Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 57

  • 41 218
  • 740
  •   1
Отговори
# 255
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 991
Лейди, ти не беше ли само на Херцептин? От него ли те боли кожата? Леле направо ме плашиш... Аз на 25- ти съм едва на 5-ти Херцептин.
От него, да.
Приключих го, направих всички 18 вливки. Явно много ме изтощи в края съвсем. Просто не мога да се събудя. А кожата боли някак си като че ли е под кожата болката, не мога да го обясня точно. Ама е навсякъде, по цялото тяло.

# 256
  • Мнения: 1 355
O. Basilicum, Гаврилов много знае. Но заетостта му не оправдава това, че за 100 лева не иска да обяснява, да е изчерпателен. Жените идват при него от страх, болка, неизвестност....Ръцете му са като скенер. Той само като пипне гърдата и вече може да каже дали е рак или не, дали е просто нещо друго, но е за операция. Той като погледне изследвания, досието знае вече и дали има опасност за рецидив или метастази...Била съм така учудена като ми е казал, че ако се появи рецидив, то ще се появи и с хормонотерапия, че ми е било лошо от нея и аз съм я спряла..., но е гледал досието ми. А иначе щом е зает и се нерви, няма да провежда прегледи...или по-малко хора ще взима, или по 15 лева да иска само да се поздравиш с него и излезнеш. Има начини. И сестрите са груби.., сякаш на тях не може да им се случи нищо.

# 257
  • София
  • Мнения: 3 144
И при мен е така реброто,явно е нормално,щом и вие сте така.Даже имам чувството, че ме наболява,като го натискам.Сцинтиграфията е ок,скенер правих в сряда (обикновен) и той е ок.

Марита,добре е да се разхождаш повече и да пиеш повече вода !Дренажите ги дръж на земята.Аз единият го бях сложила на леглото и сестрата като ме видя лошо и стана - каза,че така се запушва и не може да тече,лимфата се задържа в гърдата  .

Днес ми биха Золадекса - започна се .Не знам защо,но хормонотерапията ме плашеше повече и от химията.Мразя да пия лекарства,в нас един аналгин нямам,а сега ще е ежедневие.Нищо,важното е да помагат.
Очаквах да не боли поставянето,но не беше кой знае какво  .

Последна редакция: пт, 19 юли 2019, 20:08 от zori_g_n

# 258
  • Мнения: X
Нямам преки впечатления от обсъждания специалист, но аз лично при доктор, който няма отношение и не ми отговаря на въпросите, не бих се лекувала. Че, то това е по-голямата част от лечението. Ако, си прекалено зает- намали си броя на пациентите, но ги лекувай както си трябва. Иначе, си е точно "на конвейр", работата. Иначе казано- за пари. Аз, също се и замислям, дали човек подложен на такова постоянно напрежение, е в състояние да е адекватен през цялото време......Но, това са ми мои си разсъждения, голяма част от тях, на базата на личен опит получени....
Аз, да кажа че от днес в Пловдив, вече има апарат за запазване на косата при химиотерапия. Аз, изтървах..., но се радвам за новите, които поне тоя аспект от борбата с рака ще си спестят.

# 259
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 13 991
И аз не ходя при такива, които нямат елементарно отношение към болния. То сякаш не ми стига гадната диагноза, ами и да ме овикват...айде нема нужда.

# 260
  • Мнения: 2 369
Зори, аз съм постоянно на системи с физиологичен разтвор, та се оводнявам така или иначе. Дренажите ги закачват със щипки от страни на дюшека и висят надолу почти до пода. Ставам често до тоалетна и се къпах от кръста на долу сега, но да се разхождам не мога много. Пробвах, но нито крака, нито глава ме държат. Не ям хич и изнемощях. Добре, че имам резервни сланини🤣 За какво е разхождането?

Люба, това със запазване на косата е мижи да те лажем. И тук ги има, но аз даже отказах да го ползвам като ми обясниха колко му е ефекта.

# 261
  • София
  • Мнения: 5 074
Абе, стига с тия коси. Където и да отворя - рев за косите.
Косата расте, ама живота може и да си отиде.
Има кърпи, има тюрбани, има перуки, дал бог помощни средства.
Отдавна го написах, тъй че сигурно не сте го прочели.
В далечната 1992 година започна да ми пада косата по обясними причини - химиотерапия.
Тогава нямаше откъде да си купиш перука ,пък и не ми беше във възможностите.
От Военния театър ми заеха временно една перука - русичка като мен, подстригана на чертичка. Ужас, но не можех да я ремонтирам.
Ходех си с нея. Приятелите ми се правеха, че нищо не съм променила във визията си. Да, ама не - от дълга руса коса на вълни до кръста, на чертичка до раменцата ? Е, преживяхме го..
Дойде време да върна перуката, щото беше назаем. На хората им трябва. Една приятелка се разтича и намери една пак русичка, късичка, като на хипи. Купих си и кърпа и нещата приключиха дотам с първата химия.

# 262
  • SHOOT ME 10 $
  • Мнения: 3 298
Аз пък никога не съм имал толкова гъста, твърда и чуплива коса като сега. Окапа след 3тата терапия с доцетаксел още не бях завършил вторта химия и започна расте новата. Сега съм на трета терапия от третия вид отрова и затреднявам фрзьорките, следкато потроших две гребечета...😉
Потрайте, стига сте трошали пари за суета. За жените знам е по- тежка загубата, но личноста те прави готин всякак. Айде кокошките отдавна легнаха. Курникът затваря. Остават само совите!

# 263
  • Мнения: 2 369
Аз вече ходя по кубе и тук в болницата. Снощи като преритах и ми стана все едно за суетата ми.

Хайде лека нощ! Аз ще точа дренажи цяла нощ😁🙄

# 264
  • Мнения: X
Мидко, тъй вярно! Застъпваме. Приготвили сме си музика и  вино и с удоволствие ще избутаме нощната смяна.
Аз, драма с косата -нямам. Даже си се харесвам по гола тиква......ама го споделих, с надеждата, че тези дето имат, ще са с една идея по- спокойни.
И, да кажа, че утре пак мисля да нарушавам препоръките и да ходя на аквапарк. Ми, тъй де......от химията мина най-лошото, лъчето е след две седмици- да взема се възползвам от айляка  Mr. Green

# 265
  • Мнения: 1 355
И да обсъждаме и да не обсъждаме характера на Гаврилов... той си е той и ние сме си ние.
Някои ще ходят, някои не.
Хули, а тези мацки във форума ме убиват. Ние сме по-старо поколение, но гледам другите са млади. Не разбирам това, как ще мисля аз да слагам цици, да мисля за сексапил ли какво ли те при това заболяване...Та аз съм мислила за живот, за оздравяването. А този тук отбор много позитивен. Пишат за силиконови цици, за цици от собственните тъкани, коментират. Това главата не ми се побира изобщо. Перуките избират, рекламите им предлагат....Все се кръстя...И как се слага силикон с тази болна гърда? Но те гледам и снимката на Maritta...младичка е. Друго мислене е. Като гледам глупочите на дъщерята си за фигурата като фиданка....Тръпки ме пробиват....Но много ми се иска да видя поне, как изглеждат гърдите......Де пуснете някоя снимка....И Митко тамън ще изплакне окото ...Но в живота съм  сама. Наистина доста неудобно да кажеш на някой мъж, че си без гърдата...След секс може и да се заеква от страх...Страшничък е този сакатлък....Нещо няма Al. Детето й е с проблеми.. какво ли е направила.

# 266
  • София
  • Мнения: 171
Емма, ти си толкова темпераментна и колоритна, и готина, че се съмнявам някой изобщо да забележи с две ли си, с една ли си! Те, мъжете са прости, прости ( извинявай, Мите), ама не са чак толкоз прости, колкото ни се иска! Сигурна съм, че никой не би се притеснил от тая ти особеност, каквато си борбена и цветна! Недей да скромничиш!
Относно Гаврилов: аз съм му пациентка, не съм го търсила, не съм го искала, идея нямах кой е. Просто на него попаднах на 03.01.2019 г в 07:00 часа сутринта в Онкологията. Отидох си ей така с бучката и страховете, сама, без да знам изобщо къде се намирам. С първото докосване каза: " от София ли си, ела в едиколко си часа за биопсия, това не ми харесва, кажи на сестрата, че си за спешен преглед, че часове няма за два месеца напред". Малко по-късно на същия ден вече знаехме каква е бучката. На 09.01 ме приеха, а на 10 ме оперира. Вярвам ( иска ми се), че ми спаси живота тоя човек. Груб, безпардонен, страховит, но не ме остави. Неговите пациенти лежат в болница по десетина дни и всяка сутрин лично сменя превръзките. Стоях си с дренажите месец и малко, не пожела да ги махне, докато не достигнах заветното петно от 50 стотинки лимфа на превръзката. Него момент бях на 35.

# 267
  • Мнения: 1 355
angel5, той като някакъв феномен знае всичко....Аз съм писала тук в темата, че не вярвам, че съм имала рак.... Апарати не са го показвали . След махането на бучката съм тръгнала в същия ден вкъщи, защото половин часовата биопсия не показа нищо...и после чак след 20 дни са ми пратили писмо, че имам рак. Нямаше и да повярвам, но в ушите ми звучат думите на Гаврилов от пипането му на гърдата ми, че това е рак. Аз съм ти писала в ЛС, какво е направил с моята селска...Но оперира най-добре в държавата, можеш да разчиташ....Ако подходиш към него с биопсията и всичко...може да ти каже ще имаш ли рецидив или няма вероятност. Изглежда големият опит му даде тези знания. Вижда кой се връща пак с проблеми, а кой не ...Така че си извадила късмет, че те е поел.

# 268
  • SHOOT ME 10 $
  • Мнения: 3 298
Добро утро! Дами, и аз днес приключвам 3тата отобщо 6 през 21дни всяка химиотерапи от 3 тия курс по 6 прцедури.
Сега да зпочнем разбира се с кафецето на  Мидко

Последна редакция: сб, 20 юли 2019, 07:01 от midkoо

# 269
  • София
  • Мнения: 2 092
Аааа, Emma1_, ще многоизвиняваш, ама не само младите са суетни. Аз съм на 57 и все още въобще не смятам да сдавам самочувствието си на "първа убавица". И за коса рева, и само да минат химиите и лъчето, ще си направя нова цица със собствени тъкани, и изобщо не се давам! Пък ако знаете, заради оределите мигли и вежди, като опънах едни татуировки на вежди, пък като налепих едни изкуВствени мигъли, лелеее, каква мацка станах! Толкова се харесвам, че и като се окосмясам отново, мисля пак да си слагам мигълите. Дето викат - от лимона лимонада, та сега се кефя, дето не се налага да скубя краци. И на 100 да стана, пак ще се гримирам, и косата си ще правя, и никога няма да се дам! И никакви раци не могат да ми стъпят на малкия пръст! Даже и да се наложи да мра, ще мра като жена, не като плюнка!

Общи условия

Активация на акаунт