Паническо разстройство - 38

Здравейте. Моля потребителката с ник Ani_mih, да си почисти пощенската кутия, защото не мога да й отговаря на съобщението, което ми е писала на лични. Извинявам се, че спамя тук, но момичето явно чете тази тема и се надявам да види поста.
Що се отнася до мен продължавам да си другарувам със Золофта:) Много добре се чувствам, спокойна съм, не се ядосвам за глупости, излиза ми се, живее ми се...

Аз всъщност това направих - валидол под езика, капки глог, мента и валериан и на финала една половинка ксанакс ... ама сърцебиенето не спря и то - аз си го правя това... защото постоянно си мислех, какво ще правя, ако не спре, какво ще правя, ако не спре ... и т.н.... Ще трябва да го преборя някакси ... Благодаря за съвета

На мен нищо не помага със сърцебиенето и екстрасистолите след хранене. Даже и бета блокери. От много време се храня само с месо и яйца, от тях не получавам пулс 130. Сгреша ли да хапна някакъв хляб или сладко,  после  си плащам жестоко.
Въпрос към хората с екстрасистоли: Как ги усещате, различно или всеки път по един и същ начин и какво представлява самото ви усещане за тях. При мен са по най- различен начин- в гърлото, в гърдите, в стомаха. Понякога чувствам такава аритмия, че ми спира буквално въздуха, олеква ми тялото, и ми причернява, сърцето си бие както си иска - това се чудя от паниката ли е или от самата аритмия(причерняването и олекването). Докато бях в кардилогичното отделение пак нищо не откриха( освен лек пролапс на митрална клапа)- не били много, не били опасни, но аз докато бях с холтера не ми се е и случвало да получа въпросното олекване по време на  екстрасистолите. Страхувам се до някаква степен, вечер лягам с мисълта ,че няма да се събудя. Сутрин се благодаря даже ,че и тази нощ съм оживяла. Вече съм убедена , че това ще продължава вечно и няма да се открие причината за тях, много не вярвам , че са само от стрес....

foreveryoung, и аз ги усещам различно, затова съм почти убедена (както и всички май тук), че ми има нещо, което не са ми открили.. Нищо не продължава вечено,ама трябва да си налучкаме правилните лекарства.
livrena, на мен и най-малкото отклонение в ежедневието ми причинява подобни неща. Ти пак добре се справяш, аз на твоята динамика няма да смогна.


Да се оплача, че от вчера съм с почти постоянно чувство на хипервентилация. Не мога да си поема дъх докрай, сякаш не ми е пълноценно дишането. Все едно да ти е запушен носа и да дишаш постоянно през устата. Даже ми се замайва главата. Вие как се справяте с това?

И аз винаги след като обядвам съм с жестоко сърцебиене.

Храненето е в основата на пулса! И то ако е белтъчно, с въглехидрати под 30гр на ден, тогава и инсулина е стабилен, организма гори кетони и като цяло сърцето не е натоварено. Лошото е, че може да страдат бъбреците. По принцип аз бях опитал режим 30 дена яко само месо, протеинови шейкове суроватъчни и яйца. Тия 30 дена даже и тревожността изчезна. Ама дойдоха поредица от камъни в бъбреците. Предпочетох тревожността пред болката от камъните. Но белтъчното хранене много помага при намаляне на адреналина.

И аз започнах от вчера като психолог в една шуменска гимназия. Нямах намерение да започвам работа, обаче ми е неудобно да се мотая вкъщи. На всичко отгоре ме избраха от 30 кандидата и отговорността е голяма. Голяма паника настана-треса се панирам се, ужас. Не знам дали ще мога да се справя с документацията...Огромна е...

За екстрасистулите и пулса - и според мен изцяло зависят от храненето. Ако ям захар или тесто - веднага имам сърцебиене и повече екстрасистули. Иначе бях писала по - горе, че ги регулирам с гръцкия магнезий - от него значително намаляват. Но аз получавам и някакво сърцебиене, което не е свързано с храненето - с него не знам какво да правя Иначе екстрасистулите са много гадни, но започвам да разбирам, че наистина не са опасни и се дължат изцяло на тревожност, всеки човек ги има, просто ние ги усещаме, защото сме с много по - чувствителна нервна система... 
Тези дни съм под доста напрежение, ей сега се прибрах от едно дело в провинцията и вече трябва да се захващам да пиша други документи, а нямам никакви сили   Днес не ми стана лошо в зала, ама и делото е маловажно, на мен ми става лошо при тежките дела и то защото само си мисля, че ще ми стане лошо .... абе всичко е в главата хора, сигурна съм ... ама е толкова трудно да се пребориш сам със себе си..

Сега, ако някой се включи да сподели за хипервентилацията?...

Е, аз имам такова учестено дишане, и сама си правя явно да се задушавам. Аз от 3-4 месеца дишам така странно и учестено и нищо не помага. По цял ден. Питала съм приятеля ми дали дишам учестено докато спя- е тогава си дишам нормално. Само алкохол ми помага честно казано - 2-3 чаши вино и спирам да дишам така😄. Но това не е решение все пак.

Мили момичета, всичко ще се нареди, но просто малко време трябва да мине, докато психиката осъзнае че това което вършите в момента не ви застрашава, докато се приспособите ще е така, когато двойните с рутината ще ви намалеят симптомите. При всички имам чувството че проблема ни е страх от провала, че ако не се справим ще се провалим и няма да можем да продължим, че ще се разболеем от това или ще откачим, а знаем какво ни причинява страхът от страха. Моят съвет е борете се, продължавайте да си пиете лекарствата, ако сте разсеяни, записвайте си, оставете си един час или период от време след работа, през който да плачете, и да се отдадете на състояние то си, защото трудно можем да прикрием това което изпитваме...знам че е теудно, но трябва да вървим към страховете си, а не да ги избягваме....ще се справим, с всички вас съм

Али, моля те, не тръгвай с нагласата че няма да се справиш. Точно обратното - казвай си "мога" - всяка сутрин. И отивай на работа спокойна , че всичко е в твоите ръце. Ако искаш ще работиш , ако искаш - не. Тази нагласа много помага. Така не се чувстваш като в капан. Аз започнах да се шегувам,  че съм подписала договора си с химикал , а не с кръв и че работата далеч не ми е на първо място, даже не е и на второ и на трето и т.н. Този начин на мислене много ме балансира. И krisdimi е права. Не бива да се страхуваме от провала. Тези които са перфекционисти най-много страдат, защото ако сгрешат се самообвиняват. Кой беше казал " най-трудната битка е с оня в огледалото".

За хипервентилацията - вече не ми се случва. Но преди 3-4 месеца беше ежедневие при мен. Минаваше ми само ако започна да правя нещо което сериозно да ми ангажира вниманието. Захващах се с нещо, но се вглъбявах много и по някое време се усещах че ми е минало. Иначе задълбавах и ставаше все по-зле, та чак се паникьосвах.

Livrena, аз бих ти дала съвет всяка сутрин нищо че се чувстваш добре, като закусиш изпий 1/2 ксанакс. Прави така седмица-две. Пий го профилактично. Ако го пиеш в момент когато вече ти зле, знаеш че трябва време. Не действа веднага, трябва да мине 1/2 час мин. даже повече. А и като вече ти е лошо и си уплашена още по-трудно става. Другия вариант е ако можеш да го изтърпиш , че горчи да не го гълташ а да го сдъфчеш. Действа след 10 мин. Иначе валидоли, мента глог и валериан и тем подобни при силна паника са си нищо и половина. Но разбира се това е мое мнение. Стискам ти палци. Сигурна съм че ще се справиш след малко време. Това е твоята работа и твоя живот. Не се страхувай.

Поздрави на всички 😃

Salii, благодаря ти за споделеното! Много кофти усещане е това с дишането, все едно не ми стига, замайвам се...

Да, знам. Даже ме боляха гърдите понякога от мъчение да си поема дълбоко въздух и все не ставаше. Успявах само до някъде. Горе долу по това време започнах да се уча на коремно дишане. Също много помага.

Али, честито и успех! Ти си оправна и си знаеш нещата!

Аз пък с моите трудови проблеми. Еми нямам договор. Какво сега, никъде не съм чула, че по време на обучение ще си без договор. Цял месец стана. Днес пак ще се разправям.
Пооправям се вече в нещата. Понякога нещо забравям или бъркам, но не греши, които не работи.
В един кабинет сме с шефа, е колко и да се старая, все ще се заяде за нещо. Като как ще си ходя в 21.30, Еми мой си проблем. Що не съм вдигнала телефона на колежката (личен). Удрям малко ксанакс и се моля да не се засичам много с него.