Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 58

Тото, на мен ми тЕче постоянно кръв от носа. Понякога наистина много. От изсъхването е. Омега 7 ми помогна против изсъхване, но кръвта си ми тече до не много отдавна.
Аз Ема я съветвах обратното на теб. Да не казва веднага на мъжете за проблема, защото ако се замислим реално и най-стабилния мъж (който не е много на зор за гадже) ще си тръгне при новините за рак и липсваща цица, ако бъде информиран още при запознанството. Няма да има за какво да се "хване" на чак толкова начален етап, за да остане. Да бъдем реалисти. За хората без рак това е наистина ужасяващо! Казвам го като човек диагностициран тази година. За мен раково болните бяха обречени до скоро. За това и за себе си реагирах трагично като ме диагностицираха.

Здравейте, за първи път пиша в темата, защото съм толкова объркана, че не знам вече на къде да тръгна...

Миналата година оперираха в онкологията баща ми с плоскоклетъчен карцином на долна устна. Уж всичко беше наред, изписаха ни, изрязали са всичко, шанс от разсейки нямало, да се следи на половин година и по живо по здраво ни пуснаха. Не са назначавали нищо...
След 6 м се появи бучка, разсейка, разбира се...За две седмици нарастна драстично и го докарахме пак там, но ни казаха, че сме закъсняли...
Трябвало спешно да се оперира, насочиха ни към УНГ, но дадоха късна дата, месец май, празници и т. н. Ако си намерим къде да го водим да го махат по-бързо да действаме.

Намерихме, направиха му резонанс и се установиха 2 разсейки, махнаха ги уж до здраво, но хистологията излезе с наличие на клетки в лимфните възли и от тогава вече ходим по мъките...

Назначиха пет скенер, не даде много информация, видя се 1  възелече без наличие на метастази по тялото. Назначиха му лъчетерапия, 1 м. най-силна доза, но към края се появиха някакви фистули. Всички решиха, че е от изгаряне, че раната е била чувствителна, свърши лъчето и го изписаха. След две седмици стана страшно, буквално избухна карцинома. Чакахме дълго лицево-челюстен, повечето бяха отпуск, които се занимават с такива неща. На прегледа единия буквално ни изгони, как било възможно да чакаме толкова, а ние не сме спрели да правим всичко, което са ни назначавали до сега, доста тежко го приехме това обвинение..., още повече, че се изказа пред него, а баща ми е в пълно ясно съзнание и съвсем адекватен. Намерихме нов лицевочелюстен хирург, предложи да оперира и каза, че има шанс да помогне, но е в напреднал стадии, операцията е във вторник. След нея следва химиотерапия... Сега всички сме много объркани, всички, започнахме да се обвиняваме, че не сме направили всичко, че сме се бавили, чакали и т. н.
Всеки подхвърля някакви неща, които вече са пост фактум, а за нас остава само чувството за вина...
Сега казали на сестра ми, че е било нужно да бъде деспансеризиран, за да го следят и да назначават лечение, и да го следят, но къде, как и какво аз наистина нямам представа.
Молбата ми е да ми помогнете със съвети, какво да предприема от тук нататък? Как и къде се диспансеризират онкоболните, той е от провинцията и си жевее там, там е личен лекар и регистрацията му. Какво дава тази диспансеризация и много ли сме пропуснали от това, че не е диспансеризиран до сега?

Благодаря предварително за насоките и извинете за объркания пост, но мисля, че тук ще получа най-много отговори на объркаността ми в момента.

Спокойна нощ!

Е-С, в тази тема не съм срещала потребител с подобна диагноза и съответно не знам как се развиват подобен род карциноми. Диспансеризирането нямаше да ви помогне много, защото и там нещата понякога са през пръсти. Може би грешката е била при първата операция, че не са назначили абсолютно нищо като лечение, но така или иначе вие не сте лекари и не може да спорите с лекари. Моля те, пиши в съседната тема за близки на болни от рак. По някои въпроси са много по - наясно, а и случаите, които обсъждат са по - разнообразни.
https://www.bg-mamma.com/?topic=1059599.msg39307707#new

milmich, благодаря много!

Ох, момичета и момче, много се подтиснах. Майката на моята снахичка май е с рак на панкреаса... От 2 месеца насам изгубила апетит, не може да яде, повръща, но го отдаваше на нерви, понеже си има проблеми с мъжа си. За това време е отслабнала 12 килограма. Аз тази жена много я обичам, тя е невероятен пич, и дъщеря й е като нея. В петъка най-после дъщерите й я накараха да отиде на гастроентеролог, пуснали й скенер, изследвания, сега в понеделника чакат резултати, но на дъщерите й са казали, че според симптомите най-вероятно е рак на панкреаса. Тази липса на апетит и повръщането били много характерни, както и отслабването. А този рак е гаден с това, че твърде късно се разбира за него, т.е. когато даде признаци, то това става, когато вече има метастази и тогава и операция не правят. Всички в семейството сме посърнали.
Аз се занесох до Сити Клиник, минах на преглед при онколог и си уредих радиотерапията да я направим тук, в Бг. Уцелих много мила докторка, два часа си говорихме с нея и отговори на всички мои въпроси. Нейното мнение беше също че при първата ми операция е трябвало още тогава да бъде махната гърдата. Докторът обаче, явно е искал да прибере парите за имплантиране на силикона, без да го е грижа, че оставя опасността в тялото ми. Да повторя, че рецидива се появи на 5 см от мястото на първичния карцином. Ето как се става жертва на печалбарство.

Аз пък срещнах нещо из нета, което искам да ви постна тук:

""На 41 години напипах бучица колкото гроздено зърно в дясната си гърда. Втори стадий, протичащ бързо. Излязох плешива, болна и изтощена след две операции, четири цикъла на химиотерапия и шест седмици всекидневна лъчетерапия. Да, но оживях. Оживях за живот под нова егида и кипяща от енергия.

Ракът е голямата камбана, която разбужда. Призив да си подновиш бельото и да си купиш черни дантелени гащички. Призив да отвориш кутията с перлите и да започнеш да ги носиш. Да използваш камината. Да отпушиш флакона с перлите за баня, преди да им изтече срокът и да приключат битието си в тоалетната чиния. Да гориш свещите.

В портфейла си нося своя снимка с плешива глава, за да не забравям, че всеки ден под небето е хубав ден. А липсващата гърда да подсеща сърцето ми. Белезите ми напомнят, че всички ние имаме срок на годност, изтичащ живот. Той не е щампован върху нас както върху кутията с прясно мляко или кофичката с извара, но всички ние си имаме край. Никой не живее вечно. Ракът ми каза да престана да трупам вещи за специални случаи, защото всеки ден е специален.
Не се тревожете: Бог никога не спи!

РЕДЖИНА  БРЕТ


Лека нощ😊

detelistna.4etirilinka, и аз имам нещо на шева в форма на малка капсулка и всеки ми казва, че не е нищо...и това образование ми създава притеснение...А лекарите са печалбари наистина. Щом до 180 лв достигат цените за консултацията с професор онколог, дали не са печалбари?
Благодаря ви всички за разбиране на тема мъже...Просто няма стабилен и не стабилен. Може би после даден мъж ще се тормози за жената си, която е до него и да се разболее от рак, но не е да я вземе вече болна и осакатена...Иска им се да имат емоции, а гърдите са нещо дето има отношение към хубавите работи...Та добре е да се слагат импланти..Не знаеш, какво ще стане в живота ти макар и на омъжени жени..
milmich, добре си посочила линка на близките на болните...Много ми е неприятно като някой пита за някого..В темата на хашимото едната е питала чак за снахата на зълвата си...Ега ти желанието да помогне.
Нещо не пише Al-97.

Марита...
Скоро не бях чел токова силно написано и истинско нещо! Тази жена е достойна за респект и подражание

Детелинка, добър хирург, специалист за панкреаса е доц/проф Владов. Това зная от мои близки от преди няколко години. Тогава работеше във Военна болница.

novak555, благодаря ти. Ще го потърсим. Да, сега всичко ни е като облак, объркано и много тревожно.

Емичка, мисля си, че въпросът не е само в липсващата гърда. Ако се опитаме да се поставим на мястото на мъжа, ще видим, че той се опитва да си уреди бъдещето, да се погрижи за старините си, когато човек най-много има нужда от любим и близък до себе си, а да свържеш живота си с раково болен, дори и в ремисия,  е трудна за приемане мисъл. Като че ли ние, жените, по-лесно бихме приели такава идея, отколкото мъжете, те са всеизвестни пъзльовци . Да, има го и момента с липсващата гърда, но мисля, че на тези години все пак точно той не е водещият. Невежеството е голямо, но е простимо за хората, които не са имали досег с тази болест. Сещам се за един бивш колега, който говореше за жена си, претърпяла хистеректомия поради карцином на матката: тооо, аз сега не зная, изобщо има ли изобщо там долу дупка останала... По онова време бяха минали три години от операцията на жена му, значи той не я е закачал през всичкото това време. А жените дори и след такава операция продължават да имат нужда от близост и секс, дори повечето запазват способността си за оргазъм. На мен ми се струва, че може би по-лесно жена в нашето положение би създала връзка с мъж, който е преживял тази болест. Здравите изпитват някакъв свещен ужас дори да мислят за рака, включително, да се свързват с раково болен. А има и такива тъпанари, които си мислят, че рака е заразен, прости им, Господи.

Мите, аз за това го споделих с вас. Не я знам тази жена коя е, но явно е известна. Има много известни личности минали по пътя на рака и съм много благодарна на тези от тях, които не го крият, а още повече помагат на другите хора да преминат през своя ужас.

Детелинке много си права. Трудно е с партньорите след рак😑 Ето и моя очаква да стана леко-полеко предишната, но аз още не съм😑 Помня баща ми като го диагностицираха и по някое време си отидох в България при него се наложи да пием от една чаша нещо и той ми каза: Не бой се, не е заразно.
Идеше ми да ревна. ЗНАМ, ЧЕ НЕ Е ЗАРАЗНО! Даже и СПИН трудно би ме хванал през чаша.

Мен ме боли ужасно става на рамото. Преди около 1,5 год също ме боля по този начин и след месеци отшумя без лечение (ходих при личния и нищо не ми назначи, но не ме и снима), а работех в старчески дом тогава и много работа имах. Зор видях. Сега пак ме боли доста, а почвам работа след седмица. Чудя се какво да правя. И челюстта вчера щях буквално да припадна от болка като ядох, но това поне на работа не ми пречи. Мислите ли, че прибързвам с работата?

 Маритка, моето мнение е, ако можеш да изчакаш още малко. Та ти претърпя операция само преди два месеца, ако не се лъжа. Ако се налага, хвърляй се и това е.

Марита, аз бих се водила по това физически и емоционално как се чувствам. За себе си избрах да не работя, за да отделя максимално времето за себе си и детето. Да си почивам, да правя неща, които обичам. Според мен опитай и ако не се чувстваш добре - спри. И да нямаш  физическо натоварване е важно.
Аз прокървих като при цикъл. Притесних се. Успях да огледам носа отвътре, докъдето се вижда-има рани, които сълзят, но май и към гърлото отива, че усещам вкуса си неприятно.

И без рак и други болести, човек трябва да избира за партньор, хора които да не се плашат лесно от нищо. Щото ако не е рак, ще е бедност, проблеми......все нещо ще излезе впоследствие и няма място за страхливци. Живота е непредсказуем и не е само цветя и рози, та трябва да имаш на кой да се опреш. Ако няма....по- добре сам, отколкото зле придружен.
Мите, радвам се за теб, че си намерил и сродна душа. И, че още духът ти е на ниво. Ама, ни наобикаляй по- често.....че да те не търсим по мрежата 
Марита, ти сама трябва да прецениш. Но, според мен трябва да си напълно уверена, че си добре, за да се втурнеш в работата. Още, повече че твоята май има и физическо натоварване. Аз, за себе си съм решила, че ще се върна, когато се чувствам уверена и спокойна да карам на дълъг път- и след като съм се тествала.
Аз, се оказа, че тая седмица приключвам с лъчето. И ще трябва да ходя на хормонална комисия, май.....и да ме планират за таргетната. И въпреки, че до началото на октомври имам болничен, да ви питам- за пенсия, от ТЕЛК-а, трябва да взема писмо/направление от онкото или от личния лекар? 

Направление за телк се взема от личната и се занася където ги приемат по местоживеене, те после пращат писмо какви документи да приготвиш и кога да се явиш на комисия.