друг, не от нас. Вкъщи, очевидно, каквото трябва, си получава детето.
Истината е, че ако имаме общо дете между двете ще има драстична финансово-имотна разлика и това вече е проговорено между нас какво и що. Няма да има ситуация, в която да се окажат "съсобственици" и да почнат делбени панаири.
Истината е, че ако имаме общо дете между двете ще има драстична финансово-имотна разлика и това вече е проговорено между нас какво и що. Няма да има ситуация, в която да се окажат "съсобственици" и да почнат делбени панаири.
Значи, когато трябва да се дават пари, ти си СТРАНИЧЕН човек, да не те закачат.
Когато трябва да се вземе някакво решение, ставаш ВЪТРЕШЕН човек и се тръшкаш, че никой не те пита.
Последно, страничен или вътрешен човек си в това семейство?
Щото, то не става така, да се въртиш като фурнаджийска лопата според интересите ти.
Или си едното, или другото.
Като не ти се дават пари, си траеш там, прибираш си парите и се съгласяваш с тяхното решение за детето ИМ.
Като искаш да участваш във взимането на решения и да се чува думата ти, участваш И Финансово.
Че то всеки иска така, бе....Аз поръчвам квото ми е кеф, пък който иска, той да плаща.
Не знам за другите, но моята цел е да докажа, че мъж с дете БИВА да се взима, само ако си способна да дадеш на детето обич и топлина. Аз се съмнявам в моите способности. Дори съм почти убедена, че не съм способна и точно затова мъж с дете не бих доближила. Нито едно дете не заслужава да живее без обич и топлина и не искам аз да му причинявам подобна гадост.
Уиш, ами ако си мислила, че можеш да го обичаш, ако 3 години си правила всичко възможно да станат нещата, но не се е получило, какво правим?
Анатемосваме те, че добрите ти намерения са пропаднали?
От друга страна- ти вярваш ли, че едно дете може да бъде обичано безрезервно само защото е дете?
Практиката сочи, че не и бих искала да видя някоя, извисила се над майка Тереза, ако може.....
Уиш, ами ако си мислила, че можеш да го обичаш, ако 3 години си правила всичко възможно да станат нещата, но не се е получило, какво правим?
Пътят към ада е постлан с добри намерения.
И ММ така ми се обяснява, той много добри намерения имал, ма пусто, обстоятелства се явили и попречили
Брех, брех, тия обстоятелства.
По принцип, всички имаме добри намерения. Някои обаче ги осъществяваме.
Уиш, точно така е. Скапаната преценка си има цена. Както всичко в този живот. /Не финансово измерена, сега някой да не ме разбере буквално. Нарича се алтернативна цена/.
Opportunity cost, or alternative cost, of making a particular choice is the value of the most valuable choice out of those that were not taken.
Алтернативен разход (Opportunity Cost)
Понятието се основава на идеята, че в свят с ограничени ресурси няма възможност да бъдат реализирани всички алтернативи. Затова в цената на дадено решение трябва да бъде калкулирана и цената на възможностите, пропуснати с реализацията му.
Ето и още:
Разходът от неизползваната алтернатива при избор на определен вид дейност. Основен пример за алтернативен разход е изборът да се работи, вместо да се прекарва приятно свободното време. При този пример алтернативният разход от работата е равен на количеството жертвано свободно време. Този вид разход се появява поради ограничените природни ресурси. Икономистите обикновено използват алтернативния разход като главно обозначение за разход. Често използваният израз "Безплатен обяд въобще не съществува" ("There is no free lunch") отразява разбирането, че всички стоки и услуги имат своя алтернативна цена.
И ММ така ми се обяснява, той много добри намерения имал, ма пусто, обстоятелства се явили и попречили
Брех, брех, тия обстоятелства. По принцип, всички имаме добри намерения. Някои обаче ги осъществяваме.
Уиш, точно така е. Скапаната преценка си има цена. Както всичко в този живот. /Не финансово измерена, сега някой да не ме разбере буквално. Нарича се алтернативна цена/.
Opportunity cost, or alternative cost, of making a particular choice is the value of the most valuable choice out of those that were not taken.
Алтернативен разход (Opportunity Cost)
Понятието се основава на идеята, че в свят с ограничени ресурси няма възможност да бъдат реализирани всички алтернативи. Затова в цената на дадено решение трябва да бъде калкулирана и цената на възможностите, пропуснати с реализацията му.
Ето и още:
Разходът от неизползваната алтернатива при избор на определен вид дейност. Основен пример за алтернативен разход е изборът да се работи, вместо да се прекарва приятно свободното време. При този пример алтернативният разход от работата е равен на количеството жертвано свободно време. Този вид разход се появява поради ограничените природни ресурси. Икономистите обикновено използват алтернативния разход като главно обозначение за разход. Често използваният израз "Безплатен обяд въобще не съществува" ("There is no free lunch") отразява разбирането, че всички стоки и услуги имат своя алтернативна цена.
Уиш, ами ако си мислила, че можеш да го обичаш, ако 3 години си правила всичко възможно да станат нещата, но не се е получило, какво правим?
И аз това бих направила и то на доста по-ранен етап с по-малко емоционални щети за всички участници. Освен това, на мен направените неща изобщо не ми изглеждат, нито всичко възможно, нито дори в правилната посока. Даскалка просто се е надявала, че положението е временно и че ще свърши.
Скапаната преценка си има цена. Както всичко в този живот. /Не финансово измерена, сега някой да не ме разбере буквално. Нарича се алтернативна цена/.
За грешките си и неправилно взетите решения всеки сам трябва да си носи последствията.
Момата - англичанка и Мунчо са създали дете, после мама се е запиляла по белия свят, а татенцето не може да го гледа - в ступор изпадал. Темата е за това как те да бъдат заставени да поемат отговорност за това, което са сътворили доброволно - общото им дете.
Тук се приема еднозначно, че майката не може да бъде заставена да се грижи за детето си. Въобще не се поставя въпросът за връщането й в България при проблемната й дете - мама трябва да е щастлива с любимия, тогава и детенце щастливо. Така ли беше? И с това въпроса се счита за приключил.
Със същата категоричност се заявява, че авторката е длъжна да се грижи за него, щом двамата (без)отговорни родители са решили така.
Теориите какво казват по въпроса?
Питам от любопитства, че нещо логиката ми се губи.
Даскалка не иска да си плати цената. Скатава. Просто е.
Защо си я захапала, не знам, но каква цена искаш още да плати?
И в какво да се състои, ОСВЕН в прословутото "бягане с 200" или плащане на 600 лева издръжка?
Да платиш цената и да подвиеш опашка са две абсолютно различни неща.
Не води война Даскалка с детето, а води война да стане нещо от това дете. И тя е единствената, която прави нещо и се старае......
Като напира ли, напира, да го изрита при майка му.Която била луда, която всичко му позволявала, която щяла да го съсипе.....
Та, в каква посока точно се старае да направи добър човек от това дете?
Полагала е някакви там грижи, защото е вярвала, че това е временно и всеки момент детето ще замине да живее с майка си, а тя ще води безоблачен брачен живот с Муньото.Да, ама нещата не се развиват по нейния план....майката не иска детето при нея, бащата пък не го пуска, и плановете на Даскалка стават на пух и прах.
И в този момент детето става най-върлия й враг.
Затова подозирам, че сега се е посветила на следващата си цел-по всякакъв начин да тормози това дете, да го побърка, да го изкара лудо, ненормално, да започне да им посяга и да прави какви ли не поразии, а защо не и престъпления, за да може да го изрита от дома си.
Затова и (донякъде) не натиска Муньото да си влезе в ролята на баща и да бъде такъв, защото това ще бетонира детето в дома й, а тя Не го иска.
На нея й е по-изгодно детето да е зло, лошо, така може да "реве" ежедневно от него, докато го пропъди.
От всичко прочетено досега от Даскалка, главата си залагам, че съм Права за нея.
Сериозно?И как точно?
Като напира ли, напира, да го изрита при майка му.Която била луда, която всичко му позволявала, която щяла да го съсипе.....
Та, в каква посока точно се старае да направи добър човек от това дете?
Полагала е някакви там грижи, защото е вярвала, че това е временно и всеки момент детето ще замине да живее с майка си, а тя се води безоблачен брачен живот с Муньото.Да, ама нещата не се развиват по нейния план....майката не иска детето при нея, бащата пък не го пуска, и плановете на Даскалка стават на пух и прах.
И в този момент детето става най-върлия й враг.
Затова подозирам, че сега се е посветила на следващата си цел-по всякакъв начин да тормози това дете, да го побърка, да го изкара лудо, ненормално, да започне да им посяга и да прави какви ли не поразии, а защо не и престъпления, за да може да го изрита от дома си.
Затова и (донякъде) не натиска Муньото да си влезе в ролята на баща и да бъде такъв, защото това ще бетонира детето в дома й, а тя Не го иска.
На нея й е по-изгодно детето да е зло, лошо, така може да "реве" ежедневно от него, докато го пропъди.
От всичко прочетено досега от Даскалка, главата си залагам, че съм Права за нея.
Извинявай, ама това звездите ли ти го говорят или кристалната топка?
