Кюретаж и забременяване след това - тема 81

Момичета, днес бях на преглед след кюретажа... всичко е наред относно аборта, но АГ ми каза че ми е спестил онзи ден понеже бях много разстроена за някаква раничка на шийката на матката... другия месец след цикъла ще си направя пълни изследвания... възможно ли е да имам човешки папиломен вирус, понеже ми каза да го изследвам и някоя от вас сблъсквала ли се е с това ?

ЧВП е много често срещан, огромен брой от жените имат някакъв вид ЧВП (почти всяка, просто не знаят). Той не се лекува, проявленията му като папиломи могат да се горят и се влияят от имунната система, но вирусът си стои в организма, както херпеса и избива в моменти на слаб имунитет. Само няколко от видовете ЧВП се счита, че могат да повишат риска от развиване на рак на шийката на матката. Те са различни видове. С редовна профилактика, цитонамазки и при нужда третиране на ранички този риск се минимизира почти напълно. Със сигурност не може да е причина за спонтанния аборт. За раничката е добре да те види добър специалист (онкогинеколог) с колпоскоп и да те посъветва какво да я правите. Не всяка раничка се причинява от ЧВП и не всяка налага тревтиране. Да ти се пусне цитонамазка, може и по-инвазивни изследвания да се направят, но преди да третираш нещо потърси поне 2мнения от сериозни специалисти, които не се чудят как да си намират пациенти... че това е хранилка за някои шарлатани (преди много години съм си патила). Допитай се наистина ли се налага третиране преди бременност, защото след това ще тр да се възстановяваш и е много важно да идеш при лекар за самото третиране, за да не ти създава проблеми после скъсена шийка. Може би д-р Славчев (сега май той е завеждащ онкохирургията в майчин дом). На мен преди години проф. Карагьозов в МД (баща, вече май не практикува) ми спаси и здравето и психиката... стискам палци да е нещо безобидно и да не се налага сериозна манипулация. И не ходи по квартални кабинети за това!

Благодаря ви за подкрепата! За съжаление от опит знаете точните думи, които могат да вдъхнат кураж.
Наистина усещам, че хората се притесняват да ни се обаждат. Моя много близка приятелка не ми е писала от 2 седмици. Имам нужда от нея. А тя не звъни, не пише. Тежко е. Другата ми близка приятелка има детенце на 2 годинки след много мъки и чакане, пише ми, но ми каза, че не смее да ми се обажда, когато е с детето й, за да не се разстройвам. Но я уверих, че това няма значение, аз обожавам детето й, и предпочитам да ми се обажда, отколкото да не ми се. Третата ми приятелка плака с мен по телефона, а тя е много "тежък" човек и не показва емоции. За 15 години 2 пъти съм я виждала да плаче пред хора. Вторият път беше, когато й разказвах за случилото се. Тя ми каза следното: "Когато те изпишат, не се изолирай, звънни ми, ще дойда да те взема, ще отидем някъде, ще си мълчим, ако искаш, ще си говорим, ако искаш, ще дойда с теб, само за да не си сама, ако ти се говори - ще говорим, но дори и само да стоим заедно на пейка и да си мълчим, аз ще съм с теб". Стана ми много мило от нейните думи, осъзнах колко много ме обича и държи на мен.
Знаете ли, докторите в МД направиха всичко възможно за мен и детето ми. Вливаха ми антибиотици, казали са на близките ми, че ще направят всичко възможно, за да ми запазят органите. Нямам нито един шев или разкъсване. Все едно не е било. Коремът ми почти се прибра, но имам някакви крампи в коремните мускули и това ме убива, защото в първия момент си мисля, че усещам бебето и в следващия ме удря шамар, че там няма нищо.
Семействата ни си имат достатъчно проблеми, майка ми само ми казва да не плача, да оставя душичката на детето в покой. Как става това?
На 1 юни се подхлъзнах на плочките у нас, паднах по дупе. Изживях страхотен стрес, но тогава нямаше проблем. След 2 седмици мехурът се е спукал ей така, от нищото. Очаквах, че в патологията ще се изолира бактерия, не се е. Нито помен от проблем. Моята репродуктивна АГ каза, че при поликистоза много често яйцеклетките са увредени. Но как да разберем това? Чувала за съм за едно изследване ПИД и й го казах, каза, че сега не се препоръчвало. Евентуално още при един аборт, тогава. Как да преживея още веднъж такова нещо? Ще направя всичко възможно, за да се изследва каквото трябва. Няма да се оставя така.
Правех всичко, каквото ми казаха лекарите. Всичко. Бях толкова стриктна, пазех се страшно много. Но имах много стрес през цялата бременност. Никой не ме пощади психически. Предшния ден преди транфсера ми връчиха предизвестие за освобождаване. До ден днешен съм без работа. Не успях да си намеря до 4 месец, а след това вече започна да ми личи и не съм търсила. То няма и кой да ме вземе бременна.
Кумовете ни имат две малки дечица, прекрасни. Искат постоянно да се виждаме с тях, да излизаме. Ние сме си близки, но в момента нямаме толкова нужда от такива контакти. Те искат да ходим по детски площадки, за да си играят децата им, а нас това ни убива. Не се усещат. Скоро имат рожден ден, родени са в един месец и там ще е пълно с деца, ще има и две бременни. Обмислям дали да отидем. Не мога да ги гледам, ще се разплача. Знам, че е грозно, знам, че всеки си има път в живота, но е много скоро.
Не зная психологът колко ще помогне. Не зная колко е добра в такива консултации, ще видим. Но най-мразя да започне някой да ми казва статистика. Еди кой си преживял еди какво си, ама виж сега. Пък знаеш ли за еди кой си, и той сега си има деца. Не ме интересува. Наистина. Интересува ме как да се справя с моята болка. Много ми е рано да ми казват виж този, виж онзи, успели са. Аз в момента съм на етап търсене на отговори защо се е случило това. Когато дойде моментът за новите опити, може би ще попитам как се е справил този или онзи. Не сега.
Знаете ли, за миг не се възгордях, че съм забременяла. Не съм си слагала снимки във фб. Криех, докато не започна да ми личи много и се виждаше. Избягвах да отговорям на въпроси за бременността, някак ме беше страх. Само се молех да е добре детето. Нищо не ме интересуваше друго.
Когато след 2 дни детето още не се беше родило, започнах да му говоря. Сбогувах се с него. Казах му, че той е изключително много обичан от мен и баща си. Че е бил много добро дете и съм щастлива, че избра мен за негова майка. Време е да си отиде. Време е да отиде при Бог. Че там е хубаво, там ще бъде щастлив и да ме чака, че някой ден ще се срещнем отново. Вярвате ли ми, докато не го пуснах, той беше още жив. След известно време спрях да го усещам. Липсва ми страшно много.

Кате, съжалявам че минаваш през всичко това.
Болките са контракции, течението би трябвало да се усили и да почнеш да изхвърляш лигавицата, нещо като много обилен цикъл трябва да се появи, предполагам затова са ти дали срок до понеделник. Леко повишената температура също е нормална. Ако си била инвитро, си имала терапия с прогестерон, кървенето обикновено настъпва като паднат нивата на прогестерона, до 5-7 дни след спирането му.
Стискам палци да се изчисти всичко нормално.
И бързо възстановяване след това.

Кате,съжалявам.И аз го изпитах това февруари месец.Би трябвало да се изчистиш сама в тези ранни седмици.При мен беше същото с леко зацапване и след като спрях Утрогестана си ми дойде и изхвърлих два големи съсирека.После нищо не ме болеше (ако не броим сърцето) .
Бързо възстановяване!

Здравейте момичета! Изобщо нз дали съм на правилното място в тази тема, но не ми се иска да отварям втора. Бременна в 7+5 г с, преди няколко дни започна зацапване слабо и кафяво на цвят. По това време плодния сак отговаряше на 5 седмица с около 10 дни назад. Тя бременността ми по принцип започна ненормално с не добре растящо чхг. От вчера кървенето се усили леко, но в никакъв случай не е обилно, падат повече с извинение малки съсиречера, отколкото кръв. Бях на преглед днес, сака е паднал, въпреки че не съм разбрала кога с това оскъдно течение. Притесненията ми са, нормални ли са силните болки като много силен цикъл от вчера до днес почти постоянно ме боли ниско долу и задължително ли кървенето трябва да е силно, за да се изчисти сама матката и също така имам Т 37,1-37,3, но тя си е такава, откакто разбрах, че съм бременна. Не трябваше ли да падне с кървенето. Доктора каза, да чакаме до понеделник. Какъв е риска от инфекция и ако някоя от вас е минала без кюртаж, за колко време се чисти организма? Благодаря ви.

Много съжалявам за това, което преживяваш.
При първия мисед се изчистих сама. Мисля, че няколко дена не са проблем от гледна точка на инфекции, особено щом е тръгнало кървене и е толкова малък продът. Първоначално кървенето при мен беше доста слабо, но реално вътре някак плодът се беше разпаднал или не знам как да го кажа. В първите дни обаче аз реално не се бях движила много и това забавя нещата.
Когато вече знаех, че няма какво да пазя и след допитване с лекар дали някакво физическо натоварване ще е много опасно за мен - отидох на ски, кървенето се усили значително. За много жени ще изглежда лудост, но свърши идеална работа ...кървенето се усили (до доста силен цикъл + в рамките на около час усетих доста ударно, че протече) и така след два дена друсане по бабуните и с 1-2 хапчета срещу болката (силничка беше, но нищо нетърпимо или притеснително) всичко приключи.
Сега ски няма - но ако можеш и доколкото можеш движи се, по-активно, ако лежиш, шансът да се изчистиш е много по-малък. По хладно по-добре, че прегряването е противопоказно. И гледай да си близо до медицинска помощ - ако започне много силно кървене, твърде силна болка или вдигнеш по-висока температура, задължително трябва да идеш пак на лекар и да не чакаш до понеделник.
Между другото лекарят така ме беше посъветвал - да не лежа, да не се "пазя" и да се движа (едва ли му е хрумнало, че ще се метна чак на ски но...). Също така - ако си пиела нещо за задържане (утрогестан/ дуфастон) би трябвало да са ти казали да го спреш, че с тях е малко вероятно да се изчистиш. Но шпа и спазмалгон не са добър избор за обезболяване - отпускат гладката мускулатура, а реално в случая това няма да помогне за изчистването.
Дано всичко мине бързо и ти се размине абразиото....

Честит празник, момичета! Пожелавам и на вас, и на себе си, да преодолеем болката, да се изпълним с нова надежда и да ни се случи отново да очакваме прекрасните си деца и този път да имаме щастието да ги прегърнем и отгледаме!
Преди два дни бяхме на психолог. Първата консултация мина добре, но трябва много да се работи с мен. Тя каза, че мъжът ми според нея е добре, приема нещата по-спокойно и иска да работи с мен индивидуално. Чувствам се малко по-спокойна, но от снощи усещам някакви наченки на паник атаки, което никак не ме радва. Очаквах го, но ми се иска да го избегна.
Днес отидох до църквата. Занесох дрешките, които бяхме купили - шапчици, чорапки, ръкавичките и дрънкалката. Накак ми стоеше недовършено, не исках само това да оставя в църквата, все едно детето е голо и няма дрехи. Купих блузка и ританки в същите цветове като другите неща. Сега съм спокойна, че детето е "облечено" и съм се погрижила за него. Много ми беше трудно да ги оставя. Не бях готова, но днес беше много свят ден, много подходящ. Усетих, че трябва да го направя точно днес. Липсва ми. Много. След няколко дни става точно един месец.

Кате, съжалявам за случилото се с теб!   Безсилни сме пред такива събития. И точно безсилието убива и носи тъгата, че не си могъл да направиш нищо. Казаха ли ти да направиш някакви изследвания? Как се чувстваш днес?