НОЕМВРИйки 2019 - тема 6

Минавам направо с отчет: Бебе е 1кг в 26гс. Това не е ли малко множко? Навсякъде чета, че трябва да е около 760гр.
Плацентата се е вдигнала, буквално в последния момент и вече е високо. Йей! Шийката е бетон и почвам да изследвам големия свят. Край на затвора.

Здравейте в новата тема, браво на Summer. Дано новата тема е изпълнена само с хубави новини и емоции покрай подготовката за появата на ноемврийските бебчета.
Много се радвам за хубавите новини Summer. Докторът следи размерите и според мен ехографите дават отклонения.

Благодаря за новата тема , относно теглото на бебчо мисля,че е относително , нашия бебо на 08.08. Беше измерен 750 гр. Мисля,бях в 24г.с. и 4 дни.Докторката каза,че върви добре.Малкият ми син 6 дни преди да го родя го мереха по ехограф 3 кг. , а аз го родих 4.170 кг. и 54 см. , така,че щом си отговаря на седмиците горе долу и расте това е супер.

Благодаря за новата тема!

Да дам и аз отчет за беб... Вчера бяхме на преглед, всичко е наред. 27 г.с + 5 дена - 1210 гр. Докторът каза, че върви със седмица напред...

А днес бях на ендокринолог. Трябва да внимавам какво хапвам, да не прекалявам със сладко, фрешове, смутита, БАНИЧКИ Или поне да съм в движение, а не - хапна и легна. Не ми е казано да следя кръвната захар с глюкомер, макар и да ми е интересно какви са стойностите. Малко ме е страх от боцкането, но е възможно любопитството ми да надделее в един момент

Имах и друго да кажа, май покрай постове от предишната тема, но чакам за едни изследвания и не мога да проверя сега

Благодаря и аз за новата тема!

Да довърша от предишната тема за раждането. В Англия при нормално преминало секцио, изписват на втория или третия ден, защото като цяло никой не изписва пари от пътеки.
Баткото ни е на училище и понеже ще е планово секцио, вечерта ще спи при много близки приятели, с тяхната дъщеричка са от раждането заедно и са в един клас в училище. Та имаме възможността да си позволим първите 24ч да сме с бебето. В реанимация, са максимум 2 момичета, като другото момиче е също със съпруг/партньор. След реанимацията се отива в отделението, ако всичко е наред и няма причина да се стои в болницата, те изписват и си отиваш вкъщи. Акушерката идва на следващата сутрин вкъщи.

С големия помня, че родих в 9.30ч сутринта, вечерта ме преместиха в отделението и на сутринта ми махнаха катетъра и станах и започнах раздвижване. От въпросната сутрин нататък, само аз си оправях бебето. На всички прегледи, взимане на кръв и т.н. съм присъствала, като ми е обяснявано подробно какво правят и защо. Съпругът ми имаше 24ч достъп, защото бяхме в самостоятелна стая, дори му предоставиха легло, ако реши да спи при нас. Не сме платили и 1£ за това.

Не искам да ме разберете погрешно, не съм от тези, които нищо не харесват в Бг, обичам си родината, но категорично не одобрявам грижите за бременни и родилки, както и порочната практика за разделянето на бебетата от родителите, не одобрявам изключването на таткото от активно участие в раждането.
Огромния процент на секцио "по желание" и още куп нередности в тази област.

Благодаря за новата тема!

В 25 + 5 нашата бебка беше 860 грама. Сега в понеделник съм пак на преглед, ще съм в 29 г. с., та ще видим как вървим.

Самър,Благодаря за темата Браво за чудесните новини,щом док не е видял нищо обезпокоително ,няма повод за притеснение относно големината на бебчето ,пък и наистина ехографите дават отклонения.Беба се роди по-малка,отколкото я мериха.

Шоколадче ,отглеждаш си голям беб,супер Пък може и наистина по-рано да е било зачеването ,ако не си следила ову.
С малката си спомням ,че въпросният ден за зачеването, който уж ми казваха по стандартен цикъл,нещо хич не ми се връзвали, не само деня ,ами и месеца

За раждането-вчера говорих с една близка от Швеция с 3 деца.Беше много учудена защо след естествено раждане ,трябвало да се седи 3 дена в болница,при тях ,ако нямало проблеми изписвали още същия ден.

Вчера изкарах ужасна нощ-гадене,киселини,контракции...Днес съм на преглед ,да видим какво е положението,пак се събра месец да не съм ходила .
И пак сънувах това секцио,голям страх ме гони значи

Дарк, стига си намира симптоми вече с тоя диабет. Нямаш такъв. Стойностите са ти като моите. Нито ти трябва глюкомер, нито нищо. За ГД може да се брои, ако имаш една стойност над нормата, ти нямаш.

Ивка, аз тук в БГ съм чела и мнения на жени, които не искали бебето да е при тях след раждането. Да си починели. И това през целият престои. Само да им го носели за кърмене.
Да не говорим, че в повечето държавни болници не искат и да чуят мъж да присъства в родилна зала.
В болницата, в която ще раждам не позволяват мъжа да присъства, ако си секцио. Не ми се нрави и това, ама се надявам да не стигна до там. Иначе ти дават бебето веднага след като се роди и ти го слагат на гърдите. Но секцио кесиш 24ч. в реанимация без да го видиш. След това ти го дават и го взимат само да го изкъпят и за памперс.
А има и такива места, където те режат с пълна упойка, което за мен е пълен абсурд. Че даже има и такива, които не искали да са в съзнание. А това, че можеш да си избереш да те срежат по собствено желание, даже не искам да го коментирам.

Не се притеснявай от секциото. Накрая толкова ще ти е писнала бременността и ще ти се иска бебо да е излязал, че няма да те интересува по какъв начин ще се случи това. Поне аз бях така. След 10 дневно преносване отидох без никакво разкритие и без никакво изменение на шийката. Че и бебето беше високо, изобщо не слезе надолу. Включиха ме и на системи, защото бях упорита че ще раждам нормално. Доктора още от самото начало ме предупреди, че ще пробваме, но бебето е голямо, а и моята възраст не била малка (бях на 35 сега съм на 39), така че по всяка вероятност ще се стигне до секцио да съм се подготвила психически. Та след 2 системи нито контракции нито нищо, никаква промяна. А почти през цялата бременност бях с контракции. И че ща не ща се наложи секцио. Все пак падна леко убеждаване, че е по добре сега отколкото като тръгне и недай си боже се заклещи. Лекаря, който ме оперира е един от най върлите привърженици на нормалното раждане. Като казах на генеколожката ми как се е стигнало до секциото и кой е бил доктора чак не повярва. Всъщност и тя ме беше предупредила, че по всяка вероятност ще е секцио и ако ми предложат да не се дърпам за мое и на детето добро. Като звъннах на мъжа ми, че ме вкарват за операция изгуби ума и дума и каза, че веднага се връща горе ако трябва нещо (беше излязал пред входа на болницата да се разходи и успокой).
Сега съм се подготвила още от самото начало, че трябва да е секцио, то пък може да вземе да се роди нормално. Докторката каза, че и са започне нормално раждане да не се притеснявам 4 години и половина били достатъчно време след секциото, но все пак да не си правя експерименти.

О, аз съм абсолютно “за” жената да може да избира как да роди, ако това не носи съществени рискове за нея или бебето, както е например когато се налага секцио. Не мога да си представя да ме карат да раждам “нормално”, ако аз не желая. Още от тийнейджърка съм си знаела, че ще раждам секцио. Може да е глупаво, но освен страхът дали нещо няма да се обърка при нормалното раждане, обичам нещата да са планирани и предвидими. По принцип и при нас (Италия) се води, че няма секцио по желание , но ако настояваш не могат да те задължат. Това, ако имаш определен лекар, който те следи и ще те изражда. И не казвам, че това е правилното, просто това си е моето мнение и желание. Всъщност аз съм като лекарите - мисля, че е по-добре естественото раждане, стига да не раждам аз. От това, което съм чела, леко естествено раждане е по-добрият вариант от секцио. Раждане с усложнения или продължило 24 часа е по-травмиращият вариант от секцио. От там нататък е късмет какво точно ще се случи. При мен и двете секцио протекоха страшно бързо, извадиха бебетата след 10-тина - 15 минути и още около 20 до края на операцията. Нямаше стрес, напрежение, нямах търпение да си гушна бебето. Като възстановяване пърият път беше малко по-дълго (няколко дни), вторият път беше значително по-добре. Още на втория ден ходех без кой знае какви болки, само леко придърпване. Вкъщи си носех голямата дъщеря, която беше към 13 кг, вършех си домакински задължения и т.н. Бебето ми го дадоха в стаята след като бях около час-два в реанимация. Беше си постоянно с мен освен за прегледи. Нощем го оставях, но можеше и да остане при мен в стаята. Сега имам известни притеснения, тъй като ще ми е трето секцио, само година след второто нo гинеколога ми ме успокои, че това не носи съществени рискове и може да се очаква, че ще е както преди. Гледам да съм оптимист и по-скоро нямам търпение да си видя новото бебе.

Хората са различни и не трябва да се съдим едни други, кой предпочел секцио или кой иска да се наспи и си дал бебето да го гледат. Какво толкова. Който както се чуства комфортно така.

Записвам се и аз в новата тема и бързам да се оплача, че имам някаква доста неприятна болка - под гърдите в средата,може би притиска бебето нещо, какво е незнам, но ми е толкова неприятно и почти невъзможно да нося сутиен или бюстие Някой има ли подобна болка? SORRY за Мрън, мрън. Хубав ден 😋

Записвам се също в новата тема
Нова съм във форума.Как да се запиша в групата на фейсбук?
Пожелвам здрави бебчета на всички:angel:

Lina, вчера бях със същата болка. Ту повече дясно, ту повече ляво, понякога цялостно. И силно усещане за притискане и придърпване на мускули. Днес е доста по-добре, снощи буквално се търкулнах на една страна в леглото и не можех да мърдам. Може би зависи бебето как се е разположило. Днес го усещам по-леко, но някак коремът ми изглежда по-напред.

Аз просто не нося сутиен, ако не се налага да изляза като за по-официално. Днес си сложих за около три часа и на втория час ми пречеше.