Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Интернет зависимост при деца

  • 6 707
  • 69
  •   1
Отговори
# 45
  • София, Лагера
  • Мнения: 2 832
И да кога ще могат да контролират на 💯% свободното им време? Само след някоя друга година тези деца ще бъдат като залепени за някое устройство. Получава се същото като с джънка. Колкото е по-забранено, толкова по-желано.
Не съм съгласна. Особено за джънка. Аз такова не купувам. Децата ми имат джобни, но и те не си купуват. Пият всякакви фрешове. Научени са да ядат плодове и така продължават (включително изяждат плодовете на съучениците си,  които не си ги искат).
За устройствата: до един момент ще трябва да бъдат външно контролирани. После ще се научат на самоконтрол.

# 46
  • София
  • Мнения: 3 390
И това е така, докато не установят, че само те правят нещата различно от средата, в която се намират и, че за да се социализират ще трябва да започнат да се занимават със същите неща като околните. Много малко неща могат да устоят на влиянието на средата-евентуално въздържанието от цигарите, алкохола и пиенето на фрешове.

# 47
  • Мнения: 7 876
Моите деца като малки, докъм 5 години, дори анимационни филми не гледаха и не че съм ги ограничавала, просто не им бяха интересни. Сега дребният, на почти 11 години, може с часове да гледа анимация. Големият го мина този период.
Същата работа беше с телефонните и компютърните игри. Спрямо другите деца късно започнаха да играят, но бързо се пристрастиха. Големият, на 13 почти, има периоди, в които дълго време не играе, а ползва компютъра за други занимавки. Малкият продължава да играе толкова колкото му позволява. И разговорите с приятелите им са основно на тази тема, кой какво играе, на кое ниво е. Уговарят се и играят в мрежа. Докато играят си говорят
Независимо дали на мен ми харесва, такива са им игрите в днешно време. Да, през деня карат и колелета заедно или ходят на басейн, но вечер са всички в мрежата и играят.

# 48
  • София
  • Мнения: 1 167
Има смисъл от лишаването от електронни устройства в ранна възраст. Аргументът "ма то после ще си наваксва и ще стане по-зле", рядко важи. Защото когато едно дете няма пред себе си зарибявка - таблет, телефон, компютър и подобни, то си намира друго занимание - рисува, играе с конструктор, разглежда книжки и т.н., развива интереси в различни области, особено ако има и кой да му обърне внимание и да го подпомогне в това. Изгражда навика да "живее офлайн", един вид. Има хоби. И когато все пак дойде моментът, в който се запознае с ел. устройства, все пак ще знае с какво да се занимае и през другото време. Давам за пример ММ, чието занимание като дете е било гледане на тв (то тогава друго не е имало). Не е бил ограничаван, седял е като залепен и сега няма никакви хобита/интереси в друга област. Няма ли тв/компютър покрай него, буквално не знае с какво да се захване.

Понеже споменахте и джънка - същото е и там. Дете, привикнало от рано на други храни, дори и в по-късен момент да залитне по джънк, то винаги пак ще се връща към вкусовете от детството.Примерно ММ не е хапвал ябълка от години, що ли!

# 49
  • Мнения: 76
Ние сме от Русе и честна дума в блоковете се намират по 2 - 3 деца и то на различна възраст ,а пък за квартала да не говорим ...пукнато дете няма.Та както казах децата са на различна възраст и нямат много общи интереси .Моята дъщеря е на 11 и половина и си играе единствено с едно момченце като имат разлика 4 години, но  до колкото знам имат доста общи неща за които да си говорят.Като например Тик Ток,Ютуб , играят също така и т.н..Абе не е като като едно време ама ..."по времето на бай Тошо беше по - хубаво"SmileSatisfiedTrollfaceJoyА колкото до стоенето на телефона стои само 2 часа на ден .Wink

# 50
  • София
  • Мнения: 62 609
Интернетът е част от съвременния живот и за мен идеята за "опазването" им от него няма никакъв смисъл. Първо възрастните постоянно цъкат, виждам го в градския транспорт всеки ден - от 10 възрастни я има някой, който да не е цъкащ на телефона, я не. И понеже телефоните вече са достатъчно големи, за да вижда комшията какво се цъка, а и никой не си прави труда да си крие екрана, обичайно се цъка по фейса или се браузва из новинарски, клюкарски и прочие сайтове, т.е. нищо смислено. Вкъщи също много време възрастните проседяват пред компютър, таблет или телефон, вечно на някого му пиука телефонът, а любопитството да се види какво пише е огромно, непреодолимо. Как да очакваме децата да правят нещо по-различно?
За да не виси едно дете постоянно в интернет са нужни достатъчно много офлайн занимания - извънкласни или някакво общуване с възрастните вкъщи. За да тръгне едно дете да се изразява сложно, първо от околните трябва да чува и да участва в разговор, в който хората се изразяват сложно, примерно обсъждане на нещо повече от битовите неща, а на книга, филм, случка и т.н. Когато тече комуникация по някаква тема, тогава започват и да се изразяват по-богато, защото им се налага да формулират и представят аргументи. Май единственото място и повод да се изразяват сложно е в часовете по литература. Речник се трупа от околните, не само от книгите. Децата трупат речник и изразяване далеч преди да се научат да четат, а от ранното детство.

# 51
  • Мнения: 119
Ако нещо в отговора ми ви притеснява, не се колебайте да цитирате и да задавате въпросите си / изказвате мнението си!

Искам да се извиня предварително, ученик на почти 16 години съм, момче. Нека изразя и аз малко мнение, нали все още съм дете Grinning
Цитат
- Имате ли идея какво е съотношението между прекарано време в интернет и в четене на книги?
Това не го разбирам... никога не съм "отворил" една книга да прочета, не виждам да ми е потрябвало.
Цитат
- Как стимулирате децата да четат? (игрите са обикновено по-забавни)
Аз чета и анализирам технологични новини, в пъти по-интересно от литературните творби.
Цитат
- Как ги стимулирате да израят физически игри? (извън задължителния спорт)
Винаги съм бил зле по ФВС, но пък изкачването на планински върхове винаги ми е било хоби, както и карането на колело. Не намирам за нужно да принуждавате детето да ходи на карате например, при положение, че то не иска. Това е безнадеждно и няма да подейства по никакъв начин.
Цитат
- Отразява ли се престоя на компютъра по някакъв начина на резултатите в училище?
Познавам ученици, които винаги учат. Не знам защо и как, но аз където не пипам учебник вкъщи изкарвам по-добри резултати. Ако в час се внимава, то 70% от материала се научава, останалото време вкъщи е само за домашно (ако има такова). Поне при мен винаги е било така Grinning Grinning
Цитат
Понеже няма как да се разбере при писмена комуникация, искам да поясня, че питам съвсем добронамерено, човек всеки ден учи разни неща Simple Smile
Аз също отговарям напълно добронамерено, ако съм враждебно настроен срещу нечие мнение ще пусна CapsLock. Simple Smile

Отговорих на тези 4 въпроса, само и само за да кажа на родителите - вместо да ограничвате достъпа по такъв начин, опитайте се да направите така, че на тях да не им е толкова интересно.
Планина, колело, излизане с приятели...
Това са само част от нещата, които могат да бъдат в пъти по-интересни.

Най-важното - децата ви също имат мнение, и те трябват да бъдат чути, ако сте от типа родители "докато живееш в моят дом, бля-бля" - това може да стане само повод за агресия и скандали. Simple Smile.
Благодаря на всички, които стигнаха до края на отговора ми!

# 52
  • София, България
  • Мнения: 2 182
Дайте да възродим тая хубава тема. Вярно е, че децата са различни. При моето обаче вече с баща му ни е напълно ясно, че има проблем. Седми клас е, ходи на подготвителни курсове за матурите, трябва да учи сериозен материал, а единствено плейстейшъна му е в главата. Като му вземем плейстейшъна почва да виси на телефона. Телефона му е смарт, но е много стар и единствено вайбър и ютюб върви на него. И въпреки това все над него е надвесен. Чете от време на време, но ... рядко. Като беше малък беше много будно дете - беше най-популярен в детската градина, изчете цялата динозавърска литература дето се предлагаше на пазара, събираше колекцията с насекоми от някакво списание, непрекъснато рисуваше, после се вманиачи по четенето, прочете всички Хари Потър и Пърси Джаксън по 6-7 пъти ... /сега като се замисля, явно има склонност към вманиачаване/. Та ... всякакви решения опитахме и сега съм решила да пробваме с психолог. Дайте някакви идеи Disappointed Relieved

# 53
  • Мнения: X
Радос, подкрепям решението ви. Колкото по-рано се обърнете към специалист, толкова по-бързо ще ви даде модели, с които да преодолеете този тип обсесия, която ощетява детето в развитието му.
 И аз много се вълнувам от темата.

# 54
  • Немция
  • Мнения: 5 920
Голямото ми момче, на 10 години, едва от тази година има собствен телефон, който се ползва определено време, например половин час на ден, макар че поглежда от време на време в него, събира му се 1 час на ден може би. Той е свикнал да гледа малко телевизия и знае, че не е желателно да седи часове пред някакви устройства, тоест се съобразява с ограниченията, наложени от мен. Искаше да му подарим комп.видеоигри за Коледа(такива е играл другаде, у нас нямаме) , но му отклоних мерака засега, обясних му, че и без това играе такива на телефона в рамките на половиния час.
В училище е забранено ползването на телефон, дори в междучасията, което го намирам за правилно.
Той е дете с различни интереси, хобита, чете много, спортува, но...за мен проблемът със зависимостта към медиите тепърва ще стане трудно контролируем, когато децата станат на по 15,16 години. Тогава не знам какво чудо ще е. Rolling Eyes
Важното е да имат извънкласни занимания, хобита, реални приятелства, но за мен е неприемливо вкъщи да са залепени пред някакъв монитор. Важна роля играе и примера на родителите.
Въпреки това не се знае как ще се развият нещата.

# 55
  • София
  • Мнения: 62 609
Дайте да възродим тая хубава тема. Вярно е, че децата са различни. При моето обаче вече с баща му ни е напълно ясно, че има проблем. Седми клас е, ходи на подготвителни курсове за матурите, трябва да учи сериозен материал, а единствено плейстейшъна му е в главата. Като му вземем плейстейшъна почва да виси на телефона. Телефона му е смарт, но е много стар и единствено вайбър и ютюб върви на него. И въпреки това все над него е надвесен. Чете от време на време, но ... рядко. Като беше малък беше много будно дете - беше най-популярен в детската градина, изчете цялата динозавърска литература дето се предлагаше на пазара, събираше колекцията с насекоми от някакво списание, непрекъснато рисуваше, после се вманиачи по четенето, прочете всички Хари Потър и Пърси Джаксън по 6-7 пъти ... /сега като се замисля, явно има склонност към вманиачаване/. Та ... всякакви решения опитахме и сега съм решила да пробваме с психолог. Дайте някакви идеи Disappointed Relieved

Чакай малко да помислим. Какъв е проблемът всъщност? Пишеш, че е седми клас и ходи на подготвителни курсове . В този смисъл пише ли си домашните за курса, решава ли задачите, присъства ли редовно? В училищния материал учи ли, пише ли, какъв му е успехът?
Какво очакваш ти от него? Да учи постоянно и да играе само по половин час? Да е същият като в детската градина и в началните класове? Да е такъв, какъвто ти го искаш, на 10 години, а не на 13? Борба за власт да стане на твоето ли е?
Ако всичко с училище и курса е наред какво те притеснява и с какво/кого водиш война? Всички пубери играят, дори играят в мрежа, дори в седми клас, че и в гимназията. Разбирам, че за родителите е изнервящо, изглежда губене на време. Ако на теб ти приберем телефона и компютъра, защото според нас се вманиачаваш как ще се почувстваш? ние към момента от поста ти няма как да разберем дали се вманиачава, дали има пристрастяване или не. Пристрастяването убива всичко останало - успехът пада драстично, не спят, не ядат, играят навсякъде и т.н.

# 56
  • София, България
  • Мнения: 2 182
Ами ... ситуацията е почти както я описваш. Не съм я описала в детайли, защото като майка съм усетила, че проблема е налице. Нито се опитвам да контролирам, нито аз се вманиачавам. Ходи на курса редовно, но домашните не смогва да напише. В училище успеха му се влоши. Директорката на Образователни технологии /само между другото силно препоръчвам, страхотна школа, а директорката е голяма работа/ още в началото каза, че гоним 6 по български и математика като годишни оценки, оценките от матурите не могат да компенсират по-нисък успех. И въпреки това - 4ка на класното по математика. За другите предмети не ми се говори даже. Домашното за курса е 3 часа и половина работа. Разделено на три пъти по един час трябва да се прави. От неделя до петък не се смогва с това нещо. Не знам какво прави по цяла сутрин, но вечер определено не пипва. Съжалявам, че го спряхме от Британиката, за да му освободим време. Поне там ходеше с интерес. Сега вече нищо не му се прави. Караше ски - сега го мързи. Цялото семейство караме кънки, досега и той караше, сега не иска. Не иска да ходи на спорт, мързи го да разхожда кучето. Едно домашна задача има - отговаря за миалната ... познай ... Не говори, не се смее. Не го виждаме с дни. Само как влиза от училище вечер. Влиза си в стаята и изпълзява само да се наяде за 2 минути и изчезва пак.
Решила съм да го запиша на футбол, но все пак искам да се консултирам и с психолог, съжалявам, че допуснах да се стигне до тук и съжалявам, че не реагирах по-рано.
И не, не може да ме убедите, че е нормално, защото ги наблюдавам и другите зомбита - като дойде дете на колежка в работата. Един мътен поглед, едно забавено и тихо говори, все е с телефона в ръцете, от сутринта до вечерта, даже като седнем да обядваме, то пак си подпряло телефона и зяпа.
Аз със сигурност не съм в ред, но и това ... не е нормално.

# 57
  • Мнения: 276
Все едно описахте едната ми дъщеря. И при нея е такава ситуацията. Стигнахме до там, че като искам да я накажа за нещо, й отнемам телефона за определен период. Само така "ще я заболи". Към всичко друго изпитва пълна апатия. Като чуя това "Каква ми пука" и.... полудявам! Плаша се вече... 😥

# 58
  • Мнения: 891
Радос, описваш едно към едно моя син (като малък и сега). 7 клас и матурите ги избутахме, сега е 8 и нещата продължат надолу. Записан е на плуване, но ходи само когато реши - как да го накарам? Все по-малко говори с нас, аз не съм от най-общителните хора и понякога не знам как да го заговоря, а и той не ми помага никак. Психолог? Не виждам как ще помогне, наистина. Положението ми се струва все по-безнадеждно...

# 59
  • Мнения: X
Как се е стигнало до проблемите?
На по-късна  възраст се е стигнало до досег с електронните устройства ли?
Или децата са ги "консумирали" на самоконтрол?

Общи условия

Активация на акаунт