Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Не знам остана ли още някой, който да не е схванал целта на темата?
Ясно е какво ще е развитието - даскалката ще разкара детето от дома си. Всичко е планирано предварително, психолога ако изобщо съществува, е само замазване на очите на половинката. И даже и самата даскалка не отрича, че планът ѝ е такъв, ако въпреки това има хора, които не са разбрали...значи имат страхотен проблем с осмислянето на прочетен текст.

Само едно се чудя - какво, даскалке, предизвика в теб такава нужда да си намериш публика за това, която смяташ да направиш? Кое те подтикна да пуснеш тези теми тук, да привлечеш аудиторията и да ни направиш съпричастни към случващото се?
То е ясно, че е въпрос на време да излезеш следваща тема "Развитието на....епизод 367" (ако тази е заключена) и да съобщиш, че си постигнала своето и детето не живее в дома ти. Тази нужда да се покажеш пред непознати хора ми е абсолютно непонятна.
То е ясно, че това е единствената цел на тази тема...

Кой е казал, че не го засяга проблемът! Щом сме тук, значи ни засяга и то много. Мен лично ме засяга въпросът за съдбата на детето и съм безкрайно възмутена, че някой си позволява да си играе с едно дете като с парцалена кукла, както и че има хора, които толерират това.

Кой толерира това ?
Поименно , моля ?

Dincho, щях да се позамисля и най-вероятно да отложа поне докато той не си уреди законово родителските права. Не за друго, аз просто сиви зони не обичам, а при нас изобилства от такива. Повечето майки държат да си гледат децата, особено като са толкова малки, постоянно се говореше, че ще отива там, самата майка нон стоп го повтаряше, поводите за оставане бяха все с доста голяма нотка обективност - ограмотяване (завършване на първи клас), Брекзит (защо да го местим за една/две години и ако не си извади статут да го връща). Ако имаше ясно определени родителски права, нещата щяха да са много ясни и вече си решавам дали, как, колко. Докато мен ме пуснаха на баскетболен терен, а се оказа, че играем волейбол. Много неща щяха да са различни, ако се знаеше, че ще е тук за постоянно още в самото начало.

Ами върни се пак стъпка назад, преди да нагазиш в "сивата зона" и изчакай да видиш дали ще има промяна, какво те спира? През това време обмисли  реорганизация на бизнеса ти при двата вероятни развоя.

Близо 200 страници все едно и също се дъвче. Не виждам с какво й помагат мненията ни, честно.

Опитва се да се оправдае, пред себе си
Вероятно
Не разбирам и аз

Напиши в Гугъл "нарцисист", най-добре на английски и веднага ще намериш отговора. 

Да и всички ние й "храним" жаждата за внимание. Браво и на нас както се казва.

Прилича повече на ония перверзници, които, за да съберат публика, съобщават, че ще направят някоя супер простотия с ден и час и в деня на събитието предават в интернет на живо.  

Аз лично следя, защото много мразя да чета за нещастни деца и искам да разбера какво ще стане. Работата отива към това, детето да не живее вече с авторката, което според мен е добре. 

Детето на единия от второбрачните или децата на двамата от предишни връзки са част от старите, но и нови семейства. Утре мога да си вдигна чукалата и да ида в Лондон. Добричкият ми съпруг ще отгледа децата и сам. Какво правим, обаче, ако случайно той се разболее, инвалидизира, умре - все напълно възможно сценарии? Мога ли аз да откажа да ги гледам? Мога. Ще откажа ли да ги гледам - никога. Нарочно давам пример със себе си за да има сигурен отговор.

Всичко могат да твърдят. Майка ми замина, но не успя да не вземе. Върна се, замина и успя да ме вземе пак след 3 години. Лоша майка ли е? Категорично не. Щях ли да приема да живея с баща ми и мащеха - ох, къде ми е метлата и кофата с лайната?

Вие не сте семейство, а просто общо домакинство и така живеех известно време с мъжа ми. Ще ти потърся дефиницията на семейство с обясненията, но може да си я намериш и ти. Сама писа, че мъжът ти не си пада по бракове, а само живот заедно. Родителите му не те приемат като част от семейството му, ти не приемаш детето му и родителите му. Докато приемането не стане двустранно - от твоето и неговото семейство, семейство няма. За второбрачност не може да се говори, защото брачност не е имало нито в твоя, нито в неговия живот.

За едно дете е много, много важно мащехата и пастрокът да го приемат за да ги хареса, слуша и уважава. Детето следва възрастния, не възрастния детето. Как да те приеме това дете като ти хем не си семейство, хем само го хокаш и искаш от него? Пак повтарям, че за пастроците и мащехите мога да говоря само с умиление и че едни от най-хубавите спомени от детството са свързани с тях. Като ходехме на морета и планини майка ми переше моите дрешки и тези на дъщерята на пастрока. Не сме ли могли да си ги изперем ние? Сигурно на 10г сме могли, защото у баба ми се перях понякога от 4-5 годишна. Една нощ майка ми дойде да спи при нас, в не особено голямо легло персон и половина, за да не ни е страх сами в стая. А бяхме две момичета на около 9-10г. От втората нощ сами помолихме да спим само двете. Е, сутринта мама я нямаше в нашето легло 😄.

9 годишно да си чисти стаята редовно не съм видяла. Янтра писа, че нейните не си ги чистят. В днешно време на тази възраст е румсървис, хаха. Дъщеря ми, момиче, започна да проявява желание да си чисти стаята миналата година, на около 14г. Разбиранията на Даскалка са особени и не е масово 9г да си чистят стаите.

Мда, ключовата дума е "редовно". Понякога си я чистят, след много мърморене и настояване. Изобщо тия правила за семеен живот и 9-годишно момче.... че то и моите ще се разбунтуват. И когато сравня с връстниците им - моите даже не са най-зле. Съвсем средностатистически деца.

Невена е написала някои неща за това що е семейство, които ще бъдат полезни и на други потребители във форума.

За случая, описан в темата дотук - тя го прибрала, плаща сметките и го натиска да й направи дете, докато се чуди как да разкара неговото с всякакви извратени методи - това не е семейство.

Пропускаш друг тънък и особено съществен момент - бошинството от тези жени (макар да не съм от тях) първоначално са били влюбени, уважавали са и са се възхищавали на бъдещите бащи на децата си и не са си и помисляли, че един ден ще стигнат до развод. Защото когато се появи детето, то не оправя съществуващи дребни проблеми, на които е можело да обърнат гръб, а ги задълбочава. А какво е положението при теб? - ти наричаш мъжа си ,,женски полов орган,, очевидно нито си влюбена, нито има уважение между вас, проблемите ви не са дребни и пренебрежими, а направо огроооомни червени светофари, атмосферата у вас е отровна, мъжа ти какъвто и да е Муньо хамав, все пак дава индикации, че е готов да се раздели с теб и го е обмислял... Само ти отчаяно си се вкопчила в Муньо, само и само да може да кажеш, че си бракувана с дете, а че от такъв лош материал семейство не става, не щеш и да знаеш. Което ме навежда на мисълта, че самата ти имаш много сериозни вътрешни дефицити и отклонения, с които би трябвало да се занимаеш основно на първо време, да ги идентифицираш и да намериш начин за преодоляването им. Това би трябвало да ти е приоритет. За това най-добрият съвет (съвсем добронамерен), който мога да ти дам е потърси психиатър и сериозно се захвани с терапия, преди да вземаш съдбовни решения за живота си, защото не е нужно да сме гении, за да видим, че това, към което упорито тичаш обикновено свършва плачевно.