Развод на 50

  • 7 026
  • 104
  •   1
Отговори
# 60
  • София
  • Мнения: 10 586
Ако е токсичен, защо си още с него?
Мирише ми на стокхолмски синдром.
Но ти решаваш дали ще търпиш още 10,20 годинки или ще живееш мирно и спокойно.

Елора, те в процес на развод. Жената прости търси отдушник на емоциите. Все пак не са година - две, цели 28 години брак, това е повече от половиния ѝ живот...
Що пък да не пише, да прочете 2-3 мили думи.

# 61
  • Мнения: 50
Моите родители се разведоха на 63! И двамата сега са по-щастливи от всякога. Никога не е късно- животът е един! Действайте!

# 62
  • Варна
  • Мнения: 36 620
Ако е токсичен, защо си още с него?
Мирише ми на стокхолмски синдром.
Но ти решаваш дали ще търпиш още 10,20 годинки или ще живееш мирно и спокойно.

Защото си мерят инатите кой пръв ще отстъпи и ще се изнесе от жилището.

# 63
  • Мнения: 5 248
Как така развода да е равен на смърт? То с такива мисли няма как да продължиш напред жено!

# 64
  • София
  • Мнения: 17 300
Развода не е равен на смърт, разбира се, но преживяването му след това може да се сравни с преживяването на смърт на близък. Така съм чела поне, не ми се нахвърляйте Simple Smile
Аз лично моят развод го пожелах, инициирах и задействах сама и въпреки това го преживях тежко след това.

# 65
  • Мнения: 5 248
Аз пък се родих отново.

# 66
  • София
  • Мнения: 10 586
Аз при все че нямах брах, само 10 години и 2 деца, повече от година мина и още ми е мъчно и страдам. А аз инициирах раздялата.
Това не значи, че съжалявам. Гледам напред и толкова.
Просто е трудно. Може да е трудно преди, по време, след, дълго след...
Важното е да живееш с усещането, че си взел правилното решение.

# 67
  • София
  • Мнения: 17 300

Да, в последствие аз също. И сега имам усещането, че живея втори живот.
Но това не значи, че нямаше една година, в която всичко ми беше много тежко и трудно.

# 68
  • Мнения: 7 303
Аз съм от малкото жени, които не са си инициирали развода. Доста време бях като пребито псе. Ама няма как, оправих се.

# 69
  • Мнения: 18 562
Е то и аз го инициирах, след като се натъкнах на нерешим проблем. Никой не инициира развод, ако му е добре.

# 70
  • София
  • Мнения: 17 300
То не знам дали има разлика, да ти кажа. Аз го инициирах, ама това стана след като той две години хойка и успя успешно да прецака идеята за семейство.

# 71
  • Мнения: 18 562
Аз изтраях 6 месеца и сега се чудя как съм могла, ама...

# 72
  • Мнения: X
Здравейте,
  обръщам се към мамите, попреминали първа младост. А и към тези, чийто родители са минали през това.
След дълги години на отлагане, даване на хиляди "втори шанс", след 28 г брак, стигнахме до адвоката и делото за развод.
И се почувствах ужасно!
Почувствах се сама. Толкова сама, колкото никога до сега. Въпреки подкрепата и обичта на близките си, на приятелки, на детето (което е млад човек и отдавна не е дете).
Той продължава да ме манипулира - ще умреш като куче сама, като мен втори няма да намериш (ама аз от такъв бягам и няма и са търся), ние сме на почти 50, останало ни 10 години живот тя нашта щяла да се развежда, за кога, ще ти се смеят на акъла всички и т. н. и т. н.
Познавам си го, той е манипулатор. Особено когато е изплашен. След толкова години отстъпки как така си позволявам да сложа край, къде е "вторият шанс"? Но ми въздейства!
И се замуслих - ами ако е прав, ами ако наистина остана сама до края на дните си.
Аз съм силен човек, уж. И дори близките ми ми казват - ама ти от години си сама, той е на отглеждане у вас, даже не излизате заедно, на практика нищо няма да се промени.
Но се изплаших! Знам, че и това ще мине!
Но имам нужда за науча - как се справихте след развода на зряла възраст, как се разви животът ви, имало ли е момент в който сте си казала - по-добре да бях търпяла още 10 години...
Благодаря ви!

Е, много рано се "погребвате"...при добра грижа, ген и късмет, може да живеете още 30-40, че и 50 години.
Замисли се, искаш ли този живот, с него, в следващите 30-40 години?
Ако не ти е проблем, да, може би не си струва развода.
Ако обаче те втриса от мисълта да продължаваш по същия начин, ако те е страх повече от същото продължение още, и още, и още, ако се чувстваш облекчена, че най-накрая ще си спокойна, да, струва си да останеш "сама".
Не съм на "твоя хал", но съм на твоите години.

# 73
  • Мнения: 730
И аз след 10 години брак и две деца все още имам периоди на тъга, а минаха 3 г. от раздялата. Периодично ми се налага да осъзнавам, че той никога не ме е обичал и тъгата ми всъщност е безпочвена. Имам и силно нежелание за обвързване. Не съм самотна, това е неприсъщо за мен по принцип. Прокрадват се страховити мисли и те са - един ден да не бъда в тежест на децата си. С бившия ми съпруг вече се разбираме добре, на него му мина доста бързо. Виждам само позитиви от решението - и за нас и за децата.
Наистина, самотността е състояние на духа, а не е неоспорима даденост. Препоръчвам на Авторката да потърси и открие себе си отново. Да се върне на места от детството си или от други щастливи години и да си спомни за своите лични желания, интереси и същност. Отровната връзка със сигурност я е обезличила или поне много променила. Да си спомни коя е!
Най-важното е, че след раздялата животът и вече ще е в нейните собствени ръце. Това е истинския живот!

Последна редакция: чт, 15 авг 2019, 07:51 от Mia_Sophie

# 74
  • Пловдив
  • Мнения: 380
Аз няма да кажа колко дълго изтраях, защото ще ме обявите за мазохистка. Sunglasses
Общо взето времето мина на периоди. След всяка издънка (сега не е по-различно) се почват едни извинения, едни обяснения в любов, стига до сълзи и клетви, че това е последно, осъзнал е грешката си и ще ми докаже, колко ме обича. И след време всичко от начало.
Хората казват, че не е глупак, който прощава и разни други клишета за прошката, но дали е така?!

Общи условия

Активация на акаунт