Ако знам, че човекът до мен обича, копнее и въздиша по друга, но заради чест и достойнство и лоялност не встъпва във физически контакт с нея едва ли бих се чувствала много по-добре от това да знам че ми изневерява. Пак ще ми е зле и ще му кажа да си завре честта и достойнството и лоялността знае къде и да си ходи при тая дето въздиша по нея. А обещание да обича само и единствено само мен от тук нататък няма как да искаме от когото и да е. Следователно несигурността я има още от самото начало и никой нищо не ни гарантира.
- Публикувана: 6 авг. 2019, 23:26 ч.
- Последно мнение: 30 авг. 2019, 13:25 ч.
И пак за изневярата...
Влюбването винаги може да се пренасочи към полезна, творческа дейност. И само ние жените му отдаваме такава висока стойност. Да, има много по-съществени неща в този живот от няколко моментни тръпки.
Как пък и двамата ми дядовци и баби са си останали лоялни за по 65+ години брак и не са изпитвали несигурност един към друг (поне така са ми казвали)? В трудни моменти са чакали добрите. Сигурно не са имали такъв голям избор, какъвто е сега. Тази теория на хаоса не ми се вързва.
Да бе да, лесно било да се пренасочи друг път. То ако беше толкова лесно щеше да е пълно с творци. Ама то влюбването е характерно с това, че върви със загубване. И с обсебване на мислите от въпросния обект. И се характеризира с това, че колкото повече се бориш с него толкова по-затъваш.. което си е баш болестно състояние.
eeee, bratan, тогава са били други времена. На изневерите се е гледало като неморално, лошо нещо; семейството е било ценност. Сега е "модно" да говориш за своите нужди, незадоволености, ти заслужаваш всичко, трябва да грабнеш момента, да не се минеш случайно, не се чувствай виновен - трябва да си щастлив и куп подобни, с които хората "оправдават" факта, че искат всичко и за всичкото да не носят отговорност.
Как пък и двамата ми дядовци и баби са си останали лоялни за по 65+ години брак и не са изпитвали несигурност един към друг (поне така са ми казвали)? В трудни моменти са чакали добрите. Сигурно не са имали такъв голям избор, какъвто е сега. Тази теория на хаоса не ми се вързва.
Да бе да, лесно било да се пренасочи друг път. То ако беше толкова лесно щеше да е пълно с творци. Ама то влюбването е характерно с това, че върви със загубване. И с обсебване на мислите от въпросния обект. И се характеризира с това, че колкото повече се бориш с него толкова по-затъваш.. което си е баш болестно състояние.
Да бе да, лесно било да се пренасочи друг път. То ако беше толкова лесно щеше да е пълно с творци. Ама то влюбването е характерно с това, че върви със загубване. И с обсебване на мислите от въпросния обект. И се характеризира с това, че колкото повече се бориш с него толкова по-затъваш.. което си е баш болестно състояние.
И това го има.
Вие сигурни ли сте, че всички жени или хайде, повечето жени така лесно се влюбват или въобще че се влюбват? Откъде тая сигурност?
Влюбват се, я, ама в очакванията си и разни образи нереални.
Вие сигурни ли сте, че всички жени или хайде, повечето жени така лесно се влюбват или въобще че се влюбват? Откъде тая сигурност?
Влюбват се, я, ама в очакванията си и разни образи нереални.
Ако знам, че човекът до мен обича, копнее и въздиша по друга, но заради чест и достойнство и лоялност не встъпва във физически контакт с нея едва ли бих се чувствала много по-добре от това да знам че ми изневерява. Пак ще ми е зле и ще му кажа да си завре честта и достойнството и лоялността знае къде и да си ходи при тая дето въздиша по нея. А обещание да обича само и единствено само мен от тук нататък няма как да искаме от когото и да е. Следователно несигурността я има още от самото начало и никой нищо не ни гарантира.
Ами то ако въздишките не прераснат в Контакт, много бързо отминават. И съвсем спокойно могат да минат в графата "временна разсеяност", която трае най-много седмица-две. Пък и наистина, заетият човек няма много време да въздиша.
Ако обаче въздишките се подхранват редовно с обмен на секрети и еротични чатове между обмена, то нещата най-често излизат извън контрол.
Никой не е застрахован да му се разтупти сърцето от друг човек. Но ако не си на нивото на примата и отчиташ последиците от действията си, просто ограничаваш сърцетупа само до себе си.
Сещам се за един такъв случай. Той си остана със сърцетупа..ма нали..не трялвало да се лъже, пък надали е било и възможно беше споделил със жена си, та тя горката трябваше не само да преглътне факта, че за него не е единствената , ами трябваше и да му съчувства, да го успокоява, да го разбира и да го приема...Ми не знам дали нямаше да е по-безболезноно да се изчукат там няколко пъти тайно, да му мине мерака и да забрави та да не се тормози и жена му дълго време. Щото то и това не е лесно - тъпреливо и осъзнато да чакаш на "възлюбения" да му мине поредния сърцетуп ...
Пълно е с незрели хора на всякакви възрасти. Единственото, което би свършило работа е просто тези хора да не създават семейство докато не узреят за това. Ама то осъзнаването на незрялостта вече е някаква зрялост, така, че незрелият не осъзнава колко е незрял докато не създаде драма та евентуално по резултатите да се досети..евентуално. А и огледалото лъже. Гледаш се голям човек, с всичките му атрибути за съответната възраст и вземеш та повярваш, че наистина СИ на тази възраст.
Ей ви лоялност, ама пак не върви. Не, може би трябва да натири жена си, предварително. И така не става, щото пък децата...Колкото и да не ви харесва, тези неща не са от вчера. Не знам как и защо някои смятат, че има застраховка някаква и изневяра може да бъде предотвратена чрез обещания, условия, контрол, свръхзаетост на другия и подобни.