Нумлок, за част от аудиторията парите ми са голям трън, всеки си знае защо. Виж колко поста има за прословутата баба с 600 лв, та какъв ми бил бизнеса, та колко изкарваме, мъжът ми какво взима ...
Нека обаче навъртим още 600 коментара за едни 600лв.
- Публикувана: 6 юли 2019, 12:23 ч.
- Последно мнение: 27 юли 2019, 13:35 ч.
Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."
My greatest accomplishment will never be money. It’ll be who I raise. Казват “местните”.
Нека обаче навъртим още 600 коментара за едни 600лв.
Даскалка, как продължиха разговорите ви след цитираните от теб отговори на детето? Ти как реагира?
И още нещо. Ти беше писала, че детето първоначално те е приело с любов. Тази драстична промяна, да желае смъртта ти, само на настройването от бабите ли отдаваш? Какъв е твоят дял от това развитие на отношенията ви?
И още нещо. Ти беше писала, че детето първоначално те е приело с любов. Тази драстична промяна, да желае смъртта ти, само на настройването от бабите ли отдаваш? Какъв е твоят дял от това развитие на отношенията ви?
Да, да, помня това. Но това е прекалено елементарно обяснение. Заради преместване в самостоятелна стая чак да пожелае смъртта ти. Айде де. Да се нацупондри, ок. Да се тръшне, ок. Ама чак да пожелае смъртта ти и да се ангажира да работи по въпроса, влачейки разни магии. Как пък не. Точно затова зададох въпроса как се получава така дете, което те е приело с любов да пожелае смъртта ти.
Знае какво значи, вече като го питаш как е устновил, че съм такава, запецва 
Не, не съм му поискала прошка, защото няма за какво.
Ще се аргументирам защо мисля, че няма за какво и то има много голяма връзка с това, което казваш, да бъдем приятели.
Ние не сме приятели. Ние сме възрастен и дете, които съдбата е събрала под един покрив в даден момент и първият фактически носи всички отговорности на родител, макар и да е само отглеждащ, небиологична майка. Той се възприема за голям, равен на нас, и иска да живее като нас, което няма как да стане при мен, аз не одобрявам този тип свободни отношения с деца под 16на години. При него е вярна фразата "ако го пуснеш под леглото, ще се качи отгоре" в пълна сила. Приятелското отношение го разбира не като родителско доверие, добро отношение, желание за приятен контакт възрастен-дете, а като знак на равенство, при което започва да показва всякакви рога. Не знам защо автоматично се прие, че се е почнало с казарма, дефакто в началото първо беше с добро, докато не започна да ми върти номерата, с които е пробивал при другите. Е, тук такива не минават. Нормално дете няма да издържи да се инати 3 години, но ето, нашият продължава, факт. Отпускането на каишката в този момент би означавало за него само едно - просто трябва да издържа да дразня достатъчно дълго и винаги ще става на моята.
Виж, всяко семейство си е мини социална система с правила на функциониране. Един ден, ако имаме общо дете, то ще расте по моите разбирания за възпитание и отглеждане и този стандарт не може да бъде двоен - за доведеното може всичко, за нашето не съвсем. Няма нищо възпитателно в това да му разреша да прави каквото си иска, а като се появи брат/сестра му, да почна на другия ден да искам нещо на 180 градуса. Да, ще бъда строг родител и на моето, защото смятам, че за децата е полезно да се развиват в структурирана среда, да се учат на трудови и социални умения първо вкъщи и т.н. С малкия ще си пия ракията и ще си говоря като приятел като навърши 18 и ми дойде на гости.
Не, не съм му поискала прошка, защото няма за какво.
Ще се аргументирам защо мисля, че няма за какво и то има много голяма връзка с това, което казваш, да бъдем приятели.
Ние не сме приятели. Ние сме възрастен и дете, които съдбата е събрала под един покрив в даден момент и първият фактически носи всички отговорности на родител, макар и да е само отглеждащ, небиологична майка. Той се възприема за голям, равен на нас, и иска да живее като нас, което няма как да стане при мен, аз не одобрявам този тип свободни отношения с деца под 16на години. При него е вярна фразата "ако го пуснеш под леглото, ще се качи отгоре" в пълна сила. Приятелското отношение го разбира не като родителско доверие, добро отношение, желание за приятен контакт възрастен-дете, а като знак на равенство, при което започва да показва всякакви рога. Не знам защо автоматично се прие, че се е почнало с казарма, дефакто в началото първо беше с добро, докато не започна да ми върти номерата, с които е пробивал при другите. Е, тук такива не минават. Нормално дете няма да издържи да се инати 3 години, но ето, нашият продължава, факт. Отпускането на каишката в този момент би означавало за него само едно - просто трябва да издържа да дразня достатъчно дълго и винаги ще става на моята.
Виж, всяко семейство си е мини социална система с правила на функциониране. Един ден, ако имаме общо дете, то ще расте по моите разбирания за възпитание и отглеждане и този стандарт не може да бъде двоен - за доведеното може всичко, за нашето не съвсем. Няма нищо възпитателно в това да му разреша да прави каквото си иска, а като се появи брат/сестра му, да почна на другия ден да искам нещо на 180 градуса. Да, ще бъда строг родител и на моето, защото смятам, че за децата е полезно да се развиват в структурирана среда, да се учат на трудови и социални умения първо вкъщи и т.н. С малкия ще си пия ракията и ще си говоря като приятел като навърши 18 и ми дойде на гости.
Ние не сме приятели.
Скрит текст:
Ние сме възрастен и дете, които съдбата е събрала под един покрив в даден момент и първият фактически носи всички отговорности на родител, макар и да е само отглеждащ, небиологична майка. Той се възприема за голям, равен на нас, и иска да живее като нас, което няма как да стане при мен, аз не одобрявам този тип свободни отношения с деца под 16на години. При него е вярна фразата "ако го пуснеш под леглото, ще се качи отгоре" в пълна сила. Приятелското отношение го разбира не като родителско доверие, добро отношение, желание за приятен контакт възрастен-дете, а като знак на равенство, при което започва да показва всякакви рога. Не знам защо автоматично се прие, че се е почнало с казарма, дефакто в началото първо беше с добро, докато не започна да ми върти номерата, с които е пробивал при другите. Е, тук такива не минават. Нормално дете няма да издържи да се инати 3 години, но ето, нашият продължава, факт. Отпускането на каишката в този момент би означавало за него само едно - просто трябва да издържа да дразня достатъчно дълго и винаги ще става на моята.
Виж, всяко семейство си е мини социална система с правила на функциониране. Един ден, ако имаме общо дете, то ще расте по моите разбирания за възпитание и отглеждане и този стандарт не може да бъде двоен - за доведеното може всичко, за нашето не съвсем. Няма нищо възпитателно в това да му разреша да прави каквото си иска, а като се появи брат/сестра му, да почна на другия ден да искам нещо на 180 градуса. Да, ще бъда строг родител и на моето, защото смятам, че за децата е полезно да се развиват в структурирана среда, да се учат на трудови и социални умения първо вкъщи и т.н. С малкия ще си пия ракията и ще си говоря като приятел като навърши 18 и ми дойде на гости.
Виж, всяко семейство си е мини социална система с правила на функциониране. Един ден, ако имаме общо дете, то ще расте по моите разбирания за възпитание и отглеждане и този стандарт не може да бъде двоен - за доведеното може всичко, за нашето не съвсем. Няма нищо възпитателно в това да му разреша да прави каквото си иска, а като се появи брат/сестра му, да почна на другия ден да искам нещо на 180 градуса. Да, ще бъда строг родител и на моето, защото смятам, че за децата е полезно да се развиват в структурирана среда, да се учат на трудови и социални умения първо вкъщи и т.н. С малкия ще си пия ракията и ще си говоря като приятел като навърши 18 и ми дойде на гости.
Даскалке, наши си учила психология...доста елементарно разсъждаваш за отношенията родители деца.
Явно е учила педагогическа психология в Дупнишката Сорбона.
Ние не сме приятели.
Скрит текст:
Ние сме възрастен и дете, които съдбата е събрала под един покрив в даден момент и първият фактически носи всички отговорности на родител, макар и да е само отглеждащ, небиологична майка. Той се възприема за голям, равен на нас, и иска да живее като нас, което няма как да стане при мен, аз не одобрявам този тип свободни отношения с деца под 16на години. При него е вярна фразата "ако го пуснеш под леглото, ще се качи отгоре" в пълна сила. Приятелското отношение го разбира не като родителско доверие, добро отношение, желание за приятен контакт възрастен-дете, а като знак на равенство, при което започва да показва всякакви рога. Не знам защо автоматично се прие, че се е почнало с казарма, дефакто в началото първо беше с добро, докато не започна да ми върти номерата, с които е пробивал при другите. Е, тук такива не минават. Нормално дете няма да издържи да се инати 3 години, но ето, нашият продължава, факт. Отпускането на каишката в този момент би означавало за него само едно - просто трябва да издържа да дразня достатъчно дълго и винаги ще става на моята.
Виж, всяко семейство си е мини социална система с правила на функциониране. Един ден, ако имаме общо дете, то ще расте по моите разбирания за възпитание и отглеждане и този стандарт не може да бъде двоен - за доведеното може всичко, за нашето не съвсем. Няма нищо възпитателно в това да му разреша да прави каквото си иска, а като се появи брат/сестра му, да почна на другия ден да искам нещо на 180 градуса. Да, ще бъда строг родител и на моето, защото смятам, че за децата е полезно да се развиват в структурирана среда, да се учат на трудови и социални умения първо вкъщи и т.н. С малкия ще си пия ракията и ще си говоря като приятел като навърши 18 и ми дойде на гости.
Виж, всяко семейство си е мини социална система с правила на функциониране. Един ден, ако имаме общо дете, то ще расте по моите разбирания за възпитание и отглеждане и този стандарт не може да бъде двоен - за доведеното може всичко, за нашето не съвсем. Няма нищо възпитателно в това да му разреша да прави каквото си иска, а като се появи брат/сестра му, да почна на другия ден да искам нещо на 180 градуса. Да, ще бъда строг родител и на моето, защото смятам, че за децата е полезно да се развиват в структурирана среда, да се учат на трудови и социални умения първо вкъщи и т.н. С малкия ще си пия ракията и ще си говоря като приятел като навърши 18 и ми дойде на гости.
Уиш, преместването му извън леглото на баща му "бетонира" позицията ми, тогава си даде сметка, че не съм нещо временно за баща му. И се почна.
Хепи, един от първите филми, които гледахме на кино беше Моана и той до ден днешен много го харесва. Купувах му книжки за оцветяване, фигурки от филма. За рождения му ден тогава, първият с мое присъствие, беше болен от шарка и се наложи да сме вкъщи, да няма парти. Тогава още пътувах София - ... и за домашното парти му донесох торта на Моана, тукашните сладкари не можеха да ми направят такава. Как мислиш, само с учебници по психология ли се прави това? Нека не мерим кой колко и какво е чел, не е това фокусът на темата.
Хепи, един от първите филми, които гледахме на кино беше Моана и той до ден днешен много го харесва. Купувах му книжки за оцветяване, фигурки от филма. За рождения му ден тогава, първият с мое присъствие, беше болен от шарка и се наложи да сме вкъщи, да няма парти. Тогава още пътувах София - ... и за домашното парти му донесох торта на Моана, тукашните сладкари не можеха да ми направят такава. Как мислиш, само с учебници по психология ли се прави това? Нека не мерим кой колко и какво е чел, не е това фокусът на темата.
Даскалка, ще направя още един опит. Гъвкавостта е ключова в отношенията с децата. Прави чудеса. Проверила съм го лично. Казвам го като изключително авторитарен човек, който в предишен живот със сигурност е бил началник на концлагер. Уишмастъров често се майтапи с мен като ме праща в Германия да преподам някой и друг урок по ред и дисциплина на Мама Меркел. Но дори моя милост успя да стопли, че само с размахване на камшик не става. Пагубно е. С преговори постигам много повече отколкото като лая команди.
Залиташ в крайности и това ти играе лоша шега.Баланс,лавиране му е майката..
Щото..Пак ще ти го кажа: В една ситуация,отговорността за развоя и изхода от нея,лежат върху най-интелигентния участник.
В случая имаме ситуация вкоято едно дете три години се инати на мащехата ,а мащехата още не е успяла да укроти опърничавия ...
Щото..Пак ще ти го кажа: В една ситуация,отговорността за развоя и изхода от нея,лежат върху най-интелигентния участник.
В случая имаме ситуация вкоято едно дете три години се инати на мащехата ,а мащехата още не е успяла да укроти опърничавия ...