И пак за изневярата...

Тя остана поради страх от последиците. Може би ти виждаш благороден акт в това, не зная.

Имаше и от двете - и несигурността от неизвестното и мисълта за близките. Но в никакъв случай не бих окачествила такъв човек като страхливец. По-скоро здрав разум. Трябва наистина да е супер безотговорна и към себе си и към близките си да хукне ей така с някого когото "познава" от два дена някъде си...и да изостави деца, семейство....Сега ще кажете - а не е ли безотговорно да легне с него? Според мен е човешко. Обяснимо. И дори - правилно. Защото красивите, силни и разтърсващи моменти в живота не са чак толкова много и не бива да се пропускат. Но трябва да имаш силата да спреш навреме.

И в крайна сметка героинята избра да остане във вечността ,с този с когото е била само четири дни.Имам подобна история с мои близки,та здравия разум мисля,не е "здрав"за тях самите.

Т. е. най-добре човек да е егоист.
Но забравяш малката подробност, че никой тук не съветва никого да стои в брак, който е приключен, изчерпан, измъчва човека ежедневно, правени са всички опити за възстановяване и те са безуспешни. Такъв брак е редно да се прекрати. Само че случаят не е такъв, нали?

По тази логика дали изобщо ще останат бракове? Може тук таме някое изключение за потвърждение на правилото. Бракът на героинята не е бил проключен, изчерпан, непоправим и тормозещ. Просто тя беше изгубила себе си в рутината на ежедневните грижи и отговорности. Беше изоставила женското в себе си, нуждата от емоционално изразяване на тази женска същност, която е игрива, блестяща, тръпнеща и творческа...и която се събуди в тези 4 дни и поиска своето си. И тя и го даде. Можеше да не го направи. Можеше да я натисне отново още преди да си е поела глътка въздух заради ..морала, за да не бъде..егоистка, заради другите....но тогава щеше да извърши престъпление спряма себе си. Щеше да предаде себе си. А това е първата отговорност на един човек - към себе си. Към задоволяване на базисни потребности, защото докато това не се случи той не може да е полезен и на другите.

Просто споделих,че реално се случват такива истории,всеки сам си решава.Щом е изгубила себе си и се намира с друг,значи в брачния и партньор не и помага и съжителството с него я обременява.

Ох, любимото ми “изгубих себе си”! По сто пъти на ден го чувам. Не е здрав разум, точно там е работата, а несигурно люшкане в очаквания

Не и виновен брачния партньор, както се казва случва се и в най-добрите семейства без да е виновен някой. Според мен цялата трагедия идва от преекспонирането и преморализирането на изневярата.
Гледах веднъж по  ТВ за едни птички. Преди мъжкият да се качи на женската почва да я кълве на съответното място за да изхвърли ако има чужда субстнация и после и се качва сигурен, че потомството ще е негово. При други животни мъжкият убива чуждото потомство. Така, че от биологична гл. точка това е важното - мъжкият иска да остави СВОЯ генетичен материал ....да възпроизведе СЕБЕ СИ. Хм...това не е ли малко егоистично всъщност? При хората не е по-различно. Цялата драматизация и морализация на акта на изневяра идва именно от там. От страхът, че може да отгледа чуждо потомство. Само, че всичко това се е разраснало и придобило някакви свръх моралистични характеристики - предателство, егоизъм, причиняване на някакви трагедии...накърнено или наранено его...измама...та се стига до убийство с камъни от наранения. Има нещо тотално сбъркано при хората...Толкова много хора преживяват живота си подтискайки се заради...морала.
Познавах едно семейство - страхотно семейство, сплотено, интелигентни готини хора, обичащи се..бяха вече на по 70+ години и веднъж жената ми каза. Съжалявам за всички пропуснати моменти. Ставаше въпрос за ТАКИВА моменти. Бях доста шокирана да го чуя от нея. Защото за мен те бяха еталон за сплотено семейство. Но ето че на 70+ тази жена усещаше, че нещо е пропуснала. Тя не съжаляваше за брака си и обичаше мъжа си повече и от себе си. И въпреки това...усещаше, че нещо е пропуснала.

Страхът какво ли не прави с човека. Лакомията му е присъща . Иска несъвместими едно с друго нещица и почва да лъже кат`... най-вече себе си.

Моралът може и да е бил водещ преди години, за настоящето не съм убедена. Лъжите и поставянето на непознат пред най-близките са за мен определящи. Не си заслужава, заради едните моменти.

Ами то много неща сме пропуснали - да посетим вулкана Везувий или Ниагарския водопад примерно, или да се надрусаме порядъчно с хероин. Все силни преживявания.

Който гледа на секса като търкане между два епидермиса, не се впечатлява от изневярата.
Който го възприема като интимен акт на близост, има нещо против да го споделя с трети лица без свое съгласие.
И далеч не е само във връзка с размножаването, което се извършва има-няма 1-2 пъти в живота на човека.
Не говоря само за секса всъщност. Когато човек има изградена близост с някого, той споделя с него вътрешния си свят, допуска го в най-интимната си сфера и създава общо интимно пространство. Точно с този човек, не с друг. Все едно да си оставим домовете с отворени врати и в тях да влизат всякакви непознати хора. Не случайно измамените се чувстват омърсени - все едно чуждият е нахлул с мръсните обувки в собствените им души. И често точно така се получава, защото кръшкачите си умират да запознават любовниците си с интимни подробности от живота с постоянния партньор, най-често в очерняща светлина.

А в природата има всякакви варианти, така че е излишно да се привеждат примери от там.

Е, това горе е малко ту мъч.
То като цяло на биологично ниво това е най-важното за един мъж - потомството да е негово, за да продължи гените си (единствената позната емпирична концепция за безсмъртие).

Аз съм окей с физическите изневери, те са неминуеми, не бих определил хората като моногамен вид по природа.
При емоционалните изневери обаче бракът е обречен да рухне, най-малкото защото химикалите в главата на влюбения го дърпат към друг житейски път и общите ресурси се отклоняват от предназначението им.

Моралът и религията, колкото и въздухарски понятия да са, си имат своя смисъл, за да функционира това общество.

А в 'Изневяра' какво й липсваше на главната героиня? Бракът им изглеждаше прекрасен, а мъжът й - страхотен.

Твърде много се опитвате да вкарате хората в една, единствена рамка, че да ви уйдисва на светогледчето. Ами не. Светът не се прекроява, за да го разберете. Ще трябва вие да порастнете.

Тръпката според мен!