По тази логика дали изобщо ще останат бракове? Може тук таме някое изключение за потвърждение на правилото. Бракът на героинята не е бил проключен, изчерпан, непоправим и тормозещ. Просто тя беше изгубила себе си в рутината на ежедневните грижи и отговорности. Беше изоставила женското в себе си, нуждата от емоционално изразяване на тази женска същност, която е игрива, блестяща, тръпнеща и творческа...и която се събуди в тези 4 дни и поиска своето си. И тя и го даде. Можеше да не го направи. Можеше да я натисне отново още преди да си е поела глътка въздух заради ..морала, за да не бъде..егоистка, заради другите....но тогава щеше да извърши престъпление спряма себе си. Щеше да предаде себе си. А това е първата отговорност на един човек - към себе си. Към задоволяване на базисни потребности, защото докато това не се случи той не може да е полезен и на другите.
Демек, другия ти виновен, че не ти дава да "си себе си", и хоп в чуждите гащи. "Умно!". 
