Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 юли 2019, 14:18 ч.

Лошотията вродена ли е

  • 4 615
  • 155
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 916
Не знам защо давате примери с варварски обичаи на примати.
Не знаеш?
Ще ти обясня тогава,макар,че е елементарна логика...
Тези които с право наричаш "примати" са част от човешката маса.Искаш или не,хора са,или поне телата им са човешки и поради тази причина приспадат към човешкия вид

# 46
  • Мнения: 18 901
Тая тема много рано забила в лични комуникации. Обикновено това става по-късно.

# 47
  • Алпите
  • Мнения: 10 700
Според тази статийка ДА

https://chetilishte.com/дали-ни-е-заложено-да-сме-лоши-глупави/?fbclid=IwAR1aOq-WBON1VDt69zclUkLmo0G1gCrdgYdBDGyiP93jnz7ZQHdqZPvU9HM

Моят житейски опит сочи същото, без да съм правила специални изследвания и тестове
Коя от всички статийки имаш предвид?
Какво е лошотията, липса на емпатия ли? Ако е това- учи се... за това сме тук.

# 48
  • Ямбол
  • Мнения: 25 117
Тази

# 49
  • Мнения: 30 722
Прочетете темата на Бояна, за "Невъзможните хора", и ще ви стане ясно какво е лошотията.
Единственият вариант за справяне с такива хора е никакъв контакт.

# 50
  • София
  • Мнения: 20 394
Ааа, вече ако говорим за гранични и ЛР, това е друга тема.

# 51
  • Мнения: 18 901
Ааа, вече ако говорим за гранични и ЛР, това е друга тема.
Абсолютно. Тук не иде реч за лошотия, а за психопатология. Според тази наука от огромно значение за формиране на личността е околния свят и събитията, които стават, с човека и около него.
Както и психиатричните заболявания и вродените слабоумия са обект на психиятрията. Там вече си говорим за "химия" и чисто физиологични заболявания, които също могат да доведат до такива болестни състояния, но това е друга тема.
Лошотията не е това.

# 52
  • Пловдив
  • Мнения: 5 804
Те затова някои от тези разстройства се наричат гранични, защото природно определена граница няма. Нещо отвъд една условна, приета от нас граница е обявено за патология, характеропатия или както там му е последното име. (До известна степен така е и със "слабоумието", или умственото изоставане.) Та в тоя смисъл си е съвсем лошотия в ярко изразена форма, просто не изчерпва понятието за лошотия.

# 53
  • Мнения: 18 901
Гранични са, защото не са изцяло в нормата. Но не са и психиатрично заболяване.
Току-що ми мина, например, случай на човек с решение на ТЕЛК, като част от процентите за неработоспособност са му от вид характеропатия, която има от младежка възраст.  Според МКБ 10 психичните и поведенчески разстройства са заболявания. Част от тях са, например, поведенческите и емоционални разстройства, разстройствата на личността.
Най-често хората с такива разстройства носят дори наказателна отговорност, тъй като по принцип се счита, че осъзнават това, което правят и са в състояние да контролират поведението си, но има състояния, в които не носят такава - затова са експертизите, за да изследват в конкретния случай дали човекът е бил в такова неадекватно състояние.
Болестта и лошотията са различни неща.
Никой до момента не е доказал по безспорен начин по света дали и доколко характерът на личността е заложен и/или се формира от външни обстоятелства, но психолозите са вече почти на едно мнение по въпроса, че темпераментът е това, което е вродено, докато характерът се формира и подлежи на промени. Лошотията и добротата, като крайни понятия от етично естество, са част от характера, не от темперамента на човека. Темпераментът не влиза и не се определя чрез тези две категории.

# 54
  • Пловдив
  • Мнения: 5 804
Имам предвид, че щом нещо може да се определи като гранично, значи най-вероятно точно (безусловно, качествено) определена граница между норма и патология няма.
Личностовите разстройства по същество са просто най-краен случай на нежелани личностни качества. Нищо, че сме ги определили като разстройства и патология.

Последна редакция: пт, 12 юли 2019, 10:39 от Магдена

# 55
  • Azeroth
  • Мнения: 3 353
Дори така наречените нарциси и психопати, не се раждат такива.
Пуснете си всеки документален филм за психопат-сериен убиец, един няма, който да е израстнал в нормално семейство.
Огледайте се и за хората в живота ви, които ви водят към мисълта, че са нарциси - родителите им (или някой друг близък роднина, който е играл съществена роля в детството на въпросният човек), най-вероятно тези хора също са нарциси.

Тези неща са "наследствени", но не физически, а емоционално. Какво толкова чудно има, че едно дете ще копира с математическа точност, поведенията и моделите, на които е ставало свидетел в най-важните години от живота си?

Всеки, който е жертва на родителите си, единствено може да се надява "да изкара късмет" и да разпознае лошотията си в някакъв етап в живота. Има хора, които успяват и се стараят да се променят, има и такива, които смятат, че са перфектни и така ще си останат.

# 56
  • София
  • Мнения: 20 394
Ето това е за мен лошотията - аз съм перфектен, другите са криви. И никакво желание за развитие.

# 57
  • Мнения: 1 871
А има и случаи на 2 деца отгледани по един и същ начин от психопат - едното е на 90% с мисленето и поведението на психопата, а другото е на обратния полюс - нормален мислещ и логичен човек, който не разбира психопатите с които е живял и понеже в семейство от 3 психопатите са 2, а нормалният е един, те се мислят за нормалните, понеже са "всичките" в семейството, а изключението е третия (нормалния), който цял живот са убеждавали, че е ненормален само защото те са "всички" oстабнали, а той е сам. Възпитанието не значи НИЩО при положение, че 2 деца еднакво възпитавани, в крайна сметка са възпитани различно. За мен всичко си е вродено - ако ти е вродено да си гад и живееш сред гадове ще си мислиш че си нормален, защото си като другите. Но ако си нормален свестен човек живеещ сред гадове цял живот ще се чувстваш нещастен, не на място, неразбран.

# 58
  • Мнения: 18 901
Имам предвид, че щом нещо може да се определи като гранично, значи най-вероятно точно (безусловно, качествено) определена граница между норма и патология няма.
Личностовите разстройства по същество са просто най-краен случай на нежелани личностни качества. Нищо, че сме ги определили като разстройства и патология.
Peace
Няма точна граница, разбира се.
Нали затова, когато реално ни касае да се определи дали поведението е в резултат на заболяване, при което човек не разбира добре какви ги върши и/или не може да се контролира, или на чиста липса на усвоени етични и правни правила за поведение и нежелание да ги спазва, се назачава вещо лице. Да има поне специалист, който да каже болест ли е или "лошотия" /най-общо казано/.
И не случайно децата отговорност не носят, тъй като поради неукрепнала психика и недостатъчно интелектуално, волево и морално развитие, те още не могат да се определят като "лоши".

...
Не познавам нито едно семейство, в което децата да се гледат абсолютно еднакво. Дори близнаци.
Знам само, че има родители, които го твърдят и се залъгват по различни причини, че е така, но това на практика е невъзможно.
Винаги първо дете се гледа по един начин. Човек, като понатрупа някакъв опит гледа следващите различно.
Още Адлер е правил изследвания и е установил, че разлики има съществени във всяко семейство.
Ако децата не са на една връзраст /близнаци/, винаги различията в заобикалящия ги свят са по-големи - градина, приятели, клас и т.н.
И всяко нещо дава своето отражение.
Цитат
ако ти е вродено да си гад и живееш сред гадове
Не е вродено на никой здрав човек да е "гад" или "ангел".
И "и"-то в цитираната част е също много важно нещо. Много важно е къде и как живееш, с кого и как той се отнася с теб в ранните ти години, какво става навън, имаш ли специфики и ако да - как се отнасят хората към тях, дали заложеното у теб се развива или му се пречи да се изяви и т.н. Много неща са от значение за това, какъв става един човек, когато стане възрастен.

# 59
  • Azeroth
  • Мнения: 3 353
Skrekkelig, няма такова нещо като "2 идентично възпитавани деца". Винаги има някаква разлика. Бих се съгласила само, ако говорим за близнаци, но дори тогава е възможно да има разлика.

Родителят-нарцис или психопат, най-вероятно ще има различно отношение към децата си - едното, например, ще е вечно дондуркано и подкрепяно във всичко, докато другото ще е виновно за всичко, все нещо не прави както трябва, все не е добро, колкото сестра си/брат си.
Ако това не е разлика, то не знам какво е.

Общи условия

Активация на акаунт