Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

  • 41 221
  • 740
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 1 355
Аз да питам, знаете ли каква е разликата между Томоксифен и Нолвадекс? На мен ми е изписан Тамоксифен, но доколкото имам инфо Нолвадекса е по пречистен, а действието му е същото.
[/quote
Да говорят лекарите, че е пречистен и по-леко се понася

# 241
  • София
  • Мнения: 1 179
Напълно съм съгласна с Merri_An за Гаврилов. Аз и майка ми сме му пациентки от 17-18 г., а дъщеря ми от около 3 г. Само хубаво за него мога да кажа. Два пъти спасява живота на майка ми. Като минаха 10 г. от първата й операция, тя се успокои и си позволи да закъснява сериозно, дори да прескочи контролни прегледи. Е, тогава Гаврилов й се накара много, ама много сериозно и напълно го подкрепям, защото аз направих същото вкъщи. Той те спасява и иска да ти помогне, да съхрани здравето и живота ти, а ти не благоволяваш да отидеш, когато ти е казал. Не отричам, че е особен характер, дори не зная дали е до характер или просто това е начинът му да се съхрани при тези темпове на тежка и отговорна работа, но със сигурност не е лош човек.

# 242
  • Мнения: X
O. Basilicum, аз изобщо нямам желание и намерение да убеждавам някого. И пак казвам - няма нищо по-хубаво пациент да има доверие на лекаря си. Аз нищо не съм благоволила да правя или да не правя, държала съм се възпитано, не съм крещяла, не съм се карала и не съм оспорвала нищо. А щом приемате за нормално лекар да ви се кара и да се държи грубо и смятате, че това е начина да ви направи добро, значи няма от какво да се притеснявате. Най-хубавото е, че живеем в свободна страна и всеки има правото на мнение и позиция.
Здраве ви желая и моля да приключим тази тема!

# 243
  • София
  • Мнения: 5 074
И да обсъждаме и да не обсъждаме характера на Гаврилов... той си е той и ние сме си ние.
Някои ще ходят, някои не.

# 244
  • Другата България
  • Мнения: 43 322
Сега, аз може да не разсъждавам правилно за някого, но за мен най-важно е лекарят да е добър специалист, професионалист, компетентен в своята област и уверен и сигурен в диагнозата, която поставя. Както и да знае какво прави и как го прави. Характерът му ми е второстепенна грижа, аз няма да се женя за него, нито ще си го вземам в къщи, за да се замислям и отделям внимание точно на това.
Защото срещу мен може да стои най-милия, любезен и любвеовилен лекар, когото съм срещала, който да ме омае със сладки приказки и да ми обещае, че всичко ще е наред, а после да се окаже, че не е свършил нищо както трябва. Говоря по принцип, не конкретно за Гаврилов или друг. Затова гледам професионализма на лекаря преди всичко, много е трудно на днешно време, защото отзиви много за лекари много, и всеки си гледа от неговата камбанария, или се доверява на близък. Късмет е да намериш човечен професионалист, пожелавам го на всеки.
И въпреки всичко не оправдавам отношението на Гаврилов към Тотто, обяснявам си го с други неща и аргументи, но няма да задълбавам повече по темата. Искрено ѝ желая нещата да са наред и да се развият по възможно най-благоприятния за нея начин! Hug

# 245
  • София
  • Мнения: 2 693
Имам въпрос. Реброто под цицата, дето я няма ми е по-издадено от другото. И не е илюзия, заради липсващата гърда, и мъж ми потвърди. Питах Ганчева на последната химия, тя каза да не се притеснявам. Но аз се притеснявам. Има ли причина за притеснение според вас, или да си свиквам, че съм несъразмерна?

# 246
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Според мен професионализмът не оправдава лошото отношение и нормалното държание с пациента не би трябвало да е въпрос на характер, а част от длъжностната характеристика. В софийските частни болници нещата сигурно се променят към по-добро, но аз например съм в потрес от отношението на сестрите в Онкото във Варна. Сигурно Спирит ще дойде сега да обясни, че всички са прекрасни, но, уви, не са. Не знам заплатите ли са им ниски, проблемът е генерален и виновна е цялата система, но резултатът не е в полза на пациентите. Не може да се държиш така с хора с такава диагноза, които и без това не са на себе си.

# 247
  • Мнения: X
Мили хора,
Скрит текст:
изобщо не съм коментирала колко добър лекар и диагностик е. Щом има толкова доволни - значи има причина. Но той отказа да говори с мен за конкретни неща, включително и дата за операция, защото преди това съм го нервирала като съм му казала, че не се съм решила къде ще се оперирам, защото не бях наясно дали ми трябва терапия преди това. Знаеше за какво го чакам след прегледа и комисията и вместо в прав текст да ми каже - госпожо, отказвам да говоря с вас в момента, моля, елате еди кога си, той на два пъти ме погледна и подмина. После сестрата ми каза, че го е предупредила, че чакам да се уточним за дата (всичко се развива в рамките на няколко часа) и той и е казал, че не може да се занимава с мен, щото ми се е нервирал. Можеше още на комисията да решим въпроса, че ми е нервен и да ми каже по живо по здраво да дойда друг път. Ако за някой това  е нормално и професионално отношение на лекар към пациент с диагноза рак, за мен не е. Лицемерно е.  И ако всеки негов защитник се постави на мое място - жена на 38г. разбрала преди седмица и половина, че е с рак, вероятно може и да ме разбере.
Пак се отплеснах да се обяснявам, извинявайте.
И по темата - разколебах се май да си правя скенер с контраст и повторна мамография с контраст преди операцията. И без това що скенери ми предстоят. Само едната мамоложка държи да ги направя, уж заради хирурга и да се види по-общо състоянието ми, ама после ми обяснява чак септември да се оперирам. Струва ми се, че ще загубя твърде много време.
marittaa, как е днес положението?

# 248
  • Мнения: 2 369
Totto, аз те разбирам! Половината от терапията е и отношението на лекарите. Психиката страда също толкова много както и тялото с тази диагноза.

Аз не съм толкова добре, колкото ми се иска, но дренажа след като одеве пак беше запушен май тръгна да тече. Установих, че май по-добре да мърдам. Дано прескоча трето рязане. Явно няма да си ида утре в къщи както вчера мислехме. Иначе нямам температура да чукам на дърво. Абе тегло си е.

# 249
  • София
  • Мнения: 1 179
Totto, въобще не съм визирала теб, а само и единствено случая с майка ми и че поведението му беше абсолютно оправдано. Този човек работи като луд, наблюдавала съм го и в клиниката, и в частния му кабинет години наред. Той е посветил живота си на работата и пациентите, в клиниката е сутрин от 6,00-6,30, когато започва с лично почистване на раните на оперираните от него и вече изписани, след това на тези, които са още в отделението, визитации, операции, консултации, след това отива в частния кабинет и преглежда и прави биопсии вечер до 19,30-20,00. При този график, при тази отдаденост и аз бих излязла от обувките, ако някоя пациентка зорлем иска да си навреди.
Някой беше казал, че е лош човек. Лошо за мен е да ми любезничи и да ме ухажва, за да ме хване за пациент, а след това да си остави ръцете, както се казва. Естествено най-добре е златната среда - и поведение, и отношение, и професионализъм, но при условията и натоварването, при които работят нашите добри специалисти, струва ми се, и ние трябва да проявим разбиране. И аз го проявявам. Заради всичките жени, на които е помогнал. И те са хора, и те грешат.

Totto, marittaa, стискам палци и от сърце пожелавам бързо и пълно оздравяване!

# 250
  • Другата България
  • Мнения: 43 322
Облече някои от мислите ми с думи. Peace
Именно в натоварването за мен е разковничето.

# 251
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 991
Леле колко сте изписали, нямате изчитане!  Simple Smile
Марита, бързо възстановяване!
Митко, ще се оправиш, с какво те наливат пък сега?
Хора, аз ще си проспя живота. Започнах да спя по повече от 12 часа, никога такова нещо не е било. Постоянно ми се спи и съм уморена като пес. След последната вливка ме боли повърхността на кожата, ама навсякъде, по цялото тяло. И от ноктите нищо не остана. Другата седмица във вторник влизам в ревматологията за няколко дни да ми напаснат  онкологичните с ревматологичните лекарства. Нямам сили за нищо вече ...

# 252
  • Мнения: 2 369
Мерси Лейди, ние с теб сме в отбора на каръците, ама ще се оправим😊😘

# 253
  • Мнения: 24
Имам въпрос. Реброто под цицата, дето я няма ми е по-издадено от другото. И не е илюзия, заради липсващата гърда, и мъж ми потвърди. Питах Ганчева на последната химия, тя каза да не се притеснявам. Но аз се притеснявам. Има ли причина за притеснение според вас, или да си свиквам, че съм несъразмерна?

Тинтири, аз имам същия проблем. И при мен едното ребро е по издадено и се притеснявам. Преди 5 месеца правих сцинтиграфия, нямаше нещо притеснително. Аз също се лекувам при Ганчева и знам, че е много отговорен лекар, така ще щом ти е казала да не се притесняваш, значи няма нещо тревожно.

# 254
  • Мнения: 492
Лейди, ти не беше ли само на Херцептин? От него ли те боли кожата? Леле направо ме плашиш... Аз на 25- ти съм едва на 5-ти Херцептин.

Общи условия

Активация на акаунт