Тереза, я кажи ти, рогата с какво ги полираш? Надявам се да не ми потрябва, но все пак питам за обща култура.
- Публикувана: 21 авг. 2019, 09:51 ч.
- Последно мнение: 26 окт. 2019, 16:26 ч.
И пак за любовницата и съпругата
Аз не искам да ви дразня, но това с честността в любовта ми идва в повече и винаги ми е звучало кухо. Просто щото е малко имагинерно, нали ? И ненужно. Дори и физически да си верен, има толкова други изневери и лъжи, с които можеш да причиниш страдание на другия, без дори да си дадеш сметка за това. Има жени, които крият пари, такива които ровят в личните вещи, трети ревнуват половинките си от майките им, четвърти крещят и обиждат, пети бленуват за колегата от офиса.....И т.н
Така че, на мен лично например, непочтено е да му преглеждаш скришом телефона, ровейки за улика, за да го изобличиш.
Изобщо, трябва ли да си усложняване толкова сами живота и този на партньора, само за да докажем, че сме почтени, а той не ?
Това ми звучи като идеалният брак, идеалното здраве, идеалната красота.....
Всеки може да сгреши. Но, трябва да се научим да се поставяме на мястото на другия, да можем да простим. А не е ли по-тежко обвинението и наказанието понякога в пъти повече дори от престъплението ? Все съдим другите, с такава лекота. Щото ние сме праведните. Глупости.
На мен не ми харесва. Но всеки си живее своя живот по своите правила.
И най-вече това, с което аз никога няма да се съглася:
Кой каза, че любовта означава плътска
вярност ?
Аз точно в това не вярвам.
За мен любовта се ражда и живее в сърцето. И няма нищо общо с похотта, ерекцията и всичките биологични нужди на тялото.
Така че, на мен лично например, непочтено е да му преглеждаш скришом телефона, ровейки за улика, за да го изобличиш.
Изобщо, трябва ли да си усложняване толкова сами живота и този на партньора, само за да докажем, че сме почтени, а той не ?
Това ми звучи като идеалният брак, идеалното здраве, идеалната красота.....
Всеки може да сгреши. Но, трябва да се научим да се поставяме на мястото на другия, да можем да простим. А не е ли по-тежко обвинението и наказанието понякога в пъти повече дори от престъплението ? Все съдим другите, с такава лекота. Щото ние сме праведните. Глупости.
На мен не ми харесва. Но всеки си живее своя живот по своите правила.
И най-вече това, с което аз никога няма да се съглася:
Кой каза, че любовта означава плътска
вярност ?
Аз точно в това не вярвам.
За мен любовта се ражда и живее в сърцето. И няма нищо общо с похотта, ерекцията и всичките биологични нужди на тялото.
Тереза, ти ако искаш си прави оргии, ако искаш лъжи, мами, щом не ти пречи, нека и мъжа ти го прави. Ваша си работа, но спри да иронизираш мнения на потребители с нормално мислене в жалък опит да се самозаблудиш, че всичко при вас е наред.
Мен пък постовете на Тереза ме карат да се замисля. Дали точно това не е грозната истина? Дали сте 100 процента сигурни, че мъжът до вас не е пожелавал никога никоя друга, откакто ви познава? Дори и никога да не се е стигало до секс. А вие? Да бе, да.
Ваша си работа, но спри да иронизираш мнения на потребители с нормално мислене в жалък опит да се самозаблудиш, че всичко при вас е наред.
Кой определя кое е нормално и кое не, за теб може да е нормално например да си бъркаш в носа с пръст, а за мен-не. Коя си ти, за да задаваш норми и граници, съвсем насериозно се взехте, ей. Тоя нормален, оня не е, щото не покрива твоите виждания. Я се съвземете малко!
Нормално е да НЕ се лъже.
Да се присмиваш на другите, че ценят искреността и честността, НЕ е нормално.
За мен е без значение, че някой няма проблем да съжителства с лъжци и измамници, стига да не се опитва да ме агитира да ги търпя и аз, и да ми обяснява колко е нормално да те лъжат.
Да се присмиваш на другите, че ценят искреността и честността, НЕ е нормално.
За мен е без значение, че някой няма проблем да съжителства с лъжци и измамници, стига да не се опитва да ме агитира да ги търпя и аз, и да ми обяснява колко е нормално да те лъжат.
Никога не съм смятала, че след като сме женени той ми принадлежи. Как така ? Аз не искам той да ми принадлежи. Нямам права върху него и не са ми нужни. Какво да правя с тях ? По-щастлива ли ще съм ? Не мисля. Той си е той, съвършенно отделен човек, свободен да прави каквото иска. И ако пожелае да се разделим, така ще стане. Аз категорично отказвам да поема този товар върху себе си и да ограничавам неговият избор, да му налагам, да изисквам някви неща. Аз съм с него по собствена воля и желание и не завинаги, а докогато ние искаме. Същото важи и за него. Не ми харесва това вричане във вечна вярност. Всичко може да се промени в този живот. Аз самата непрекъснато се променям. И ако спра да го обичам какво ще стане ? Трябва да ме намрази ли ? Да ме обвинява ? Да ми стъжни живота ?
Ужасявам се от това да робувам на любовта. За мен тя е преди всичко свобода.
И изобщо не казвам, че аз съм права, така мисля аз, но дотук. Няма само една истина, една правда, една норма.
Ужасявам се от това да робувам на любовта. За мен тя е преди всичко свобода.
И изобщо не казвам, че аз съм права, така мисля аз, но дотук. Няма само една истина, една правда, една норма.
А какво общо има всичко това с лъжата?
Препоръчани теми