В действителност имаше такъв период, но след това започна да се отдръпва. Намесвам шефа, като част от това, което се случи и нищо повече. Също не смятам, че трети човек може да повлияе върху развитие на нечии отношения.
Да, каза ми за партньорката, но това се случи на доста късен етап, след множество (объркващи за мен) приказки и сигнали.
Самият факт, че накрая се опита да отрече същите тези случки, като "никога случили се" и като "нещо, което не желае да се коментира" не ми изглежда ок.
Понеже съм твърдо убедена, че за да попадна в тази неприятна ситуация, също имам вина и съм можела да я предотвратя многократно, пуснах следната тема.
Всичко казано, сигурно, ще остане теория на вероятностите, но все пак допускам, че:
*Възможно е да не е подходящо първа да показвам на някого интереса си.
*Възможно е да не разчитам навреме червените лампички, че нещо не е наред.
Има всякакви хора, все пак. Някои флиртуват, за да се самодоказват, без да имат намерение да стигат по-далече.
*Възможно е да проявявам прекалено много инициатива в началния етап и това да плаши и отблъсква мъжете. Т.е да се чувстват притиснати и задушени
И да, инициирах разговор за отношения, но попитах какво се случва, как да разбирам това поведение и ако греша в преценката си да ми каже. Отговор не получих сума ти време, вместо това "ала-бала". Накрая, явно, му писна и излезе с тезата за приятелката, за която уж ми бил казал по-рано, а де факто не е.
Друг е въпросът, аз защо задълбавам да търся отговор от човек, който очевадно не е искал да ми даде честен такъв. Ако се абстрахирам от това, че се случва на мен, реално никой не ти дължи честна игра и прозрачно отношение. Хубаво е да поставяш лични граници

Извинете за спама...