И пак за изневярата...

Блякс, поредния гнусен пост на Алеха. Още по- гнусното е, че явно е запозната с произхода на състоянието си.
Как се впечатлява такава жена ли? Никак. В един момент нормалните хора са създали семейства, грижат се за някого и "дават", а такива личности като описаните остават сами и умират сами. Няма кой да ги погледне,защото всички в един момент осъзнават, че няма какво да вземат от тях, дори най- големите мазохисти. На 30 може да имаш едно добро качество между краката, на 40- също, но на 50 вече се искат и други неща като взаимност.

Защо гнусен? Има мъже обичат да дават повече, а не е закон да остаряваш с един. Изобщо защо не си гледате живота, мъжете и децата, ами ровичкате тука в чуждия отпадък

Това на Алекса ми звучи социопатично.
Не поставям диагноза, спокойно. Просто така звучи постът. Може да няма нищо общо с авторката.

Има, тя се е хвалила много пъти.

Замаскираната социопатия, тип - исках, ама не съм готов, и то след като си навъдил челяд с човек, който ти се е вързал, е потенциално и реаално много по-опасна. Айде стига сте се пристисквали!

В поста на Алеха има много истина. Истината е че действително много хора /не само жени/ се обвързват поради емоционални липси - тя е изброила доста. И именно от там тръгват грешките при избора, защото то не е избор.  То е по-скоро принуда. Страхът от самотата, страхът да не останеш без семейство, страхът от това, че няма да има кой да се грижи за теб...и пр. и пр. тласка тези хора към подобни решения, които винаги са за сметка на някакъв компромис. Този компромис в началото изглежда малък,поносим, не толкова важен и в крайна смека бръща колата. Вярно е че само независимят човек има избор и не е така застрашен от грешки, защото дори и да се случат такива той бързо ще ги поправи. Докато зависимият може с десетилетия да се гърчи като червей без да може да реши проблема си и точно тогава той търси странична пътечка - примерно изневярата. Като начин хем да набави липсващото, хем да не взема решение.

[/quote]
По принцип супер пост. Обаче как се лекува егоцентризъм? Как би помогнал психолог, при положение, че на егоцентрика изначално искрено не му пука за чувствата и мнението на другите? Как се кара някой насила да е загрижен и да иска да дава? Когато частта в мозъка, която отговаря за емпатията просто е повредена? Аз честно си признавам - ако ми липсва нещо бих изневерила, без да се разделям с приятеля си, ако имам сериозни позитиви от връзката. Но на мен, ако ми изневерят няма да простя, такъв човек съм - искам всичко, но не обичам да давам, ако стане- стане, ако не все едно, животът ми си продължава. Огромен процент от жените се обвързват заради някакви емоционални липси, нужда от външна любов, нужда от сигурност, нужда от финанси, тиктакане на часовника, отчаяние, връзват на първия предложил брак или поискал ги за утроби, смятайки че това е най-великото, което мъж може да направи за тях. Но как се впечатлява например жена, която е независима по всякакъв начин и не желае да има деца, може да има прекрасен секс и без да се обвързва, няма мазохистичната нужда да се грижи за някого или да спасява някого, не приема предложенията за брак като ласкателство, няма нужда да бъде закриляна, не се влюбва и не припада по никой, защото всички са хора с недостатъци, сваляйки ги на горе-долу едно ниво (т.е. - нищо специално)? Затова някои жени не правят ''грешен избор'' за баща на детето си, за съпруг, за приятел - защото не са зависими, не са слаби психически, нямат емоционални и ментални липси, които да ги тласнат към подобен избор и знаят, че там някъде ВИНАГИ има по-добро. Когато се влюбиш в боклук (а бързо се разбира дали някой си струва или не, за няколко месеца не би следвало изобщо да говорим за влюбване при нормални зрели индивиди) е добре да потърсиш първо грешката в себе си. Към изстудяването на партньора никой не е застрахован, затова аз лично първо бих поживяла няколко години с някой и бих го прекарала през какви ли не ситуации, че да тръгна да си мисля за семейство с него. Нещо, което малко хора правят.
------
Aдмирации за този пост - октровен, съдържателен и изчерпателно - аналитичен. Въпреки, че не съм съсгласен с  всички гледни точки на авторката му , като например това, че ако жената изневерява  е ок, а ако мъжът го прави не е. Уважавам ясната позиция и гледната точка на хората с нестереотипно мислене, които не страхуват/срамуват да  го проявяват,  без стремеж да налагат мирогледа  си като единствения правдив за околните.

Човек без никакви страхове и дефицити не е много...човечен. Или дори много нормален.

Кечър, кои са нормалните хора? Знаеш ли каква е статистиката за домашното насилие, алкохолизма, изневерите, разводите и т.н.? Какъв процент от семействата са нормални и дефинирай нормални, защото влизащо в общоприети норми, не е задължително да е нормално за всички. Доста хора, отгледали семейства си умират сами, вижте колко възрастни хора всекидневно са пребивани за по 2лв и изнасилвани по селата, защо отгледаните им с любов деца не са ги прибрали? Изобщо не е гаранция, че понеже цял живот си давал на някого та ще ти се върне. От моето поколение мога да се закълна, че 20-30- годишни бракове няма да има, живеем в друго време, време на неизчерпаеми възможности.
Пандорина, съгласна съм, че всички хора изпитват страдание, ако не от емпатия, то със сигурност страдат за себе си, но повечето хора това ги озлобява, не ги кара да се отворят повече за другите и да станат по-топли. Но мненията ги чета с интерес и се радвам на отговори, от хора, които смятат, че има начин да се промени конкретен вид ЛР. В случая не питах за себе си, моят егоцентризъм не ми пречи.
Страхове и дефицити всеки има, но не при всеки е до крайна степен, стигайки до зависимост от нещо/някого. Съветвам хората да не изглупяват и да са по-реалисти, никой не е божество и никой не заслужава да се страда заради него. В крайна сметка се събираме, за да сме щастливи.

Според учените твърде дългите размишления и твърде многото знания пречат на процеса на вземане на решения.

Дето не им липсват центрове в мозъка. (Впрочем, тази теория не е доказана със 100%-ва сигурност). За тях има надежда в някои сфери.
Знам каква е статистиката, да. Не съм казала, че който дава, няма да умре сам и обратно, а че хората без емпатия си взимат дължимото по пътя, но умират сами. Често, не абсолютно винаги, защото на всеки в един момент му писва да се занимава с тях.

Анджък, дето се вика То това е дефиницията. 

Pandorina, както Алекса се е опитала да напише, има хора, при които частта на мозъка, която отговаря за емпатия и чувства  не работи. Има медицински термин, забравих го. Та, тези хора заучават емоциите отвън, от другите и на принципа на мимикрия ги пресъздават, но не си усещат. Те са виждали, че когато котето на съседката умре, нейните близки я прегръщат, физиономиите им се натъжават и в бъдеще в подобна ситуация ще постъпят сходно, но защото са видяли, че така се прави, не защото от вътре нещо им трепва.

Емпатията също има своите граници, пак наизуст я подкарахте. Особено Catcher, с нейната обществено безполезна ангажираност.

Ти нали си много полезна. Какво тe бърка аз каква съм

Да, има такива хора. И от това какво следва?