Кюретаж и забременяване след това - тема 81

signora_tina цитата е прекрасен и много смислен.Прегръщам те и се надявам, по-бързо да успееш да се събереш.Аз след загубата на момиченцето ми стоях при свекърва ми на село близо 3 месеца. Тя е много млада не само по дух, а и по възраст (47).Изключително много ми помогна, още повече, че след мъжа ми(годеник все още), е имала момиченце, което е загубила към 4-я месец...После се е родил брата на мъжът ми.
Попитах я - "Не те ли беше страх после да пробваш отново?"
Тя ми каза - "Не, защото иначе нямаше да имам ........(брат му)
Точно тя беше и единственият човек, който ме попита искам ли да отида на психолог.Отказах.И не съжалявам.Смятам,че само който го е изпитал може да го разбере.След кюртажа, единственият човек от целия отвратителен персонал на болницата, който се държа човешки с мен, беше една акушерка.
Видя на леглото ми листа с "цената", за кюртажа аз дори не си бях направила труда да го преместя, след като скапания "доктор" ми го тръсна...Само го побутна настрани и каза"о,боже"...
После, когато си тръгвах ме дръпна  и каза:"Знам, колко ти е мъчно но съм убедена,че догодина ще бутаме колички заедно".Очите и бяха насълзени.Малко по-късно осъзнах, какво е искала да ми каже.И защо е изглеждала така.Тогава бях в прекалено голям шок да мисля за каквото и да е.

Ако не се чувстваш добре не ходи при скапаната психоложка.Говори с близък човек, слушай музика, гледай филми, чети книги,пийни някоя чаша вино.Не забравяй, че си ценна и важна и нямаш никаква вина.Като се сетя аз как се пазех....
Трябва да сме силни.За нас това е единствената опция.

Панделка честит цикъл.Аз още си чакам първия цикъл.Днес е 29 ден.Направо ще се побъркам.Краката са ми едни подкосени.Чувствам се отпаднала,без настроение и нервна.Чудя се това дали е от хормоните.Някой от вас чувствал ли се е така преди първия цикъл.Всеки ден си казвам ето днес вече ще ми дойде,но не,не идва.Притеснявам се вече.

Тина, как така е "станала" двурога матката? Това е по рождение и не се получава по-късно в живота. Никога ли досега не ти го е казвал гинеколог? Иначе, макар да се води рисков фактор, много жени с подобна анатомична особеност имат живи и здрави деца. Горе главата.

Извинявам се, че ще направя втори коментар, но не мога да се стърпя. Тази "психоложка" звучи като човек, който ако въобще има ценз и опит, то е адски голям непрофесионалист. Нямаш нужда от някои да развива глупави - и НЕВЕРНИ - теории или да поставя абсурдни диагнози и причини за загубата. Пълен абсурд. Бих я сменила на минутата, но бих се поинтересувала и потърсила някой, който да има етика, опит и въобще да знае какво прави. Честно казано, тази жена май повече вреди отколкото каквото и да било друго.

Подкрепям мнението на Елена - смени психоложката.
Работата на психолога е да ти помогне да осъзнаеш проблемите, които имаш. И така да стигнеш сам до приемането и решаването им.
Не е да ти насажда теории и да ти налага чуждо мнение.

И още - двурога матка не може да се получи от кюртаж. Може да си е била такава от преди това и никой да не е видял.
Ако двурогостта е много изразена, може да се наложи операция - посъветвай се и с други специалисти.

"В петък бях на преглед при моята докторка в "Щерев". Прегледа ме с ехограф и се оказа, че матката е станала двурога ..."

При мен имаше съмнение за двурога матка. След цветна снимка се видя, че не е. Такива категорични заключения само с ехограф са несериозни. А и доколкото аз съм запозната това е анатомична особеност, с която така си родена. Не се придобива с времето.

Матката не става двурога ... Или имаш двурога матка по рождение, или добър специалист с перфектна апаратура вижда удебеляване, срастване след кюретажа, която да придава такъв вид на матката. Във всеки случай бих посетила още лекари, а не да се доверя на мнението само на един, колкото и да го харесвам.
С двурога матка също се забременява и ражда, зависи от степента на двурогост и дали има, или няма септум(преграда) между двата рога, и какъв размер е.

Здравейте!
Благодаря ви за подкрепата! Май ми е доста трудно да се справя със загубата. Вчера станаха точно 2 месеца. Времето минава толкова бавно. Искам спомените да избледняват, да забравя, но не мога. Като знам, че "терминът" наближава, ми ставо много тежко, все едно съм в очакване. Предполагам, че като мине тази дата, ще се успокоя малко, някак психически ще се настроя, че всичко е приключило, не мога да го обясня, но знам, че ме разбирате какво искам да кажа.
Още преди втория кюретаж, който беше 5 дни след раждането, доце. Димитрова в Майчин дом ми каза, че се виждат ясно изразени 2 рога и че матката е "двурога", че има септум. Направиха кюретажа, но повече не сме коментирали нищо по въпроса. Тя ми даде нейна визитка за частния й кабинет и ми каза, да чакам цикъл и октомври, ако не дойде, да съм си запазила още от сега час за ноември да се видим.
Имам правена цветна снимка през април 2017 г. и такова чудо не се видя. Много съм склонна ако трябва и лапороскопия да се направи, за да се огледа хубаво отвътре какво е положението. Имам премахван полип от матката, пак не са ми казали, че е двурога. Друго се чудя - възможно ли е, след самото раждане, при свиването и прибирането на матката в първоначалната й позиция, просто анатомично да се е изменила? Никъде не намерих информация.
Много от вас ми препоръчаха доктор Сигридов, той с какво се занимава, каква му е специалността? Обмислям да направя и с него една консултация, но чета, че е много зает.
Всички ли се върнахте на работа след загубата и след колко време? Аз нямам никакво желание да работя, да чета, не ми се прави нищо. Гледам всеки ден да излизам от вкъщи поне за малко, да се разходя или да се видя с приятелка, но до там. Нямам желание за нищо. Самата мисъл, че идва зимата, много ме стресира и плаши. Реших да не украсявам нищо за коледа, тази година няма да слагам елха. Толкова се радвах, че тази година под нашата елха най-накрая ще купим подаръци за нешето дете, не само за на другите.
За психоложката - обмисляйки думите й, според мен се опита доста грозно да ме провокира, за да ме извади от равновесие, но като отида следващия път, ще си поговорим за това доста сериозно и няма да позволя да ме слагат в рамки. Такава теория, онакава теория. Само да си го помислиш, е безумно, че подсъзнателно съм ревнувала мъжа си от бебето и затова не съм му позволила да се развие и да се роди. АЗ не съм му позволила?!?! Що за простотии?!?! Толкова обичано и искано дете, толкова чакано. Да беше някоя случайна бременност от мъж, когото не познавам, да си го каже човек, ама години борба, мъка, сълзи и най-накрая да усетиш, че носиш живот, да го чакаш с толкова нетърпение и любов и едва ли не сам да искаш да му навредиш... Глупости! За съжаление в нашия град няма добри психолози, а за друг град в момента ми е невъзможно да посещавам заради липсата на пари.
Вече ме гони ПМС, днес съм на 7 хапче регулон и след 3 дни ги спирам и чакам първия цикъл. Изприщила съм се зверски, сменям настроения, даже ми се гади, но май съм си раздразнила стомаха та затова.

Тина, всичките емоции, които описваш за съжаление са "нормални" в тази ужасна ситуция. Минало е много малко време и да, датата на очаквания термин е много трудна и докато не отмине тъгата ти ще е много силна. Макар и в града ви да няма добри психолози, наистина не бих ходила при тази. Има вече варианти за онлайн консултации например по Скайп. На лични мога да ти изпратя някои идеи, само ми кажи дали ги искаш.

Относно специалистите исках да спомена нещо. Пред вид това, е си получила разкритие без да усетиш и бебето е било слезнало ниско в родилния канал, добре е според мен да се консултираш и със специалист по цервикална недостатъчност. Той може да помогне и с оценка не само на матката, но и на шийката. Чела съм за български много добър специалист тук във форума, в тази тема момичетата ще те насочат и окуражат: https://www.bg-mamma.com/?topic=1051402

Здравейте на всички, много ми е тежко да пиша тук загубих моето момченце преди 2 дни в 18 седмица имах плацента превиа и един месец кървене лекаря постоянно ме успокояваше как било нормално как до края съм щяла да кървя но накрая ще се роди здраво бебе.докато миналата неделя не изкървях брутално бях приета в тина киркова на система за задържане но въпреки това 4 дни по късно стана най лошото още повече кръв и никаква гаранция за плода, казаха че и моя живот вече е в опасност, дадоха ми едно хапче и всичко започна 10 часа раждане след това кюретаж,2 дни вече те съм на себе си много е трудно как ще продължа утре ме изписват  имам момче на 7 години и той много го чакаше сега вече го няма, и незнам как дори как да му кажа,незнам дали ще имам сили да се боря за още едно дете чувствам се в безизходица обвинявам се постоянно че аз нещо не направих както трябва но обвинявам и следящия ми бременноста за празните надежди който ми даваше

Здравей, Станислава! Съжалявам, че се присъединяваш към нас, но се радвам, че попадаш сред жени, които те разбират напълно, за мен беше мног успокояващо. Знаеш, че думите са излишни в случая, но радващото е, че можеш да се облегнеш на семейството си и на малкото си момченце. Стига да го искаш достатъчно, и второто ще дойде. На някои от нас им се получава много трудно, на други - ужасяващо трудно. Но сме склонни да минем през всичко, за да получим мечтата си! Гуш!

Благодаря за подкрепата наистина човек в такъв момент има нужда от хора който го разбират,😊

Станислава, гуш и от мен!
Тук всички знаем колко е тежко да загубиш бебето си, пореви си, не дръж тъгата в себе си.
И не се самообвинявай - всички правим каквото можем, но не винаги се получава...
Прегръдки!

Станислава, аз също загубих бебето си (момче) заради ниско разположена плацента, кървене и в последствие се спука мехура в 16 г.с. Същата схема - хапче, евакуацио и т.н. Обвинявах се, че не съм направила всичко възможно в ситуацията, въпреки че лежах 20 дни в болница. Повярвай ми, не си виновна за целия този ужас. Изобщо не си вкарвай такива филми.

Станислава, съжалявам... Това което ти се е случило е ужасно, но ти не се обвинявай. За какво да си виновна ти? Не... Недей така. Утеха? Поне аз и до днес нямах такава... Нещата отминават, болката остава. Горе главата и бъди силна!!!

Благодаря за подкрепата наистина сега какво следва утре ще ме изпишат колко време ще има кръвотечения кога да очаквам менструация,пили ли сте нещо за възстановяване на организма, в моя случай с това кървене месец и половина положението не е розово утре ще ги питам преди да ме пуснат,но ми се ще да взема някакви витамини или нещо билково което малко да ме закрепи