МАЙските крачета вече тичат край морето (72)

Сега ми се обадиха едни приятели отседнали в Созопол. Изненадаха ме цените на квартирите в стария град- 10 лв. Ние мислим да ходим там след 20 дена, дано не се покачват цените. Иначе няма какво друго да се похваля, освен че днес се запознахме с Диана и Любачето.
Приятна почивка на заминаващите!

Пателина, как е детенцето?

Мами, ако имате време, влезте в Чужбинския и вижте какво се вихри там в темата Бон тон

Здравейте!
Сиска, пратих ти номера ми на лични. Ще се радвам да се видим.
Честита детска стая ня Калоян!
При нас всичко си е по старому - Валимир щурее по цял ден.Днес ходихме на плаж на Дюни и той остана очарован от скутерите.През цялото време ги следеше с особен интерес и захлас.
 

Морските мами я кажете ходещите ви деца какво ги правите на плажа? Аз тръпна в очакване да го гоня по хавлиите на хората, да се наяжда с пясък до насита... иначе казано - Калоян навън не се заиграва повече от 10-15 минутки на едно място, а все се движи насам натам...та... споделете за какво да се подготвям.

Тиа, ходенето по пясъка не е лесна работа за преснопроходили или поне за Ф. На плажа ми е супер кеф, защото той сяда някъде и пресява пясъка. Ако се движи, се държи за нещо, някой и така. В скоро време очаквам да открие движението по плажа и вече да не е същото. 

Мартин, скоро проходил, беше фурия на плажа  макар да залиташе и често да тупваше по дупе  но честно казано не седеше много-много на едно място (е, заиграваше се с пясъка, но след 10-ина минути друго му привличаше вниманието). задължително един от нас беше като сянка след него... 

и яденето на пясък беше основен деликатес 
пусках го основно по памперс-бански Хъгис, но един ден и по голо дупе тича. пясък така или иначе влиза навсякъде, но поне банските пазят да не направи голямата работа на пясъка или по-лошо: на хавлията 

Силия пък не искаше и да стъпи на пясъка. Ако я сложехме на ивицата, където се размива водата- добре, но не и на сухия пясък. Седеше си кротко на хавлията и зяпаше наоколо или се сърдеше, че ня вкарваме в морето 

Tia, Станислава бесува яко на плажа, така че още като пристигнем започваме да играем. Бягането по пясъка и "плуването" не са лесна работа и се уморява до 30 минути. После спи час и половина в количката, та мама и тати да поплажуват спокойно. Има деца, които се страхуват от пясъка и водата и си играят кротко под чадъра.
Против всички правила ходим на плаж точно по обед между 13 и 16 часа, но тази година на любимите ни места е ветровито (изобщо това лято е ветровито), така че жегата  не е проблем.

Вчера смело и безотговорно я замъкнахме сополива на Аркутино. От солената вода и изтекоха всички секрети. Най-после използвахме и двойният пояс, много е удобен, доволна съм.
http://www.bgphoto.net/photos/6541/o632890857489843750.JPG
http://www.bgphoto.net/photos/6541/o632890856918281250.JPG
http://www.bgphoto.net/photos/6541/o632890856327656250.JPG

Здравейте,здравейте

Ние се завърнахме най-после.Цяла седмица се мъча да се климатизирам и не мога.Искам пак на мореееее.

Кръщенето мина страхотно.Калоян не плака изобщо,даже му беше интересно
В Арбанаси беше много хубаво.Къщата беше великолепна.

Морето много ни хареса.Пляскаше във водата,тичаше като невидял,хвърляше навсякъде пясък,миди и играчки.Толкова щастлив не бях го виждала досега Пък колко пясък изядохме

Изобщо прекарахме почивката страхотно.
Сега се връщам да чета,че кой знае колко сте изписали за 20 дена

Катка, много удобен изглежда наистина този пояс. Откъде го взехте, аз още не съм разглеждала плажни аксесоари.

Момичета, искам да питам нещо - кажете си мнението за една ситуация, моля, че се чувствам много тъпо днес.
Ето за какво става дума - с Теа ходим на едно кафе тук, където се събират дечица - хубаво е, има много играчки - къщичка, пързалки, един носорог-игра, въобще кеф за децата. Аз разбира се, не сядам като сме там, непрекъснато съм след нея, за да не направи някоя беля, най-вече да не се дърпа с някое дете, че нали малко посяга (напоследък по-малко, опитва се да гушка и да гали). Но понеже децата са на различна възраст все тичам след нея.
Та днес отиваме, и там едно момче - уж на 2 години, но изглеждаше на ръст на 4. Бясно, та знае ли се. Една майка ме предупреди, че е много диво, но аз и преди това го бях виждала - и очите на 4. Е, като си хареса то наша Теа - удари я веднъж, удари я втори път, бута я по главата, ощипа я поне 5 пъти, избута я със все вратата от къщичката и я хванах в свободен летеж да не си удари главата и накрая както се возеше на въпросния носорог, на който пускаш монети, дойде и я ощипа зверски. На всичките удари преди това първо мълчах, после гледах строго, след това казах - "не я удрай, разбираш ли ме?", на което то отговори - "да", и накрая след последното ощипване го попитах - "сега защо я ощипа, би ли ми обяснил?" При което то гузно отиде при майка си. Въпросната през цялото време с качени на съседния стол крака, пуши и си приказва с бабата. Е, не издържах накрая, отидох и й казах - не смятам, че е правилно аз да правя забележки на вашето дете, ощипа 10 пъти моята дъщеря, бихте ли му направили забележка вие? И тя ми отговори - "ми той е на 2 години. Какво да му кажа? Не се притеснявайте, тръгваме си". Станаха и си тръгнаха, като майката галеше детето по главата и разбира се, не му каза нито думичка по въпроса с щипането.

Цялата ситуация както и да е, но много ме учуди (и затова ми стана мнооого тъпо) реакцията на една от майките, с която си разхождаме децата - едва ли не - не трябвало да правя забележка на майката, по-добре да сме си пазели децата и туй то. Много чоглаво ми стана - аз ли се връзвам прекалено много, че някое расло в гората диване тероризира детето ми или наистина е така - да свикваме и това е. Кажете, ама честно (който е изчел безкрайно обстоятелствения ми постинг, разбира се)

Ками

Мартеа, аз съм борсук и вече не събирам Фелипе с други деца. първом, че си поделят вируси, второ, че попива всякакви простотии, трето, че все се мятат да го удрят. Той си е виновен дотам, че се вре при големите, ама при бебетата не го пускам, щото са малки, ама вече бута всеки, който се опита да му обърне внимание. Разхождаме си се двамата, с таткото, само с таткото, по-рядко други хора и играчки. Ми, аутсайдер да е, ама ми писна разни майки да си възпитават децата върху главата на моето. Последната случка беше едно дете на тая възраст, че и повече, близо 3. Удря Ф, майка му казва "сега го погали". 5 минути пак удари Ф и без покана го погали после. Ми, мерси.
Катка, много готин пояс имате.  Фелипе се гнуси от водата, ако не е опитомена в леген за баня.

Мартеа, не аз не свиквам  . За радост, няма в обкръжението ни диваци ( освен на моменти моята собствена дъщеря  ), но понякога се засичаме и ние по площадки с такива.
 Веднъж при втората забележка от моя страна, отправено към тригодишно гаменче, директно го хванах за ръката и му казах да посочи майка си. Завлякох го ( буквално, защото то започна да се дърпа) до нея и я предупредих да го наглежда. Последва- Недей, бе маме, нали виждаш, че са малки- и се обърна да си довърши разговора.
Много мазно след това организирах игричка на по- малките, като очевАдно го игнорирахме. Два пъти то тръгна да гони топката, но му виквах да я остави. Онова се кротна до една пейка и скоро след това си тръгнаха.

Мартея, след толкова терор над Теа, на твое място направо щях да изтряскам един на майката 

малко крайно звуча, ама докато ти четох постинга яко избеснях и аз...

Забравих да споделя интернационалната среща на Фелипе.
Вчера имаше някаква група от незнам-поляци, чехи, абе, славяни от бившия СИВ. Там имаше семейство с три момченца от 5 до примерно 9 години. Най-малкият си хареса Фелипе и реши да го взима с тях - да не бил той най-малък  (4 момчета, ха). И като почна-Жемем дома, жемем дома. Фелипе беше готов, прегръщаха се, милваха се, говореха на особен език и се разделиха с плач. Аз едвам удържах Фелипе, а най-малкият брат беше удържан от братята си. татко им снимаше, а майката си почиваше-разбирам я жената 

мани, на мен така ми падна пердето това диване (въпреки че не е виновно детето, де) като отнесе Теа с вратата на къщичката.... едвам се сдържах да не му кресна в лицето....

Калина, аз понеже съм и от другата страна - Теа в изблик на радост отива до някое дете ухилва се до ушите или ококорва очички и .... удря, след което по-лекичко гааали. Е, аз я знам каква е и съм все след нея. Та вчера имахме случка - успя да разплаче едно дете - не с удряне, а понеже не му даваше играчката си, на мен ми стана жал за него и й казвам - виж как го разплака, гушни го - и нашата като тръгна, гушна го, ама така го гушна, че двамата паднаха като талпи на земята - за части от секундата. Лошо ми стана, извиних се 15 пъти на майката, но все още ми е тъпо като се сетя. Та сега и като гушка съм след нея, да няма повече контузии.