Блогъри и влогъри от България и чужбина - да ги обсъдим - 9/ Август 2019

Правилно Емилиана, а и дефицит е едно, а нарушение /дефект няма като термин/ съвсем друго. Може да са съчетани, но не е задължително. По принцип ако са съчетани нарушението в някакво умение е следствие от дефицита. Например при умствена изостаналост детето може да е с дислексия, което е следствие от УИ, но не и правило. Може да има дислексия и без УИ. Примери много.

Аз именно за това имах предвид парадирането с марките.
Едно е да си купиш нещо, защото ти харесва като модел и качество и съвсем друго, защото “логото го пише ето тук”.

Не чета тази тема от доста време, но снощи попаднах във фейсбук на "статия" в Инфармация ииии... ами отвратих се. Такива тесногръдие, такава простотия...отдавна съм с усещане, че жената, стояща зад това е изчаткала, дали от учене, дали от друго, но на никого на света не направи чест да съди и не само да съди, а и да осъжда друг човек, без, дори да има бегла представа от това,  което се е случило. Да говори само на база собствена злоба. Е, това вече беше свръх нагло.

Под сурдинка да ви кажа, че Пепе отново заминава за Бургас - на моминско парти. 😉

Нейното ли? 😄

А аз искам да питам всички новопоявили  се,защо никоя от вас не отбеляза за нередни, заблуждаващите отговори които Пепа даде в статията на фууд панда?

“Пък и chill малко” е толкова грозен израз в този контекст, че с много малко думи оставя не по-добро чувство от статията на Надя. Която пък днес дава леко назад и точно това имах предвид с едната вечер преспиване преди писане. Смятам, че написана днес, статията едва ли щеше да звучи точно така.
Така де, чил малко, тука просто си пишем.

Ами, всъщност не говоря само за тотално пропаднали. Всички познаваме хора, които на 3-я месец са надули корема (как заобичваш някого за 2 месеца и го опознаваш, че дете да му родиш?) и прекалено много със "случайно станали деца", а после семейството се разпада, щото бебето всъщност не е особено желано, камо ли планирано. Не е нужно да са рецидивисти. Това са едни ежедневни ситуации, които от моята гледна точка са неприемливи и несериозни.

П.П. За мен това, кеото прави тя, е тормоз. Постоянно им прекрачва границите на тия деца и ги използва. Едното не иска да се снима. Данне говорим в интервюто какво каза за инстаграмите. Това е контролиращ човек, който обича себе си.

1. Нямаме право да съдим дори такива хора, дали трябва да имат деца или не, дали заслужават или не. Можем да помогнем на децата, ако нещата излизат извън контрол, но не и да отнемаме правото на някой да се размножава. Това, че един човек може да се размножи, а друг не, може да изглежда несправедливо, но всеки, който може и го прави е в правото си. Аз съм дете на родители, чиито родители погледнато отстрани може би не е трябвало да имат деца, но това е направило моите родители за пример, който да предадат нататък. Съответно бабите и дядовците ми пък се бяха научили от грешките си, така че аз не мога да се оплача. Убедена съм, че много деца на родители-задници са станали много по-добри хора, заради това. Разбира се, примери и изключения по всички правила всякакви. Неведоми са пътищата...
2. По-добре да обърна очи навътре, от колкото да ги изострям срещу хората навън. По-добре да оставя завистта, огорчението, да премахна каквито пречки сама си поставям или дори да открия нови цели в живота си, ако състоянието ми е необратимо или да потърся варианти, от колкото да си причинявам това, да вървя по улиците и да гледам хората как си гледат децата и да си представям как аз ще бъда по-добър родител и заслужавам повече от тях.
3. Не съм коментирала конкретния си пример и ситуация, точно защото е такъв - конкретен. Има всякакви случаи на земята - хора опитват от години, нищо не се случва, осиновяват - запълват тази празнина, има и такива, които губят децата си след години опити, без да могат да си направят второ, трето и тн. Има такива, които губят партньорите си или просто мечтите им отиват по дяволите по една или друга причина. Има много и различни житейски случки  - тя нито е първата нито последната с някакви проблеми и начина, по който го преживява е много по-деструктивен за самата нея и грозен за околните, от колкото този, който предложих аз. Може да изглежда несправедливо - но не е. Такова е каквото е. Какво значение има на кой каква му е ситуацията? Всеки си има едно или две "най-ценни" за него неща и всеки се оглежда, търси, чака и копнее да види своите си мечти сбъднати. Не съм минала от другата страна и не съм станала "над нещата" изведнъж. Още даже не виждам другата страна, така че може да се каже, че говоря от друго тъмно място. Но да и на себе си си казвам chill малко. Има живот и освен това, което нямаш. Няма две идентични ситуации, защото хората са различни и начина, по който ги приемат е различен, но това НЕ Е начина, да си го изкараш от системата, нито да му намериш решение, нито да се издигнеш "над нещата". Това е точно показно, как може да потънеш в собствените си отчаяние и горчилка. А мен ме е яд, защото не е окей и не трябва да се нормализира и да се превръща в окей. Съгласна съм с мнението, че трябва да наричаме нещата с истинските им имена. Личното нещастие не е оправдание да бъдеш asshole. Още по-малко, когато и ти имаш блог и влияние. Може би в друг подфорум щеше да получи разбиране и подкрепа, ако беше споделила емоциите си, но чрез блога си тя също създава и насажда мнение в тези, които го четат и аз не съм съгласна, че тази реакция беше правилна, както и че някой може и трябва да съди друго човешко същество дали да се размножава и как и дали заслужава или не децата си.

И пак казвам, от повечето, които коментират стила на Пепе да си гледа децата, аз коментирах проблемите около това да споделя необмислени снимки - снимки, на които дъщеричката ѝ е без шапка, снимки на които е в чужди мъже и прочие и прочие. За блогър със 100К последователи трябва да има око или 100 да види нещата как изглеждат отстрани и как биха се изтълкували. На няколко пъти отбелязах, че сигурно всичко това изглежда много по-зле от колкото е, и че биха могли да я обвинят, че е лоша майка. Не казах, ЧЕ Е лоша майка, а само че дава поводи хората да си мислят това и то си го показа. Очаквам и адаптиран по историята филм, не само блог пост.

Рационализираш. Само това ще кажа. Не искам повече да бъркам в раната ти. Желая ти всичко най- хубаво.

Да де, но не може да кажеш, че някой е лош родител или пък изобщо не заслужава да бъде такъв, ако е случайно забременял, беден, необразован или без партньор. Аз това мога да го кажа само за хора, които подлагат децата си на психически и физически тормоз или тотално ги неглижират, което може би пак е същото. За такива чета в криминалните хроники и гледам по новините, слава Богу не познавам. Хора има от всякакви черги, всеки според собствената си гледа детето. Ако вземе, че детето я надрастне благорение на родителите си е страхотно, но и ако не, не значи че те са се провалили и не е трябвало да стават родители изначално.

За мен психически ги пресира и двете деца. Не натрапвам мнението си никому.

Ок, всеки си има мнение разбира се. В крайна сметка, тя си е поела риска хората да заключват такива неща. Риск печели, риск губи както в случая.

Подкрепям последните думи на Lygia.Добре си го написала...в момента й е трудно да види от другата страна, заради болката, която я е изпълнила и е концентрирана само в това.Написах го по-рано, не е това начинът, но сама трябва да го разбереш, Надя.Животът не е само черен или само бял, точно с професията си трябва да си видяла колко тежки ситуации има и че трябва да цениш живота, каквото имаш, а не да мислиш само за какво нямаш.Темата е лична, тежка и дълга.Помисли, че едно сладко нежно създание не би "дошло" при една неспокойна и гневно осъждаща майка...Цени това, което имаш...

Оф, жената написа какво й се е случило само преди седмица. Имайте малко милост....

А после си говорим за злоба...