Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Чета ви и се чудя- да му се била извинявала не заради грешна постъпка, която е направила, а "по принцип и традиция"; да му бъдела приятелка, а не жената, която отглежда и възпитава.....
За възпитанието в крайностите "приятели" и "казарма" все още се спори, но никъде и никой не е приел за норма приятелството, особено когато то води до качването на главата на родителя.

Даскала, случвало ли.ти се е да му кажеш за нещо, че не си била права и да му се извиниш?
Разказвала ли си му за случки, в които си постъпила лошо и какво си чувствала тогава? Едно от нещата, които бяха много полезни при сина ми беше споделянето кога съм изпитвала гняв, страх, тъга, защо, кога не съм успяла да се справя и кое друг път ми е помогнало. Така детето разбира, че ти не си безпогрешния възрастен, който винаги знае и казва кое е правилно, а че и аз съм се чувствала слаба, лоша, гневна като него. Давам мои примери за провали и как съм продължила след тях.

Елате на мое място, на третата година живот изкарана както е тук, пак ще си говорим.

Той и пастрокът ме намираше за всякаква докато не живя малкият в тях два месеца без прекъсване миналото лято, а после каза, че съм си била много права.

Едит: Таф, това да. Но той намира, че всичко, което правя с него е грешно и "тормоз"

Какъв пример за твоя грешка или.провал му даде?

По-умния отстъпва,не се мери рогите с хлапе..
И приятел-родител,не значи другарче за игри или биричка,макар,че всяко нещо във времето си е ОК.
И на плейстейшъна съм играла с моя,някой ден може и по бира да пием..Родителят приятел,е предимно фигура на която детето се доверява и споделя.Това не изключва възпитателния процес,пак се изпада в крайности дали тоягата или моркова..Ами и от двете си е нужно,но балансът и дозите са ключови:)


Да.И това също!.Много е важно!

В къщата ТИ няма дете, а животно на каишка според това, което пишеш.
Ясно е и защо баща му е такъв финансово-зависим путьо. С господарката не се спори, а аз съм тръгнала да предлагам да пипаш с ръкавица, говоря за диломация и смяна на подхода.

Какво?,  по-назад в темата те попитах защо харесваш подхода на Даскалка.  Публично се извинявам за казаното. Адмирации за последните ти постове! Жалко, че ще се загубят в прекалено дългата тема, а ще са полезни за много родители.

Разбирам. Вероятно си се уморила да опитваш. Нали това имаме предвид, че е трудно. За съжаление изисква постоянно усилие

И аз като Какво? харесваХ, това че се старае да ВЪЗПИТАВА това дете като отговорно такова. Все пак тя каза, че са се подобрили оценките в училище и т.н.
От много четене и коментари се обърках и искам да попитам отново. Когато детето е било с прилично поведение и успех къде е спяло?

Ей, хора, много е трудно, честно. В подобна ситуация съм. Детето в случая на Даскалка е като пластилин. Оформяш, оформяш, ама в един момент не знаеш, дали някое парче няма да се изплъзне между пръстите ти и да падне, а фигурата да се развали. И това ежедневно.
Жената явно пробва варианти. Обаче все й се изплъзва нещо между пръстите. Това е съвсем нормално.

И паралелно да обработваш роднините. Иначе не става

Така е, родителството не е от днес до утре. Този месец ще си поиграя на родител, от другия вече всичко си знаеш и изпълняваш, без да ми противоречиш...
Не е някаква константа, веднъж дадени знания и умения и край, вече си успешен родител. Природата го е измислила - започва се с малко бебе, първо се научаваш да го обгрижваш, после да възпитаваш, като ден по ден се сблъскваш с нещо ново за преодоляване и коригиране. Тя смело се е буфнала със 7 годишно дете, без да има никакъв родителски опит (малкият като бил на 3 години ритнал бил някого си и аууу, социопат ще е...  ), но пък с очаквания то да се държи като възрастен, на когото едно обяснение е достатъчно, и претенции, че всичко знае, всичко разбира и е последна инстанция по всички въпроси. Като добавим и вредния характер - самонадеяност, деспотизъм и егоцентризъм... и резултатът е чудничък.
И разбира се, основният проблем и препъни камък - тоталното нежелание детето да го има наоколо й.
Само се чудя каква учителка е била. Може би на големи ученици, и все пак...

Ти първо забременей, роди го, отгледай го от едно парче месо да стане човек, пък тогава пак ще си говорим. И преди някой да каже, че не е задължително човек да е имал собствени деца, аз смятам, че има. Ако е твое от плът и кръв, мислиш по един начин. Много са малко хората, които вземат да гледат чужди деца или осиновяват, за това се изисква голяма отдаденост, на която не всеки е способен, както виждаме в темата.
Само фразата „ние не сме приятели” ми е достатъчна. Защо да не сте или да не бъдете приятели?!? Приятелите си споделят, говорят, обсъждат, прекарват си добре, ходят на кино, на кафе, ресторант... Аз искам моето дете да ми казва какво го вълнува, притеснява, и го намирам за изключително нормално, може би защото моето семейство е такова и имаме такива взаимоотношения. Това, че е дете, не означава, че няма право на мнение, глас, избор. Само дето си чела психология, разбиранията ти са покъртителни и мега елементарни (не в добрия смисъл на думата).

Когато се има предвид да се убеди едно дете, че сте приятели това далеч не означава, че сте напълно равностойни. За детето думата "приятелство" символизира доверие, чисти и честни отношения, споделяне, подкрепа, неща без които една връзка не може. В никакъв случай не означава, че детето ще прави каквото си иска.
А и когато веднъж станете "приятели", постигнете примирие и добри отношения, то ще е много по-мотивирано да поддържа мира и баланса защото вече ще има какво да губи. В момента няма.
Явно и като се държи лошо и като се държи добре, вкъщи е все едно и също - забрани, правила, дисцплина, студенина. Е, какво да го накара да се държи добре? Защо да го прави? Да, децата не са ангелчета по природа и повечето от тях не са много хепи от факта, че трябва да спазват правила затова трябва по някакъв начин да бъдат мотивирани да го правят, да бъдат поощрявани когато го правят и наказвани когато не го. В случая, първите две липсват.

Знам, че даскалка няма да осъзнае и една стотна от това, което пиша. Нейната кауза е обречена (от нея самата) и тя вече е вдигнала ръце и е решила, че няма да живее с това дете. Въпрос на време. Просто не иска да го заяви на мъжа си директно, а иска да се прави, че е опитала всичко възможно, но детето не поддава и тя е жертвата. Дори и несъзнателно да действа пак натам върви. Отказвайки да види грешките си и да промени отношението си, тя обрича на провал всичко още от сега.
Къде къде по-доблестно е да каже в очите на мъжа си, че не желае да живее повече с детето и той да решава какво ще прави. Така само протаква нещата и влошава положението за самото дете, което за пореден път ще бъде зарязано и изгонено...

Приятели означава на първо място хора, които са равнопоставени.
Дете и родител (възпитател) не са равнопоставени, защото единият носи отговорност за другия. Приятелски отношения могат да имат, разбира се - искреност, доверие, доброжелателност, споделяне, изслушване и т.н. - всичко, което се сетите. И на кино и театър мога да си ходят, и да си обсъждат всичко.
Но равнопоставени не са.
Впрочем, и с шефа си не можеш да бъдеш приятел - по същите причини.
Просто изясних понятията, както аз ги разбирам.
Да бъдеш приятел с детето си не означава да спи в леглото ти заедно с твоя партньор или да ходи с вас в нощни заведения, каквито бяха претенциите на детето към Даскалката. Даже и да беше се съгласила на тези искания - то щеше да предяви нови, защото щеше да реши, че е победило.
Когато си изяснят какво може и какво не и кой решава това - не е проблем и приятелски отношения да имат. Но точно на този момент с изясняването нещата са забоксували.
Поне аз така разбрах ситуацията.