Публикувана: 12 авг. 2019, 16:24 ч.
Последно мнение: 6 окт. 2019, 13:12 ч.

Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 58

50 187
767
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви са потенциалните последици от рака на матката и риска от инсулт?
Каква е стадият T1N2M0 G2 на рак на гърдата?
Какви са страничните ефекти на хормоналната терапия с Нолвадекс и Золaдекс?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви са потенциалните последици от рака на матката и риска от инсулт?
  
  Ракът на матката може да доведе до различни последици, включително потенциален риск от инсулт. При някои форми на рак на матката, като ендометриален рак, съществува риск от развитие на тромбози, които могат да доведат до инсулт. Важно е да се консултирате с медицински специалист относно индивидуалния си риск и възможни мерки за превенция.
- Каква е стадият T1N2M0 G2 на рак на гърдата?
  
  Стадият T1N2M0 G2 при рак на гърдата означава, че туморът е по-малък от 2 см (T1), има засегнати лимфни възли от първо ниво (N2), няма метастази в други части на тялото (M0) и туморът показва умерена степен на диференциация (G2). Тази информация помага при определяне на подходящото лечение.
- Какви са страничните ефекти на хормоналната терапия с Нолвадекс и Золaдекс?
  
  Страничните ефекти на хормоналната терапия с Нолвадекс включват топли вълни, мускулни крампи и повишен риск от образуване на кръвни съсиреци. Золaдекс може да причини болки в ставите, умора, главоболие, нарушения на съня и настроението, както и загуба на костна плътност. Важно е да се консултирате с вашия лекар относно всички странични ефекти и възможността за отлагане на началото на хормоналната терапия.
- Каква е стадият G3 при рак на гърдата?
- Какво представлява Ki-67 и какво означава високата стойност на този показател?

# 585 26 септ. 2019, 08:07 ч.

София
Мнения: 2 092

Потресе ме тази новина. Мир на душата ти, Аl, дано си успяла да оставиш земните си дела така, както си искала. Дано детенцето ти, за което толкова се тревожеше, има своя защитник в лицето на мъжа ти. Горещо ти го пожелавам.

Така е, момичета. Единственото, което ни принадлежи, е сегашният момент. В миналото нищо не можем да променим, а бъдещето никой не ни го обещава. Затова, да се научим да бъдем щастливи днес, да оставим големите амбиции, защото те ограбват днешното ни щастие. Толкова малко е нужно на човека, и е толкова лесно постижимо.

# 586 26 септ. 2019, 08:14 ч.

Мнения: 2 427

detelistna.4etirilinka, защо ми се струва, че това малкото и достатъчното дето му е нужно на човека всъщност е най-трудно постижимо. Първо трябва да се осъзнае и там вече е сложно...
Добро утро.

# 587 26 септ. 2019, 15:58 ч.

Варна
Мнения: 437

Момичета,имате ли контакти на добри перукери,питам за Варна,но може и за други градове?Ходих в Амоена,но не си харесах нищо.

# 588 26 септ. 2019, 17:57 ч.

София
Мнения: 2 092

Цитат на: unabella в чт, 26 сеп 2019, 08:14

Най-трудно постижимо е, защото за да го постигне човек, трябва да забрави алчността си, гордостта си, жестокостта си, непомерните си щения. Да се научи да се задоволява с малко, но да го оцени като най-важното и нужното. На гладувалия дълго време дали му е нужен черен хайвер? Дали онзи, който умира от жажда в пустинята, ще оцени най-скъпите вина така, както чаша чиста студена вода? Ето това е - да се научим да ценим простичките неща. Но ние съсипваме всичко около себе си в стремежа си да имаме, не - да притежаваме възможно най-скъпите вещи, и даже сме способни да заменим човешката близост с тях, и при това да се смятаме щастливи, че имаме, че притежаваме. Знаете ли, някога, като дете, всяка ваканция отивах на село, при баба ми и дядо ми. Вървейки по улиците, неизменно се натъквах на селските баби, седнали на пейките отвън на дворовете, плетящи и претакащи селските новини, събрали глава до глава. Това до момента, в който някоя ме съзре на пътя. Веднага всички глави се изправяха, млъкваха и ме гледаха, докато се изравня а тях. И тогава някоя ме питаше: дъщерко, ти чия беше? Казвах фамилията на дядо си, тогава бабата, до чийто двор беше пейката, влизаше вътре, изнасяше я ябълки, я круши, я орехи или сушен ошав в шепата си, и викаше: на, мале, да се почерпиш. Ето, това простичко човешко и човечно общуване ще ми липсва до края на живота ми. Бих заменила цялата съвременна цивилизация, ако можех с това да си върна ония времена. Изгубихме човещината в общуването си. Все по-лъскави неща имаме, а все по-самотни ставаме. За мое щастие, в Иран хората са, каквито бяха у нас хората преди 40-50 години, все още неопорочени от лъстивостта на съвремието ни. Може би затова ги обикнах толкова. Беше ми някак като пътуване през времето, да се озова в нещо близко и познато, пропътувала хиляди километри и 40 години.

# 589 26 септ. 2019, 18:05 ч.

Мнения: X

aalko, пращала съм коса на перукерско ателие " Крез", дамата която ги прави, беше много мила и по телефона ми обясни, че прави перуките както си трябва. После и момичето което взе перуката с нашата коса ми се обади и тя това твърдеше. Знам, че взимат пари само за изработката, когато е за човек със заболяване.
Аз, бях на херцептиновата терапия. Загубих половин ден в чакане, доктора съвсем набързо ме отрази, че имаше доста народ дето го чакаше. Не ме боля и нямаше реакция, че малко се бях спекла....поради факта, че вече от доста неща правя алергични реакции. После ходих в ТЕЛК-а да подам документи, но ме върнаха щото още съм била в болничен и съм нямала право докато не изтече. Да съм дойдела пак, като свърши и с ново направление от ЛЛ, на което да пише до кога съм била в болничен. Сега, обаче ми възникна въпроса какво да правя с работата- теоретично като свърши болничния трябва да се върна, но май още не съм готова.....имам и заместник, който в момента работи и теоретично би трябвало да го освободят, за да се върна аз.....Абе, ще го мисля. И, ще трябва тия дни да ходя и с работодателите да говоря. Ама, понеже ми дойдоха много мислите, па следобед се надупих и поспах.......Щото още съм една поспалива и нещо все на сън ме кара.....а и времето като е по- мрачно, пък съвсем...
Детелинке, върна ме в детството.....

# 590 26 септ. 2019, 18:15 ч.

Мнения: X

detelistna.4etirilinka пак обобщаваш Simple Smile

или имаш странни наблюдения и мнение за нас в България. Което сериозно почва да дразни патриотичната ми душа Grinning

Подобни неща на спомените ти от детските ти години се случват и сега и са напълно нормални. Почти непознати хора, като например Armyhousewife и други мили дами от този форум са ми подарявали лекарства, книги също, например. Дарява се и на бедни хора в нужда, безкористно. А и по селата си е все така. Баби са ми казвали - ела и си набери праскови, или ела, да ти дам яйца. Познати носят каквото имат в повече, е така, само за да дойдат на гости и да се видим. И аз го правя.
Може би пък наблюдаваш в България различна прослойка от обществото, от тази в която аз живея - "ние съсипваме всичко около себе си в стремежа си да имаме, не - да притежаваме възможно най-скъпите вещи, и даже сме способни да заменим човешката близост с тях, и при това да се смятаме щастливи, че имаме, че притежаваме". .. как можа да го измислиш. Аз не познавам такива хора.

# 591 26 септ. 2019, 18:56 ч.

София
Мнения: 2 092

Фри, за съжаление, заключенията ми са точно от лични наблюдения. Което, както разбираш, не е задължително да се припокрива с твоите наблюдения. Съжалявам, че те е подразнило писанието ми, но не мога, нито пък искам, да нагаждам мненията си спрямо когото и да било. От друга страна, много ме радваш с това, което казваш, че човещината продължава да я има.
За мое огромно съжаление, моето селце вече опустя, хората измряха, сега дворовете са превзети от саморасли дървета. Вече дори не ми се ходи там, освен изгаряща тъга нищо друго не ми носи това.

# 592 26 септ. 2019, 19:24 ч.

Мнения: X

В моите села е същото......къщите са там, но хората ги няма Cry

Иначе, аз също смятам, че човещината не е изчезнала. И срещам много стойностни и добри хора. Е, има ги и от другите, но те са ми за фон...за да изпъкват добрите и да ги забелязвам по-лесно.

# 593 26 септ. 2019, 19:31 ч.

БУРГАС
Мнения: 61

Днес майка ми загуби битката.Стана звездичка.Толкова много се бори.До последно не се предаде.Защо????????Не знам какво да кажа и пиша.Боли ме душата,сърцето.Боли......

# 594 26 септ. 2019, 19:46 ч.

Другата България
Мнения: 42 289

Съболезнования! Hug

Да почива в мир! Flowers Rose

# 595 26 септ. 2019, 19:47 ч.

Мнения: 2 406

Тъжни новини тези дни. Мисля си, че всеки си има една звездичка там някъде в безкрая, която ни пази и ни води и сега и когато настъпи краят на нашия жизнен път. За Ал и всички, които ни напуснаха, се надявам, че намериха своя път към тях. Тежко е и болно когато си безсилен и не можеш да помогнеш...

# 596 26 септ. 2019, 19:55 ч.

Мнения: X

Съболезнования!
Дано да е намерила мир и покой!
Тежко е за живите. И още много време ще е тежко и ще боли....,но това е живота.

# 597 26 септ. 2019, 19:56 ч.

Мнения: 2 369

Цитат на: kadasimidka в чт, 26 сеп 2019, 19:31

Съболезнования, момиче! Знам как боли😢

Детелинке, нямаше как да го кажа по- точно това, което си написала. По същия начин мисля и чувствам като теб. Ти имаш обаче по- голям късмет от мен. Аз съм в държава с доста студени и резервирани, различни от нас хора и е още по-зле. Капитализъм и материализъм. Просто нямам какво да добавя, освен търси ми един иранец и на мен, че май ние европейците и САЩ сме най-чалнати и "изгубени" 😁

Аз пък на пук на всичко се чувствам прекрасно, откакто заработих😄 Толкова се раздвижих и върнах в живота! Толкова ми е хубаво, че се отписах от курса при алтернативната медицина. Нямам нерви да бъркам смутита, медитирам и се връщам в миналото, което искам да остане лош и блед спомен😊

# 598 26 септ. 2019, 20:26 ч.

София
Мнения: 2 092

kadasimidka, съболезнования... Зная, ужасно боли. Предстои ти дълго време на свикване, че я няма вече. Дълги години след смъртта на моята майка ми се случваше, ако чуя нещо интересно или пък смешен виц, първосигнално да си кажа наум: трябва да се обадя на мама, да й го разкажа... и в следващия момент, студения душ на осъзнаването, че нея я няма вече. Все пак, времето носи утеха, не че болката ще стане по-малка, но ще стане по-поносима. Прегръщам те.

Marittaa, само така! Не ни трябва да задълбаваме в спомени, мисли, самосъжаления (има и такива). Късай и хвърляй, ако ще дупка да остане! Аз за себе си отказвам да приемам, че болестта е в мен. Продължавам да мисля, че все едно е в една торбичка в ръцете ми. Моята снахичка, прекрасното ми момиче, с което се сдобих след сватбата на сина ми, казва: сега си представяй че си на ръба на кратера на вулкан и засилваш торбичката, мяташ я и виждаш как изгаря в клокочещата лава.

# 599 26 септ. 2019, 20:47 ч.

Мнения: 1 593

Марита, много се радвам, че се чувстваш добре! Аз не съм спирала да работя, и болестта ми е някъде в ъгъла свряна, нямам време за нея Stuck Out Tongue Winking Eye

В графика отбелязвам химио, пет скенер, химио, и така не ме обсебва, аз я контролирам, а не тя мен! Пожелавам ти все по-жива и преродена да се чувстваш!
Липсват ми в темата и Dz и Spirit, но много се радвам и за тях! Това е съвсем естествен процес, да разперят крила и все повече да се отдалечават от болести и лечения!
Момичета и Мидко, много здраве на всички и очаквайте хубави неща, за да ви се случат! Heart

Препоръчани теми

Лидл 183 - Априлска великденско-предпразнична

824
На пазар

💪"Игри на волята: България" - сезон 3, тема 5 (26.09.-03.10.2021)

СЕДМИ КЛАС - седмицата на резултатите - 26.06 - 02.07

1 838
Набори

Изпитани сайтове за парфюми - 18

Причина:

Причина: