Като ти тежи, не го прави. Но обърни все пак внимание, че масово старите хора в България са издържани от внуци и деца. Ако ти е скъпо, кажи на семейството ти; явно мислят, че имаш средства... А и колкото и да обичаш майка ти, все пак написа тук достатъчно, че непознати анонимни да я обиждат поне няколко часа.. Помисли и над това, ако желаеш.
- Публикувана: 19 авг. 2019, 22:29 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2019, 14:32 ч.
Токсична майка
Не авторът е длъжен да се грижа за дядо си, а майка му! Авторът може на добра воля да помага, но при жива майка, т.е. дъщеря на дядото, задълженията са нейни.
Не знам кой е длъжен, ама това е жив човек и все някой трябва да го гледа. И обикновено близките роднини на болния възрастен човек се редуват, или плащат на някого, външен или измежду тях, защото това е тежка и изпиваща работа, както предполагам всички знаем. Още повече, че внука обича дядо си - съвсем заслужено, както пише още в първия си пост и не възнамерява да го остави необгрижен.
Вариант майката да го гледа, а внука да помага с финанси на мен ми се вижда добър, като не го устройва единствения друг е и майката да работи и да плащат на жена.
Обаче ще им излезе по-скъпо и ще имат повече ядове.
Колкото до личните асистенти, не съм запозната, но знам, че има някакви трудности, въпреки това е добре майката да подаде документи, да.
Не е нормално това , но помагай доколкото можеш . Повечето родители те помагат на децата си , дори да са големи . Гледам повечето майки дори издържат синовете , основно сметки и храна , а те си харчат техните пари . Това също е лош вариант . Преценявай с колко можеш да помогнеш и не прекалявай . Просто майка ти няма да се научи да харчи разумно .
Моята свекърва паразитира по същият начин върху двете си деца. Тя има средна заплата, но постоянно тегли заеми за щяло и нещяло и накрая на месеца остава без пари. Пращаше снимки с празен хладилник и видиш ли ние живеем на широко , а тя гладува. Съжалявам я, пращала съм и пари без мъжа ми да знае. Но това,че тя не може да контролира харчовете си не е мой проблем.При първата възможност и казах,че така няма да я бъде и тя се разсърди. Сега не говори нито с мен, нито със сина си. Обвинява го за разбитият си брак. Постоянно влиза от един филм в друг. Казва, че е болна от рак на гърдата,после рак на белият дроб. Просто съм потресена как тази малка женица манипулира всички. Многократно е "припадала", правила сцени, последно сбогом и т.н. Знам,че това не е темата на разговора....но колкото повече се отдръпнеш от нея, толкова по-спокойно ще е живота ти....
Това, че майка ти според теб не се справя с планирането на финансите не я прави токсичен родител. И за каква токсичност говорим? Няма по 200 лева на месец. Аз на твое място бих се чувствала горда и удовлетворена, че помагам на майка си и дядо си. И това разсъждения от мъж😶горката ти бъдеща съпруга. Не майка ти е токсична, а ти си дребнав. Жалко.
Няма по 200 лева на месец...
Не разбирам с какви очи правите сметка на чужди харчове??? За Вас 200 лева може да са джобни, а за друг - 1/4 от цялата заплата. В качеството си на каква съдите "дребнавостта" на другите? Да не говорим, че чела-недочела, ама коментирала, не са само тия 200 лева, ама има една приказка за чукча-писател...
Абе...
Скрит текст:
Не мога да я игнорирам, защотото ми е мъчно, но в същото време тя ме смачква психически.Здравейте,
Четох различни статий по темата предимно на английски в чуждестранни сайтове. Не можах да намеря отговор за себе си за това реших да пробвам тук, защото все пак си познаваме Балканската култура.
В следната ситуация съм:
На 28 години съм и изкарвам добри доходи и имам добра работа.
Отгледан съм в сравнително бедно семейство.
Като малък помня как майка ми постоянно искаше пари назаем от баба ми и дядо ми и не спираше да им внушава вина ако не й помогнат. Тогава тя работеше на 2 места, но парите никога не стигаха, защото родителите ми просто не знаеха как да боравят с парите си и винаги техните родители трябваше да помагат.
Няколко години по късно нашите се разделиха. Баба ми почина и майка ми сега живее в апартамента на нейните родители и се грижи за 90 годиншния ми дядо. Тъй като той има нужда от постоянна грижа през последните 4 години майка ми няма сериозна работа и двамата се издържат основно с неговата пенсия. Общия им доход е около 800-900 лева месечно. Майка ми всеки месец ми иска пари на заем, които никога не се връщат (аз и не очаквам).
Понякога ми е много болно, защото усешам че ме манипулира. Получавам съобщения от сорта на: ''дядо ти е много болен'', ''нямам пари за лекарства на дядо ти'' и т.н. Тя знае че аз много го обичам и не искам той да бъде лишаван от елементарни неща. Човека винаги е работил и винаги са имали заделени пари с баба ми. Спомням си как тя знаеше че те умеят да спестяват и злоупотребяваше с това и поне 2-3 пъти в месеца баба и дядо бяха тормозени за пари.
За щастие съм наследил тяхната добра организация с парите. Аз обаче си имам мои си планове за тях. Спестявам за пътувания които ме вдъхновяват. Живея и на квартира сам в София. Искам да спестя за да си купя и апартамент един ден. Всеки месец обаче тя ми иска пари. За около 6 месеца съм й дал около 1000 лева. Направих й ремонт в апартамнета за около 4000 лева, само и само да се чувства по добре.
Няколко пъти съм говорил с нея, че не може аз да имам голям доход и да съм се научил да си свивам тютюн за цигари за които отделям 50 лева месечно, а тя с такъв малък доход да дава на месец по 300 лева за цигари и кафета.
Също така потърсих вариант как тя да взима повече пари и да се регистрира като асистент на дядо ми, но тя отказва каквито и да е съвети. Единственото което я прави щастлива е кеш пари. Няколко пъти съм й казвал в прав текст, че ме наранява много като ме търси като й потрябват пари и че се чуствам използван. Тя винаги извърта нещата така че да изглеждам като егоист и скъперник. На мой въпрос как тя мисли да се издържа в бъдеще, тя ми каза че като почине дядо ми ще продаде апартамента и ще купи на село къща, където ще развива туризъм. Което като идея звучи ОК, но имайки в предвид дългата й история на лошо боравене с пари и поредица от грешни решения.... тя един ден просто ще остане на улицата без собствено жилище.
Майка ми винаги е била вечния тинейджър- импулсивна, безотговорна и бяз трезва преценка. От малък чувствам че аз съм родителят, който дава съвети, вместо да е обратното.
Чувствам се виновен, но все пак аз имам мечти които искам да постигна и работя много за това. Работата ми е изключително стресова и парите които заделям са си мои и искам да си ги инвестирам в каквото аз реша.
В същото време колкото и да е токсична майка ми... я обичам. Искам да помогна по друг начин, но тя отказва съвети. Бих помагал на драго сърце само да видя че тя наистина се опитва да направи нещо с живота си. Да драпа да се измъкне от тази ситуация. Но това не е така - тя прекарва цял ден вкъщи лежейки на лап топа си, вместо да проучва дори варианти за надомна или почасова работа.
Четох различни статий по темата предимно на английски в чуждестранни сайтове. Не можах да намеря отговор за себе си за това реших да пробвам тук, защото все пак си познаваме Балканската култура.
В следната ситуация съм:
На 28 години съм и изкарвам добри доходи и имам добра работа.
Отгледан съм в сравнително бедно семейство.
Като малък помня как майка ми постоянно искаше пари назаем от баба ми и дядо ми и не спираше да им внушава вина ако не й помогнат. Тогава тя работеше на 2 места, но парите никога не стигаха, защото родителите ми просто не знаеха как да боравят с парите си и винаги техните родители трябваше да помагат.
Няколко години по късно нашите се разделиха. Баба ми почина и майка ми сега живее в апартамента на нейните родители и се грижи за 90 годиншния ми дядо. Тъй като той има нужда от постоянна грижа през последните 4 години майка ми няма сериозна работа и двамата се издържат основно с неговата пенсия. Общия им доход е около 800-900 лева месечно. Майка ми всеки месец ми иска пари на заем, които никога не се връщат (аз и не очаквам).
Понякога ми е много болно, защото усешам че ме манипулира. Получавам съобщения от сорта на: ''дядо ти е много болен'', ''нямам пари за лекарства на дядо ти'' и т.н. Тя знае че аз много го обичам и не искам той да бъде лишаван от елементарни неща. Човека винаги е работил и винаги са имали заделени пари с баба ми. Спомням си как тя знаеше че те умеят да спестяват и злоупотребяваше с това и поне 2-3 пъти в месеца баба и дядо бяха тормозени за пари.
За щастие съм наследил тяхната добра организация с парите. Аз обаче си имам мои си планове за тях. Спестявам за пътувания които ме вдъхновяват. Живея и на квартира сам в София. Искам да спестя за да си купя и апартамент един ден. Всеки месец обаче тя ми иска пари. За около 6 месеца съм й дал около 1000 лева. Направих й ремонт в апартамнета за около 4000 лева, само и само да се чувства по добре.
Няколко пъти съм говорил с нея, че не може аз да имам голям доход и да съм се научил да си свивам тютюн за цигари за които отделям 50 лева месечно, а тя с такъв малък доход да дава на месец по 300 лева за цигари и кафета.
Също така потърсих вариант как тя да взима повече пари и да се регистрира като асистент на дядо ми, но тя отказва каквито и да е съвети. Единственото което я прави щастлива е кеш пари. Няколко пъти съм й казвал в прав текст, че ме наранява много като ме търси като й потрябват пари и че се чуствам използван. Тя винаги извърта нещата така че да изглеждам като егоист и скъперник. На мой въпрос как тя мисли да се издържа в бъдеще, тя ми каза че като почине дядо ми ще продаде апартамента и ще купи на село къща, където ще развива туризъм. Което като идея звучи ОК, но имайки в предвид дългата й история на лошо боравене с пари и поредица от грешни решения.... тя един ден просто ще остане на улицата без собствено жилище.
Майка ми винаги е била вечния тинейджър- импулсивна, безотговорна и бяз трезва преценка. От малък чувствам че аз съм родителят, който дава съвети, вместо да е обратното.
Чувствам се виновен, но все пак аз имам мечти които искам да постигна и работя много за това. Работата ми е изключително стресова и парите които заделям са си мои и искам да си ги инвестирам в каквото аз реша.
В същото време колкото и да е токсична майка ми... я обичам. Искам да помогна по друг начин, но тя отказва съвети. Бих помагал на драго сърце само да видя че тя наистина се опитва да направи нещо с живота си. Да драпа да се измъкне от тази ситуация. Но това не е така - тя прекарва цял ден вкъщи лежейки на лап топа си, вместо да проучва дори варианти за надомна или почасова работа.
Попадали ли сте в подобна ситуация? Какъв е изхода?
Благодаря!
Да, не си единствен в тази ситуация. Много хора обичат да живеят на чужд гръб и се възползват, щом намерят подходящ такъв.
Не се променят, предполагам си се сетил за това.
Докато не сложиш граница сам, паразитът ще си паразитира и ще смуче колкото му даваш.
За тая майка е ясно, че не си длъжен лев да плащаш - млада е, да бачка и да се издържа.
Ако дядото има проблем, можеш, евентуално, да му купуваш лекарствата лично и да ги доставяш - това е помощ истинска и достатъчна. Можеш от време-навреме да му носиш храна, каквато прецениш за добра и полезна. Пари в кеш - не. Ще ги похарчи паразитът за глупости.
Ако тя откаже да гледа дядото, можеш да му наемеш личен асистент.
Сам се смачкваш психически, като се оставяш да те манипуларат по толкова елементарен начин.
Няма по 200 лева на месец...
Не разбирам с какви очи правите сметка на чужди харчове??? За Вас 200 лева може да са джобни, а за друг - 1/4 от цялата заплата. В качеството си на каква съдите "дребнавостта" на другите? Да не говорим, че чела-недочела, ама коментирала, не са само тия 200 лева, ама има една приказка за чукча-писател...
Абе...
Че какво общо има вашата ситуация - грижа за неработоспособни възрастни хора, с проблема на автора с неговата млада 45-годишна майка, която нито е болна, нито нещо я спира да работи и да полага грижи за собствения си баща и която пазарува второстепенни неща, вмещо стоки от първа необходимост, въпреки оскъдните си финанси и висене на врата на собственото й дете?
Че какво общо има вашата ситуация - грижа за неработоспособни възрастни хора, с проблема на автора с неговата млада 45-годишна майка, която нито е болна, нито нещо я спира да работи? Нищо.
Никак не е излишен.
А това, че не можеш да отговориш на него, означава, че наистина твоята ситуация е неадекватна на разискваната тук. Между тях действително няма много общо, та твоя пример е за друга тема, не за тази.
А това, че не можеш да отговориш на него, означава, че наистина твоята ситуация е неадекватна на разискваната тук. Между тях действително няма много общо, та твоя пример е за друга тема, не за тази.
Причините, поради които не са били "положени финансови усилия", са различни в различните случаи. Тук изложената от автора такава е крайно неизвинителна, според направеното описание. Мека съм в изказа.
Дори по закон никой не е задължен да издържа здрави-прави хора, които просто не желаят да работят и имат и имущество, на това отгоре. А законът е одържавяване на справедливостта и морала.
Да, не е морално да се издържат паразити, направо е негатив за обществото като цяло. Паразитът утре няма да има пари за лекар и пенсия. Тогава всички ние ще трябва да му плащаме поне социална такава и социални помощи. Откъде-накъде?
Всеки е длъжен поне за себе си да се грижи, когато е здравословно в кондиция. И ако не го прави си е негова работа. Тая жена дори не си търси работа.
Чети, бе жена, човекът го е написал какво прави.
...
Идеята е внукът да помага на дядо си, който е очевидно човек в нужда. Но на здрава-права майка, която просто я мързи - не, на нея не следва да се помага.
...
Какви очи, не съм обсъждала 200 лв., защото това е несериозно - за един са много, за друг - малко.
Лично за мен са нищо и не е в сумата въпросът, но не бих ги дала на паразитиращ индивид, за да продължи да паразитира. Вече писах какво бих направила - ще обгрижа директно дядото с асистент и лекарства и това е.
Дори по закон никой не е задължен да издържа здрави-прави хора, които просто не желаят да работят и имат и имущество, на това отгоре. А законът е одържавяване на справедливостта и морала.
Да, не е морално да се издържат паразити, направо е негатив за обществото като цяло. Паразитът утре няма да има пари за лекар и пенсия. Тогава всички ние ще трябва да му плащаме поне социална такава и социални помощи. Откъде-накъде?
Всеки е длъжен поне за себе си да се грижи, когато е здравословно в кондиция. И ако не го прави си е негова работа. Тая жена дори не си търси работа.
Чети, бе жена, човекът го е написал какво прави.
...
Идеята е внукът да помага на дядо си, който е очевидно човек в нужда. Но на здрава-права майка, която просто я мързи - не, на нея не следва да се помага.
...
Какви очи, не съм обсъждала 200 лв., защото това е несериозно - за един са много, за друг - малко.
Лично за мен са нищо и не е в сумата въпросът, но не бих ги дала на паразитиращ индивид, за да продължи да паразитира. Вече писах какво бих направила - ще обгрижа директно дядото с асистент и лекарства и това е.
А, и да добавя, че се отплеснах😁Авторе, коментара ми е с цел да видиш и една друга гледна точка. Какво ще спечелиш от дружното плюене по майка ти тук-нищо.Сам казваш,че тя винаги е била зле с боравенето на финансите.Най-много да се изпокарате.Искам да ти дам градивен съвет, вместо да се вторачваш в нейните грешки,помисли за себе си как да подобриш финансовото си положение. Ясно е, че майка ти цял живот ще ти е на врата без значение какви разговори водиш с нея, важното обаче е един ден когато се задомиш да имаш възможностите да й помагаш(в разумни граници)и да се грижиш за своето семейство.Игнорирам масовата хула, понеже ми е ясно,че друг начин няма за справяне.