Здравейте, знам че има доста подобни теми, знам че е обсъждано хиляди пъти, но вечеизпадам в непонятни за мен ситуации. На 21 години съм, готино момче, като цяло( БЯХ). Всичко започна миналата година, периодично получавах главозамайване, впослеедствие си открих и неадекватен сърдечен риртъм, започна ходене по кардиолози, холтери, и всичките обичайни процедури. Началото на тази година, претърпях електрофизиологично изследване(ЕФИ) и аблация, в този момент аритмиите изчезнаха, слава богу няма помен от тях, НО писхическото ми състояние стигна дъното и вече потъва в тинята. Винаги съм бил непукист, справял съм се сам с всичко, не съм изпадал в подобни ситуации. Реално проблемите ми се отключиха след процедурата, около месец-два. Черни мисли-непрекъснато, мисля си че ще получа някакво животозастрашаващо сърдечно-съдово заболяване, какво ли още не. Проблемът, е съм стигал до спешно с ужасно стягане в сърцето, изстъпване на ръцете, гадене. В моментът в който влязох в лекарския кабилет в Пирогов, внезапно ми изчезнаха всички оплаквания, след това процедурата се е повтаряла, но не в спешно, а в ДКЦ до нас, защото още от времето, когато имах проблеми когато се почувствам зле ходя да си правя кардиограми, и това е основното ми лекраство минава ми. Ходих на психиатър, изписа ми хапчета, но ме удариха странични ефекти и ги спрях. Страх ме е да пътувам, страх ме е да излизам извън София, мисля си че всеки момент може да се случи нещо опасно за живота ми, страх ме е, че дори ако получа поредната паник атака, ако не съм близо до болница няма да отшуми от самосебе си. Наистина моля за всякакви съвети, отчаян съм. Никога не съм бил емоционален, но напоследък съм изключително много. Единствното хубаво нещо, което ми се е случвало откакто ми се случва това е, приятелката ми която честно казано не знам как още ме търпи с всичките тези неща, страхове, фобии и паранои, реално не познава това, което бях аз преди, а знае само една развалина, страх ме е че заради тези неща ще загубя и нея... Просто искам да разрепа този проблем един път завинаги, готов съм на всякакви съвети,
- Публикувана: 1 авг. 2019, 19:44 ч.
- Последно мнение: 29 септ. 2019, 23:10 ч.
Паник атаки, хипохондрия, страх от смъртта.
Забравих да спомена, че от тогава спрях и спорта, само като усетя физиологичната тахикардия(сърцебиене), което е напълно номрлано, се спичам и получавам поредната паник атака... имам чувството, че това няма край... Не мога да се отпусна, да се забавлявам... в главата са ми само черни мисли и чакане на поредния пръстъп...
Здравей. Нещата който си преживял, са познати на 99% от нас. На мен лично абсолютно всичко. Аз съм на 27.. преди 2 години започнаха мъките, същите доктори, същите изследвания. Истината е, че който не го е преживял не знае през какво минаваме когато получим ПА. И другата истина която разбрах - ако сам не си помогнеш никой и нищо не може, нито доктори, нито психолози, нито лекарства. Аз пиех капките на д-р Бах, имах подобрение, има едни точно когато получаваш ПА. Специално те много помагат. При мен напрежението избива в стомаха (болки и чудеса), болка и тежест в гърдите и гушата или сърцебиене и вдигане на кръвно. Даже сега ме стяга гушата, но се опитвам да не обръщам внимание. Просто си повтаряй, че това е нещо моментно и скоро ще отмине. Много си млад, недей да се предаваш. И в никакъв случай не спирай спорта! Много помага! Аз имах проблем с пътуването в метрото и напук на това се качвах всеки ден в най-голямата лудница, за да го преодолея. 
Трудно е.. има моменти в които си добре, после не си.. но е нормално. Не се предавай духом! Успех. П.С. Пробвай с билки и по-леки хапчета (валериан и т.н.)
Трудно е.. има моменти в които си добре, после не си.. но е нормално. Не се предавай духом! Успех. П.С. Пробвай с билки и по-леки хапчета (валериан и т.н.)
Знаеш, че има много теми или си прочел какво е обсъдено и споделено в тях? Бенчита ти е казала най-важното и то е, че няма кой друг да ти помогне. Лекарствата са нож с две остриета, но понякога не може без тях.
Изчети всички постове тук и където другаде намериш. Все ще откриеш нещо полезно за теб извън лекарствата.Опитвай!
Вчера гледах едно видео в youtube на един будистки монах за медитацията и той спомена, че е имал паник атаки. Опитай холотропно дишане, доста хора го практикуват заради паник атаките. Запиши се на един сеанс колкото да разбереш как става и после сам в къщи, ако прецениш че можеш сам, разбира се.
Главната ти задача е да откриеш какво ти мъти мозъка, кое в теб или около теб натиска спусъка и получаваш пристъпа. Това не е много лесно, но пък не е и невъзможно.
Изчети всички постове тук и където другаде намериш. Все ще откриеш нещо полезно за теб извън лекарствата.Опитвай!
Вчера гледах едно видео в youtube на един будистки монах за медитацията и той спомена, че е имал паник атаки. Опитай холотропно дишане, доста хора го практикуват заради паник атаките. Запиши се на един сеанс колкото да разбереш как става и после сам в къщи, ако прецениш че можеш сам, разбира се.
Главната ти задача е да откриеш какво ти мъти мозъка, кое в теб или около теб натиска спусъка и получаваш пристъпа. Това не е много лесно, но пък не е и невъзможно.
Ти си супер уплашен. Страх. Оттам са ПА. докато се разсее и почтине психиката от тоя посттравматичен стрес направи като мен:сутрин обед вечер чай от маточина с по 2 пакетче та в чашата. Сутрин обед вечер по едно,, мента глог валериан,,... Потдържай психиката си в ленно състояние. И на мен ми дадоха псих. Хапчета. Но категорично отказах. Реших :както е дошло, така ще си иде! С едно щракане на пръсти. Концентрирах се и го направих. Сега.. Ще прозвучи странно но отчаянието ми особено вечер или в градския транспорт ме принуди. Вечер щом усетех задушаване то и препускане то на сърцето стисках една мъничка иконка. Силно вярвах в това че това ми помага и реално се нормализира. Ефекта плацебо. Защото всичко от теб зависи. Воля да командващ смело тялото си. Концентрирай се.
За пореден път ми се случва, буклвано от нищото. За секунда, при промяна в позата на тялото, получаявам рязко схващане в сърдечната област, не е болка, а все едно ме удря ток. Ужасно е въпреки, че е за секунда. Някой усещал ли е подобно нещо.
Отделно имам постоянни газове в стомаха и подуване, правили са ми гастроскопия, нямаше нищо кой знае колко притеснително. Постоянно ми кара да се оригвам. Някакви идеи на какво може да се дължат тези неща?
Отделно имам постоянни газове в стомаха и подуване, правили са ми гастроскопия, нямаше нищо кой знае колко притеснително. Постоянно ми кара да се оригвам. Някакви идеи на какво може да се дължат тези неща?
Здравей, и аз бях много изплашена в началото. При мен всичко започна преди 5 месеца. В най-спокойните ми дни се случваха ПА. Тичах по кардиолози, кръвни изследвания,личния лекар,спешна помощ и при най-лекия дискомфорт,нахлуваха най-лошите ми мисли в главата.НЕ МОЖЕХ ДА СЕ ПОЗНАЯ ! Всички ми казваха,че трябва да се успокоя,но според мен някой,който не го е преживявал не знае,че не е толкова лесно да се успокоиш. Изписаха ми билкови хапчета,от които не чувствах кой знае какво облекчение.Та реших сама "да се лекувам" и си взех тинктура от мента,глог и валериана. Направих си една хубава почивка и както всички казват "дадох рестарт на компютъра си" и сега се чувствам много по-добре. Моя съвет да се опиташ лека полека да върнеш старото си аз и да си повтаряш,че просто всичко е наред и това е нормална реакция на организма. УСПЕХ !
Здравей, и аз бях много изплашена в началото. При мен всичко започна преди 5 месеца. В най-спокойните ми дни се случваха ПА. Тичах по кардиолози, кръвни изследвания,личния лекар,спешна помощ и при най-лекия дискомфорт,нахлуваха най-лошите ми мисли в главата.НЕ МОЖЕХ ДА СЕ ПОЗНАЯ ! Всички ми казваха,че трябва да се успокоя,но според мен някой,който не го е преживявал не знае,че не е толкова лесно да се успокоиш. Изписаха ми билкови хапчета,от които не чувствах кой знае какво облекчение.Та реших сама "да се лекувам" и си взех тинктура от мента,глог и валериана. Направих си една хубава почивка и както всички казват "дадох рестарт на компютъра си" и сега се чувствам много по-добре. Моя съвет да се опиташ лека полека да върнеш старото си аз и да си повтаряш,че просто всичко е наред и това е нормална реакция на организма. УСПЕХ !
За пореден път ми се случва, буклвано от нищото. За секунда, при промяна в позата на тялото, получаявам рязко схващане в сърдечната област, не е болка, а все едно ме удря ток. Ужасно е въпреки, че е за секунда. Някой усещал ли е подобно нещо.
Отделно имам постоянни газове в стомаха и подуване, правили са ми гастроскопия, нямаше нищо кой знае колко притеснително. Постоянно ми кара да се оригвам. Някакви идеи на какво може да се дължат тези неща?
Отделно имам постоянни газове в стомаха и подуване, правили са ми гастроскопия, нямаше нищо кой знае колко притеснително. Постоянно ми кара да се оригвам. Някакви идеи на какво може да се дължат тези неща?
На това му се вика нервен стомах. И сина го има. При него е следното: пак от нищото, но предполагам като реакция на някакво напрежение, щото е нервен и страхлив, започват червата му да се обръщат, към хранопровода се надига едно куркане, което се чува и от страни като оригване, но не е това, а просто подобен шум. Казва, че нещо се движи нагоре-надолу. Това продължава понякога минути, понякога стига час, а после утихва само. Може да се появи и като реакция на някаква храна.
Водих го при най-добрия гастроентерелог в града, който ми е лекуваш лекар(аз съм с автоимунно рядко заболяване, което засяга храносмилателната система) и като го видя лекарката, веднага му изписа стрезан. Каза, че това е на нервна почва. Все пак му направи всички изследвания и коментира, че организма му е като на новородено. Той е на 29 години.
Отдавна му казвах ,че всичко му е от нервите, той не вярва.Преди години преживя лека депресия, беше много гадно за нас. Сега обаче не пие стрезана. Тези неща не отшумяват, има си ги.
Лекувайте си нервите, млади хора! Не знам какво ви става, какво толкова преживявате, та сте полудели от нерви....
И лечението мисля, че трябва да си го провеждате лично. Намерете си нещо, което да ви дава увереност, че ви пази. Някакъв талисман ли, не знам какво и аз...И си работете върху психиката. Трудно е, но воля трябва. Синът ми е напълно безволев и затова не се справя. Но той затова и не е добре, капчица воля си няма.... 
Ти спиш ли нормално, че моят син не може да заспи до 3-4 часа сутрин. А започва работа в 7...
Щитовидната не, поне при мен. Въпросът е, че аЗ никога не съм бил слаб и немотивиран психически, но след съответната медицинска процедура, всякаш всичко рухна. Всякак психиката не е моята, а е заменена. Нямам нищо общо с преди година, което е най-странното. Надявам се да отшуми. Стомахът иначе при мен си се оригвам винаги когато се попритесня, но и съм с гастродуоденален рефлукс, мисля че и той е заради нерви. Откачам!
И аз съм също с паник атаки,страх да стоя сама или страх да отида до магазина,страх от навалица или опашки в магазина.Последно даже получих ПА докато шофирах и отбих на една бензиностанция наплисках се с вода поуспокоих се и продължих.От 22 годишна съм с тези състояния ,сега съм на 39.Пия и антидепресанти Сертралин активис бях ги спряла даже защото си мислех че няма нужда,но след 8 месеца се върнаха атаките и от страх даже освен сърцебиене имах чувството че кожата ми гори и езика ми изтръпва.След всяко спиране на антидепресантите на организма му трябва повече време да се настрои на тях.Първия път когато ги пих подобрението настъпи на втората седмица. Втория път като ги започнах подобрението настъпи на третия месец. Искам да отбележа ако ще започвате с антидепресантите не ги спирайте.Защото вие си мислите че като дойде подобрението и нямате нужда от тях ама не рано или късно опирате отново до тях ,но тогава може и да не ви помогнат.Силата е във вас в мисленето и дишането.Сега знам че това са моментни състояния и реагирам по спокойно като се случи.Човек трябва да застане очи в очи със страха и само така може да го преодолее.Да не ви пука.Не сте сами
И какво като припадна си викам все някой ще ми помогне.Не се страхувайте
Само да добавя,че на мен ми ставаше лошо и получавах сърцебиене на Слънце.И какво си мислите ,че направих това лято.Ами много просто отидох на Море и дори си изкарах страхотно.Не се давайте на страха.Да не ви пука
И какво като припадна си викам все някой ще ми помогне.Не се страхувайте
Само да добавя,че на мен ми ставаше лошо и получавах сърцебиене на Слънце.И какво си мислите ,че направих това лято.Ами много просто отидох на Море и дори си изкарах страхотно.Не се давайте на страха.Да не ви пука
Само да добавя,че на мен ми ставаше лошо и получавах сърцебиене на Слънце.И какво си мислите ,че направих това лято.Ами много просто отидох на Море и дори си изкарах страхотно.Не се давайте на страха.Да не ви пука
Високия пулс ти е от страха ,че ще ти се случи нещо и затова получаваш паник атака.Не трябва да се страхуваш от ПА
когато спреш да се страхуваш от ПА тогава те ще намалеят и ще изчезнат.Трябва сам да си втълпяваш ,че това е само временно и отминава и че нищо няма да ти се случи.Отиди на психиатър аз се лекувам с хапчета и сама си правя терапия опитвам се да мисля за приятни неща да се занимавам с нещо и да не се давам на страха.С хапчета се оправяш най бързо.,но те са нож с две остриета.Имам 2 деца и работя и няма кой да ми помага ,затова си пия лекарствата и така всеки си прави сам избора с хапчета или без.
когато спреш да се страхуваш от ПА тогава те ще намалеят и ще изчезнат.Трябва сам да си втълпяваш ,че това е само временно и отминава и че нищо няма да ти се случи.Отиди на психиатър аз се лекувам с хапчета и сама си правя терапия опитвам се да мисля за приятни неща да се занимавам с нещо и да не се давам на страха.С хапчета се оправяш най бързо.,но те са нож с две остриета.Имам 2 деца и работя и няма кой да ми помага ,затова си пия лекарствата и така всеки си прави сам избора с хапчета или без.
Високия пулс ти е от страха ,че ще ти се случи нещо и затова получаваш паник атака.Не трябва да се страхуваш от ПА
когато спреш да се страхуваш от ПА тогава те ще намалеят и ще изчезнат.Трябва сам да си втълпяваш ,че това е само временно и отминава и че нищо няма да ти се случи.Отиди на психиатър аз се лекувам с хапчета и сама си правя терапия опитвам се да мисля за приятни неща да се занимавам с нещо и да не се давам на страха.С хапчета се оправяш най бързо.,но те са нож с две остриета.Имам 2 деца и работя и няма кой да ми помага ,затова си пия лекарствата и така всеки си прави сам избора с хапчета или без.
когато спреш да се страхуваш от ПА тогава те ще намалеят и ще изчезнат.Трябва сам да си втълпяваш ,че това е само временно и отминава и че нищо няма да ти се случи.Отиди на психиатър аз се лекувам с хапчета и сама си правя терапия опитвам се да мисля за приятни неща да се занимавам с нещо и да не се давам на страха.С хапчета се оправяш най бързо.,но те са нож с две остриета.Имам 2 деца и работя и няма кой да ми помага ,затова си пия лекарствата и така всеки си прави сам избора с хапчета или без.
Симптомите на ПА са сходни със много други симптоми като тези на Инфаркт,ниска кръвна захар ,ниско или високо кръвно налягане,проблеми със щитовидната жлеза и т.н.т. Затова и човек като ги получи се изплашва и се започва едно ходене по лекари и накрая вече ако не му открият нищо ги пращат на психиатър. При тебе явно има нещо друго и от там идва страха ,а самият страх предизвиква ПА.Аз като бях на 22 получих на плажа топлинен удар.Охладиха ме и ме изпратиха до вкъщи и от там се почнаха проблемите.Получавах сърцебиене от всичко от кафето от страх да стоя сама от страх да излизам от вкъщи ,на центъра не бях ходила години.Ходих на психиатър и ми изписа хапчета от които 2 дена не можех да се събудя и ги изхвърлих.3 години минаха докато се оправя и докато се престраших да мина по главната без да получа сърцебиене. Постоянно носех вода с мен и ходех с придружител. Човек трябва да разбере от какво точно му става така и да се лекува.Не се давайте на страха борете се напук на него
Здравейте,
Получих паник атаки на 23 години - без логична причина една вечер усетих задух, който не отминаваше, ставаше все по-силен. След първата атака последваха много, ежедневни, да не кажа понякога по повече от една. Развих фобия от задавяне и алергии (всеки лекар първо ме питаше алергична ли съм, като кажех, че не мога да дишам). Спрях да се храня, три дни издържах и без вода. Чух какви ли не диагнози - от невровегетативна дистония до анорексия и депресия. Предписаха ми лекарства, дори предлагаха прием в лечебно заведение. Аз лично отказах. Знам, че има хора, които трябва да приемат медикаменти, за да се излекуват, но аз съм против.
При мен помогна с малки стъпки да се изправям срещу страха - хапвах хляб или нещо друго в сигурна за мен среда и засичах ще има ли реакция. Да, отне ми 8 месеца да опитам отново фъстък и 6 месеца да проям риба. Сега съм почти на 29 и да, понякога съм маниак на тема странични ефекти от лекарства, височини, асансьори... Но като цяло се научих да контролирам пристъпите и да водя нормален живот.
Получих паник атаки на 23 години - без логична причина една вечер усетих задух, който не отминаваше, ставаше все по-силен. След първата атака последваха много, ежедневни, да не кажа понякога по повече от една. Развих фобия от задавяне и алергии (всеки лекар първо ме питаше алергична ли съм, като кажех, че не мога да дишам). Спрях да се храня, три дни издържах и без вода. Чух какви ли не диагнози - от невровегетативна дистония до анорексия и депресия. Предписаха ми лекарства, дори предлагаха прием в лечебно заведение. Аз лично отказах. Знам, че има хора, които трябва да приемат медикаменти, за да се излекуват, но аз съм против.
При мен помогна с малки стъпки да се изправям срещу страха - хапвах хляб или нещо друго в сигурна за мен среда и засичах ще има ли реакция. Да, отне ми 8 месеца да опитам отново фъстък и 6 месеца да проям риба. Сега съм почти на 29 и да, понякога съм маниак на тема странични ефекти от лекарства, височини, асансьори... Но като цяло се научих да контролирам пристъпите и да водя нормален живот.
Знам ,че много хора са против лекарствата,но на мен ми помогнаха в момент когато освен смърт друг изход не виждах.И аз получавах ПА по цял ден една след друга ,дори пред лекарския кабинет от чакащите хора получавах сърцебиене бях много зле ,но имам деца за които трябва да се грижа и работа от която имам нужда ,налага се да функционирам .Много е трудно ,но такъв е живота.Хората пият хапчета за какво ли не ,антидепресантите на мен ми помагат ,но и за тях се иска воля докато се задействат
Знам ,че много хора са против лекарствата,но на мен ми помогнаха в момент когато освен смърт друг изход не виждах.И аз получавах ПА по цял ден една след друга ,дори пред лекарския кабинет от чакащите хора получавах сърцебиене бях много зле ,но имам деца за които трябва да се грижа и работа от която имам нужда ,налага се да функционирам .Много е трудно ,но такъв е живота.Хората пият хапчета за какво ли не ,антидепресантите на мен ми помагат ,но и за тях се иска воля докато се задействат
Моля да ме извините, ако коментарът ми, че съм против приема на лекарства, Ви е засегнал.
Поясних, че знам, че при някои хора се налага. Мен ме беше страх от тях, а и семейството ми беше твърдо против. Наясно съм, че в определени случаи не помага нито воля, нито терапия.
Не съм се засегнала 😊знаеш ли всеки ден се сблъсквам с хора които си нямат и понятие от антидепресанти,а говорят лошо за тях.Да съгласна съм имат странични ефекти но те отшумяват все пак говорим за намеса в нервната система.Дори в началото положението се влошава,но с времето всичко си идва на мястото.Тези хапчета ти помагат да се чувстваш отново нормално.Както диабетик има нужда от инсулин така и аз имам нужда от тях.И след като съм се уверила че помагат ще си ги пия.Важното е аз да съм добре,а не кой какво мисли.Защото съм била със страхова невроза и ПА 3 години без да пия лекарства и не виждам смисъл да се измъчвам.А между другото любовта,секса и добрата ракия имат по голям ефект от хапчетата ,но нямах този късмет да попадна на мъж и затова ще си пия лекарствата. 😊😂
А между другото любовта,секса и добрата ракия имат по голям ефект от хапчетата ,но нямах този късмет да попадна на мъж и затова ще си пия лекарствата. 😊😂
С това съм съгласна
Срещнах сегашната си половинка при една от кризите и от тогава шест години ме пази, когато ме е страх. Как ме изтърпя, не знам, но ако не беше той, може би нямаше да открия в себе си воля да се боря с дяволите си.
Хора много ми помага когато чувам подобни неща, но в пустата ми глава само инфаркти, исхемии и такива неща се въртят при най-малкото сърцебиене.Наистина в мен не надделява обективното, а само хипохиндрика. А почувствам ли някакъв дискомфорт- хайде към спешното, по пътя много зле с наближаването и влизането вътре симптомите отшумяват, не един път е било така. Лошото е че когато имах наистина медицински проблем, беше почти същото. Ироничното е че ви пиша от пейка пред СофияМЕд, заради поредния пристъп. Този път не влязох вътре, а изчаках отпред да ми мине. Този път усетих и лек задух което е ново за мен, иначе само стяганеточно в сърцето( напоследък не ми се е случвало), ускорен пулс, черни мисли, проблеми със стомаха и болки в геъдния кош, които изобщо не са в сърдечната област, а са по-скоро като притискане.
Хора много ми помага когато чувам подобни неща, но в пустата ми глава само инфаркти, исхемии и такива неща се въртят при най-малкото сърцебиене.Наистина в мен не надделява обективното, а само хипохиндрика. А почувствам ли някакъв дискомфорт- хайде към спешното, по пътя много зле с наближаването и влизането вътре симптомите отшумяват, не един път е било така. Лошото е че когато имах наистина медицински проблем, беше почти същото. Ироничното е че ви пиша от пейка пред СофияМЕд, заради поредния пристъп. Този път не влязох вътре, а изчаках отпред да ми мине. Този път усетих и лек задух което е ново за мен, иначе само стяганеточно в сърцето( напоследък не ми се е случвало), ускорен пулс, черни мисли, проблеми със стомаха и болки в геъдния кош, които изобщо не са в сърдечната област, а са по-скоро като притискане.
Не знам, дали е успокоение, но аз се чувствах най-добре около Пирогов и имах на спешно набиране номер на частна линейка... В такъв момент човек не мисли обективно, но с времето поне при мен стана по-лесно.
Първо радвам се да чуя ,че този път не си влезнал в болницата,а си изчакал отвънка да ти мине.Точно това имах предвид като казвам да не се давате на страха.Следващия път дори няма да отидеш до болницата и ще изчакаш в къщи да ти мине.На мен преди ми минаваше като пиех вода и винаги ходих с едно шише вода в себе си.Страха има много симптоми като изпотяване,сърцебиене,треперене,виене на свят ,а последния път имах чувството че цялата ми кожа гори,че някой ме е запалил ужас помислих че получавам инсулт езика ми беше изтръпнал.С годините свиква човек с тия неразположения и започва да не му пука много много както преди.В началото и аз бях редовна в лекарския кабинет,Някой получават ПА веднъж други като мен ги имат хронично по няколко пъти на ден.Трубва да овладееш страха не става лесно и бързо ,но си на правилния път
Стреса и страха предизвикват и стомашни проблеми. Аз на 17 бях с гастрит от стрес.Симптомите които си изброил и задуха това е от Страх .На мен психиатъра ми е изписала и Атаракс ако стане напечено,но досега не ми се е налагало да го пия.Опитвам се сама да се успокоя с някоя домашна работа и така ,но знам че притежавам хапче в случай на нужда.
Стреса и страха предизвикват и стомашни проблеми. Аз на 17 бях с гастрит от стрес.Симптомите които си изброил и задуха това е от Страх .На мен психиатъра ми е изписала и Атаракс ако стане напечено,но досега не ми се е налагало да го пия.Опитвам се сама да се успокоя с някоя домашна работа и така ,но знам че притежавам хапче в случай на нужда.
Препоръчани теми