Бебета родени в чужбина -Нова тема

Якамоз именно, моите не са по ранното заспиване, опитвали сме малко по-навреме, ами то е два часа + въртене, не виждам смисъл да се пъна. На едните родители тук децата в 7 били в леглата, но сутрин в 5 кукуряци, не, мерси. Аз също не съм фен на каквито и да било методи с рев, приспиваме и това е. С баткото имахме известен успех, преди да ги съберем двамата - оставяхме го буден да си блее нещо с гирлянда много слаби диодчета в къщичката, да брои звезди 😄 Това естествено след няколко истории и после пак от време на време излизаше, но си беше напредък 😆 Ще проспят все някога!

Лия за през деня си е екстра на пода според мен, да не я мислиш къде ще се метне. При нас проблемът вечер е, че както е топло и по малките часове доста захладнява, не става да ги облечеш супер дебело на лягане, пък после изстиват.

Якамоз, да, уви, без рев не става. Но при нас беше толкова тежко положението и двете се будеха по 67245283 пъти на нощ да сучат, спяха с мен и ако само мръднех от леглото се будеха. Със София даже вечерях в леглото. С тренираното заспиване за 2 дена се научиха да спят по цяла нощ и от раз махнахме нощните кърмения. Дневните продължиха до 18 м.

Лия, ама ти да не мислиш, че моите са заспивали в началото. Не са. Но просто стояхме на тъмно - на нощна лампа. След около месец схванаха идеята и започнаха да заспиват. Но пак си спяха с мен и се будеха много и често.

Фифи, моите деца в колкото и да си легнат стават винаги по едно и също време. Моите наблюдения и от приятели са, че децата си имат един час на ставане, когато и да ги сложиш да спят. Имам приятелка, на която детето става всеки ден в 6, а тя го слага да спи в 22. Ами предпочитам да го с ложа в 19 и да стане в 5-6, отколкото да легне в 22 Но като цяло моите си правят по 11 часа нощен сън и затова винаги ги слагахме в 19:30, за да спят до 6 - 6:30. Сега е малко по-различно де, но то с децата всеки период е пореден, а не последен.

Сноуче, кажи малко повече за тренираното заспиване.

Аз мисля като Сноучето за заспиването и приспиването.

Нашият 4 г юнак, го припсиваме всяка вечер или на спалнята и на неговото легло което преместихме плътно до нашата спалня. През нощта поне един два пъти се мести при нас после обратно в неговото легло и после пак при нас.
Тук е светло цяла нощ и без затъмняващи щори не става.

Дара, много е трудно с две думи да кажа, защото има много методи и съответно цели книги за това. Аз лично следвах метод, който е със сравнително малко плач. Но плач има и е ужасно трудно. Определено не е за всеки родител, трябва да можеш да видиш преимуществата и те да са повече от недостаъците в твоя случай. Освен това трябва много силна психологическа подкрепа от партньора. Но иначе майките покрай мен в Токио изобщо не го приемаха толкова тежко, защото там много се говори и обяснява за това и съответно получават по-голяма подкрепа, минавайки през тези трудни дни.

За мен лично беше важно да минем периода, в който те не могат да спят продължително, ако аз не съм до тях. Затова и сега, макар и малката да е с нас в леглото, не ми пречи толкова, защото веднъж като заспи, аз си ставам и съм свободна. Затова и сега не прилагам метода. Понякога ММ ми казва да я оставя да поплаче, за да заспи, но не виждам нужда и смисъл при положение, че ако полежа с нея за 15-20 мин после си спи сама.

А в Токио имаше една майка, която каза, че вече изобщо даже и не влиза в стаята, когато детето плаче. То тогава нейното беше на 15-16 месеца. Аз до такива крайности не мога да стигам. Обикновено най-дългия период, който съм ги оставяла да плачат е 20 мин. Проблемът е, обаче, че ако влизаш често, то плачът ще е по-дълъг. Аз влизам в началото на 5-10-15-15-15 мин, но обийновено до четвърто влизане не се стига, защото са заспали.

Аз имам приятелка тук, която ползва този метод с първото дете, но после каза, че съжалява и не го ползва с второто. Аз съм привърженик на привързаното родителство. Дъщеря ми започна да спи по цяла нощ на две години, но в леглото при нас. Сега вече си спи сама и сама реши, че трябва да си спи отделно. Синът ми пък от поне 3 месеца спи по цяла нощ без да се буди. Той още спи при нас. Аз лично предпочитам да се водя по децата, това изисква някакви жертви, но в крайна сметка това е моята философия за живота.

Якамоз, аз съм далеч от мисълта да казвам кое е правилно и кое не. Разбира се, че всеки решава за себе си. Но според мен начини има за всичко. Въпросът е колко си готов да платиш.

А между другото, аз познавам една жена, която направи тренирано заспиване на второто си дете и каза, че много я е яд, че не е направила и на първото, а се е мъчила толкова.

Истината е, че в съвременния свят, жените и майките отглеждат децата си изключително сами и това води до тези бърнаути. Някога много поколения са живели заедно и винаги е имало кой да ти погледа бебето, а ти да поспиш, кой да сготви, докато ти се занимаваш с децата. Човешкото общество е било изградено така, че жените са си кооперирали. Една готви, другата, в този момент чисти, трета - пере, четвърта се занимава с децата, а после се сменят. Така тежестта от отглеждането на децата и грижата по дома не са били непосилни. Затова има така поговорка - трябва цяло село, за да се отгледа едно дете. А ние сега живеем сами, че и работим, нямаме възможност да бъдем толкова до децата си - хем да спим с тях, хем да готвим, хем да чистим, хем да перем. Не че не може, но тежи и то много.

И аз да се включа в темата със спането. Първо със заспиването - тук принципно доста прилагат cry out метода и също така отделят бебето да спи само в стая от самото начало или 3тия месец. Исках да науча малката да заспива самостоятелно, но определено не на всяка цена..и за това прочетох наръчника на една американка,(Кара мисля, че беше) само за да се запозная с концепцията и малко по-малко започнах да прилагам нещата. Като начало да не е превъзбудена и да е будувала твърде много, защото тогава заспиването самостоятелно е мн трудно. Второ като мрънка не влизах в стаята, но като заплаче винаги влизах/ влизам, за да знае, че съм там. Не винаги я взимах, а я галя по главичката, личицето, гръбчето, пея..и се получи много плавно, без силни сътресения за нея и за нас. За мен е мн трудно да я оставя да се дере както правят тук, защото ние сме хората, на които разчита и има доверие и трябва да знае, че сме там за нея, но в същото време самостоятелността е много важно нещо, което се възпитава от рано. Иначе не съм я отделила, спи в нашата стая в креватчето си, но след рождения й ден Август мислим да я местим в нейната стая. Второто нещо е буденето -Рая се будеше  по 2-3пъти на нощ да цока до 6-7ми месец ( п.с. още кърмя) и всички ми казваха давай и вода, оставяй я да помрънка, давай биба, бла бла. Само че аз реших да се водя по нея и да си и давам да цока, може да е наистина гладна, защото не е яла достатъчно през деня или да има нужда от близост и така от раз сама започна да си спи през цялата нощ, когато му дойде времето. Сега цока преди лягане и сутрин към 5. Става обикновено между 6:30-7:30, зависи дали е легнала в 7 или 8. И това с лягането като ми каже свеки, ама тя много рано ляга, сега като се приберете в БГ ще я слагате по-късно нали и директно режа. Тя си има режим и изградена рутина, спи и се между 7 и 8. Няма смисъл да я мъча да седи до по-късно да я превъзбуждам. Освен това е доказано, че най-дълбокият и оздравяваш сън е до 00:00. За дневното спане много ми помогнаха от детската да я научат да си заспива в креватчето. В тази връзка искам да и въведа вечеря, но тя като ляга между 7 и 8, непосредствено преди това цока, не е готова да се откаже и се чудя къде да я въведа тази вечеря, при положение, че яде следобедна закуска към 3:30-4. Някакви съвети? А и какво давате на 11м. За вечеря, тя е лакома и си папка добре, яде всичко

Исфинка тук на децата около годинка храненията са им закуска като станат около 7-7.30, около 9 плод, 11-11.30 обяд( едно ядене, не се предлага 1,2,3 ) следобедна закуска около 14-14.30
Вечеря около 17-18 и вечер преди заспиване течна каша или мляко.
Повечето деца заспиват на тази възраст около 19 ч.

Може към 18 да предложиш вечеря, а преди заспиване да я кърмиш. Аз на 11 месечно вече давах каквото и ние ядем, но не готвех със сол и все пак се съобразявах да е подходящо.

Моите деца са много различни едно от друго и това само затвърди мнението ми, че децата са различни, родители са различни, имат различни нужди и начин на живот. И съответно това, което работи за семейство Х не е задължително да работи за семейство У.

Сноуче, разбирам. Аз няма да мога да направя това тренирано заспиване. Радвам се, че при вас се е получило!

Мисля, че моето мислене е както Yakamoz се изрази, в последния си коментар. Смятам да я оставя да спи при нас, докато е готова и посика да си има легло. Даже скоро мисля да кажа на мъжът ми да направим нещо, за да сложим нейното легло до нашето и да е до нас, трябваше отдавна да го направим. Пък дали аз или тя ще спи вътре в кошарата - един бог знае.

Малко в друга посока от заспиване и режими. Днес още една приятелка ми каза, че си заминава от тук, трети близък човек си заминава в рамките на 6-8 месеца. Останаха ми само две по-близки мацки, с които още не сме се виждали заради пандемията. Вие имате ли приятели, които си заминават? Как го преживявате? Аз съм много емоционален човек и когато приема тъкмо някоя приятелка за по-близка, те заминават на някъде, а аз го преживявам доста кофти вътрешно. Ясно ми е, че всеки трябва да си търси щастието и много ясно, че не трябва да стоят, заради мен (или друг фактор, ако не ги прави мястото щастливи). Поддържаме онлайн връзка, доколкото можем. Но все пак real life is real life, не мога да вися нон-стоп на телефона/лаптопа и да говоря.

Здравейте от слънчева Испания. Ние сме на почивка от събота насам и ще откараме три седмици и половина. Ако се случи да затворят, ще го мислим.
Не съм прилагала някакви специални тактики по заспиването. Баткото имаше много лош сън до 2 годишен и ние не можехме да се наспим.
Малката е друго нещо. Тя спи почти цяла нощ, но като я хване някой период на зъби или тя си знае, можем и месец да изкараме с лош сън.
Спеше в кододо до 5-тия месец и когато започна да сяда я прегвърлихме в нейната стая. Често съня и го довършва в нашето легло, но тогава сме тримата. Аз не мога да спя без ММ заради детето. Или сме трима или сме си двама с ММ. Баткото идва само да се гуши от време на време.

Лия, това е май голям проблем за експатите. Те нямат много избор... Свършва договора и хоп на ново място... Така си мисля де..
От моя страна приятелите ни са всички местни или емигранти които живеят за постоянно в страната. Не мога да дам мнение, но мисля че едно истинско приятелство се живее без значение от дистанцията.

Бъдете здрави

Лия, ние също така преместихме креватчето до нашата спалня, но напоследък никой не спи в него. Даже си мисля да го махна тези дни. Аз за детската стая реших докато децата са малки да спят в едно легло (спалня). Сега мисля да пробвам да оставям малкия там и да се местя при тях когато има нужда.

На мен често ми се случва приятели да се местят или да заминават. Много е кофти. Последният път се преместихме ние, но за щастие не е супер далеч и може да се виждаме. Все пак не е същото като да сме всеки ден заедно.

И аз много се дразнех като отида в Италия и започват да ми обясняват колко рано си лягали децата. Ами това са си моите деца, когато аз кажа, тогава ще си лягат. Също аз не извеждам децата си вечер, не ходим вечер по ресторанти вечер, а ако сме в приятели, си тръгваме най-късно 18:30, за да не им нарушим режима. За италианците това беше някакво кощунство, едва ли не си малтретирам децата, че не ходят и не спят по масите в шумни заведения. На мен ми е мъчно като виждам деца вечер да спят по масите или да плачат от изнемога, или да дивеят, крещят и пр., защото са превъзбудени и после сънят им ще е неспокоен също (поне на моите де). Но освен това аз самата не мога да се отпусна и забавлявам, а трябва да ходя подире им. Ние излизаме всяка седмица с ММ - обличам се, гримирам се, слагам си токчета, оправям си косата, отивам пия коктейли, смея се и разпускам, но децата си стоят вкъщи с дететгледачката (или с бабите, ако се случи да имаме или да сме им на гости).

За заминаването - много отдавна съм свикнала с тези неща. Засега не съм създала толкова близко приятелство в експатриатските си години, та чак толкова да страдам. А и без това със съвременните технологии можем да сме във връзка постоянно. Но като цяло най-близките ми приятели си остават в България.

Сноуче, аз като цяло не харесвам такова вмешателство в родителстването на другите. След като едно семейство е решило определен режим всякакви изказвания са излишни. Аз лично не смятам, че е голяма загуба за децата да не ходят по ресторанти. Ние не можем да си позволим детегледачка затова не излизаме никога, евентуално някъде на обяд, но вечер на ресторант за мен е равнозначно на автогол. Само от мисълта се изтощавам. Всъщност тук в северна Италия хората се прибират много рано, вечерят към 19:30 и съответно си тръгват от парка до 18:30. Много паркове затварят в 20:00 лятото и в 17:30 зимата. Аз лично обичам да седя до по - късно в парка, поне лятото, защото става много приятно времето след жегите през деня. Също така аз обичам да вечерям по-късно защото иначе докато си легна и пак съм гладна. Например вчера отидохме да ядем сладолед в 18 ч и в 19:30 изобщо не бяхме гладни, ядохме чак в 21, но тук в нашия и отсрещния блок вече всички си бяха легнали.