Пубертетът при момчетата 16 + (късен пубертет)

Благодаря за бързото реализиране на идеята, Лейди.
Нека остане 16+, защото има и ранозрейки , които се очовечват по-навреме.

Мерси, Лейди.

Ще се наместя тук, макар че големия  е вече на 20 с акъл на 2, а за малкото имам още една година...

Според както тръгне темата ще преценявам.

Голям първи син на 20+ 6 месеца , засега нямам оплаквания, но да си сверявам часовника.

Моят - скоро на 17 г.
Като го гледам хич не е от ранозрейките. Даже направо си е къснозрейка

Не знам защо, обаче в главата ми, възрастта 17 години се е насадила, като някаква граница на порастване. Вътрешно сякаш очаквам, че като стане на 17, ще има някаква сериозна промяна - не само от негова страна, но и от наша към него. Вие ще кажете дали правилно очаквам или ще си остана с очакването

И аз чаках, ма нищо не стана Надежди, празни при това...
Все си мислех, че ще иска нещо да прави лятото, ама на, изкара го на мързел, спане и тренировки.

Мерси за темата!

И моите момчета са от къснозрейките сякаш. Дори физически, но не основно това. При големия някъде около 18 се забеляза сериозна промяна в посока улягане на характера и поведението. Преди това проблясъци само, колкото да ни дадат фалшиви надежди и после шааат! поредната пубер-щуротия.
Изобщо той ми беше голяма школа като родител - има си по начало остър, труден характер, беше трудно бебе и дете, кара и тежък пубертет и беше предизвикателство да го отглеждаме. Заради него преосмислихме доста от родителските си похвати, поумняхме и узряхме много и ние. Някои неща преобърнаха нагласите ни от преди децата на 180 градуса, но пък никой не се е родил научен. Сега родителството ни е по-осъзнато и по-зряло, много по-спокойно и без излишни драми. Опита си е опит.

благодаря за темата на Лейди и Светкавица

Нашият младеж е отговорен, разумен и спокоен. Не всичко е идеално, разбира се - помързява го често, не му се учи и дразни брат си повече, отколкото аз приемам за нормално.

Споделя повече с баща си, по мъжки, аз не се меся много.

И при нас така.В началото на лятото даде надежди-искал да работи.На 3 места му отказаха ,че още няма навършени 18г.Работи няколко дни на автомивка по 12ч на ден в най-големите жеги.Колегите му давали и тяхната работа да върши,прибираше се убит и умрял от глад.Бързо му свърши ентусиазма.Но нека да види и другата страна на монетата.

Моят 16 годишен ако някога се събуди, може и да разбера дали пубертетът му се развива

И синковецът работи това лято. Само събота и неделя, обаче по 12 - 14 часа. Надницата му е добра, има и бонус, та е много доволен. Скъса се да пазарува - всяка седмица маратонки, дрешки, ръкавици за тренировките, очила..... Отделно и си спестява. Много му е кеф, че има собствени пари. А на мен ми е два пъти повече кеф, че не ми иска 😆

Моят това лято не работи, но следващата година ще кара курс за спасител и ще си търси работа като спасител в Аквапарк.
Той също беше трудно бебе, недоносен е и имахме проблеми, после като дете беше дразнител, дързък и пакостлив, в 7ми клас беше истински ад и след това в гимназията започна да уляга до степен вече да мисли сериозно за висшето си образование и реализацията. За някои родители това е базис, но за нас/него си беше път и се надявам вече да върви само напред.

Има ли момчета, които все още не са имали гаджета?
Чета често в наборните теми "с гаджето тук, с гаджето там", а моят син е далече от тези неща. Като изключим "Една голяма любов" в детската градина, по-скоро обожание, Както и "тръпка" в 4,5 клас, но не за това ми е думата.
Усещам, че иска да си има "сродна душа", но няма къде да я срещне, почти мъжка гимназия са.
Друго - познавате ли приятелите на порасналите си деца? Акцентирам на "пораснали", защото в нашия случай синът ми имаше дългогодишни приятелства още от "градинките" и детската градина. С някои от тези деца попадна в едно училище, дори гимназия. Покрай децата се сприятелихме с родителите или обратно, на наши приятели децата се с приятели ха с моето. И изведнъж, около 16-17 - та година рязко се измени ха нещата. До момента рождени дни, общи събития, празнувания(семействата) вкл Нова година и др. и като че ураган замете всичко.

За мен беше странно и откровено казано, малко неприятно. За него беше естествено.
Оттам нататък, около две години, той си има коренно различни приятели. Някои съм виждала на снимка, други буквално за секунди. На приятелите от класа съм виждала родителите на родителски срещи. За тези, от други училища-нищо не зная.

От една страна се усещам, че децата вече са големи и трябва да си подтисна желанието за контрол. От друга страна ми е странно. Така ли е с другите деца, има ли дистанция между приятели и семейство? Веднага казвам, че нищо против децата нямам, дори имат много здравословни хобита(непрестанно са или на уличен фитнес или с велосипедите, или по някакви екопътеки около града, които дори не знаех, че ги има) Но ми липсва онази увереност и надеждност в предишната му среда. А и нямам обяснение защо се разсъхнаха старите приятелства.

За гаджета - не знам да е имал сериозни отношения, разни краткотрайни е имало май (споменавал е на ММ). Той с мен не говори на тази тема, аз не питам, защото на времето много мразех да ме разпитват Когато има нещо сериозно, ще каже.
Сегашните му приятели почти всички са от периода след 7 клас, не познаваме семействата им, някои от децата са идвали вкъщи и поне по име и физиономия ги знаем. Отново ММ е по-запознат, понеже ходят на мачове и се засичат там.

Светкавица, това с гаджетата и влюбванията норма за възраст няма. Когато - тогава. При големия още първата му приятелка се оказа силна, здрава, споделена и открита връзка. Постоянно са заедно, стабилни и разумни. Престои им една година да бъдат разделени от есента, да видим как ще преминат през това. Приятелят му, с който са от детинство заедно, още приятелка не е имал (на 19 са). Умно, възпитано, общително и много хубаво момче. Ами... няма. Иначе ходят по купони и събирания, срещат се с млади хора постоянно, хубава смесена компания имат, читави и умни девойки и младежи.
Малкият (17) е влюбчив и популярен, общителен и харесван. Още от малките класове има симпатии, приятелки, харесвания, закачки. Последната година имаше едно-две влюбвания, но се разочарова. Гореща кръв е той, силно люби и мрази. Иска да се влюби истински, споделял ми е. Дано намери момичето си скоро. Иначе приятелки има много, но гадже - не.
Да, познавам приятелите им. Идват в къщи, срещаме се и по други поводи. Разказват ми за тях, споделят ми много за всичко. И за купони и за преживявания и за грешки и за любови. За семействата на приятелите си също ми разказват, за различията в семействата, моделите на възпитание. Ставняват и съпоставят, забелязват неочаквани неща. Говоря с тях спокойно, като с равни и възпитах себе си да реагирам спокойно, когато ми споделят нещо по-люто или притеснително. Не ги разпитвам, оставям ги да споделят каквото решат с техен ритъм и скорост, подробно или просто с маркиране. Това със споделянето сме го изградили в семейството ни съзнателно, бавно и методично, естествено и без натиск и с момчетата се получи. С девойката все още не знам - сякаш тя още се чуди мама враг ли е, приятел ли е.
 Нормално е с времето приятелските кръгове да се променят - сменят се класове и училища, квартали, спортове, интереси. Рядко е онова детското чисто приятелство да остане до зрялост, но се случва. Тийновете имат нужда и от малко лично пространство, малко собствени тайни и личен свят. Понякога това са приятелите и пазят ревностно подробности и детайли. Важното да не залитат в крайности и да взимат правилните решения. Хубаво е ние като родители да наблюдаваме дискретно за притеснителни признаци, но да им даваме свобода, рамо и подкрепа и да не си пъхаме носа грубо в техния свят. Да чакаме да ни поканят. Контрол, но  умно и от дистанция, дискретно и ненатрапчиво.