Някои пишат, за други — пишат, а трети направо ги отписват.
- Публикувана: 24 юли 2019, 11:34 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2021, 14:13 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7
Дори и да си тръгнат, мъжете винаги се връщат при тази, която истински са обичали... Другите са просто пълнеж, който бързо бива изяден и те си спомнят за онази, която чете в очите им, разбира ги без думи, която ги вбесява до безпаметност, която никога не е доволна и иска да и бъде отделяно повече време... Онази, ЕДИНСТВЕНАТА, която държи ключа за сърцето им, без дори да осъзнава..!
“ Ти имаш своя път, аз имам моя. А такова понятие като правия път, верния път и единствения път, просто не съществува.“
Фридрих Ницше
Фридрих Ницше
От кое произведение на Ницше е този цитат?
Нямам представа, чух го в една TEDx лекция и след това го намерих в мрежата.
От кое произведение на Ницше е този цитат?
Нямам представа, чух го в една TEDx лекция и след това го намерих в мрежата.
“Тъй рече Заратустра” може ни
Метро станция във Вашингтон. В студена януарска сутрин, мъж с цигулка се спира и започва да свири произведения на Бах. По това време около 2000 човека преминават през метро станцията, тръгнали за работа.
След около 4 минути... мъж на средна възраст забелязва музиканта, спира се за няколко секунди и продължава.
След около 6 минути... цигуларят получава и първия си долар. Една жена хвърля един долар в шапката му и продължава.
След 10 минути... 3 годишно дете се спира, но майка му го дърпа за ръката да продължи да върви. Това се случило с всички деца минали от там.
За 45 минути непрекъснато свирене, само 6 човека се спрели пред музиканта, за да послушат за малко. 20 човека му дали пари, а около 2000 го отминали. Мъжът събрал 32 долара.
След 1 час музикантът спрял да свири, а метро станцията заглъхнала в тишина. Не се чули аплодисменти, никой не отишъл при музиканта, да го поздрави.
Никой не разбрал, че това е Джошуа Бел, най-великият цигулар в света. Той изсвирил 6 от най-трудните за изпълнение произведения писани някога. Цигулката му струвала 3,5 милиона долара.
Два дни по-късно, Джошуа Бел изнесъл концерт в Бостън. Всички билети, на средна цена от 100 долара, били разпродадени. Той изнесъл същия едночасов концерт със същите 6 произведения на Бах.
Умеем ли да виждаме наистина красивото около нас?
И спираме ли се понякога, за да го оценим?
След около 4 минути... мъж на средна възраст забелязва музиканта, спира се за няколко секунди и продължава.
След около 6 минути... цигуларят получава и първия си долар. Една жена хвърля един долар в шапката му и продължава.
След 10 минути... 3 годишно дете се спира, но майка му го дърпа за ръката да продължи да върви. Това се случило с всички деца минали от там.
За 45 минути непрекъснато свирене, само 6 човека се спрели пред музиканта, за да послушат за малко. 20 човека му дали пари, а около 2000 го отминали. Мъжът събрал 32 долара.
След 1 час музикантът спрял да свири, а метро станцията заглъхнала в тишина. Не се чули аплодисменти, никой не отишъл при музиканта, да го поздрави.
Никой не разбрал, че това е Джошуа Бел, най-великият цигулар в света. Той изсвирил 6 от най-трудните за изпълнение произведения писани някога. Цигулката му струвала 3,5 милиона долара.
Два дни по-късно, Джошуа Бел изнесъл концерт в Бостън. Всички билети, на средна цена от 100 долара, били разпродадени. Той изнесъл същия едночасов концерт със същите 6 произведения на Бах.
Умеем ли да виждаме наистина красивото около нас?
И спираме ли се понякога, за да го оценим?
Мъжете обичали силни жени.
С горда походка, нахакани, високо вдигната глава и вирнат нос.
Жени, след които всички се обръщали, дори да не били първи красавици.
Заради начина, по който тропат с токчето, усмивката им, искрицата в очите, умът като бръснач, умната уста, с която винаги имало какво да си кажеш.
Мъжете обичали силни жени.
Жени, на които нямало какво да им се оправя.
Но пък кой да знае, че някога точно тези жени са били най-слабите? Най-беззащитните.
Разбивани, предавани, чупени като орех, на който му се е изваждала сърцевината. А пътят към върха са извървели сами. И не на токчета, а боси върху калдъръма. Окървавени. Боляло ги е. Зверски.
А сега зверска е само любовта им. Лоялността им. Добротата, която не са загубили. Редки били, но съществуват.
И имаш ли такава жена, светът ще ти се стори тесен. А животът твърде сладък.
Срещнеш ли я толкова силна, не я губи.
Тя ще направи мъжа в теб още по-силен.
По-успял.
По-харесван.
Но най-вече ... дяволски обичан.
Автор: Полина К.
----------------------------------
Допълнение към прекрасния пост на Магика
Eкспериментът в метрото е от 12 януари 2007 г., по инициатива на журналиста Дж. Уайнгартен от вестник "Вашингтон пост". Цигуларят, с нахлупена бейзболна шапка, свирл около един час като уличен музикант. За това време е бил разпознат само от един минувач.
С горда походка, нахакани, високо вдигната глава и вирнат нос.
Жени, след които всички се обръщали, дори да не били първи красавици.
Заради начина, по който тропат с токчето, усмивката им, искрицата в очите, умът като бръснач, умната уста, с която винаги имало какво да си кажеш.
Мъжете обичали силни жени.
Жени, на които нямало какво да им се оправя.
Но пък кой да знае, че някога точно тези жени са били най-слабите? Най-беззащитните.
Разбивани, предавани, чупени като орех, на който му се е изваждала сърцевината. А пътят към върха са извървели сами. И не на токчета, а боси върху калдъръма. Окървавени. Боляло ги е. Зверски.
А сега зверска е само любовта им. Лоялността им. Добротата, която не са загубили. Редки били, но съществуват.
И имаш ли такава жена, светът ще ти се стори тесен. А животът твърде сладък.
Срещнеш ли я толкова силна, не я губи.
Тя ще направи мъжа в теб още по-силен.
По-успял.
По-харесван.
Но най-вече ... дяволски обичан.
Автор: Полина К.
----------------------------------
Допълнение към прекрасния пост на Магика
Eкспериментът в метрото е от 12 януари 2007 г., по инициатива на журналиста Дж. Уайнгартен от вестник "Вашингтон пост". Цигуларят, с нахлупена бейзболна шапка, свирл около един час като уличен музикант. За това време е бил разпознат само от един минувач.
“Животът е куп от парчета. Моменти и хора, ситни и леки като прах. Съдбата е вятърът, който ни размества, събира и отдалечава. Или ураганът, който ни помита много далеч един от друг. Никой не забравя последната си среща с другия. Последната среща винаги се помни. Последните думи също. Никой не знае какво ще му се случи след минути, но интуицията ни подсказва. И когато моментът настъпи – тя ни казва какво да правим, тя ни диктува как да се сбогуваме един с друг. Разделяме се без да подозираме нищо, просто този път сме се прегърнали по-силно на раздяла или усещаме някаква неопределена, огромна тъга. Това са последните срещи между хората – мистерията е, че те винаги си приличат.”
Романът "Повече от любов"
Радослав Гизгинджиев
Романът "Повече от любов"
Радослав Гизгинджиев
"Там, където има много любов, има много грешки.
Там, където няма любов, всичко е грешка."
Томас Фулър
Там, където няма любов, всичко е грешка."
Томас Фулър