Иска развод

  • 4 586
  • 40
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: X
Пак не разбрах причината за развода.
Той нямал любовница, бил чувствителен, не се приемал за родител.
Не мисли ли да бъде родител повече? Това не е много чувствително. Някои хора са чувствителни само към себе си.
А че няма друга....не бих била толкова сигурна. Малко различия могат да мотивират някого за развод, както основното - че съпругата не е любовницата.

Чия беше идеята за брака? А за детето? Как така се събрахте, направихте дете и изведнъж, само година по-късно, се оказахте чак толкова несъвместими? Преди това не се ли "изпробвахте"?

# 16
  • Мнения: 47
Благодаря ви, хора! Няма защо да изпадам в дупка, явно трябва да се мобилизирам и да действам, а не да го уверявам, че нещата помежду ни ще се оправят. Колкото и да смятам, че всичко е поправимо. Щом любовта за една година брак изчезва, по-добре всеки да си поема по пътя. Бъдете здрави!

# 17
  • волно калдъръмче
  • Мнения: 6 655
Благодаря ви, хора! Няма защо да изпадам в дупка, явно трябва да се мобилизирам и да действам, а не да го уверявам, че нещата помежду ни ще се оправят. Колкото и да смятам, че всичко е поправимо. Щом любовта за една година брак изчезва, по-добре всеки да си поема по пътя. Бъдете здрави!
Глупости! Хората не се разделят, защото имат трудности и това съвсем не означава, че любовта е изчезнала. Какво не му стига или му пречи да си гледа семейството? Ти с какво толкова сгреши?

# 18
  • Мнения: 1 041
Предишна жена или деца има ли той ?
Грижи ли се за детето ?
Споделила ли си на родителите си, какво е тяхното мнение ?
Какво чак толкова непоправимо се е случило за да вземете тази крачка толкова бързо ?
Ти искаш ли го още, склонна ли си на компромиси ?
Можеш да ми отговориш само с да и не на въпросите. Без да поясняваш.

# 19
  • Мнения: 7 005
Не трябва ли да се бориш за брака си, особено когато имате дете...защо толкова лесно се отказват хората Sad Страх ме е за детето, единствено то ще страда.
А ти няма ли да страдаш за съпруга си?
Абе къв съпруг,кви пет лева,имат общ апартамент,аре да си дойдем на думата Simple Smile

# 20
  • Бургас
  • Мнения: 3 926

 
Мога да кажа, че за всичко съм виновна и за жалост няма да ми олекне.
Добре, виновна си - признаваш, а явно съжаляваш и имаш някакво желание да се бориш за брака си. Появата на дете е доста кризисен период, ако мъжът не смята нещата за тотално непоправими и се затрогне от признанията ти, една семейна терапия  може и да помогне. Все пак сте  в началото на своя общ път, няма намесени трети лица. Понякога нещата не са непоправими -  с правилната намеса и мотивирани за промяна партньори.

Имам един познат, когото жена му го "сдъвка и изплю" след появата на детето. Лъсна в цялата си авторитарна и налагаща се същност, все едно й е обслужващ персонал. Недоволна, мърмореща и изискваща, а като мъж престана да го забелязва. А той един такъв чувствителен, пасивен, по-меланхоличен /имаше говорен дефект, който много пречеше на самочувствието му и затова търпеше/.  Казваше, че само детето я интересувало вече. Разведе се след около година, не издържа повече. Но неговата беше гад голяма, не знам ти доколко се вписваш в профила.

# 21
  • Варна
  • Мнения: 38 326
Борбата трябва да е и от двамата. Ако ще се бориш само ти, няма смисъл.

# 22
  • Мнения: 12 674
Аз пък ще кажа "какво значение има какво толкова не му харесва"? Никакво. Аз такива лигльовци съм виждала. Проблема не е след сватбата, ами след появата на детето. Не си била същата... Ми как да си същата... Станала си майка, имаш голяма нова отговорност в живота си. Ти вършиш това, което се очаква да вършиш в новата ти роля, а той какво върши? Той си играе старата роля и като не му харесва да му търсиш сметка, заплашва с развод. Ми, лигльо, мухльо, пъзльо... Какво още да го нарека? Ако и ти си стигнала до заключението, че не можеш да бориш глава с такъв чешит, наистина е по-добре да се разделите преди детето да е започнал да му вика "тати". Че тогава ще ти е още по-жално, да оставиш детето си без този, на когото вика "тати".

Един съвет: не го виждай като "развод", ами като "раздяла".

# 23
  • Мнения: X
Ако и ти си стигнала до заключението, че не можеш да бориш глава с такъв чешит, наистина е по-добре да се разделите преди детето да е започнал да му вика "тати". Че тогава ще ти е още по-жално, да оставиш детето си без този, на когото вика "тати".
Не знаех, че разводът автоматично означава загуба на бащинство.

# 24
  • Мнения: 12 674
Ако и ти си стигнала до заключението, че не можеш да бориш глава с такъв чешит, наистина е по-добре да се разделите преди детето да е започнал да му вика "тати". Че тогава ще ти е още по-жално, да оставиш детето си без този, на когото вика "тати".
Не знаех, че разводът автоматично означава загуба на бащинство.

Не бе, ама за да искаш да спасяваш брак, значи ощетяваш по някакъв начин детето си, един вид загуба му причиняваш. Иначе защо да не иска развод? Grinning

# 25
  • Мнения: 623
Все ми се струва, че любовта не може да изчезне след толкова кратко съжителство. ...Може би изобщо не я е имало или е била едностранна. Появата на първото дете си е своего рода стрес, но чак пък развод? Ако нещата са непоправими и се разведете, колкото по-малко е детето, толкова по-добре за него.

Само да допълня: "Вече не те обичам" ми звучи доста отблъскващо и сериозно. Не знам дали си струва усилията след това да се бориш за възстановяване на каквото и да е, защото , ако само единия се бори е загубена кауза.  Дано поне обича детето си....

Последна редакция: нд, 25 авг 2019, 18:56 от Mrs. Tiggi-M.

# 26
  • София
  • Мнения: 23 749
Някои тук няма да заспят спокойно, ако не разберат причината за развода. Авторката каза, че темата не е за това. Излишно е да си давате зор да й ровите в чаршафите.
Детето е толкова малко, че надали ще се травмира от раздялата ви. Просто ще е едно от многото деца с разведени родители. Не е трагедия в наши дни. Консултирай се с адвокат, за да получиш адекватни отговори на всичките си въпроси.

# 27
  • Мнения: 40 207
Нещо премълчаваш, но ти си знаеш.
Не си първата жена дето се развежда. Няма и да си последната.
Като иска развод, ми дай му.
Потърси адвокат. Все пак си с малко дете, би трябвало в апартамента ти да останеш. Ще си уточниш тия формалности с мъжа си и адвоката.
Ако и бащата е достатъчно интелигентен ще се разведе само с теб, а не с детето.
Така че не би трябвало да има проблем.
Викаш хем ти си виновната, хем любовта изчезва.
Не изчезва ей така. Или нещо много лошо си направила или никога не е имало любов и на господина му е писнало да си играе на семейство.


# 28
  • Мнения: 12 674
Всъщност е много лесно да решиш какво да правиш. Отговаряш си на въпроса "ти тоя човек, сегашния пред теб, обичаш ли го или не". Без да се заблуждаваш, ако отговорът е не, че евентуално би могла да го промениш. Ако веднъж се е показал в такава светлина, то и друг път може да се покаже, а това ще ти е гадно, ако си го проспала, а детето вече му вика "тати".

Още по-тъпо би било да се заблудиш, че ти можеш да се промениш заради него или в името на "семейството" за което сте си мечтали. Накрая всичкия труд може да се окаже загуба на време (освен загуба на нерви).

# 29
  • София
  • Мнения: 24 839
Ако веднъж се е показал в такава светлина, то и друг път може да се покаже, а това ще ти е гадно, ако си го проспала, а детето вече му вика "тати".



Ти наистина ли мислиш, че щом детето с родители в брак не е успяло да каже "тати", отпада баща му като фактор- вече разведени и ще вика "тати" на всеки, срещнат на улицата?
Не че и това не се среща при деца, лишени от баща......

Общи условия

Активация на акаунт