А в 'Изневяра' какво й липсваше на главната героиня? Бракът им изглеждаше прекрасен, а мъжът й - страхотен.
Липсваше й да я обладават като кучка на стълбите и да я унижават.
- Публикувана: 6 авг. 2019, 23:26 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2019, 13:25 ч.
И пак за изневярата...
Липсваше й да я обладават като кучка на стълбите и да я унижават.
Отклоняването на ресурс навън - ок, съгласна. НО ако този импулс се изконсумира той е краткротраен и обречен бързо да премине. Ами какво ще стане ако на този човек /мъж или жена/ се гледа като на временно болен човек, който трябва да преболедува и да оздравее и после дори...да развие имунитет. Затова има една приказка - изневярата заздравява семейството. Тука не говорим за навик и редовнсот. Героинята в Изневяра щастлива ли беше докато беше в тая извънбрачна връзка? Ми че тя направо го изстрада това. И фактът, че въпреки това страдание тя не се отказа говори за някаква потребност. Мъжът и може да е бил супер, бракът и спокоен и уреден, но ...нещо е било подтиснато, заспало, почти умряло и изведнъж се събужда. Човешката личност е сложна, има много аспекти. И всеки от тях търси своето удовлетворение и няма покой докато не го получи, докато не му бъде дадена възможност да се изрази. В крайна сметка жената дойде на себе си в един момент, преболедува го и тръгна към оздравяване...и нищо трагично нямаше да се случи ако не беше нараненото его на мъжа и. Е, верно онова с подаръкът беше вече в повече, измислица на режисьора...но в крайна сметка трагедията я сътвори мъжът и. по-скоро егото му.
Между другото не е лошо, че правят и филми като “Изневяра”, че да се даде и друга гледна точка на домакините тръгнали да гонят михаля. Щото в живота на малцина закъснялата любов е като в “Мостовете на Медисън”, пък и такава да е, кой се наема да каже, че би си заслужила разтурянето на едно добро семейство.
Хайде сега, мъжът виновен, че жена му е глупава.
Хайде сега, мъжът виновен, че жена му е глупава.
Твърде много се опитвате да вкарате хората в една, единствена рамка, че да ви уйдисва на светогледчето. Ами не. Светът не се прекроява, за да го разберете. Ще трябва вие да порастнете.
Е, това горе е малко ту мъч.
То като цяло на биологично ниво това е най-важното за един мъж - потомството да е негово, за да продължи гените си (единствената позната емпирична концепция за безсмъртие).
Аз съм окей с физическите изневери, те са неминуеми, не бих определил хората като моногамен вид по природа.
При емоционалните изневери обаче бракът е обречен да рухне, най-малкото защото химикалите в главата на влюбения го дърпат към друг житейски път и общите ресурси се отклоняват от предназначението им.
Моралът и религията, колкото и въздухарски понятия да са, си имат своя смисъл, за да функционира това общество.
Скрит текст:
Така, че от биологична гл. точка това е важното - мъжкият иска да остави СВОЯ генетичен материал ....да възпроизведе СЕБЕ СИ. Хм...това не е ли малко егоистично всъщност? При хората не е по-различно. Цялата драматизация и морализация на акта на изневяра идва именно от там. От страхът, че може да отгледа чуждо потомство. Само, че всичко това се е разраснало и придобило някакви свръх моралистични характеристики - предателство, егоизъм, причиняване на някакви трагедии...накърнено или наранено его...измама...та се стига до убийство с камъни от наранения. Има нещо тотално сбъркано при хората...Толкова много хора преживяват живота си подтискайки се заради...морала.
Е, това горе е малко ту мъч.
То като цяло на биологично ниво това е най-важното за един мъж - потомството да е негово, за да продължи гените си (единствената позната емпирична концепция за безсмъртие).
Аз съм окей с физическите изневери, те са неминуеми, не бих определил хората като моногамен вид по природа.
При емоционалните изневери обаче бракът е обречен да рухне, най-малкото защото химикалите в главата на влюбения го дърпат към друг житейски път и общите ресурси се отклоняват от предназначението им.
Моралът и религията, колкото и въздухарски понятия да са, си имат своя смисъл, за да функционира това общество.
Това някакво закодирано пророчество ли беше, защото аз лично не разбрах какво имаш предвид.
Нормално е светът да има някаква рамка. Достигнали сме социалното ниво, за да може относително всеки да живее както намери за добре, но биологично - нашите стремежи, възможности и невъзможности - не сме се променили много.
Хората например не могат да живят на дъното на морето, колкото и да им се иска на някои: https://lupa.bg/news/mazh-se-udavi-sled-podvodna-meditaciya_15788news.html .
Рамка си трябва. И предвидимост. Другото е хаос. А в хаос нито се планира бъдеще, нито се гледат деца. Затова хората поемат определени ангажименти и всеки очаква другият да ги спазва.
Ама пък това било скучен морал - да, за хората, чиято дума не значи нищо. Но те от своя страна много се сърдят, ако животът им върне с тяхната монета.
Ама пък това било скучен морал - да, за хората, чиято дума не значи нищо. Но те от своя страна много се сърдят, ако животът им върне с тяхната монета.
Рамката е илюзия. Планирането на бъдещето - мираж. Сигурността - също. Ако не го разбереш достатъчно навреме Животът /Съдбата, Вселената, Бог/ ще се погрижат да ти го покажат ясно така, че да го разбереш. Кое има значение? Рано или късно разбираш, че единствено моментите в които можеш да присъстваш изцяло, на 100%, с всичките си части, аспекти и същности...в които напълно и тотално изразяваш себе си..само те имат значение, защото само те са живот. Всичко останало е....имитация. Морал, рамки, договорки, лоялност, почтеност и пр. и пр. са само за успокоение на съвестта, която те гризе, че не си си платил данъка към живота опитвайки се да "живееш" по договорки, рамки и план в името на ......тук може да се сложи какво ли не на мястото на многоточието, но най-честто стои "сигурността" на мястото на многоточието. Много хора героизират своята вярност придавайки и някакъв възвишен вид - принципност, лоялност, почтеност... и пр., но в повечето случаи това си е чист страх да не загубят сигурността, която са си спретнали. Да не разклатят рамката, която са си изградили. Да не се лишат от удобствата, на които са свикнали. Казват, че го правят заради децата, обаче това е лъжа. И децата живеят в лъжа. А по-лошо от това едва ли някой може да им спретне.
Ами освен да се сблъскаш лично с ефектите от разпадането на твоя живот, пардон, рамка.
Животът не е само низ от моменти. Да, важно е да живеем и за мига, да му се наслаждаваме максимално. Но не по-малко е да имаме известна сигурност, за да можем да планираме дейности, продължаващи повече от мига. Иначе изпадаме в едно инфантилно състояние, а общество от деца не би могло да съществува без надзор от възрастен. Не че човек не може да се съвсеме от такъв разпад - съвсемат се хората и още как. Но това не оправдава хората, които съзнателно разбиват чужди животи, за да изживеят своя миг.
Между другото, планирането и сигурността никак не са илюзия в сфери като икономиката, науката, технологиите. Представям си двама партньори по договор да решат внезапно, че им трябва свобода и са уморени от рамките. Ами може, ама има неустойки.
Животът не е само низ от моменти. Да, важно е да живеем и за мига, да му се наслаждаваме максимално. Но не по-малко е да имаме известна сигурност, за да можем да планираме дейности, продължаващи повече от мига. Иначе изпадаме в едно инфантилно състояние, а общество от деца не би могло да съществува без надзор от възрастен. Не че човек не може да се съвсеме от такъв разпад - съвсемат се хората и още как. Но това не оправдава хората, които съзнателно разбиват чужди животи, за да изживеят своя миг.
Между другото, планирането и сигурността никак не са илюзия в сфери като икономиката, науката, технологиите. Представям си двама партньори по договор да решат внезапно, че им трябва свобода и са уморени от рамките. Ами може, ама има неустойки.
Там е работата, че докато в икономиката, науката и пр. може и дори е задължително да се сключват договори..има една сфера където се оказва, че договорите не вършат работа. Една сфера където не можеш да купуваш и продаваш, кредитираш, инвестираш и олихвяваш. Колкото и голям играч да си и колкото и хитър и перфектен договор да си измислил....в крайна сметка ще разбереш, че сметките са ти излязли криви. В тази сфера не може да се правят сметки. Още по-малко пък планове. Просто там правилата са други. Дори не можеш да припариш там ако в главата ти се промъкват мисли за сметки, договори и планове. И страхове. А сметките, договорите и плановете се правят именно от страх. Така, че основата на брака, на морала, на принципите , рамките и пр. е страхът и опитът да го потулиш чрез някакви гаранции. Но там гаранции няма.И само там започва истинския живот.
Брех...добре, че бяхте вие та подтикната да го кажа на вас и аз да го разбера! Токущо разбрах, че страхът е ...безсмислен защото именно заради него губиш живота си и нараняваш - себе си и другите въобразявайки се, че...пазиш живота си.
Брех...добре, че бяхте вие та подтикната да го кажа на вас и аз да го разбера! Токущо разбрах, че страхът е ...безсмислен защото именно заради него губиш живота си и нараняваш - себе си и другите въобразявайки се, че...пазиш живота си.
Не, то страхът от нищо не те опазва.
Ако насреща си имаш човек, който не почита ангажиментите и обещанията си, това е положението. Но проблемът е в този човек. Не в ангажиментите и обещанията.
Човек не трябва да поема неизпълними обещания - примерно, ще те обичам цял живот.
Но спокойно може да поеме обещание като: ще те уважавам цял живот и никога няма да те лъжа. Това включва и честното признание: бракът ни приключи, искам да продължа нататък.
Мисля, че просто си много млада и вероятно нямаш деца (без да съм сигурна, просто така звучиш), затова си така моментно ориентирана. Нормално е до определена възраст. В зрелите години повечето хора имат нужда от известна сигурност. Както се казва, ще пораснеш и ще разбереш. А някои хора никога не порастват и цял живот си живеят като някакви хипита. Няма лошо, само не е редно да създават деца. Децата имат нужда от постоянна среда, не да се ветреят като глухарчета при всеки полъх в моментните чувства на родителите им.
Ако насреща си имаш човек, който не почита ангажиментите и обещанията си, това е положението. Но проблемът е в този човек. Не в ангажиментите и обещанията.
Човек не трябва да поема неизпълними обещания - примерно, ще те обичам цял живот.
Но спокойно може да поеме обещание като: ще те уважавам цял живот и никога няма да те лъжа. Това включва и честното признание: бракът ни приключи, искам да продължа нататък.
Мисля, че просто си много млада и вероятно нямаш деца (без да съм сигурна, просто така звучиш), затова си така моментно ориентирана. Нормално е до определена възраст. В зрелите години повечето хора имат нужда от известна сигурност. Както се казва, ще пораснеш и ще разбереш. А някои хора никога не порастват и цял живот си живеят като някакви хипита. Няма лошо, само не е редно да създават деца. Децата имат нужда от постоянна среда, не да се ветреят като глухарчета при всеки полъх в моментните чувства на родителите им.
Ами явно не е била мираж, след като си изгледала в тоя мираж 2 големи деца.
Принудително са те върнали в изходна позиция - на нивото на неориентирана тийнейджърка - но това не значи, че животът ти е минал погрешно. Ако всички живееха по сегашната ти философия, децата ти щяха да понесат жестоки травми по време на израстването си. Просто е настъпил моментът за нов договор, случва се.
И не се заблуждавай, няколко изневери по време на брака ти нямаше да го спасят.
Принудително са те върнали в изходна позиция - на нивото на неориентирана тийнейджърка - но това не значи, че животът ти е минал погрешно. Ако всички живееха по сегашната ти философия, децата ти щяха да понесат жестоки травми по време на израстването си. Просто е настъпил моментът за нов договор, случва се.
И не се заблуждавай, няколко изневери по време на брака ти нямаше да го спасят.