Публикувана: 29 юли 2019, 15:37 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2019, 19:08 ч.

Искам да умра,не ми се живее

9 351
112
1

# 90 30 юли 2019, 10:51 ч.

Мнения: 215

Най лошото от цялата ужасна ситуация на авторката е патологичната й любов към нейния насилник. Ако си мисли, че ще го изцери с любов, може да бъде сигурна, че това никога няма да се случи. ...че той утре и трето дете ще й направи, чудя се как се вписва той в картинката с децата? Или я е оставил сама да се оправя с тях, щото са женска работа.
Авторката трябва да се събуди от тази илюзия за ЛИБОФ, за да може да си направи някакъв план за справяне със забатаченото й положение.

# 91 30 юли 2019, 11:00 ч.

Мнения: X

Винаги има начин, стига да "искаш да го видиш". Да, авторката в момента "няма очи" за възможните решения. Затова стои и се депресира.

# 92 30 юли 2019, 11:09 ч.

Мнения: 17 268

Такива хора трудно пускат жертвата си.
Трябва тя да се осъзнае.
Тръгването не е лесна работа, ако няма къде да отидеш, пък и дете чакаш.
Да си гледа бременността и да си подготви стратегията.
Междувременно- никакви разговори на тема себедоказване, вини, красоти, любовчета.
Гледаш си детето , удоволствията, здравето. Разходки. Грешна си. Добре. Не мога да те понасям. Добре.
Не мога да ти простя. Съжалявам. Ще ходя по жени. Мълчание.
Забатачена работа.
Как ви се забременява втори път от такъв идиот, никога, ама никога няма да разбера.

# 93 30 юли 2019, 14:45 ч.

Мнения: 2 036

Момиче, това, което изпитваш към мъжа ти не е любов. Не се самозаблуждавай. Това е зависимост, като всички други. Защо си се докарала до там на мен не ми е известно. Лесно е да се самосъжаляваш, но нямаш това право. Ако си сама, си троши главата, но в цялата схема има две деца-едното е неродено дори и вече обречено на тормоз, защото щом майката е нещастна и децата ще са. Това психическо насилие, което изпитваш се отразява и на детенцето ти. Вече не си сама, а носиш отговорност за още два невинни живота. Това ли искаш за тях?! Искаш ли да живеят в ада, в който си се набутала сама?! Да не му е златен, че толкова драскаш за него? Мъже-бол. Но травмите от детството на децата ти с нищо няма да можеш да поправиш. Ще ги осакатиш зорлем и после ще си биеш главата, ама късно. Спри да се самосъжаляваш, а си бий камшика от този насилник и намери изход. Пак ти казвам-заради невините деца. Обичала го била.... Бах тая любов.

# 94 30 юли 2019, 14:51 ч.

София
Мнения: 22 330

А, и още нещо. Такива хора пп презумпция са с рисково поведение. Това е част от адреналина им. Т.е. можеш да си сигурна, че не са само 3 пъти. Кой знае колко фусти е обиколил. Искаш да те зарази с нещо ли?

# 95 30 юли 2019, 15:59 ч.

Мнения: 34

Цитат на: Malchanie в пн, 29 юли 2019, 16:34

Не съм от ромски произход.
Имам дългове,защото винаги съм се опитвала да му помагам и на него с каквото мога,той също ми помага
В това отношение той също има парите никога не са ни стигали ,но сме се борели заедно

Заедно сте от три години. През това време сте в нестабилно финансово положение, но вместо да повишавате квалификацията си и да търсите начини за по-високи доходи, трупате дългове. Твоите родители са консервативни и смятат че веднъж излязла от семейството, трябва да се оправяш сама. Живеете в недоимък и напрежение, но създавате две деца. И това ако не е безотговорност. Може да не сте роми, но поведението ви е точно като тяхното. На една крачка си от това да станеш жертва на физическо насилие, много от коментиралите по-горе са ти го казали. Може да се обидиш, но нямаш никакъв капацитет да се справиш сама с толкова сериозен проблем. От едната страна си ти - емоционално незряла и мачкана, от другата е един още по-незрял, че и комплексиран манипулатор. И докато вашата отровна връзка може да просъществува така с години, то децата ви са жертва, която трябва да бъде спасена от тази пародия на семейство. Обади се в Анимус и се измъкни докато е време, за да не се обаждаш по-късно в полицията, или направо да те четем в криминалните хроники.

# 96 30 юли 2019, 17:51 ч.

Мнения: 6 622

Авторе в коя седмица си ? Кога точно ти изневери Минчо?
Мъже като него често използват вменяването на вина за да манипулират. Ти живееш в постоянна борба за сърцето на Мунчо, доказваш колко много съжаляваш, а той те тъпче. Време е да погледнеш нещата от страни, да осъзнаеш, че не си толкова грешна колкото те изкарва и да не му позволяваш те мачка. Събери се и започни да подготвяш план за бягство, дължиш го на децата си.

# 97 31 юли 2019, 00:47 ч.

Мнения: 55

Цитат на: Malchanie в пн, 29 юли 2019, 15:45

Цитат на: Lea_Lea в пн, 29 юли 2019, 15:41

Е като ти го е върнал, при това цели 3 пъти, защо продължава да ти се сърди....?

Казва ,че не може да го преглътне колкото и пъти да се е опитва.
Казва че е искал жена която да не го лъже и да има семейсттво
Съсипана съм обичам го страшно много но той не ми вярва и не ме понася

Не можел да го преглътне,а ти е изневерил 3 пъти...
Момиче!Имаш дете и още едно на път!Стегни се!Може да ти е трудно и да ти се вижда невъзможно,но ти си майка!Децата ти имат нужда от теб!Много се ядосах докато четях темата,която си пуснала!
Мисля,че и ти и той сте объркани и по-добре потърсете психолог.Изневерил ти 3 пъти,мрънка ти на главата само,а ти ще му прощаваш?Когато има дете нещата се променят.Какво ще обяснява след време на децата си? -“Ами,майка ти ми изневери в началото на връзката,аз не я оставих,продължихме,създадохме те тебе,ама мене треска ме тресеше и оп изневерих и 3 пъти ама не ми минава” ...
Каквото и да става!ТИ СИ МАЙКА!Ако детето слуша скандалите ви ще се стресира!
Грижи се за себе си и за децата си!От децата няма нищо по-чисто и истинско!

# 98 31 юли 2019, 09:36 ч.

Мнения: 24 667

Цитат на: Malchanie в пн, 29 юли 2019, 18:03

Имам и образование и професия попринцип
В момента нямам финансовата възможност със сигурност
Другото е че адски много обичам този човек и в тази ситуация съм останала без никаква надежда
Явно той не може да преглътне и прости това което съм направила

Ама нищо чак толкова не си направила, престани вече да се каеш и да го оправдаваш. Как успя да ти внуши, че си чак такава грешница? Направила, та направила...

Не е в теб проблема, човека ти е насилник и мръсник. Потърси помощ, сподели с близки, приятели. Все ще има някой, който да ти помогне, но най-важното е, да потърсиш професионална помощ. Личен лекар имаш ли? Вземи си едно направление и иди на психолог.

# 99 31 юли 2019, 09:56 ч.

Мнения: 9 947

Най-вероятно има джипи, щом се готви да ражда....
Всички психолози са платени, но за психиатър може да вземе направление. Повечето от психиатрите са завършили и психология, ще провери в интернет кой е и двете и ще иде.
Дали ще го направи обаче е друг въпрос.

# 100 31 юли 2019, 10:52 ч.

Мнения: 19 027

Мило момиче, искам много внимателно няколко пъти да прочетеш това, което ще ти напиша. Една моя позната беше в същото положение, като теб. Много обичаше съпруга си, имаше дете от него. За нея той беше целия свят - беше готова и в огъня да влезе за него, ако й каже. В крайна сметка той я остави, а тя се опита да се самоубие - хвърли се с колата си от едно дере. За щастие оцеля. Родителите й й бяха много сериозна опора в онзи момент - намериха добър специалист, който се погрижи за нея. Дори лежа 2 седмици в клиника. И в крайна сметка се оправи. Да, оправи се. И не само се възстанови психически, но година след тази случка срещна нов мъж, който я обичаше до полуда. Прие детето й и заживяха заедно. Сега - 5 години по-късно са едно щастливо и сплотено семейство, имат тяхно общо дете и всичко е наред.

Пиша ти това, за да знаеш, че изход винаги има. И, ако не е този ще е някой друг. НЯМАШ ПРАВО да мислиш за край на живота си, при положението, че имаш едно дете и очакваш второ. Разбери го. Ти си отговорна най-вече към децата си. Съветвам те да потърсиш специалист - психиатър и психолог. Те ще се погрижат за теб. Просто ти трябва време и много, много разговори с някой, който ще ти помогне да излезеш от тази ужасна дупка, в която се намираш. Сигурна съм, че нещата ще се оправят. Сега не можеш да го видиш, но след време ще се чудиш как си могла да мислиш по този начин

п.п. Всеки път, когато помислиш да слагаш край на живота си помисли колко много ще нараниш децата и родителите си - хората, които най-много те обичат и най-много имат нужда от теб. Те не го заслужават - ти също

Относно мъжа ти - той е истински психопат. Човек, която изпитва удоволствие да те мачка и да те кара да се чувстваш зле. Това се нарича домашно насилие. И трябва възможно най-бързо да се махнеш от него. Ако можеш да разчиташ на родителите си си събери багажа, взимай си детето и отивай при тях. Потърси професионална помощ и се опитай да оправиш първо собствената си психика

Успех ти желая!

# 101 31 юли 2019, 13:22 ч.

Най-красивата страна
Мнения: 13 143

Трябва да поработиш първо върху себе си.
Да започнеш да уважаваш себе си,да покажеш ясно,че няма да търпиш повече унижения.
Както ти си му изневерила,така и той на теб.Точка.
Не си длъжна да му търпиш фасоните.
Мачка те,защото му позволяваш.
Ти не мислиш ли,че заслужаваш нормален мъж,който да те обича и да те уважава?Децата ти не заслужават ли да растат в нормално семейство?

# 102 31 юли 2019, 19:48 ч.

Мнения: 776

Цитат

Как лекуват депресията в Япония?

"Доста отдавна, в Япония, изпаднах в страшна депресия, престанах да се грижа за себе си, станах 75 кг, можех цял ден да седя по пижама, да не се мия по 2 и 3 дни. Дори зъбите си не миех. А след това, дори не ми се живееше.
Научавайки за това, една моя японска приятелка ме заведе в една клиника. И каза, че имат една интересна процедура, след която се променя живота, все едно си се родил отново. Дойде да ме вземе и тръгнах, както си бях по пижама и по чехли. Отидох в центъра в този вид. В Япония въобще не обръщат внимание. Ако щеш, гола ходи. Не им пука. Всеки е зает със своите мисли. Нямат навика, да се интересуват от хората в транспорта или на улицата. Дотолкова са свободни хора.
Стигнахме, попълних бланка. Влизам, в средата на стаята, ковчег. Лекарят зададе няколко въпроса и ми дадоха дрехи за погребение, преоблякох се, изкомандваха да лягам за да усетя, какво усещат умрелите, а когато поискам да изляза, да натисна бутона и ще ми отворят.
Легнах. Вътре имаше странна миризма, но бяха напръскали с освежител. Мек атлас. Ярък цвят. Бисер по края. Лежа и разглеждам ковчега. Вътре се чуваше погребална музика. Виждаше се слаба светлина през процепите.
Усещам, като че ли ме изнасят и товарят в кола. Започвам да натискам бутона. Той се разпадна. Започнах да се възмущавам, да крещя, че не съм платила за това. И изобщо, да не са изперкали? Пътуваме 10 минути. Започвам малко да се задъхвам. След това чувам командата „сваляме“. И ме спускат с въже в земята. И започвам да чувам, как буците топуркат по капака на ковчега. И гласовете стават приглушени. Започвам истерично да крещя с цяло гърло. Да псувам по руски. Мамицата ви. В главата ми милион мисли. Явно съм попаднала на сектанти. И те ме убиват. Ненавиждащи чужденците. И най-вероятно, японската ми приятелка е съучастничка. Ще я убия, кучката. Наистина ме зариват. Започнах още повече да пищя, като свиня в касапница, да ритам с крака. А най-страшното, започнах да се задъхвам. Ридаех и сополите ми течаха по бузите, по ушите. От истерия и страх се изпуснах. Поради теснотията, не можех дори лицето си да избърша. Лежах като дърво. Ръцете по кантовете. В тесния ковчег. Вонеше на урина. Мислех си: „Господи, не искам да умирам“.
Там беше ужасно тясно. Душно. И нямаше въздух за дишане. Започна да ми се вие свят. Имах усещането, че започвам да изстивам. Нали оплесках целия ковчег и лежах в урината си. „Земята е студена“, си помислих. Ридах 20 минути. И вече губех съзнание. Състоянието ми бе ужасно. Започнах да разбирам Гогол и си спомних, че може да се е пробудил в гроба и да е умирал като мен.
Пред очите ми изплуваха минали картинки. Как родих и държах дъщеря си в ръце. Първите ѝ крачки. Плитките, които заплитах всеки ден. О, боже, съвсем бях забравила за дъщеря си. Поради депресията.
Сетих се, че престанах да се обаждам на мама. Помислих, „живота е толкова прекрасен, чудесен“. А аз тук, умирам в ковчега. И ме убиват любимите ми японци. Които толкова боготворях. Ех, японци. Ех, кучета. И изведнъж се отваря капака. Гледам, все още съм в същата стая. А погребението е компютърна симулация.
Плаках още 10 минути. Едва се успокоих. Псувах ги.
А приятелката ми се кикоти. Дадоха ми видеозапис със моята „смърт“. В ковчега имало камери и всичко записали.
След тази процедура отслабнах, разхубавих се. Заобичах живота и повече и през ум не ми минава, че не искам да живея. И депресия нямам вече. Повече не искам там. Искам тук и сега. Точно така! И вие ще заобичате живота."

От Алфия Ханмурзина
Превод: Йосиф Йоргов