Здравейте! Не съм сигурна дали мястото е подходящо за тази тема, но ще се радвам ако получа някаква насока.
В края на миналата година се запознах с очарователен мъж и не след дълго се усетих силно привличена от него.
За мен това лично изживяване, само по себе си, беше голямо събитие, тъй като от няколко години насам не се срещам с никакви мъже. Просто се влюбвам рядко и не правя компромис с желанията си. Така съм устроена, фабрично:)
Трябва да призная, че аз първа му загатнах за романтичните си чувства. Реакцията от негова страна не закъсня. Започна да ми обръща по-специално внимание, кавалерстване, изпращане, писане на съобщения...
Към онзи момент бях сигурна, че нещата между нас започват да се случват. Той беше най-милият и внимателен мъж в моите представи.
Проблемът излезе на лице, когато нашите отношения си останаха на ниво "флирт", без никакво развитие, прекалено дълго време. Забелязах как той държеше да получава вниманието ми и се стараеше да го поддържа, но в същото време, когато имахме възможност да се сближим по-интимно, той изпитваше дискомфорт и изчезваше моментално.
Тези двупосочни сигнали много ме объркаха. В главата ми започнаха да се въртят хиляди въпроси. От какво се притеснява? В каква ситуация се намирам? Да не би да е женен?
Нищо не подсказваше за реален проблем. Даваше вид на абсолютно свободен мъж. Единствената възможна пречка бе, че аз съм обект на интерес от друг мъж, който е пряко свързан с нас. Но това достатъчно основание ли е този, който уж ме желае да се дистанцира от мен? Не мисля.
Няколко пъти се опитах да поговоря с него за това, но той категорично отбягваше въпроса ми.
Накрая каза, че е искал приятелство от мен, че е обвързан, че никога не е флиртувал с мен и за всичко съм си въобразила?! В същото време, другият мъж, който проявава интерес към мен, се втурна усилено да ме ухажва.
Тази ситуация ме ядоса тотално.Скарахме се ужасно.
Към днешна дата почти не си говорим. Няколко пъти си писахме по моя инициатива, но той се държи резервирано и поставя сериозна бариера за нормална комуникация.
Няма и спомен от милия и внимателен мъж, с който се запознах.
Знам какво е най-удачно да направя, именно, да не правя абсолютно нищо, но се измъчвам заради това всеки ден.
Ще се радвам ако изкоментирате написаното. Вярвам, че емоциите изкривяват адекватната преценка и ще ми бъде полезно да прочета второ мнение.
Поздрави!
В края на миналата година се запознах с очарователен мъж и не след дълго се усетих силно привличена от него.
За мен това лично изживяване, само по себе си, беше голямо събитие, тъй като от няколко години насам не се срещам с никакви мъже. Просто се влюбвам рядко и не правя компромис с желанията си. Така съм устроена, фабрично:)
Трябва да призная, че аз първа му загатнах за романтичните си чувства. Реакцията от негова страна не закъсня. Започна да ми обръща по-специално внимание, кавалерстване, изпращане, писане на съобщения...
Към онзи момент бях сигурна, че нещата между нас започват да се случват. Той беше най-милият и внимателен мъж в моите представи.
Проблемът излезе на лице, когато нашите отношения си останаха на ниво "флирт", без никакво развитие, прекалено дълго време. Забелязах как той държеше да получава вниманието ми и се стараеше да го поддържа, но в същото време, когато имахме възможност да се сближим по-интимно, той изпитваше дискомфорт и изчезваше моментално.
Тези двупосочни сигнали много ме объркаха. В главата ми започнаха да се въртят хиляди въпроси. От какво се притеснява? В каква ситуация се намирам? Да не би да е женен?
Нищо не подсказваше за реален проблем. Даваше вид на абсолютно свободен мъж. Единствената възможна пречка бе, че аз съм обект на интерес от друг мъж, който е пряко свързан с нас. Но това достатъчно основание ли е този, който уж ме желае да се дистанцира от мен? Не мисля.
Няколко пъти се опитах да поговоря с него за това, но той категорично отбягваше въпроса ми.
Накрая каза, че е искал приятелство от мен, че е обвързан, че никога не е флиртувал с мен и за всичко съм си въобразила?! В същото време, другият мъж, който проявава интерес към мен, се втурна усилено да ме ухажва.
Тази ситуация ме ядоса тотално.Скарахме се ужасно.
Към днешна дата почти не си говорим. Няколко пъти си писахме по моя инициатива, но той се държи резервирано и поставя сериозна бариера за нормална комуникация.
Няма и спомен от милия и внимателен мъж, с който се запознах.
Знам какво е най-удачно да направя, именно, да не правя абсолютно нищо, но се измъчвам заради това всеки ден.
Ще се радвам ако изкоментирате написаното. Вярвам, че емоциите изкривяват адекватната преценка и ще ми бъде полезно да прочета второ мнение.
Поздрави!
