Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Всъщност това, че даскалка няма деца е ключов фактор за досегашното развитие на историята. В нейните представи детето е послушно и примирено същество, което се пръква за да прави родителите си щастливи, слуша и изпълнява каквото му се казва и най-важното - не пречи (не иска да излиза с тях, не влиза в спалнята, спи само, не се обажда много-много).
Това дете обаче не е такова (както и 95 % от децата). То на всичкото отгоре е невъзпитано, проблемно, създава конфилкти и ѝ пречи на плановете за безоблачен живот. В нейното съзнанение то е един натрапник, който е била сколнна да изтърпи известно време докато бъде отпратен някъде.
За баща си обаче той е неговия син. Добър, лош, разлигавен - син му е. Може да не е добър баща, да не го е възпитал правилно, но явно все пак си го обича, което е най-нормалното неща на света. Авторката не знае какво е това.

Никой не е застрахован, че няма да му се роди дете с проблеми. Че и неговото няма да стане агресиво, както и да го възпитават.
Та чудно ми е, даскалка, ако за миг се опита да се постави на мясото на мъжът си (въпреки че тя категорично НЕ го умее това!!!) какво би направила в неговата ситуацията?
Ще изрита ли своето собтсвено дете за да не пречи на нов партньор в живота ѝ?

Някой попита (извинявам се, че не помня, но не ми се рови назад за ник) колко от жените, пишещи тук, отглеждат деца от първи брак на партньора? Това всъщност няма абсолютно никакво значение! Статистически, след раздяла, децата по-често остават при майката, затова и мъжете отглеждащи "чужди" деца са повече.
Независимо от пола на родителя обаче няма нищо нормално в това когато в живота ти се появи нов човек да си изриташ детето, за да не пречи на "новото семейство". Както и няма нищо нормално, човек който те обича, да иска такава брутална глупост от теб.

Да припомня, че в началото детето я е посрещнало с любов и доверие. Враждебността е резултат от нейните действия и отношение и се е появила по-късно.

Защото той трябва да си тръгне. Тя къде да ходи. Нали това са условията в момента- или си поема ролята, или си отива.

По първия ти въпрос -- категорично не. Ако не се получи- всеки по пътя си с отговорностите си. И пак- бащата с детето си отиват. Тя е купила къща заради него, тя е предложила да вземат детето. Защо тя да си ходи от собствения си дом ?
Виж, аз някъде споменах - аз лично, ако разбера, че партньорът ми, след всички усиллия, които съм положила, рискове, години , ми заговорничи зад гърба с бившата да гледам детето им, ама моментално да съм приключила всякакви отношения. Моментално. Това е предател. Но тя иска да опита. Не я разбирам съвсем, но я подкрепям. Има хора, които вземат радикални решения, когато са изчерпали всички опции. Тя това прави сега.

Емма, аз така си го обяснявам- детето е било лишено не само от майка, но и от баща. Било е въодушевено, защото ще живее с баща си. Вероятно е смятало, че даскалка е като майка му. Не зная какво се е счупило там, баби ли са влияли, детето самото е имало свръхочаквания , глезено ли е било, въобще- според мен даскалка се е опитала да го възпитава строго, а за едно разхайтено дете, това е било огромно разочарование. Не я съдя, обаче.

Тайничка, това с връщането се чу преди седмица за първи път и пак като евентуалност.

Вижте, бащата е този, който ще решава какво ще се случва оттук нататък. Аз вече знам истината и топката се прехвърли там, където й е мястото - в биологичния родител. Пътища много, да си решава кое му е приоритет, това си е негово право и задължение. Аз моето становище съм си го казала.

Това, което искат двамцата, да се гледа детето тук до 8ми клас поне, означава по същество и аз да отнеса вълната на най-тежките пубертетни години. То при безпроблемни деца не е цветя и рози, а камо ли в нашия случай. Психоложката намира за основен препъни камък това, че детето е тежко индоктринирано срещу мен и това с времето не отминава, а се засилва под давление на старите и майката. Притеснително е, че дори и мъжът ми да стои 100 процента зад мен, още 4 други кръвни роднини дърпат детето в обратна посока без да се наблюдават признаци това да намалее или спре. Работата с детето и мен в случай на терапия ще наподобява много работата при синдром на родителско отчуждение, защото и добър ден да му кажа на малкия за него е тормоз. Тоест, не се знае колко време и дали изобщо ще има резултат предвид неоттеглянето на старите и майката като намесващи се нон-стоп. За някои неща намира, че може да карам и по-леко, но при положение, че бащата играе хоро между мен и сина си и не стои твърдо като авторитетна фигура е обяснимо защо някой друг е поел камшика и шпорите, дори и да не ми е работа. Смята, че при тази разлика в разбиранията за родителство мъжът ми трябва да се спре на един курс и да го държи, трудно е да се срещнем някъде по средата. Или трябва детето да смени постоянното местоживеене, или ако е при мен да се съобразява с тукашните правила. Категорично не одобрява опита да ми вменят родителски задължения без да ме питат и да съгласуват с мен.

О ти мислиш ли си, че тези хора ще поемат отговорност да кажат истината? Ще се озлоби още повече към нея, защото ще му бъде вменено, че именно тя е причината. Мама и тате няма да ги намрази, то си е живяло много добре преди да дойде тази жена. То вижда нещата така.

Ми докато си поела само камшика и шпорите, така ще е. Иначе детето до сега 100 пъти да е разбрало, че тия дето му мътят главата не са прави.
За съжаление ти друг капацитет нямаш.

"Работата с детето и мен в случай на терапия ще наподобява много работата при синдром на родителско отчуждение, защото и добър ден да му кажа на малкия за него е тормоз.""

Ох, за да наподобява работата тази при синдром на родителското отчуждение трябва ти да притежаваш качества на родител - останалите роднини на детето да те приемат като родител, обкръжението на детето - приятелчета, съученици, учители, съседи да те приемат като родител и да имаш родителски права. Ми да, и на мене да ми каже добър ден някой, който вече ме е набил, изнасилил, окрал, отвлякъл от семейството и аз няма да се зарадвам. В очите на детето ти си причина то да не е у дома си, който е този, дето живее бившата тъща, да не е с родителите си, да е непрекъснато хокано, да не може и бабите си да види.

Да разбирам ли, че имаш поне едно изгледано и възпитано чуждо дете в живота си, та заключението ти е на база сравнение между нейния и твоя капацитет?

Абсурд, а ти колко чужди изгледа успешно?

Не че нещо, но изпростяването започва да катери нов свой връх.

Казах ли аз, че каквото и да каже психоложката няма да е права и ще се навъртят 20 страници в намиране на кусури и на нея 🤣. Ами, започна се.

Даскалке, а ти какво повече очакваш от темата?

Щом вие ще гледате, отстранете всички останали. Само пречат. Ама режете, с нож. Лесно е!

Започни с това условие на милото.
Иначе - до 8-ми клас не са най-големите проблеми. Идват 8-9-10 клас тези неща.

Именно! Ако трябва да пишат само жени, гледали чужди деца, то темата ще стои празна. Досега май писа само една. Не е нужно човек да е гледал дете, което не е негово, за да прецени подхода и разбиранията на даскалката.
Защитничките ѝ, колко чужди деца изгледахте (или по-точно изгонихте)?

Психоложката няма какво да каже и направи. Този случай е неспасяем, няма решение, което да е добре и за тримата участници, но няма да ви върне, разбира се. Ще говори някакви общи теории на..."психологията", все пак сте ѝ клиенти. Та, каквито и съвети да дава, ясно е че хората тук ще ги оборват защото те реално няма как да бъдат приложени.

Абе, аз през цялата втора тема се сещам за един човек около мен. Без деца. На възрастта на авторката, може и по-нагоре да е. Този човек има странни за мен разбирания относно това, как трябва да се държат деца. Без никакво лигавене, без никаква реплика, която на него да не му хареса /най-обикновена, не обидна/ и разбира се, той  по-добре и от мен  и имащите вече деца, знае как трябва да се държи едно дете - както на него му харесва. Всичко останало е супер възмутително в неговите очи и следват фасони и забележки. В резултат, моите деца, съвсем не блеснали с агресия или някакви чутовни пристъпи на омраза, не го харесват. Човекът обаче е толкова задълбочен в себе си, величието и важостта си и вижданията си как се възпитава правилно дете, че едва ли го забелязва. Той винаги е прав.

Тая работа с теориите как се гледат деца.... Купона настава като се сблъскаш с децата. На всичкото отгоре това, което работи с едно дете може изобщо да не работи с друго.