Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

  • 128 080
  • 5 227
  •   1
Отговори
# 2 940
  • Мнения: 17 347
Но тя иска деца.
Най- нормалното нещо. Пометнала е. Просто в този случай ми се струва жестоко да се слага акцентът точно там.
Много искам даскалка да си има деца. На всяка жена го пожелавам. Дори на тези, които не харесвам по някаква причина.
Имам приятел, по-млад от жена си с 6 години. Тя роди на 46, малко с помощ. Иначе правеха опити поне 10 години. Сега им е първокласничка . Heart Eyes

# 2 941
  • Мнения: X
Авторке, вече сума ти народ ти описа собствения си опит, особено в частта, която има общо с твоя, както и изводите, които са си направили и действията, които са предприели. Обърна ли им внимание или все така караш по инерция? Аз лично никога не съм попадала в твоята ситуация (слава богу), но мисля, че съветът, който ти дадох за вглеждане в себе си и себеанализ защо избираш подобни хора за партньори и изпадаш в такива каши е доста адекватен.
Апропо така и не отговори на въпроса за семейството, в което си израсла, отношенията между родителите ти както и тяхното към теб, съответно и примера за семейство, който си получила. Мисля, че именно тук е заровено кучето.

Последна редакция: нд, 21 юли 2019, 17:12 от Анонимен

# 2 942
  • Мнения: 2 659
Аз също пожелавам на Даскалка да си роди дете. Тогава ще разбере, че детето е на първо място и това, че си се разделил с партньора си не значи, че детето трябва да го натириш някъде, за да не пречи на следващ партньор. Детето не е дефектна стока, която можеш да върнеш в магазина, щото не ти харесва как работи.

# 2 943
  • София
  • Мнения: 24 839

Апропо така и не отговори на въпроса за семейството, в което си израсла, отношенията между родителите ти както и тяхното към теб, съответно и примера за семейство, който си получила. Мисля, че именно тук е заровено кучето.

Ти наистина си се взела прекалено насериозно! smile3555

# 2 944
  • Мнения: X
Ти сериозно ли? Смяташ, че моделът на семейството, в което са те възпитали и оформили като личност няма ама никаква роля в житейския ти път и избори/грешки, които правиш? Ми, добре.

# 2 945
  • София
  • Мнения: 24 839
Ти сериозно ли? Смяташ, че моделът на семейството, в което са те възпитали и оформили като личност няма ама никаква роля в житейския ти път и избори, които правиш? Ми, добре.

Смятам, че не е твоя работа да си вреш носа в чуждите биографии. Това смятам.
Смятам, че има нещо като възпитание, като такт- неща, които са отражение на модела на семейството, в което сме възпитавани. И много си личи, когато има дефицити.

# 2 946
  • Мнения: 2 659
Ти сериозно ли? Смяташ, че моделът на семейството, в което са те възпитали и оформили като личност няма ама никаква роля в житейския ти път и избори, които правиш? Ми, добре.
Естествено, че има роля. Обаче това ще го разнищи психологът и ще и покаже сгрешените модели (ако наистина ходят на психолог и ако той си разбира от работата).  Не е нужно тук във форума да се обяснява.

# 2 947
  • Мнения: 1 001
Я има психолог, я не. Така и не разбрахме какво им е казал.

# 2 948
  • Мнения: 9 029
Даскалка, имам син на годините на сина ти. Не пиша "доведения ти син", защото ако смяташ баща му за свой мъж, значи детето му е твой син. Отглеждам и друг син, биологичен на мъжа ми. Единственият работещ подход е гъвкавостта и синхрона на двамата родители. При вас и двете неща липсват - теб са те пре*бали на принципа" и сам воинът е сам".
Предлагам ти да сключиш сделка с детето - примерно ако си подобри поведението, ще му вземеш кученце или за каквото там мечтае. Ти трябва да направиш крачка към това дете, ако ще живеете заедно.
Аз мисля, че те разбирам, удивлявам се на силата ти да не отвърнеш със злоба и лична нападка на нито един пост досега. (да не би да си реинкарнираната Сирена, тя така успяваше да не се впечатли от мнението на другите Joy)
Та... Охлаби малко въжето. А мъжът ти със скандала при психолога още веднъж е показал, че е г-н Патев. Умен и отговорен мъж би търсил решения, а не би бягал от отговорност чрез обвинения към теб и скандали. Ако не му изнася, да си събере тихо и кротко багажа и да се маха. Ама не, той ти вдига скандал, че да излезеш ти виновна, а той бял като сняг.
Жал ми е за детето.

# 2 949
  • Мнения: 4 595
АбсурТ, Tays искам да ви попитам, по принцип, не за конкретния казус:
1) Нормално ли е и ако- да, в какъв случай, нов партньор да поиска да отстрани детето на мъжа си/жена си и да продължат да си живеят двамата с евентуални техни деца?
2) Добре ли е за което и да е дете да живее с нов партньор на родителя си, когато е абсолютно невъзможно да се изгради емоционална връзка между тях и реално и двете страни предпочитат другия да излезе от живота им?

# 2 950
  • Мнения: X
То няма нужда да си врем носа, тя авторката ни заля с информация, в т.ч записи на доведения си син, баба му, дядо му, името на детето и каквото се сетиш. А въпросът който поставих не е нужно на мен конкретно да отговаря, защото за мен нищо не зависи от отговора. Хубаво е да отговори на себе си и то честно. И като цяло подфорумът се нарича ,,Семейни отношения,, където се пише предимно за такива, както и свързаните с тях. Права си за възпитанието и важността му - ще ти го кажат и останалите Hands V
Ти сериозно ли? Смяташ, че моделът на семейството, в което са те възпитали и оформили като личност няма ама никаква роля в житейския ти път и избори, които правиш? Ми, добре.

Смятам, че не е твоя работа да си вреш носа в чуждите биографии. Това смятам.
Смятам, че има нещо като възпитание, като такт- неща, които са отражение на модела на семейството, в което сме възпитавани. И много си личи, когато има дефицити.

# 2 951
  • Мнения: 22 246
Психолог, психиатър, каквото и да е там - те работят само с доброволното съдействие на обекта. Нямат механизми за принудително измъкване на истината, ако клиентът-пациент реши да лъже и да маже, или за налагане на някакви терапии.

В момента, в който клиентката реши, че предварителните й очаквания не се реализират - примерно психологът не реагира както тя е искала на предварително поставените от нея страховити диагнози на доведения й син, - просто спира да ходи и всичко продължава както е било.

# 2 952
  • Мнения: 17 347
АбсурТ, Tays искам да ви попитам, по принцип, не за конкретния казус:
1) Нормално ли е и ако- да, в какъв случай, нов партньор да поиска да отстрани детето на мъжа си/жена си и да продължат да си живеят двамата с евентуални техни деца?
2) Добре ли е за което и да е дете да живее с нов партньор на родителя си, когато е абсолютно невъзможно да се изгради емоционална връзка между тях и реално и двете страни предпочитат другия да излезе от живота им?
И на двата въпроса ти отговарям, че не е нормално и не е добре.
Но точно в този казус, Даскалка е била грозно използвана и измамена, че детето го отглежда временно. Три години тя е смяталла, че е последна. За нея очевидно не е нормално, майката да лъже детето , както и че  една майка  не си иска детето.
В случая, точно преди седмица, тя разбра за отвратителния план на бащата и майката, да продължат да експлоатират живота и, без дори да я попитат дали е съгласна. Този ратай там, както го нарекоха- за мен отвратителен използвач.
За мен по-грозен заговор няма. И той е във вреда на детето. Значи, чуждата, лошата, натрапницата- айде още пет годинки да ни подуднурка отрочето, пък после ще му мислим.
Та :
И на двата ти въпроса, предполагам, даскалка тепърва се замисля . За да създаде нормалност. Аз така го виждам.
 А ти ми отговори Stuck Out Tongue Winking Eye
Нормално ли е една жена без деца, без опит с деца, да поеме едно враждебно 6-7 чуждо годишно и да се справи , както една жена, която вече е имала деца , може. И ако да, защо е този нихилизъм и категорично мнение, че няма да се справи. Аз преди хилада поста сигурно, и предложих да се сприятели с детето тепърва. И без това очаквам, че то ще намрази и мама и тати, разбирайки какво му готвят любящите.

# 2 953
  • Мнения: 3 186
На нас тук беше внушено, че майката лъже. А всъщност заради Брекзита е по-вероятно майката да се върне и затова не взима детето. Даскалка спомена това по-горе.

# 2 954
  • Мнения: 4 595
Tays, никой не е казал, че майката е свестен родител и за бащата не е. Та, като оставим това настрана, ако Даскалка и детето категорично не могат да изпитат поне неутрални чувства един към друг, независимо от причините, трябва ли да продължат да живеят под един покрив? И ако не, кой трябва да напусне семейството? Приемаме, че бащата е отглеждащия родител. Моля да ми отговориш съвсем конкретно, без други хипотези, виновти и т.н.
На твоя въпрос- положително настроена жена, която смята, че иска и може да изгради емоционална връзка с дете на партньор, първо ще се опита бавно и постепенно да се сближи с детето, ще подхожда внимателно към неговите чувства, ще се съветва с мъжа си за всяко правило, което иска да въведе. В общия случай даже ще остави мъжа си са определя правилата за детето му. Ако въпреки тези усилия, детето остане враждебно и нищо не се получава, жената ще се постарае да промени подхода си и ако пак не става - ще се оттегли. Това за мен е нормалното зряло поведение. Ако партньорът й пасува в родителските си задължения и й ги прехвърля, ще се оттегли от битката, защото той няма да става за баща и на общите им деца.
Ако жената ненавижда детето и го търпи само защото иска бащата, не няма да се справи и само ще навреди.
 Като е толкова ужасен нейния Муньо защо не я съветваш да си тръгне от него? Наистина ли мислиш, че той може да се промени?

Общи условия

Активация на акаунт