Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 58

Днес съм ходила до Враца, но не е в онкодиспансер. В центъра съм видяла жената от нашето населено място дето работи в онкодиспансера. Говорили сме с нея. Попитала съм я дали познава Снежа от Враца и съм й казала, с каква диагноза е била. Жената добре я познавала, но не знае, че тя е починала, защото сега е в отпуска. Казва, че последно я е видяла в отделението през август, когато тя е лежала там. Мъжът й винаги я е придружавал, ходили са заедно с него по прегледи  от септември миналата година. А през август я разкарвал с инвалидната количка в градинката там. Тя не знае, че това е приятел на Al. Тя не им е казвала, не ставало и на въпроса. Познатата ми каза, че от септември, когато се раболя Снежа до сега мъжът й е много отслабнал и се е състарил. Последно тя е видяла Al97 през август и вика, че й е направило впечатление, че е дошла да се остане в болницата с много багаж, чанти и това са били все дрехи. Тя се е преобличала там често...Мисля, че за да е все в чисти дрехи...Познатата ми каза, че била е добра Снежа, но е била много-много слаба, както тя самата ни е писала...Светла й памет. Може би този приятел наистина е добър човек щом все е бил до нея..

Цял ден мисля за детенцето на Ал. Дано се погрижи за него приятелят ѝ.

Ал беше писала, че той е предприел стъпки да осинови детето.

Нали тя е писала, че й е нужно поне 3 месеци живот, за да осинови този приятел детето й - това е гледане на болно чуждо дете до края на живота си...Но ако го е осиновил и е лош човек, да кажем, то той чрез това дете придобива право на собственост на Ал /апартамента й във Враца/ и може да го продаде, защото детето няма право нищо да подписва, болно е. А после да тикне това дете в някой дом за аутици и готово...Има разни хора и ми минават през главата разни работи. Сиромах човек е жив дявол. Има много хитри и коварни хора, на които им сече пипето...Но ние няма как да знаем. Много ми е тъжно.

Ема, успокой се! Сама пишеш, че мъжът, който бил с Ал, винаги я придружавал, возил с количка, дори се състарил! Човек, който би искал апартамента й, не би преживявал тежко нейната болест! Вярвам, че е бил до нея, защото я е обичал,сега ще поеме грижа за детето й! И на мен ми е мъчно за нея, и мисля, ако беше направила консулт в София дали нещо не можеше още да й се помогне.
Ема, не бъди толкова черногледа! Гледай по-оптимистично, няма как да ти се случат чудеса, ако очакваш кошмари!
Много здраве и късмет на всички!

Ема, има си юридическа процедура за осиновяване. Ал каза, че й трябват 2-3 месеца, за да приключи тя и съдът да излезе с решение. Детето е аутист, не е невменяемо. Наистина няма нужда да сме толкова черногледи. Ал каза, че има близки и приятели. Ние нищо не можем да направим.

Съжалявам много за Ал.
Като родител на дете с проблеми в т. ч и в спектъра разбирам тревогата на Ал за детето и съм сигурна, че се е погрижила добре за неговите интереси.

Тъй като в нашия град детски онколози няма, а другите не консултират деца, а в момента е в криза на състоянието и не можем да го заведем при детските, а те задочна консултация не правят отново се обръщам към вас за мнение.
Освен тумора, който следим и за последната година е пораснал с 12 мм детето има и други проблеми. Едната му диагноза е свързана с лаймски инфекции и са назначени 8 билкови добавки на таблетки, витамин С слонска доза от 2гр. дневно, изопринозин, два антибиотика към единия е давал алергия преди години и лекарство против варицела зостер каквато също е открита в кръвта му при липса на антитела към всички установени инфекциозни причинители и НК клетки под долната референтна граница. Всичко това е в схема за 3 месеца плюс указания да ползваме барокамера. От една страна трябва да лекуваме инфекциите, но от друга не съм спокойна да започна лечение, защото не знам билкови добавки много на брой и количество на ден, имуностимулант, витамини, антибиотици за продължителен период, барокамера могат ли да стимулират туморните клетки да растат като сме в хипотезата на доброкачествен тумор и могат ли да създадат условия да се промени в посока злокачествен. Тумора не е иследван, а на ЯМР визуално го определят като възможен хамартом, лимфангиом, тимом. Като местоположение избутва трахеята и понеже детето има и проблеми с дишането се притеснявам, че ако с лечението на инфекциите го стимулираме да расте дишането ще се затрудни още повече, а то и сега си е зле.
Наясно съм, че лекар трябва да ни консултира, но в момента не можем да се доберем до консултация а вече мина почти месец откакто е назначена терапията и губим време.

Добро утро, мили мои!

Разстрои ме новината за Ал, съчувствам и на теб, мила kadasimidka. Дано душите им намерят покой. Съболезнования на всички близки и приятели и на двете звездички. Мога, НО НЯМА да се отдам на изливане на тъгата, защото късно разбрах, реагирам със закъснение и не искам да ви връщам отново към болката, която всички изпитваме всеки път, когато някой от нас мине на ония бряг, от който никой не се е връщал, че да разкаже какво е.

Аз се загубих близо месец от редиците. Моля ви за разбиране и извинение. Уважителни са причините, за които някои от вас дори благородно биха завидяли, но ето ме отново при вас. Както и преди съм писала - чета ви, следя ви, просто не винаги имам достъп или възможност да пиша. Участвах в подготовката и (емоционална, и материална) на една ентусиазирана първокласничка и една плаха и издаваща лека неувереност заради промяната гимназистка за първа година. Какче беше с малката фурия, аз като най-любимата леля бях с порасналата вече госпожица за морална подкрепа при стъпването за първия учебен час на съвсем ново и непознато място. Достатъчно голяма е фръцлата, въобще нямаше нужда от придружител, по-скоро аз имах нуждата да стъпя отново в двора на гимназията, която ме доизгради като личност такава каквато съм днес... наистина Търговска Гимназия Пловдив с патрон Васил Левски оставя траен отпечатък върху всеки един от възпитаниците си. По мое време чествахме юбилей 90 години от създаването и имахме от оная 2000-та година комплект тетрадки със специални корици по този повод (една неизписана от-до успях да изровя от прашното бюро и подарих на племенничката), тази учебна, следващата календарна, т.е. 2020-та милата ми ще е част от 110 годишния юбилей на така наречената търговска гимназия, в миналото наричахме икономически техникум, но само статута е сменен, вече няма техникуми, има профилирани гимназии, каква е разликата така и не разбрахме нито аз, нито сестра ми, след като видяхме, че духът на това учебно заведение си остава непокътнат вече цял век и ще остане такъв още много десетилетия. По принцип има ограничен достъп, не може всеки да се промъква там, когато му скимне, но по повод първи учебен ден беше охраната с по-разпуснат режим заради родители, придружители, фотографи, асистенти и т.н. та се възползвах да се промъкна не само в двора, но и в самата сграда... почувствах се като в храм... сектантско може да ви прозвуча, но енергия почерпих някаква от стените на това училище, един хъс отнякъде ми дойде, колебанията ми се разсеяха, сякаш смелост и сили ми вдъхна една разходка из всичките етажи (те са само четири) на любимата ми гимназия... Изрових си и бележниците, стоя и гледам и не вярвам на очите си - първи курс съм била голяма калпазанка, едни двойки, тройки, отсъствия, забележки.... въобщеееееее безнадеждна ситуация... още следващата година обаче градация забелязвам като си прелиствам бележниците, а за последната година имам точно две 5-ци, всичко останало ШЕСТ. Ех... как ми се ще да се върна по един или друг начин в този храм както го нарекох по-горе... Ако сте такъв тип емоционалност като мен, които от приятен спомен, аромат, докосване на любима вещ се вълнуват и положително ви действа не се срамувайте да се докоснете и духом и тялом към неща от миналото.

Бъдете ведри и борбени на пук на всичко. Светли дни и изгряващо галещо с лъчите си слънце ако са ни отредени трябва само да си го извоюваме... просто нищо не идва на готово. Аз тук малко съм споделяла с вас с цел да не отмествам фокуса на темата, но съм постоянно като на кантар, все да залагам на сигурното, все да не поемам риск, все да премислям, обсъждам, съобразявам и в един момент опитвайки се хем да не съм в тежест на близките около мен, хем козовете да не си хвърлям и взех, че изпаднах като в безтегловност. След престоя ми при мама, кака, двете съкровища малки, батко (нямам брат, батко наричам мъжът на сестра ми, щото така си го чувствам - като по-голям брат, така си се обръщам към него) сякаш допинг ми биха и окуражиха да съм смела, спонтанна и много много да не се заравям в дупки. Та по този повод... Велико Търново е моята поредна нова дестинация, там поне 3 месеца ще живея, нито Варна ще забравя, нито Пловдив, имам разбирането и подкрепата на абсолютно всички около мен, няма вече какво да го мисля, че така както съм я подкарала в момента до никаде няма да я докарам...

Spirit-че, липсваше!Бях те замислила от няколко седмици! Радвам се, че си добре и имаш много положителни емоции!
kadasimidka, Моите съболезнования!
Много мислих като прочетох за Ал, стана ми мъчно и болно...
И вчера беше специален ден за мен- точно 2 години от операцията...Почерпих мъжете вкъщи, поглезих ги с хубава храна, напитки, благодарих им за всичко, което са направили, правят и търпят от мен. Благодарна съм, че съм жива и добре, сега мога да кажа, че изглеждам по-добре, по-спокойна съм, живота ме завъртя в обичайните трепети, имам и петокласник, та не скучая изобщо. Да, прокрадват се мисли, страхове, но гледам да не задълбавам. Всеки ден чета темата, но пиша само, когато имам какво да кажа.

Спирит, радвам се че писа и  че си добре!
Сега и Мидко ако драсне два реда, да сме спокойни че всичко е наред и с него.

Да, Митко изчезна нещо, дано да е добре.
Рори 72 не знсм на колко години е детето, за което пишеш, но детска онкология има в ИСУЛ. Можете да го доведете на консултация. Условията там обаче бяха до преди година супер мизерни, освен ако скоро не са направили ремонт. Имат добри специалисти, ако ти трябва някой, мога да поразпитам и да ти пиша.
Спиритче, какво ще правиш в един от любимите ми градове, свързан с много приятни студентски спомени ще работиш ли нещо?
Аз също се чувствам особено, когато вляза в училище или детска градина, имам носталгия по първата ми професия... Даскала в мен ще живее вечно

Мили дами, не съм черногледа, а просто съм реалист...Видяла съм, как жените се състаряват покрай гледане на своите "мъже-приятели", за да им отнесат нещо и с едва живи мъже /жени/ сключват брак за да унаследят нещо....Пред очите ми тук /през две къщи/ едно болно дете на починалата жена, на което родния му баща яде пенсията и го побива на лягане и ставане..., не работи нищо...Тези клишета в рода "ти си силна и ще се справиш", насочени към всеки - не помагат с нищо, както и това, че "мъжът е добър и ще се грижи за детето"..Всеки е добър само за себе си. И аз мисля като Sheli17, че може би, ако са я поне консултирали в София, да е живяла с някой месец повече. Но никой от вас не й е помогнал. Жалили сте я на думи. Значи съм права. А аз съм писала, че трябва да й се помогне. Сред вас има хора, които са имащи...поне за един преглед в София...Та вие не сте черногледи, а направо сте ясногледи, желаещи да помогнете...А те този мъж на Ал не е като вас, нали? Пиша горчивата истина, че на никому не е нужно чуждо болно дете. Но да скубнеш нещо от някого - също плащаш цената /гледаш го, ухажваш го и прочее.../. За съжаление, не съм видяла някой за лудо да помогне на някого...и във форума тук - също! Може би ще го видя в следващия живот..., не знам.

Митко е на химия днес, нищо ново при него. В един от неговите неписателни периоди е.
Спирит, прекрасен град е Търново. Е, не колкото Пловдив, но важното е да е твоето място.
Рори72, не знам какво да те посъветвам...Просто ви желая късмет да уцелите правилните лекари и успешна терапия!
Ема, никой не е виновен. Нещата си се случват добри или лоши. Нека да не обниняваме в чувството си на безсилие...Винаги има едно "Ако".
 И не, не е вярно, че добри хора няма. Има си ги, просто те не се "рекламират", тихичко си ги има, афишира се пошлото, то търси внимание

Ти сериозно ли? Обвиняваш пишещите тук, че не са помогнали на жената? Какво значи "имащи"? Ти с какво ѝ помогна? Извини ме, харесвам те като човек, но смятам, че с този пост прекали. Рядко пиша, защото не съм лично засегната /и дано не съм/, пиша за мъжа си както знаете, но тук, в този форум съм намерила и получила толкова помощ-да, представи си, не материална, а морална, съвети, мнения за лекари, консултации, препоръки...как е възможно да нападаш така непознати хора на такава база? След като ти самата с нищо не си помогнала, обвиняваш другите?
Всъщност ти откъде знаеш какво е финансовото положение и състояние на всички пишещи тук, за да коментираш по този начин? Откъде знаеш кой колко има и колко няма? За какво ги дава и къде си харчи собствените пари?
Извини ме отново, ако съм рязка, но прекали, определено.

Емма,  какво предлагаш да направим в момента и какво си искала да направим преди това?  Да платим преглед в София. Ти вярно ли си толкова наивна или просто така да си дуднем едно и също.?  Ал беше в много тежко положение и много, много болна. Чудо трябваше,  за да излезе от това състояние. Искаш ли вече да спрем темата,  че взе да натежава? И истински съчувствам на тези,  които си мислят,  че никой не помага залудо и,  че няма добрина.  Има я и още как?  Срещам я всеки ден ден (дори и в Бг)  и съм благодарна Богу за това.  А от форума преди много години една Мария,  която не е вече между нас ми подари Херцептин за много пари,  а дори не я познавах.  Този жест тогава промени хода на лечението ми,  защото бяха трудни години. Така,  че по - весели и оптимистични нека  да сме!!!!