"Нито една проява на доброта, дори най-малката, не е загуба на време." - Езоп
- Публикувана: 24 юли 2019, 11:34 ч.
- Последно мнение: 17 ян. 2021, 14:13 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 7
Силвия Крумова
"Любовта е действие. Старание. Бачкане. Раздаване. Смелост. Вярност. Риск. Безумие. И всичко. Всичко, но не и думи. Ако си готов само на думи, ходи ги нашепвай на някой еделвайс високо в планината."
" - Тъжна ирония или необозрима глупост е да приемеш женската любов за неизменна даденост, аз пък да ти кажа. Имах една жена, Демире... Красива жена, силна. Много достойна. Обичахме се. Но нейните дяволи в комбинация с моите образуваха такъв ад, че можехме да разплачем и Данте. Все още я обичам, но ако я видя, ще избягам. Точно като дявол от тамян. Въпреки че тя не е тамянът. Не, не! Тя носи в себе си липсващата част от моя ад.
- А къде е раят ти, Михаиле?
- Пак при нея. В първите няколко мига на срещата. Преди да са се надушили дяволите ни.
- Колко разстояние ви е нужно?
- Живот-живот и половина. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария-Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по-късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не се бях научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича вечно, каквото и да се случи. Но когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквото не бях изпитвал. А какво е истинска пустота, разбрах, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение."
Мария Лалева, "Живот в скалите"
- А къде е раят ти, Михаиле?
- Пак при нея. В първите няколко мига на срещата. Преди да са се надушили дяволите ни.
- Колко разстояние ви е нужно?
- Живот-живот и половина. Когато я изоставих, вървя дълго след мен. Като Мария-Магдалена след Христос. Продължаваше да вярва в мен. Вярваше дори в нещо, което аз отдавна бях забравил, че нося. Беше надскочила гордостта. Тогава я мразех, тежеше ми тази нейна любов. Много по-късно разбрах защо. Защото не можех да обичам като нея. Не се бях научил. Бях свикнал да ме обича. Мислех, че ще ме обича вечно, каквото и да се случи. Но когато един ден осъмнах без сянката й зад гърба си, усетих самота, каквото не бях изпитвал. А какво е истинска пустота, разбрах, когато я видях, прегърнала друг.
- Потърси ли я?
- Не. След като се страхуваш да обичаш, не ти се дава и смелост нито за битка, нито за извинение."
Мария Лалева, "Живот в скалите"
Тежко излязъл тогава от Мъжкото хоро Старейшината.
На мълчаната вода застанал и поклон до земи сторил.
От женското хоро тогава и Най-старата майка пристъпила.
На мълчаната Вода застанала и поклон до земи сторила
Мъже и жени редом застанале,
ръце в ръце си преплели
и тъй здраво прихванати Хоро извили Мълчано.
Очи си всите притворили.
Снаги си сякаш съблякли.
Душата им обща останала.
И волята им тежка , магична!
Душите им в хорото мълчано, тихо и ясно нареждали. "Водице ле, водице мълчана!
От Господа тука изтекла ,
ти дето течеш на Предела и от тебе е всичко започнало!
Нека в тоз час, Водице, душите ни да измиеш,
Копнежите ни да чуеш,
Вярата ни да сбъднеш."
И всяка Душа от хорото, едно желание рекла.
От най-чиста си Вяра, из най-дълбоко в сърце си!
Запяла тогаз Мълчаната вода.
Не с глас, с Дъха си запяла!
"Добра стига, български рожби!
Дъхът ви сещам, с Дъха си отвръщам.
Вярата и Думите, рожби,
В дълбините си в Чудо превръщам!
Нека Всякоя болка, Урок да бъде научен!
Нека след загуба страшна, дар да бъде заслужен!
Да бъде Обич в очите, с които един друг ще се гледате!
Да бъде Здраве в снагите ви, Животът ви дълго да пази!
Да бъде Сила и Смелост, истината на глас да изричате!
Да бъде Благо и Радост от тука нататък в съдбите ви!
Да бъде Благодат за България, че корените ви да пребъдат!
И нова сила да дойде за Ново начало по Пътя ви!
И ако от Истина идва, туй що от Водата поискахте
Нека след днес, на ВОДИЦИ ,сбъднато да го видите!"
РЕЧЕНОТО ДА БЪДЕ СТОРЕНО!
Розмари де Мео
На мълчаната вода застанал и поклон до земи сторил.
От женското хоро тогава и Най-старата майка пристъпила.
На мълчаната Вода застанала и поклон до земи сторила
Мъже и жени редом застанале,
ръце в ръце си преплели
и тъй здраво прихванати Хоро извили Мълчано.
Очи си всите притворили.
Снаги си сякаш съблякли.
Душата им обща останала.
И волята им тежка , магична!
Душите им в хорото мълчано, тихо и ясно нареждали. "Водице ле, водице мълчана!
От Господа тука изтекла ,
ти дето течеш на Предела и от тебе е всичко започнало!
Нека в тоз час, Водице, душите ни да измиеш,
Копнежите ни да чуеш,
Вярата ни да сбъднеш."
И всяка Душа от хорото, едно желание рекла.
От най-чиста си Вяра, из най-дълбоко в сърце си!
Запяла тогаз Мълчаната вода.
Не с глас, с Дъха си запяла!
"Добра стига, български рожби!
Дъхът ви сещам, с Дъха си отвръщам.
Вярата и Думите, рожби,
В дълбините си в Чудо превръщам!
Нека Всякоя болка, Урок да бъде научен!
Нека след загуба страшна, дар да бъде заслужен!
Да бъде Обич в очите, с които един друг ще се гледате!
Да бъде Здраве в снагите ви, Животът ви дълго да пази!
Да бъде Сила и Смелост, истината на глас да изричате!
Да бъде Благо и Радост от тука нататък в съдбите ви!
Да бъде Благодат за България, че корените ви да пребъдат!
И нова сила да дойде за Ново начало по Пътя ви!
И ако от Истина идва, туй що от Водата поискахте
Нека след днес, на ВОДИЦИ ,сбъднато да го видите!"
РЕЧЕНОТО ДА БЪДЕ СТОРЕНО!
Розмари де Мео
"Когато осъзнах, че хората ме приемат само до тяхното ниво на възприятие, спрях да се обяснявам, да споря, да се оправдавам, да доказвам правотата си и да критикувам.
От тогава живея пълноценно..."
Арише
От тогава живея пълноценно..."
Арише
"Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. "
Из Първо Послание на св.ап. Павел до Коринтяни
пълна с благост,
любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,
не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;
всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.
Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.
Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне. "
Из Първо Послание на св.ап. Павел до Коринтяни
