първо не се е държал така с теб. "Носил те е на ръце", бил е мъжа-мечта. Изучил е слабостите ти. Почва манипулацията/мачкането/промяната, ти си първо сляпа - абе има мн. работа/майка му е болна/трябва да съм подкрепяща и разбираща. После почваш да се ядосваш на промененото отношение - той баламосва със сладки приказки и стъпване на слабостите ти. Така минава още не знам колко си. Накрая се събуждаш, осъзнаваш, че си прекарал в Х време нещастен и надяващ се и съзнаваш, че проблема не е ситуацията, а човекът. От там или си тръгваш, или се амбицираш, че ще му го върнеш, ама мача е свирен и само губиш още Х време.
После се жалваш, че всички мъже са боклуци, че си дал най-доброто от себе си,

Затова писах, че като му лъснат "хубавите качества", не е зле да помислиш струва ли си тормоза....Т.е., вместо да се ядосваш само на промененото му отношение, да не се връзваш на приказки и баламурщини.
Сега, защо човек "стои сляп" с години, не разбирам и май никога няма да разбера.
Изключвам случаи, когато жената е наясно, но поради финансови причини предпочита да изчака, докато си стъпи на краката.
В останалите, наистина наивността и глупостта са ми необясними.